Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,28.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа търг. дело № 361 по описа за 2020 година, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от "П."
АД, ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:***, офис Привиа, обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на „ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК********да
заплати сумата от 40 000 лева, представляваща част от дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско и злополука“, в
пълен размер от 45 000 лева, за възникнало застрахователно събитие- Кражба,
ведно със законната лихва от 18.02.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сума в размер на 1700 лева- част от дължимото обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 09.02.2019 г. до 17.02.2020
г., което в пълен размер е 4 675 лева .
Ищецът е подал молба за изменение на
иска по реда на чл. 214 от ГПК и с протоколно определение от 22.04.2021г. съдът е
допуснал същото, като исковете се считат предявени, както следва: главница в
размер на 43 440 лева и лихва за забава в размер на 4 512.93 лева.
Ищецът твърди, че е застраховал при
ответника своето имущество - лек автомобил с марка "Порше",
модел "911 Саггега", с рама № WP0АА29993S622202, с
регистрационен номер ********, по силата на комбинирана застрахователна полица
№ 440118213074446/27.06.2018 г., със срок на валидност от 28.06.2018 г. до
27.06.2019 година. Сочи, че във времето между 16:30
ч. на 24.01.2019г .
и 10:30ч. на 25.01.2019г. застрахованият автомобил е бил противозаконно отнет от владението на
служител на ищовото дружество - Д.И., без негово съгласие. За извършеното деяние е било образувано
досьдебно производство, което към датата на
подаване на исковата молба е било спряно, като извършителят и автомобилът
не са открити. Ищецът посочва, че е уведомил застрахователя своевременно за застрахователното събитие и при ответника е образувана щета №
44012951900017.
Излага сe, чe ответникът с две писма - съответно от 08.05.2019 г. и от 02.07.2019 г., е отказал на ищеца да му
заплати дължимото обезщетение с аргументи, че събитието
не било категорично
доказано, не били спазени всички
задължения от страна на ищеца,
предвидени в ОУ към договора, и освен това, автомобилът бил ползван за
„дейности с по-голям риск”, а не за
служебни дейности, което не било
предварително декларирано. Ищецът изтъква, че по партидата
му в Търговски регистър е обявен предметът му на дейност, който
включвал „отдаване под наем на
движимо и недвижимо имущество, включително и моторни превозни средства”, което се приемало
за известно на всички трети
лица, поради публичността на обявленията в ТР.
Ответникът „ДЗИ- О.З.” ЕАД оспорва предявените
искове като неоснователни. Спори
между страните да е възникнало валидно застрахователно правоотношение по силата на договор
за имуществена застраховка Каско по посочената от
ищеца полица. Наред с това оспорва да
е налице застрахователно покритие по имуществената
застраховка „КАСКО +“ относно
рисковете „Кражба“ и „Грабеж“ на цялото
МПС.
Твърди, че
сключеният между страните договор е нищожен поради невъзможен предмет и сключен при липса
на застрахователен интерес, тъй като представеният
му автомобил не бил този,
който е откраднат, респективно – не е собственост на ищеца.
Наред с това
твърди, че посоченият автомобил не е обект на
договора за застраховка по полица № 440118213074446. Сочи, че има данни
за автомобил с посочената от ищеца рама да е извън експлоатация, поради тотална щета, и представения му за оглед
автомобил не било възможно да
е с твърдяната от ищеца рама. Оспорва
и твърденията, че автомобилът марка „Порше“ е бил откраднат
на посочените от ищеца дата,
час и място.
Евентуално, твърди, че е налице
основание за изключване отговорността на застрахователя на основание чл. 363, ал. 4 КЗ, поради неизпълнение на задълженията на застрахования по договора — да
даде вярна и точна информация при сключване на
застрахователния договор и при уведомяване за щетата.
Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен, като твърди той да е равен на вредата
към деня на настъпване на
събитието, съгласно чл. 386,
ал. 2 от КЗ.
На
основание чл. 369, ал. 2 КЗ прави възражение за прихващане с дължимата от застрахованото
лице 4-та вноска от дължимата застрахователна премия по полицата, в размер на
672,69 лева.
Представя
доказателства и прави доказателствени искания.
Претендира
присъждане на разноски в производството по делото.
С
допълнителната искова молба ищецът поддържа иска и оспорва твърденията на
ответника. Представя допълнително доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът
не е упражнил в срок правото си да подаде отговор на допълнителната искова
молба.
При така
изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По
делото е представена застрахователна полица №440118213074446 от 27.06.2018 год.
за сключена застраховка "Каско +" за
процесния автомобил. В полицата са записани данни за застрахования автомобил, с
рег. №*******и рама WP0АА29993S622202, година на производство 2003, дата на първа
регистрация 01.01.2018г. В полицата е посочена застрахователна сума в размер на
45 000, 00 лева. Уговорено е разсрочено плащане на премията на четири вноски, всяка
в размер на 672,69 лв. и падеж на последната вноска – 27.03.2019г. Периодът на
застрахователно покритие по полицата е от 28.06.2018г. до 27.06.2019г.
Видно от протокол № 99048214 при
сключване на застрахователния договор от застрахователя е извършен оглед на МПС с
посочения номер на рама.
На 30.01.2019г. на ищеца е издадено
Удостоверение от 07 РУ-СДВР, за това че на 25.01.2019г. Д.И. е заявил, че
автомобил, собственост на „П.” АД с марка "Порше",
модел „911 Карера”, регистрационен № *******, е бил откраднат
в паркирано състояние между блок №21 и №22 в ж.к. Студентски град, гр. София, в
часовия диапазон между 16:30ч. на 24.01.2019г. и 10:30ч. на 25.01.2019г, , като
по случая е образувано досъдебно производство №3382 ЗМК 162/2019 срещу
неизвестен извършител. С постановление от 25. 03. 2019 год. е спряно
наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 346, ал. 1 от НК.
По делото е представен трудов договор от
30.06.2017г., с който Д.З.И. е нает като служител при ищцовото дружество на
длъжност Специалист контрол на документи.
Не се спори, че за настъпилото
застрахователно събитие по риска "Кражба на цяло МПС", ищецът е
уведомил ответното дружество на 25.01.2019г.
От представените по делото документи по
застрахователната преписка се установява, че към уведомлението за щета на
застрахователя са предадени свидетелство за регистрация част І и част ІІ и 1 бр.
ключ. Като документи, които следва да се представят допълнително са изброени: банкова
сметка, ***не на наказателното производство, пълномощно и служебна бележка.
С писмо изх. № 0-92-6415/08.05.2019 год.
ответното дружество е отказало плащане на обезщетение с мотив, че обстоятелствата
декларирани при завеждане на претенцията не са подкрепени с конкретни и непротиворечиви
доказателства.
На 02.07.2019г. застрахователното
дружество е изпратило второ уведомление до ищеца, като е посочило, че след
преразглеждане на постановения отказ и повторна проверка на обстоятелствата, се
е установило, че е налице деклариране на невярно обстоятелство в
предложението-въпросник. При попълване на въпросника застрахованото лице е
посочило, че автомобилът ще се ползва само като служебен и няма да се ползва за
дейности, водещи до по-голям риск. При събрани нови данни по преписката застрахователят
е установил, че автомобилът е бил
предоставян за временно ползване и на трети лица. Съгласно т. 10.7. от ОУ
застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за настъпили промени в
декларираните обстоятелства. При неизпълнение на това задължение и настъпило
застрахователно събитие застрахователят има право да откаже да изплати
обезщетението.
Видно
от удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно средство № В004580/16.06.2017год.
е налице одобряване съгласно изискванията на Наредба № Н-3/18.02.2013 год. за изменение
в конструкцията на регистрираните ППС и индивидуално одобряване на ППС,
регистрирани извън държави-членки на ЕС или друга държава – страна по
споразумението за Европейското икономическо пространство и като идентификационен
номер на превозното средство е посочен номерът на рамата - WP0АА29993S622202.
Представени
са общи условия за застраховка "Каско +" на
ответника "„ДЗИ - О.З." ЕАД. В Раздел II, т. 2. 3. е посочено, че
клауза "Пълно Каско", включва покритие на
риска "кражба и грабеж на цяло МПС". Съгласно определението на т. 14
от ОУ "Кражба" е отнемане на чужда движима вещ от владението на
другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвои.
По делото е приета от съда и неоспорена
от страните автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Й.Й..
От Отдел „Пътна полиция” при СДВР са
представени документите по преписката за регистрация и пререгистрация на
автомобил „Порше 911 Карера”,
с рама WP0АА29993S622202.
Събрани са и писмени доказателства от
трето неучастващо по делото лице - Р.Т.
ООД относно документите по закупуването и доставката от САЩ до България на
процесното МПС.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля Д.З.И..
При така изложената фактическа
обстановка съдът формира следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати застрахователно
обезщетение във връзка с настъпило на 24 - 25.01.2019 год. застрахователно
събитие – кражба на МПС.
За установено по делото съдът намира
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане Каско+. Неоснователно е
възражението на ответника за нищожност на договора за застраховка поради невъзможен
предмет, тъй като застрахованият автомобил не е този, който е бил представен за
застраховане. Налице би бил невъзможен предмет, когато описаното в
застрахователната полица МПС не може да бъде индивидуализирано поради извършена
преди сключването на договора интервенция върху основния индивидуализиращ белег
на моторното превозно средство - поставения от производителя идентификационен
номер на превозното средство. По делото липсват данни за осъществена в този
смисъл интервенция върху веща. Действително се установява, че към 03.11.2016г.
- датата на договора за покупко-продажба, с който ищецът придобива
собствеността върху автомобила от Р.Т. ООД, колата е била увредена вследствие
на катастрофа.
Установява се също така, че заявление за
първоначална регистрация е подадено на 23.06.2017г., впоследствие е подадено
заявление за прекратяване на регистрация (на 13.10.2017г.) по посочена в
заявлението причина „напускане на
страната; износ”, като на 26.06.2018г. отново е подадено заявление за
първоначална регистрация на автомобила. И в трите заявления обаче, както и в полицата
и протокола за опис от застрахователя, е посочен един и същи номер на рамата - WP0АА29993S622202.
В преписката по регистрация на
автомобила е видно и да е налице удостоверение за индивидуално одобряване на
превозно средство от 16.06.2017год., съгласно изискванията на Наредба №
Н-3/18.02.2013 год. като ППС отговарящо да получи постоянна
регистрация без допълнително одобряване в Р. България. Предпоставка за
издаването на удостоверение за индивидуално одобряване е превозното средство да
отговаря на описанието, придружаващо заявлението, както и да са налице
положителни резултати от извършени изпитвания и/или проверки във връзка с
индивидуалното одобряване. Изрично е посочен идентификационен код на МПС,
съответстващ на идентификационния код на МПС, посочен в застрахователната
полица. В този смисъл предвид наличието на официален свидетелстващ документ за
идентификация и технически характеристики на МПС, съдът намира за установено, че
към датата на сключване на застрахователния договор на МПС е било надлежно
индивидуализирано и в изправно техническо състояние, поради което данните за
предхождащи щети по автомобила са ирелевантни.
Съобразно чл. 349, ал. 1 от КЗ
валидността на застрахователния договор е обусловена от наличие на
застрахователен интерес, какъвто е налице при правно призната необходимост от
защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. По делото е
представен договор за покупко-продажба от 03.11.2016г., както и фактура от
01.09.2016г., издадена на ищеца от продавача му Р.Т. ООД.
Предвид изложеното настоящият състав
намира да е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен
застрахователен договор Каско при удостоверен
застрахователен интерес. Отделно от изложеното, при сключване на договора
автомобилът е бил представен на застрахователя за оглед, при което не е заявено
възражение от ответника.
Не е спорно между страните, че
уведомлението до застрахователя за настъпилото събитие - Кражба е направено в
срока по чл. 403 от КЗ.
Съществото на спора се съсредоточава
върху възраженията на ответника, основани на действащите към договора общи
условия, че в случая не се дължи застрахователно обезщетение, тъй като
застрахованият не е изпълнил задължението си да го уведоми за възникнали след
сключване на застраховката обстоятелства, които имат значение за риска и за
които е поискана информация в предложението-декларация за застраховане, а
именно- че автомобилът е предоставян за ползване и на трети лица, а не е бил
използван само за служебни дейности, както е декларирано във въпросника.
Съдържанието на правната норма даващо
възможност за отказ от плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, предполага наличието на следните кумулативни предпоставки:
1/
неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/ неизпълнението на
задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е
предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/ настъпването на
застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.
е. фактът на договорно неизпълнение по застрахователния договор не е достатъчен
да обоснове отказ, а е необходимо между неизпълнението на задължението по
договора и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка
причинно-следствена връзка.
По
силата на чл.395, ал.1 КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност
за причиняване на вреди. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, при настъпването
на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал.
1.
Според Чл. 408, ал.1 от КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
Разпоредбата на чл. 363, ал. 4 КЗ урежда правото на
застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение единствено
когато неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие
за настъпване на събитието.
При
тази редакция на цитираните по-горе разпоредби на новия КЗ е явно, че правото
на застрахователя да откаже плащане на обезщетение или да намали
застрахователното обезщетение е обусловено и поставено в зависимост от
наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Само в случай, че
конкретното поведение на застрахованото лице е причинило или допринесло за
настъпването на вредите, застрахователят може да откаже да заплати обезщетение
или да намали неговия размер. Настъпването на обстоятелства, свързани с
поведението на застрахования, които са били визирани в застрахователния
договор, респ. в общите условия към него като изключен застрахователен риск,
сами по себе си не са основание за отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение, а следва да бъде преценено дали това поведение на застрахования се
намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с
увеличаване размера или обхвата на вредите или препятства доказването им, като
застрахователят следва да докаже пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнението на съответното задължение на застрахования като значително с
оглед на неговия интерес (в този смисъл са постановените решения от ВКС: №
49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г., І т.о.; № 207/13.01.2017 г. по т.д. №
3394/2015 г., ІІ т.о.; № 168/2016 г. по т.д. № 2284/2014 г., II т.о и др.).
В настоящия случай, застрахователят се е
позовал на неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му от Общите
условия към процесния договор за застраховка – т.10.7 (да уведомява незабавно
застрахователя за настъпили промени във вече декларирани обстоятелства, т.е. –
че автомобилът е изложен на по-голям риск, тъй като се предоставя за ползване
на трети лица, а не се ползва единствено като служебен). Вярно е че
застрахованият не е изпълнил задълженията си по т.10.7 и от Общите условия – това
се установява и от обясненията на свидетеля, който посочва, че автомобилът се е
ползвал като заместващ и е ползван от клиентите на ищеца, така и от преписката
по щетата, където също е декларирано това обстоятелство, което е в разрез с
попълнения отговор във въпросника. Въпреки това по делото застрахователят нито
е твърдял, нито е доказал пред съда това неизпълнение да е довело до
настъпването на застрахователното събитие,.
В
допълнение към гореизложеното следва да се отбележи, че от събраните
доказателства по делото се установява, че към датата на отнемане на автомобила
същият е бил ползван от служител на ищцовото дружество.
Следователно
не може да се приеме, че поведението на ищеца (неточно деклариране или
неуведомяване на застрахователя за промени в декларираните обстоятелства) е в
причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие – кражба, с оглед на
което неизпълнението на тези задължения не е предпоставка за настъпване на
застрахователното събитие.
С настъпването на застрахователното
събитие застрахователят дължи заплащането на застрахователно обезщетение в
уговорения размер - действителния размер на откраднатото имущество, като действително
претърпени вреди към деня на настъпване на събитието. Действителната стойност
на МПС към датата на застрахователното събитие, съгласно приетата по делото и
неоспорена от страните САТЕ, е в размер на 48 267 лева, а съгласно уточненията,
направени в допълнителното заключение към експертизата, при отчитане на
наличните уврежданията на автомобила, отразени в интернет пространството,
действителната стойност на автомобила се изчислява на 45 371 лв.
При имуществена застраховка
обезщетението е до размера на застрахователната сума, която съгласно
застрахователната полица е в размер на 45 000, 00 лв. Доколкото ищецът е
предявил частичен иск за главница в размер на 43 440 лева, съдът намира,
че предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен за претендирания размер.
От страна на ответното дружество е
направено възражение по чл. 369, ал. 2 от КЗ за удържане на вземането за
незаплатена премийна вноска в размер на 672,69 лева от вземането на ищеца за
застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното предявената искова
претенция е основателна за сумата от 42
767, 31 лв. и следва да бъде отхвърлена за разликата до 43 440 лева лв.
като неоснователна.
С
оглед основателността на исковата претенция върху присъдената главница се дължи
законна лихва от датата на исковата молба- 18.02.2020 година до изплащане на
вземането.
Съгласно
чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията в
срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ.
Видно
от анализа на Приложение 2 към Уведомление за щета (л.14) и описа на
документите по претенция 44012951900017 (л. 15) на 25.01.2019г. са представени
част от изисканите от застрахователя документи, като е посочено че следва
допълнително да се представят: банкова сметка, ***, пълномощно и служебна
бележка.
В
тази връзка съдът не споделя
твърдението на ищеца, че ответникът е получил всички необходими документи по
щетата на 25.01.2019г. и съответно е изпаднал в забава на 09.02.2019г.
Постановлението
от прокуратурата за спиране на наказателното производство е издадено едва на
25.03.2019г. /изх.№ 2660/19 от 27.03.2019 година/ Служебната бележка (Удостоверението
от 07 РУ-СДВР) носи дата 30.01.2019г., получено на 31.01.2019 година. Следователно
е изключено тези два документа да са били налични при застрахователя на
25.01.2019г. Доколкото по делото има данни, че и тези допълнително изискани
документи са били представени на застрахователя,намират се в преписката и
застрахователят се позовава на тях, без данни за датата на предоставяне, съдът счита, че следва да приеме като
най-късен момент за изпълнението на този ангажимент на ищеца датата 08.05.2019г.,
когато е постановен отказа за изплащане на застрахователно обезщетение, в който
са цитирани прокурорското постановление и служебната бележка. Следователно срокът
от 15 работни дни за плащане на обезщетение от ответното дружество изтича на 30.05.2019г.
и ответникът е в забава, считано от 31.05.2019 год. Обезщетението за забава,
определено по реда на чл. 162 от ГПК, за периода 31.05.2019 год. – 17.02.2020г.
/денят, предхождащ датата на исковата молба/, върху главницата от 42 767, 31 лв., е в размер на 3124.39 лева, в който размер исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена, а за разликата до 4 512.93 лева- отхвърлена.
По
разноските
При този изход на спора право на
разноски се поражда и за двете страни по спора.
Разноските направени от ищеца според
представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата по делото, възлизат в общ
размер на 5375,84 лева, от които 1
919,44 лв. –държавна такса, 250 лева – депозит за САТЕ и 3206,40 лв. - адвокатско възнаграждение.
Ответната страна е възразила на
основание чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на търсеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Съдът, като съобрази степента на фактическа и правна сложност
на разгледания спор и броя на проведените открити съдебни заседания, приема, възражението
за неоснователно. Поради изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в общ размер на 5 160, 81 лева, съразмерно на уважената част на исковете.
Съдът констатира, че разноските, които
ответникът претендира по повод предприетата от негова страна съдебна защита
възлизат на общата сума от 1 055 лв.
(750 лева за в.л.+5 лева– съд. удостоверение+300 лева- юрисконсултско
възнаграждение). По отношение на направеното от ищеца възражение за
прекомерност на поисканото възнаграждение за юрисконсулт , съдът счита същото
за неоснователно с оглед правната и фактическа сложност на делото и проведените
съдебни заседания. Съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове на ответника се следват 40, 20 лв.
Мотивиран
от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от изпълнителните директори К.Х.Ч.и Б.А.В.на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ да
заплати на на "П." АД, ЕИК: ********със
седалище и адрес на управление:***, офис Привиа,
представлявано от В.В., сумата от 42 767, 31 лв., представляваща част от дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“,
в пълен размер от 45 000 лева, за възникнало застрахователно събитие- Кражба,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 18.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 3124,39 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.05.2019
год. до 17.02.2020 г., представляващо част от лихва за забава в пълен
размер от 4 675 лева, като
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за главницата за горницата над 42
767, 31 лв. до предявения размер
43 440 лева и за законната
лихва за сумата над 3124.39 лева до
предявения размер от 4512.93 лв. и за периода от 09. 02. 2019 год. до 30.05.2019
год., като неоснователна.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано заедно от изпълнителните директори К.Х.Ч.и Б.А.В.да заплати на "П." АД, ЕИК: ********със
седалище и адрес на управление:***, офис Привиа , на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 5 160, 81 лева– разноски по делото, съразмерно на уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА "П." АД, ЕИК: ********със
седалище и адрес на управление:***, офис Привиа да заплати на "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано заедно от изпълнителните директори К.Х.Ч.и Б.А.В.,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сума в размер на 40, 20 лева –разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част на
исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: