Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Враца,12.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА,първи
граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря
Нина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Никифорски гр. дело № 2877 по описа на съда за 2020 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по постъпила искова молба от П.М.Т.,***,ЕГН ********** против К.З.Х.,***
2, с ЕГН ********* и Ц. Д. Х.,*** с ЕГН **********, в качеството им на законни
представители на малолетния им син Е. К. Х. *** със същия адрес, ЕГН **********.
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове за причинени имуществени и
неимуществени вреди с правно основание по чл. 48, вр.чл.45, вр. чл. 52 ЗЗД и с
правно основание чл.48, вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че ответниците са законни представители на малолетния Е. К. Х., роден
на *** година,които по силата на презумпцията на чл.32,ал.1 НК, и съгласно
чл.28,ал.4,от ГПК,респ.чл.3,ал.2 ЗЛС,се явяват пасивно легитимирани по
настоящия иск. На
02.08.2020 година, в часовия интервал между 9.00-13.00 ч., минавайки покрай
дома на ищеца в с.***,на улица ***р № **, когато същия не си бил вкъщи, като
забелязал отворен прозорец на първия етаж, малолетния Е.Х. влязъл през него в
кухнята и от там в спалнята. На масата в спалнята видял портмонето на ищеца,
отворил го и взел сумата от 250.00 лева. От кухнята взел два броя въдици,тип
карбон,с макари и по същия начин излязъл от дома на ищеца.Още същият ден,след
като констатирал кражбата,сигнализирал
органите на РПУ-Враца. При
проведените следствено-оперативни действия от органите на МВР бил разкрит
авторът на деянието.Около десет дни след случая втората ответница, при срещата
помежду им, предала едната макара и обещала,че
щяла да върне сумата и останалите крадени вещи, но до този момент ищецът нищо
не е получил.Щетата /имуществена / оценява общо на сумата от 360.00 лева. Твърди също така, че
този случай, като проява, не е първи от страна на малолетния син на ответниците.В
друг случай е откраднал капачките от гумите на лекия автомобил на ищеца, както
и капачката на резервоара за гориво.
Посочва на
следващо място, че е с тежко заболяване -100 % нетрудоспособност. Много тежко
преживял извършената кражба, прекарал десетки безсънни нощи, болки и страдания,
със силно си разклатено здраве; спи неспокойно с чести събуждания през
нощта.Затова претендира да му се присъдат и морални вреди, които оценява на
сумата 5000 лева. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
По делото няма спор, че ответниците К.З.Х.
и Ц. Д. Х. са родители на малолетния Е. К. Х..
От приложеното по делото досъдебно
производство № 681/2020 година по описа на РУ – Полиция – гр.Враца,
пр.пр.1663/2020 г № 2409/2011 г. се установява, че Наказателното производство е
водено срещу Е. К. Х., роден на *** г. за извършено престъпление по чл.194,
ал.3, вр. ал.1 НК. В резултат на проведените процесуално-следствени действия се
установява следната фактическа обстановка: На 02.08.2020 година, в часовия
интервал между 9.00-13.00 ч., минавайки покрай дома на ищеца в с.****,на улица ***
№ ***, когато същия не си бил вкъщи, като забелязал отворен прозорец на първия
етаж, малолетния Е. Х. влязъл през него в кухнята и от там в спалнята. На
масата в спалнята видял портмонето на ищеца, отворил го и взел сумата от 250.00
лева. От кухнята взел два броя въдици,тип карбон,с макари и по същия начин
излязъл от дома на ищеца.Още същият ден,след като констатирал кражбата,сигнализирал органите на РПУ-Враца. При проведените
следствено-оперативни действия от органите на МВР бил разкрит авторът на
деянието.Около десет дни след случая втората ответница, при срещата помежду им, предала едната макара и обещала,че щяла да
върне сумата и останалите крадени вещи.
Разпитан в хода на производството е Е. Х.
в качеството на свидетел, който потвърдил, че е влязъл в къщата на св. П.Т.,
взел паричната сума и 2 броя въдици.Отразено е, че от събраните по делото доказателства
се установява, че съпричастен към деянието е именно малолетния Е. Х.. Към
момента на деянието същите е бил непълнолетен и с чисто съдебно минало."
Посочено е също така, че Е. Х. е
малолетен, ненавършил 14 години, поради което съгласно нормата на чл.32, ал.1 НК същият е наказателно неотговорен.Отразено е, че деянието му покрива от
обективна страна състав на престъпление по чл. 194,
ал.3, вр. ал.1 НК.
С оглед изложеното и на основание
чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК наказателното
производство е прекратено.
Приложено като доказателство по делото е
и Експертно решение от МБАЛ „ Христо Ботев“ – гр. Враца, от което се
установява, че на ищеца е определена 100 % нетрудоспособност.
В
показанията си дадени в хода на досъдебното производство св. Ц.Х. – ответник по
настоящото дело посочва, че синът й – Е.
признал, че е влизал в къщата на П. *** и взел сума в размер на 250.00 лева.Не
знае къде са взетите от нейното дете пари.Заявява, че ще полага повече грижи за
Е. и за развитието му.Посочва, че съжалява и от нейно име за постъпката на Е..
В настоящото производство в качеството
на свидетел е разпитано лицето Е. П. И., без дела и родство със страните.
Същата е съседка с ищеца П., живеят в един двор – те са две къщи, но са в един
двор, нямат ограда. Била на село, в двора, било лятото, началото на август
месец на миналата година - П. се прибрал, излязъл и казал, че му липсват пари,
въдиците и макари.Полицаите пристигнали и установили, че липсват парите. През
деня свидетелката видяла детето на ответниците Е., което минало и извикало – „лельо, здравей“. Посочва, че
ищецът П. се показал, треперел, не бил в добро състояние, седнал малко, за да
отпочине. След случая, П. не можел да спи нощно време, бил разстроен. След
случая настъпила промяна в неговото здравословно състояние. Нощно време му
светела лампата, постоянно излизал, имало видима промяна – неспокоен е. П.
живее сам. Много време след случая, той бил неспокоен, той не е добре със сърцето,
има диабет. Когато е оставал в болница, свидетелката му поливала градината.Съдът
кредитира показанията на свидетеля, като логични, последователни,
непротиворечиви и подкрепящи се от останалите събрани по делото доказателства.
В проведеното на 13.04.2021 г. открито
съдебно заседание ответницата Х. заявява, че детето й друг път не е влизало в
имота, влизало е само веднъж. Едната въдица я върнали, друго няма, не дължи нищо.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В
тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни
за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД – противоправно поведение, описано в обстоятелствената част на исковата
молба, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се предполага,
обстоятелството, че към момента на осъществяване на деликта, деликвентът е бил
малолетен, както и качеството на ответниците на родители, които упражняват
родителските права спрямо прекия причинител на увреждането.Ищците следва да
докажат и претенциите си по размер.
Родителите и осиновителите на малолетен
или непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежданията
от противоправното деяние, които те лично не са причинили, като отговорността
им не е гаранционно-обезпечителна – вместо непълнолетното или малолетно дете –
деликвент. Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи,
убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в
обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават
внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие – 18
години. Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен
родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл. 48, ал.
3 ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да
предотвратят настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт поради
неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на
грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето – извършител
на деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество, че
родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното
поведение на малолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да
възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на деликта
родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да
попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл. 48, ал.
3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по
възпитанието на детето. Доброто възпитание не се презумира и ако непълнолетният
извърши противоправно деяние, то това е илюстрация, че усилията на
родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълженията по възпитанието,
контрола и надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без значение на какви
добродетели те са учили детето си, каква ценностна система са се стремили да
изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на практика
демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към личността и
имуществото на други правни субекти. Важни са не намеренията и субективните
усещания на родителите във възпитателния процес, а резултатът от същия. Тази
отговорност е презумптивна и се разкрива като гражданскоправна санкция за
занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото
пълнолетие дете.С посочената законова разпоредба родителите се стимулират към
изпълнение на задълженията си, по възпитанието и контрола на децата.Ако тези
задължения не са изпълнени добре, родителите ще отговарят за обезщетяване на
вредите, причинени от техните деца.Прието е, че родителите отговарят не само за
това, че не са упражнили конкретен контрол върху поведението на непълнолетния
тогава, когато е извършено непозволено увреждане, но и затова, че в един
по–ранен период не са изпълнили своя дълг, по възпитанието му.Това тяхно
неизпълнение на задълженията по възпитанието, контрола и надзора е
благоприятствало извършването на непозволеното увреждане.
Отговорността на родителя по чл.48 ЗЗД
е лична. Действа презумпцията, че родителите са виновни, защото не са дали
добро възпитание или не са упражнявали контрол и надзор над децата си и затова
те са причинили вреди на трети лица. Те ще се освободят от материална
отговорност само при условията на чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако докажат, че добре са
ги възпитали и са ги държали под свой контрол и надзор, но въпреки това не са
успели да предотвратят настъпването на вредите. Следователно тежестта на
доказване и оборване презумпцията на закона е възложена на родителите. По
делото обаче тази законова презумпция не е оборена.
По делото няма спор, че ответниците К.З.Х.
и Ц. Д. Х. са родители на малолетния Е. К. Х..
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства може да се направи категоричен извод, че на сочената дата 02.08.2020
година, в часовия интервал между 9.00-13.00 ч., минавайки покрай дома на ищеца
в с.***,на улица ***№ ***, когато същия не си бил вкъщи, като забелязал отворен
прозорец на първия етаж, малолетния Е. Х. влязъл през него в кухнята и от там в
спалнята. На масата в спалнята видял портмонето на ищеца, отворил го и взел
сумата от 250.00 лева. От кухнята взел два броя въдици,тип карбон,с макари и по
същия начин излязъл от дома на ищеца.
Предвид изложеното съдът счита, че от
събраните доказателства безспорно се установява наличие на противоправно
поведение от страна на малолетния Е.К.Х., наказателното производство срещу
който е прекратено единствено поради обстоятелството, че същия е наказателно
неотговорен.
В чл.45, ал. 2 ЗЗД е предвидена оборима
презумпция за вина, като ответниците не успяха да оборят тази презумпция и не
установиха да е налице случайно събитие.
Съдът счита за неоснователни
твърденията на ответниците, че малолетният им син е бил принуден от друго лице
да извърши инкриминираното деяние.Доказателства в тази насока не бяха
ангажирани.
По отношение на размера на претенцията,
то следва да се посочи, че съгласно съдебната практика на основание чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. В настоящия случай се установява, че към датата на деянието
ищецът е бил на възраст 65 години.В показанията си разпитания свидетел посочи, че
ищецът П. след деянието се показал, треперел, не бил в добро състояние, седнал
малко, за да отпочине. След случая П. не можел да спи нощно време, бил
разстроен. След случая настъпила промяна в неговото здравословно състояние.
Нощно време му светела лампата, постоянно излизал, имало видима промяна – бил
неспокоен. Много време след случая, той бил неспокоен, той не е добре със
сърцето, има диабет. От така установеното съдът счита, че справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди е сумата от 3000 лв. За разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 5000 лева искът следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
Относно претенцията за имуществени
вреди в размер на 360 лв. - 250 лева и един брой въдица, то съдът
счита за основателна и доказана, доколкото се установява така
причинената щета да е в пряка причинно – следствена връзка с извършеното деяние.
Следва да се уважи искането за
присъждане на законна лихва върху уважените главници от датата на деликта до
окончателното им изплащане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, а именно –
частично уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните се дължат разноски по
съразмерност, съответно на уважената и на отхвърлената част от иска. На ищеца
се дължат разноски съразмерно с уважената част от иска. Същите се констатираха
от съда в размер на 570 лв. - заплатен адвокатски хонорар и
250 лв. – държавна такса или общо 820 лв., от които по
съразмерност с уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 514.02 лв. На ответниците също се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от иска, но доколкото същите не са доказали извършване на
разноски, то такива не следва да им бъдат присъждани.
Така
мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.З.Х., ЕГН *********
и Ц. Д. Х., ЕГН **********, в качеството им на родители и законни представители
на техния син Е. К.Х., ЕГН ********** по предявените искове с правно основание
чл. 48, вр.чл.45, вр. чл. 52 ЗЗД и с правно основание чл.48, вр. чл.45 ЗЗД солидарно
да заплатят на П.М.Т., ЕГН ********** обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, причинени от сина им Е. К.
Х. на 02.08.2020 година, чрез противоправно деяние, покриващо от обективна страна
състав на престъпление по чл. 194, ал.3, вр. ал.1 НК, както следва:
сумата от 360 лв. - имуществени вреди, включващи сумата
от 250 лева и един брой въдица, както и сумата от 3000 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени – страдания, вследствие на същото деяние, ведно
със законна лихва върху главниците, считано от 02.08.2020 година до окончателното
им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
причинени неимуществени вреди за разликата над сумата от 3000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.З.Х., ЕГН ********* и Ц. Д. Х., ЕГН **********, в
качеството им на родители и законни представители на техния син Е. К. Х., ЕГН ********** да
заплатят на П.М.Т., ЕГН ********** сумата от 514 лв. - разноски,
съобразно уважената част от исковите претенции.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните, съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: