О    П    Р    Е    Д    Е    Л    Е    Н    И    Е

 

                                   № 674, 04.06.2020 год., гр.Търговище

 

                                         В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

         Търговищкият районен съд, шести състав, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година,в състав :

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. МАРКОВА

 

Секретар : Женя Иванова,

 като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 288 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е образувано по искова молба на М.Я.Р., ЕГН ********** ***, с местопребиваване в Кралство Н., с която са предявени искове с правно осн. чл.127, ал.2 от СК и чл.127а от СК против И. М. М., ЕГН ********** ***, за определяне мерки относно упражняване на родителските права, местоживеенето, личните контакти и издръжката на детето Е.И.М., родено от съжителството на страните, както и да се замести съгласието на ответника за пътуване на детето в страни от ЕС и други съседни на България държави, както и за издаване на паспорт.

        Твърденията на ищцата в исковата молба са, че от съвместното съжителство с ответника е родено детето Е.И.М., родено на *** год., но скоро след раждането му са се разделили, а ищцата е заживяла с друг мъж и има още едно дете. Твърди се в молбата, че с новото си семейство и с детето Е.са живели както в България, така и в Н., а от уточняващите молби се установи, че и ищцата и детето са с обичайно местопребиваване в Н., като детето посещава и училище в тази държава-членка, изнесени са данни, че в Н. детето има необходимите условия за нормално развитие, както и че майката разполага с добре устроен бит и е финансово обезпечена. В молбата са изложени твърдения, че отношенията между родителите не са добри, че ответника не се е интересувал от детето, не е участвал в издръжката, като опитите на ищцата да постигнат съгласие по въпроси, свързани с детето в това число и снабдяването с паспорт и разрешение за пътуване не са дали резултат и ответника е отказал да съдейства. Поради това ищцата е предявила исковата молба с искане съдът да постанови решение, с което да и предостави упражняването на родителските права, ведно с всички законни последици, както и да замести съгласието на ответника за издаване на паспорт и пътувания на детето в страни от ЕС, Република Турция, Северна Македония и Сърбия.

         Така изложените обстоятелства  сочат  наличието на международен елемент – факта, че родителите на детето са граждани на една държава-членки на ЕС, но имащи  различно местопребиваване към момента на предявяване на иска, както и факта на трайно пребиваване на детето в държава-членка, различна от държава в която е предявен иска -, който е в обхвата на Регламент № 2201/2003 /ЕО/ на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

          Съдът е служебно задължен да следи за международната си компетентност  - в този смисъл Определение № 354/ 09.06.2011 г. по ч. гр. д. № 304/2011 г., IV гр. о. на ВКС. Съгласно  чл.1 , б.”б” от Регламента същият се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателният орган по граждански дела отнасящи се до определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност. Терминът „ родителска отговорност „ означава всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект, като терминът включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето – чл. 2, пар.7 от Регламента. Терминът „право на упражняване на родителски права” включва правата и задълженията за полагане на грижа за личността на детето, и по специално на правото да се определи мястото на пребиваването му – чл.2, пар.9 от Регламента. Общата компетентност на българския съд, предвидена в чл. 4, ал.1, т.2 от КМЧП следва да се третира изключена от Регламента – чл. 3, ал.1 от същия. Разпоредбата на чл.8 пар.1 от Регламента съдържа норма, предоставяща компетентност на съдилищата на държава - членка по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава- членка по времето, когато съдът е сезиран. Регламентът не съдържа препращане към правото на държавите - членки за определяне на смисъла и обхвата на понятието  „обичайно местопребиваване”. В решение на Съда по дело С-497/10, образувано по повод преюдициално запитване по тълкуване на членове 8 и 10 от Регламента, понятието "обичайно местопребиваване" по смисъла на чл.8 и чл.10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност се сочи, че същото трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, а не само като адресна регистрация на детето.

     В конкретния случай, предвид твърденията на самата ищца и при липсата на представени  доказателства, оборващи тези твърдения, въпреки указанията съдът счита, че детето Едже, което от раждането си предвид твърденията е живяло само с майката е с обичайно местопребиваване в Кралство Н.. Самата ищца твърди, че тя и  детето трайно са се установили и живеят в Н., където детето посещава и училище, както и че тя и детето имат намерение да посещават България, но за да може детето да установи връзки с роднините си по произход, а не за постоянно, като с оглед на това съдът приема, че не е на лице намерение в родителите да бъде променено обичайното местопребиваване на детето. Липсват доказателства, от които да се направи извода, че обичайното местопребиваване на детето е трайно променено от Н. в България, преди предявяване на иска.

        С оглед всичко изложено съдът счита, че детето е с обичайно местопребиваване в Н., което по смисъла на чл.8, пар.1 от Регламента изключва компетентността на българския съд.

             Съгласно разпоредбата на чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решение по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, когато пред съд в държава – членка е заведено дело по което той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава - членка по силата на настоящия регламент, съдът, пред който е заведено делото служебно прогласява, че не е компетентен. След като обичайното местопребиваване на детето е на територията на страна-членка, различна от Република България към датата на депозиране на исковата молба и след като е на лице предпоставки за прилагане на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, съдът намира, че следва служебно да прогласи съгласно  чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, че на основание чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 не разполага с компетентност да разгледа така предявените искове по  чл. 127, ал. 2 СК и чл.127а от СК, като същата принадлежи на съда на друга държава-членка . В този смисъл са  Определение ч. гр. д. № 636/2012 г., III гр. отд  на ВКС, Определение № 7 от 9.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6366/2013 г., I гр. отд., Определение № 19 от 9.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7363/2014 г., III гр. отд., Определение № 426 от 3.08.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 435/2009 г., III гр. отд. Това разрешение на въпроса с компетентността  кореспондира с водещия принцип, изразен в пункт 12 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 2201/2003 според който основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта, т.е компетентността на първо място следва да се отнася към държавата-членка на обичайното пребиваване на детето, чиито признаци са изцяло фактически и не са обвързани от гражданството му, от това на родителите му или от формалната му адресна регистрация в държавата по произход.

        

                                             Водим от горното,съдът

                                             О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И :

 

          ПРОГЛАСЯВА, че Районен съд Търговище  не е компетентен да разгледа и реши гр. дело № 288/2020 г. по описа  на съда за 2020 год.

 

       ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 288/2020 г. по описа на Районен съд Търговище, като международно неподведомствено на български съд.

 

      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Търговище  в едноседмичен срок от връчването му на ищцата. 

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :