Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………2022г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова,
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм.дело № 1643/2021г. по описа на Административен съд-Варна, за да се произнесе, взе
предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.9б и чл.4, ал.1 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ).
Производството по делото е образувано по жалба на А.Н.М., ЕГН **********
***, чрез адв.Ю.Д. против АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-1526-1/06.11.2020г. на инспектор МДТ при Община Варна, потвърден с
Решение рег.№ МД-Т21004182ВН_001ВН/27.04.2021г. на Директор
на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който са
установени публични държавни вземания за периода 2015г. – 2019г.
за данък недвижими имоти, за имоти находящи
се в гр.Варна, на основание подадени Декларации
по чл.14 от ЗМДТ. Жалбоподателят счита обжалвания акт за
неправилен и незаконосъобразен, по
съображения изложени в жалбата; приходният орган не се е съобразил и спазил
разпоредбите на чл.37 ал.1 и чл.56 ал.1 от ДОПК относно служебното събиране на
доказателствата; прави възражение за изтекла давност. Поради изложените
съображения моли съда да отмени обжалвания акт. В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощника си
поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като отмени обжалвания акт.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.
възнаграждение в размер на 100лв.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е допустима.
По основателността на жалбата:
Съобразно
разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4 , ал.1 и чл.9б от Закона
за местните данъци и такси и петитума на жалбата, предмет на обжалване е Акт за
установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № МД-АУ-1526-1/06.11.2020г. издаден от гл.инспектор при Община
Варна,
потвърден с Решение рег.№ МД-Т21004182ВН_001ВН/27.04.2021г. на Директор на Дирекция“ Местни данъци“ при
Община-Варна, с който са установени задължения за
публични държавни вземания за данък върху недвижимите имоти за периода 2015г. – 2019г. за имоти, находящи
се в гр.Варна, на основание подадени Декларации
по чл.14 от ЗМДТ. земанията са установени по персоналната партида на
жалбоподателя, съгласно подадените декларации
и събраните данни за собствеността на имотите.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По валидността на АУЗД:
Задълженията
за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, което е изрично
регламентирано в чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно вземанията за местни такси, редът за
установяването им е предвиден в чл. 9б, ал.2 от ЗМДТ,
съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по
този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на
публични изпълнители (чл. 4, ал.3 от ЗМДТ).
Служителите се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал.4 от ЗМДТ).
Съгласно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ кметът
на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален
директор на НАП.
АУЗД е
издаден от гл.инспектор към Дирекция „Местни
данъци“ при Община-Варна определен със Заповед
№ 4643/03.12.2018г. издадена от Кмета на
Община Варна.
При
извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира,
че АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма, поради което
обжалваният акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
По
процесуалната и материална законосъобразност на акта.
Оспореният
АУЗД е издаден в предприета процедура по приложението на чл.107 ал.3 от ДОПК.
Предмет
на спора са установените задължения за публични държавни вземания за данък недвижими имоти.
|
От събраните по делото доказателства e видно, че
жалбоподателят има качеството на задължено лице за плащане на данък недвижими имоти за периода 2015г. – 2019г., въз основа на
подадените декларации по
реда на чл.14 от ЗМДТ, като собственик на недвижими имоти, находящи се в гр.Варна. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти е вид местен данък,
постъпващ в общинския бюджет. На основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ в актуалната към датата на
издаване редакция, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените
на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в
сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания,
както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план
имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и
след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон. Данъчно задължени лица, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, са собствениците на
облагаемите с данък недвижими имоти като според предвиденото в ал. 3
изключение, когато върху имота е учредено вещно право на ползване данъчно
задължен е ползвателят. Придобиването на собствеността върху недвижимите
имоти, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху тях, се
декларира пред общинската администрация по местонахождението на имота с
декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Тъй като общинската администрация не разполага с
компетентност да изследва действителността на придобивното основание,
наличието на правна връзка между обекта на облагане и задължения субект се
установява от нея въз основа на данните от подадената декларация. Направеното
възражение за погасяване по давност на задълженията е неоснователно. По отношение на задълженията за местни данъци
и такси са приложими правилата на давността установени в ДОПК. Съобразно
разпоредбата на чл.171,ал.1 от ДОПК - Публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. По отношение задълженията за 2015г. следва извода,
че давността започва да тече от 1 януари на
годината, следващи тази, за която се дължат и изтича след 5 години. При
съобразяването на това обстоятелство давността
за задълженията за 2015г. е започнала да тече от 01.01.2016г. и изтича на 31.12.2020г., но с издаването на процесния АУЗД
на 06.11.2020г. същата е
прекъсната, поради което към настоящия момент не е изтекла. Давността за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. също не е изтекла, следователно
за тези публични вземания за данък недвижими имоти(вкл.
вземанията за лихви), не е изтекъл
законово регламентирания 5-годишен срок по чл.171 ал.1 от ДОПК за
погасяването им по давност, нито към момента на издаване на АУЗД, нито към датата на постановяване на потвърждаващото го решение на
Директора на дирекция "Местни данъци“, нито към настоящия момент. Във връзка с възражението относно размера на задълженията, по делото е
допусната съдебно счетоводна експретиза.От заключението ва вещото лице,
неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обективно
дадено се установява, че дължимите суми според подадените декларации по чл.14
от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти за периода 2015г. –
2019г. възлизат на общо 1063.76лв. След приспадане на направените през
годините плащания вещото лице е посочило, че неплатените задължения по
обжалвания акт за установяване на задължения за процесните години са в размер
на 531.92лв. – главница и 171.95лв. – лихви за забава към датата на издаване
на акта – 06.11.2020г. - колкото е и размера установен с обжалвания акт. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. При
този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на
основание чл.161 ДОПК на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на
100лв. Водим от горното, съдът |
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.М., ЕГН ********** ***, чрез адв.Ю.Д. против АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК
№ МД-АУ-1526-1/06.11.2020г. на инспектор МДТ при Община Варна, потвърден с
Решение рег.№ МД-Т21004182ВН_001ВН/27.04.2021г. на Директор
на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който са
установени публични държавни вземания за периода 2015г. – 2019г.
за данък недвижими имоти, за имоти находящи
се в гр.Варна, на основание подадени Декларации
по чл.14 от ЗМДТ.
ОСЪЖДА А.Н.М., ЕГН ********** *** да заплати на Община Варна сумата от 100лв./ сто/, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от
деня на съобщението.
Административен съдия: