Решение по дело №2012/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1031                                   16.07.2018 година                       гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                            наказателен състав

На двадесети юни                                                                                 2018 година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                    Председател: ЯНА КОЛЕВА

                                                                    Членове:

                                                                    Съдебни заседатели:

Секретар: Илияна Георгиева.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Колева

административно-наказателно дело номер 2012       по описа за 2018 година

  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на, представлявано от управителя –, със седалище и адрес на управление срещу Наказателно постановление № 02-001372/02.02.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас , с което за нарушение на чл. 270, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Жалбоподателят в жалбата си излага доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което и моли за отмяна на наказателното постановление или евентуално да бъде намален размерът на наложената санкция. Посочва се, че Инспекцията по труда е следвало приложи правомощията си по чл.417, т.8 от КТ като даде предписание на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение. В съдебно заседание представителят на дружеството поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за отмяна на наказателното постановление.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Николова, която счита, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Представя нови доказателства.

По делото в качеството му на свидетел е бил разпитан актосъставителя А.К.Г. и свидетелката Д.Г.Г..

Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок и съдържа необходимите реквизити.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас е била получена жалба от Д.Г., в качеството й на работник към дружеството, в която жалба се съдържали твърдения за неизплатени трудови възнаграждения за месеците април, май и юни 2017г. Във връзка с жалбата била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“. В хода на проверката били изискани документи- ведомости за заплати или други документи, удостоверяващи плащанията на заплатите и трудовите досиета на работниците с прекратени трудови договори. На 14.11.2017г. управителят на дружеството представил ведомости за заплати за месеците май и юни 2017г. и бележка /находяща се на л.14 от делото /, като на база на тях свидетелката А.Г. установила, че  свидетелката Д.Г. е работила на длъжност „крояч-текстил” през месец юни 2017г., като съгласно трудовия договор №26 от 08.07.2016г. е следвало да получи възнаграждение в размер на 134лв. до 15.07.2017г., но не го е получил.

Въз основа на така установеното, срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №02-001372, в присъствието на управителя Весела Петкова, в който като нарушена е посочена нормата на чл. 128, т.2 от КТ, вр. с чл. 270, ал. 3 от КТ. Управителят е подписал акта за нарушение и е вписал, че акта е съставен в негово присъствие и ще представи възражение.

 На 02.02.2018г. е било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като за нарушение на разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. с чл. 270, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 от КТ на жалбоподателя била наложена имуществена санкция размер на 1 500 лева.

 Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административно-наказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Жалбоподателят в жалбата си обосновава становището си, като се позовава на АПК, но съдът намира за необходимо да отбележи, че в административно-наказателното производство пред наказващия орган и въззивното обжалване пред настоящия съд са приложими са нормите на ЗАНН и НПК.

По делото безспорно се установява, че между жалбоподателя и работника Д.Г. е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, съгласно което Г. се е задължила да престира трудовата си сила на длъжност „крояч текстил” при 8 часов работен ден, срещу което работодателят – „МАКСТИЛ ВП” ЕООД се е задължил да му изплаща трудово възнаграждение. Съгласно чл. 2, ал.2 от представения трудов договор срокът за заплащане на трудовото възнаграждение е ежемесечно, до 15 число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата, през който е положен трудът. Видно от Заповед №48 от 19.06.2017г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 20.06.2017г. Видно от ведомостта за заплати начисленото трудово възнаграждение на работника е в размер на 134,00лева /л. 13/, но липсва подпис на работника. По делото е представена бележка, която е с неясно съдържание, със задрасквания, поправки и дописвания след подписа на свидетелката Г. и дати след прекратяване на трудовото правоотношение. Същият не съдържа необходимите реквизити, от които може да се направи извода за неговия издател, не са посочени трите имена на лицето за което се отнася, липсва ЕГН, не е ясно чии са подписите и т.н. Съдът счита, че посоченият „документ“ не следва да се кредитира като годно доказателство. В съдебно заседание свидетелят Г. отрича да е получавала трудово възнаграждение в размер на дължимото от 134лв., същото сочи и в обяснение от 05.10.2017г., предоставено в Инспекцията по труда-гр.Бургас, поради което съдът не приема, че представената бележка отразява достоверно случилите се обстоятелства.

 В нормата на чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ е въведено самостоятелно задължение за работодателя, в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Начинът, по който трябва да се изплати трудовото възнаграждение е посочен в  чл. 270, ал.3 от КТ – лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка. В случая не се установява възнаграждението на Д.Г. за месец юни 2017г. да е изплатено своевременно до 15-число, следващ полагането на труда по един от изброените начини. Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение на трудовото законодателство. Съгласно нормата на чл. 414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

По отношение на правната квалификация на деянието: Жалбоподателят счита, че  е неправилна, тъй като нормата на чл.270, ал.3 от КТ посочва начините на плащане, а не сроковете. Съдът не споделя това становище, тъй като наказващият орган е попълнил административно-наказателната разпоредба на чл. 414, ал.1 от КТ, като е посочил нормата на чл.128, т.3 от КТ, в която е посочено задължението на работодателя да заплаща трудовото възнаграждение в срок. Допълнително посочената норма на чл.270, ал.3 от не води до извод за неправилна квалификация на деянието или непосочване на относимата законова разпоредба.

С оглед всичко казано по-горе съдът намира, че в случая правилно АНО е приел, че има извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал фактите.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочаване на административнонаказателното производство. Както в АУАН, така и в НП са посочени всички съставомерни признаци, включително и датата, като не се констатират разминавания или несъответствия. Даже напротив – както актосъставителят, така и АНО са изложили подробно дори повече от изискуемите обстоятелства, като са посочили абсолютно всички относими правни норми, като по този начин не само че не са ограничили правото на защита на жалбоподателя, а са му го гарантирали в максимална степен. Действително е допусната техническа грешка в наказателното постановление, като вместо месец юни е посочен месец юли, но съдът счита че тази грешка не води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя да не узнае в какво е обвинен, тъй като в акта за нарушение е посочен месец юни, срокът за плащане е посочен -15 юли като месеца следващ полагането на труд, още повече работодателят е прекратил трудовото правоотношение през месец юни, поради което не би могло да има каквото и да е съмнение за волята на наказващия орган, а именно незаплащане на трудовото възнаграждение за месец юни 2017г.

На последно място съдът счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 414в КТ, която предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Видно от горната фактология не са налице предпоставките за приложение на чл. 414в КТ, а именно нарушението не е отстранено.

Относно размерът на санкцията, същият е  определен в минималния предвиден от закона размер, поради което следва да бъде потвърден.

Само за пълнота следва да се посочи, че искането на жалбоподателя за приложение на чл. 28 ЗАНН е неоснователно, тъй като в случая не е приложим специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал.1 от КТ, поради липса на предпоставки. Приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН се обуславя от незначителна степен на обществена опасност на деянието, по-ниска от обикновените случаи на нарушение, но в този случай от фактическите обстоятелства по делото не се извличат тези изводи, поради което искането в тази посока е неоснователно.

В обобщение на гореизложеното наказателното постановление следва да бъде потвардено.

 

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-001372/02.02.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас , с което за нарушение на чл. 270, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, с което на, представлявано от управителя – Весела Славова Петкова, със седалище и адрес на управление

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                   СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Ил.Георгиева