№ 36303
гр. С, 10.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110116691 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК .
Подадена е искова молба от П. П. Ш. и срещу „ГЖ“ ЕАД.
С определение от 18187/26.04.2024 г. като съищец в производството по делото е
конституирана „БДСК“ АД.
Ответникът – „ГЖ“ ЕАД е подал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, в който предявява насрещен иск.
Съищецът – „БДСК“ АД в дадения от съда срок не е изразил становище по
исковата молба.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва
да се приемат.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ответника за назначаване
на съдебно-медицинска експертиза.
Следва да бъдат уважено доказателственото искане на ответника за допускане
събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на
призоваване.
Доказателственото искане на ответника за задължаване на НЗОК да представи
информация за ползваната от наследодателя на ищеца медицинска помощ, следва да
бъде уважено, доколкото същото е допустимо и относимо за изясняване на спорни по
делото обстоятелства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за докад по делото.
Воден от горното, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза със задачи,
поставени в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски за вещото лице в размер на
500 лева, платими от ответника по сметка на СРС в 1-седмичен срок от връчването на
определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице – д-р ДКС, тел. *** *** ***.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит, като същото да работи по заключение след получаване на информация от
НЗОК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на призоваване на страната на ответника – доктор ТЦ, с адрес на
призоваване: гр. П, ул. „К Б *“ № 51.
ПОСТАНОВЯВА разпитът да бъде извършен ПО ДЕЛЕГАЦИЯ от Районен
съд – гр. П.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за призоваване на свидетеля в размер на 40
лева, вносим от ответника по сметка на Районен съд – гр. П в 1 – седмичен срок от
съобщението.
При неизпълнение ще бъде отменено определението, с което съответният
свидетел е допуснат.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да представят въпросни листове,
съдържащи въпросите към свидетеля.
НАСРОЧВА разпит по делегация на допуснатия свидетел пред Районен съд – П,
за 30.10.2024 г. от 14.00 ч.
ОПРЕДЕЛЯ втора резервна дата за разпита по делегация на 08.11.2024 г. от
14.00 ч.
Страните да се считат уведомени за двете дати с получаването на преписи от
настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК Националната здравноосигурителна
каса в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото
информация за ползвана медицинска помощ – извършени прегледи и хоспитализации,
както и предписаните на П. П. Ш., ЕГН: ********** лекарствени продукти за периода
10.11.2016 г. – 10.11.2021 г.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. чл. 382, ал. 3 КЗ.
Ищецът твърди, че е наследник по закон на П. П. Ш., починал на 10.11.2021 г.
Поддържа, че на 07.09.2021 г. наследодателят му бил застрахован при условията на
Групов договор за застраховка „КЗ“ на „БДСК“ АД със сертификат
№D0005159334210907, сключен между банката и „ГЖ“ ЕАД. Ищецът излага
твърдения, че има заведена претенция от него в качеството му на единствен наследник
на баща му П. П. Ш., с която претендира да се изплати застрахователно обезщетение в
размер на 70 000 лева. По така предявената застрахователна претенция е взето
решение от ответника „ГЖ“ ЕАД да не бъде изплатено застрахователно плащане, за
което ищецът е уведомен с писмо. В мотивите си ответното дружество заявява, че
причината за настъпването на смъртта на П. Ш. е Ковид 19 и се позовава на раздел ***
„Застрахователни пакети. Покрити рискове. Изключени рискове: т. 14“, според която
отговорността на застрахователя по застрахователния договор не включва смърт, пълна
трайна неработоспособност или временна неработоспособност, когато те са в
причинно-следствена връзка с епидемия или пандемия, както и техните последствия,
включително всякакви здравни услуги. Ищецът счита, че отказът на застрахователното
дружество е неоснователен, и оспорва твърдението, че П. Ш. е починал вследствие на
заболяване с Ковид 19, като поддържа, че същият е открит починал в дома си, и няма
данни да е бил диагностициран приживе и да се е лекувал от това заболяване. Твърди,
че записаното в акт за смърт като причина за смъртта не отговаря на истината. Същият
не е бил преглеждан или тестван приживе, не е бил и аутопсиран, за да се установи
причината за смъртта. Излага доводи, че дори и да се приеме, че наследодателят на
ищеца е бил заразен с Ковид 19, смъртта би могла да настъпи не поради това
заболяване, а поради друго такова, което да няма връзка с епидемията и да е протекло
едновременно или последователно. Не се установява и пряката връзка между
евентуалното наличие на Ковид 19 и смъртта на наследодателя. Ищецът твърди, че в
отговора си застрахователното дружество се позовава единствено на данните от акта за
смърт, а ищецът счита, че не са спазени нормативните изисквания за издаване на
писмено съобщение за смърт съгласно Закона за гражданска регистрация, Закона за
здравето, Наредба № 14 за медицинските критерии и реда за установяване на смърт,
Наредба № 23 за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и
съдебнопсихологичните експертизи. Ищецът признава, че в съобщението за смърт е
посочено, че смъртта на наследодателя му П. П. Ш. е настъпила от заболяване от
Ковид 19. Поддържа обаче, че вписаната причина за смъртта в съобщението за смърт
няма характер на официално удостоверяване по смисъла на чл. 179 ГПК, съответно
изявлението на медицинското лице не може да обвърже с материална доказателствена
сила съда относно причините за настъпилата смърт, а е писмено доказателство, чиято
доказателствена сила следва да бъде преценена при съпоставка с останалите
доказателства по делото. Ищецът твърди, че продължава да изпълнява задълженията
на наследодателя си по договора за кредит и е кредитор на банката като недължимо
заплатил тези суми. Твърди, че банката не е предявила претенция срещу
застрахователя, поради което е налице бездействие да реализира притезателното право
по застрахователния договор, а това бездействие застрашава удовлетворяване на
правата на ищеца, чрез увеличаване на пасива на наследството. Предвид изложеното,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ГЖ“ ЕАД да
заплати на съищеца „БДСК“ ЕАД сумата от 1000 лева, като част от сумата 70 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение в размер на непогасена част от
задължението по Договор за банков кредит, сключен между наследодателя на ищеца –
П. П. Ш. и „БДСК“ АД, за обезпечаване задължението на кредитополучателя, по който
3
е сключен Договор за групова застраховка на получателите на ипотечни кредити на
„БДСК” ЕАД и „ГЖ“ ЕАД. Претендира разноски.
Ответникът – „ГЖ“ ЕАД е подал писмен отговор на исковата молба в рамките
на законоустановения срок за това. Оспорва предявения иск като недопустим и излага
доводи, че ищецът не разполага с активна материалноправна легитимация да
претендира плащане на остатъка по кредита, а с такава разполага единствено „БДСК“
ЕАД. Излага доводи, че ищецът не е кредитор на „БДСК“ ЕАД, а е длъжник по
договора за кредит като дължи заплащане на погасителни вноски и няма право да
предявява искове от нейно име. Не оспорва обстоятелството, че на 07.09.2021 г. П. П.
Ш. е включен в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка
„Кредитна защита“ на „БДСК“ АД въз основа на подписано съгласие за включване в
групата на застрахованите лица и декларация, че е получил, запознал се е и приема
Общите условия по процесната застраховка. Излага твърдения, че настъпилата на
10.11.2021 г. смърт на застрахования представлява изключен застрахователен риск.
Поддържа, че съгласно Общите условия на Групова застраховка „Кредитна защита“,
раздел *** „Застрахователни пакети. Покрити Рискове. Изключени рискове“: т. 14
отговорността на застрахователя по застрахователния договор не включва смърт, пълна
трайна неработоспособност или временна неработоспособност, когато те са в
причинно-следствена връзка с: т. 14.6 епидемия или пандемия, както и техните
последствия, включително всякакви здравни услуги. Излага твърдения, че съгласно
съобщение за смърт № 202/10.11.2021 г. причина за настъпване на смъртта на
застрахования П. Ш. е заболяване от Cov*d-19. На 11.03.2020 г. Световната здравна
организация е обявила заразата със SARS-Co, т. нар. Cov*d-19 вирус, за пандемия, тъй
като заболяването е засегнало повече от една страна на повече от един континент.
Пандемия от този вирус е обявена и в България с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., както и със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министерството на
здравеопазването. На 22.05.2022 г. Световната здравна организация е обявила край на
пандемията, а в Република България краят на пандемията е обявен на 30.03.2022 г.
Поради това, ответникът твърди, че настъпилото събитие представлява изключен
застрахователен риск по процесната застраховка. Оспорва твърденията на ищеца, че
отразеното в акта за смърт не отговаря на истината и излага доводи, че по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, съобщението за смърт представлява официален документ –
издадено е от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и
съставлява доказателство за изявленията пред него, и за извършените от него
действия. Поддържа, че ищецът не е оспорил истинността на процесното съобщение за
смърт и се ползва от него като доказателство в настоящия процес, а в исковата молба
липсват твърдения смъртта да е настъпила по причина, различна от тази, посочена в
акта за смърт. Ответникът твърди, че ищецът не е оспорил своевременно причината за
настъпване на смъртта, посочена в съобщението за смърт и е недопустимо за пръв път
с исковата молба да твърди, че не е съгласен с нея, тъй като вече са преклудирани
всички срокове за обжалването на съобщението за смърт по административен ред и за
установяване на причина, различна от отразената в смъртния акт. Ищецът не е изразил
съмнение в констатацията на лекаря, непосредствено след смъртта на П. Ш. и въз
основа на издаденото съобщение за смърт се е снабдил от служба „ГРАО“ с препис от
смъртен акт, за да се възползва от наследството на наследодателя си. Ответникът
излага доводи, че при каквито и да било съмнения от страна на ищеца, относно
причината за смъртта на П. Ш., същият единствен е разполагал с възможността да
обжалва причината за смъртта в съобщението за смърт, да сезира прокуратурата за
съмненията си, както и да изиска извършването на аутопсия, но нито едно от тези
4
действия не е извършено от ищеца и той е допуснал застрахования да бъде погребан
без аутопсия, с което умишлено е заличил всички възможности за установяване на
друга причина за смъртта на П. Ш., освен посочената от лицето извършило,
освидетелстване и издало съобщението за смърт. На отделно и самостоятелно
основание, ответникът твърди, че смъртта на застрахования е настъпила в резултат на
предварително съществуващо заболяване или болестно състояние, като застрахованият
е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишния
период преди датата на сключване на застраховката. В тази връзка ответникът твърди,
че отказът на застрахователя да изплати застрахователна сума намира своето
основание в изключените рискове, посочени в застрахователния сертификат: „за
всички видове покрития не са покрити преките или косвени последствия и резултати
от предварително съществуващи заболявания или болестни състояния, настъпили
преди началото на индивидуалното застрахователно покритие, както и техните преки
или косвени последици, които не са декларирани на застрахователя.“ Ответникът
оспорва иска и по размер, като счита че не се сочат доказателства за установяване на
размера на претенцията на ищеца. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 382, ал. 3 КЗ в тежест на
ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно правоотношение по договор за кредит,
сключен между наследодателя на ищеца и „БДСК“ АД; 2) наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка, сключен между „БДСК“
АД като застраховащ и „ГЖ“ ЕАД като застраховател за обезпечение на вземанията на
банката по сключения договор за кредит с П. П. Ш.; 3) настъпване в срока на договора
на покрит застрахователен риск – смъртта на кредитополучателя; 4) че от страна на
ищеца е заявена претенция пред ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение в полза на търговската банка, както и че е постановен отказ за заплащане
на такова; 5) размерът на останалите непогасени задължения по договора за кредит
към датата на настъпване на смъртта на кредитополучателя – 10.11.2021 г.
При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че са
налице твърдените от него основания за изключване на отговорността му, включително
наличието "изключен застрахователен риск".
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
размера на останалите непогасени задължения по договора за кредит към датата на
настъпване на смъртта на кредитополучателя.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: наличието
на правоотношение по договор за кредит, сключен между наследодателя на ищеца – П.
П. Ш. и „БДСК“ АД; наличие на застрахователно правоотношение между ответника
„ГЖ“ ЕАД и „БДСК“ за обезпечаване на вземанията на банката по сключения договор
за кредит с наследодателя на ищеца – П. П. Ш.; че от страна на ищеца е заявена
претенция пред ответника за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на
търговската банка, както и че е постановен отказ за заплащане на такова; че в
съобщението за смърт като причина за настъпването на смъртта на кредитополучателя
П. П. Ш. е посочена „Ковид 19“.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл. 155 ГПК като общоизвестен и ненуждаещ
се от доказване отделя факта, че в периода от 13.03.2020 г. до 30.03.2022 г. в Република
5
България е обявена извънредна епидемична обстановка.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
26.11.2024 г. от 15.00 ч., за когато се призовават страните – с препис от
определението, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на
ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните както следва:
на ищеца – на посочения по делото съдебен адрес: гр. В., бул. „Ц“ № 44, ет. 4,
офис 6;
на ответника – на посочения по делото адрес: гр. С, бул. „Ц“ № ***.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7