Р Е Ш Е Н И
Е №106
гр.Силистра,
05.11.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година,в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря
Виолина
Рамова, с участието на прокурор…….…....…,като разгледа докладваното от съдия
Славова адм.дело №104 по описа на
съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) “Национално сдружение на
производителите на кайсии - Цар Самиул“, подадена
от упълномощен представител адв.Д. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6300/446#7/17.03.2021г.,
издаден от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“,с който
е опре-делено за възстановяване вземане, представляващо изплатена субсидия по
направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за
селското стопанство“ за кампании:2015г.;2016г.;2017г. и във връзка с подадени
от оспорващото СНЦ заявления за подпомагане за същите кампании,в размер на 92 374.00
лева на основа-ние чл.18 ал.3 т.3 и ал.4 б.“б“ от Наредба №7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и
климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.
(Обн.ДВ, бр.16/15г., посл. изм. ДВ, бр.33 / 20.04.21г.) - занапред
Наредба №7/2015г.
С жалбата се твърди нищожност на
релевирания АУПДВ поради неустановеност на компетентността на неговия
издател,доколкото същият не е органът от чл.27 ал.8 ЗПЗП. Релевирано
е оплакване за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт,с
позоваване на чл.26 и чл.34 АПК.Твърди се, че законният представител на
СНЦ-жалбоподател не е бил уведомен изобщо за започналото и проведено
производство по чл.166 ДОПК,което било компрометирало фактическите изводи на
ответния орган и довело до сериозно ограничаване на правото на защита на
адресата на оспорения акт.Акцент е поставен върху довод за неправилно
приложение на материалния закон в контекста на чл. 18 ал.3 т.3 във връзка с
чл.20 ал.2 и ал.4 Наредба №7/15г., като се твърди,че са били налице съставомерните факти за приложение на чл.18 ал.5 от с.н., ирелевиращ изцяло процесното вземане.В този контекст се
поддържа,че било настъпило обстоятелство (форсмажорно или извънредно) по
смисъла на §1 т.8 б.“е“ ДР Наредба
№7/15г.,за което оспорващото СНЦ е било подало възражение в производството по
издаване на Акта за прекратяване на ангажимента по мярка 10,със съответните
доказателства, но същото не било променило изводите на ответния орган.Предвид
горното се настоява за отмяна на оспорения АУПДВ.Паралелно с изложените доводи
са развити и съображения, че прекратяването на ангажимента е настъпило през и за стопанската 2019/ 2020 година (Актът за прекратяване на
ангажимента е издаден на 09.10.2019г.,т.е. след началото на стопанската
2019/2020г.),което следвало да промени размера на установеното държавно вземане
съгласно регламентацията от чл.18 ал.4 б.“г“ на 10%, а не според приложената
б.“б“, предвиждаща за възстановяване на 40% от получената финансова помощ.В
този контекст, в условията на алтернативност, е
заявено искане, ако съдът не отмени изцяло процесния АУПДВ, да го измени,намалявайки
размера до 10% от субсидиите, получени в трите подпомагани кампании, вместо
определените 40% върху същите.В обобщение,се настоява за отмяна на АУПДВ,като
противоречащ на закона и неговата цел,респ. за неговото изменение с редуциране
на размера на държавното вземане, както и за присъждане на съдебни разноски
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК (л.221).
Ответникът по жалбата- Заместник изпълнителният директор на Държавен
фонд ”Земеделие”-Разплащателна агенция гр.София,чрез представител по
пълномощие главен юрисконсулт при Областна дирекция на ДФЗ-Русе Л.Ж. (л.4), счита
жалбата за неоснователна по изложени в съдебно заседание съображения, изведени от
ЗПЗП и Наредба №7/2015г.Поддържа, че обжалваният АУПДВ е издаден на базата на
влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10,поет от СНЦ“Национално сдружение на производителите на
кайсии -Цар Самуил“, който акт е съобщен по реда на чл.61 ал.3 АПК (отм.), с
поставяне на съобщение на таблото за обявления
и в Интернет страницата на ОД ДФЗ гр.Силистра (л.26-л.31) и не е бил обжалван,
както е посочено и в жалбата. Ответният орган, при тези факти и
законоустановената кумулация от чл.18 Наредба №7/15г., е издал оспорения АУПДВ,
приемайки за окончателно прекратен агроекологичния
ангажимент на жалбоподателя по направление „Опазване на застрашени от изчезване
местни сортове, важни за селското стопанство“ (чл.3 т.7 Наредба №7/15г.), за
който е получил финансиране за 2015г.;2016г. и 2017г. в установения общ размер
от 230 935.01 лева,видно от извлечение от Регистър „Директни плащания“; ИСАК
(л.32-л.34;л.166-л.168). Счита, че в пълно съответствие с чл.18 ал.3 Наредба
№7/15г., е постановил, съгласно чл.18 ал.4 б. “б“ с.н.,възстановяване на 40% от
изплатените субсидии.Възразява срещу главното фактическо твърдение на
оспорващото СНЦ за настъпило извънредно/форсмажорно обстоятелство,с
отчуждаването от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) на 9.3 ха
от одобрените (референтни) за подпомагане по процесното направление общо 50 ха
земи, защото същите са му били предоставени от Държавния поземлен фонд (ДПФ)
под наем и, видно от Договор за наем №ДН-01/28.08.2013г. (л.70-л. 74; I.Общи условия, т.6) същият е сключен за срок от 5
години,считано от стопанска-та 2012/2013г., който е изтекъл към
30.09.2017г.Противопоставя се и на аргумента, че ДФЗ като част от структурата
на МЗХГ, което именно е извършило продажбата, е било длъжно служебно да знае за
релевирания проблем, а не да изчаква уведомяването по наредбата.Настоява,че в
съответствие с разпореденото с чл.18 ал.3 т.3 Наредба №7 /15г. и именно защото
е прекратен агроекологичният ангажимент с влязъл в
сила административен акт, е издаден процесният по делото АУПДВ,поради което
следва да бъде потвърден изцяло.Намира за неоснователно и алтернативното искане
на оспорващото СНЦ, тъй като видно от обуславящия Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 (л.26-л.27), същият се отнася за кампания 2018г. Поради
това настоява, че правилно е извършена и преценката по чл.18 ал.4 Наредба
№7/15г.,тъй като кампанията, в която е прекратен агроекологичният
ангажимент, е именно 2018г. (без значение кога е бил издаден административният
акт за това; кога съобщен; кога влязъл в сила и т.н.),което сочи, че е
осъществена хипотезата на б.“б“- до края на четвъртата година. Поради
последното счита за неоснователно и алтернативно заявеното искане за намаляване
на задължението в хипотезата на чл.18 ал.4 б.“г“ Наредба №7/15г.,каквато не била
налице.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заявява
възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК на заплатения адвокатски хонорар
от жалбоподателя.
Производството е по реда на чл.145 и сл АПК.Съдът
като обсъди изложените в жалбата доводи, след преценка на доказателствата по
делото и становищата на страните,прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима като
подадена срещу административен акт, обективиращ публично
държавно вземане на Разплащателната агенция,подлежащо на събиране по реда на
ДОПК от СНЦ“Национално сдружение на производителите на кайсии-Цар Самуил“ и
представляващо изплатена субсидия по направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ за кампании - 2015г.;
2016г. и 2017г., в размер на 92 374.00 лева.Актът за установяване на публично
държавно вземане несъмнено подлежи на съдебен контрол, а жалбата е подадена от
страна с правен интерес от оспорването и в срока от чл.149 ал.1 АПК. Разгледана
по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол е Акт за
установяване на публично държавно вземане №01-6300/446#7 от 17.03.2021г.,издаден от Заместник изпълнителен
директор на ДФ“Земеделие“,с който е определено за възстановяване вземане, представляващо
изплатена субсидия по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни
сортове,важни за селското стопанство“ за кампании:2015г.;2016г. и 2017г. и във
връзка с подадени от СНЦ“Национално сдружение на производителите на кайсии -
Цар Самуил“,заявления за подпомагане за същите кампании,в размер на 92 374.00
лева,на основание чл.18 ал.3 т.3 и ал.4 б.“б“ от Наредба №7/15г.Обжалваният
АУПДВ е издаден след влизане в сила на Акт за прекратяване на ангажимент по
мярка 10 от ПРСР за периода 2014г.-2020г. за кампания 2018 година, с
изх.№01-6300/446#5/ 09.10.2019г. (л.26-л.28), съгласно регламентацията от чл.18 ал.3 от Наредба
№7/2015г.
Според мотивите на оспорения акт, същият е основан изцяло
на посочения по-горе акт за прекратяване на ангажимент по мярка “Агроекология и
климат“,издаден на идентично фактическо и правно основание - подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно
разпоредбите на чл.18 ал.4, когато не са изпълнили изискванията на чл.20 ал.2 и
ал.4 Наредба №7/ 15г. Съгласно чл.20 ал.4 с.н., одобрената площ за прилагане на
агроекологичните дейности по направлението по чл.3
т.7, каквото именно е процесното, може да бъде намален с не повече от 10 на сто
спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент
по реда на глава Пета от Наредба №7/2015 година.
Не се спори
по делото, че след продажба от МЗХГ през м.декември.2017г. на 9.3 ха от
отдадените под наем на жалбоподателя държавни земеделски имоти, одобрени за
подпомагане по мярка 10, със Заявлението за 2018г. (л.91-л.105) оспорващото СНЦ
е посочило парцел 78238-49-7-12 от 9.05 ха с код АК18, който в предходните
кампании е участвал с код АК7 (Вж.заключение на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/-л.212).
Същият е отделен от земеделски парцел №78238-689-3-2 с площ от 20 ха, като
останалата част от 10.89 ха е заявена отново с код АК18. Такава констатация се
съдържа и в Приложение 1 към Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10,
Таблица 2 (л.28) - парцел 78238-49-7-12 изцяло се пресича с парцел
78238-689-8-2, който е одобрен за участие през 2015г. с код АК7, като част от
направление „Контрол на почвената ерозия“. В резултат на последното
установяване ответният орган е приел, че процентът на заявената допустима площ
през текущата кампания (2018г.),спрямо размера на одобрената (референтна) площ
за участие по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове,
важни за селското стопанство“ е 81.78%,което
е с повече от допустимите 10% по чл.20 ал.4 Наредба №7/15г. Ведно със
Заявлението от 14.05.2018г., председателят на СНЦ-жалбоподател е подал и
Обяснение (л.135), че намалява площта по направление „Контрол на почвената
ерозия“,декларирайки 9.05ха, представляващи парцел 78238-49-7-12, с кода за
направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове,важни за
селското стопанство“ АК18, поради продажбата на 9.3ха от МЗХГ. Съгласно чл.20
ал.3 Наредба №7/15г. агроекологичните дейности по
направлението по чл.3 т.7 с.н. могат да не се прилагат върху едни и същи площи
за едни и същи блокове на земеделското стопанство за периода на поемане на агроекологичния ангажимент, но референтните такива (като
съвкупност) не могат да бъдат намалявани с повече от 10%, което нормативно
изискване в случая е нарушено и по него няма спор между страните.
Спорът е за вида
и характера на причината за неспазване на изискването от чл. 20 ал.4 с.н.- дали
е от типа на извънредните, непредвидими обстоятелства,попадащи в обхвата на §1
т.8 б.“е“ ДР Наредба №7/15г., което би активирало правилото от чл.18 ал.5 с.н.
и ирелевирало изцяло определената сума за възстановяване
с АУПДВ; както и за кампанията, в която е прекратен ангажимента, която според
ответния орган е 2018г., а според жалбоподателя - стопанската 2019/2020г.,в
корелация с алтернативното му искане за намаляване на размера на установеното
ПДВ. Със съдебно-техническата експертиза безспорно се установява,че продадените
от държавата (МЗХГ) 9.3 ха (получили нов №008068) са образувани от имот
№008053, описан в Договора за наем с жалбоподателя,с обща площ от 822.074
ха.Вещото лице е установило още, че продаденият имот е част от парцел
№78238-689-3-2 с площ от 20 ха, описан в заявление за подпомагане от 2015 година.
Жалбоподателят,
регистриран в ИСАК с УРН:599385, е подал общо Заявление за подпомагане за
кампания 2015г., с УИН:19/240615/04508, заявявайки площи и по мярка 10
„Агроекология и климат“, декларирайки парцелите със съответните кодове от
Приложение №5 към чл.9 ал.1 Наредба №7/15г. по две направления от чл.3: - т.4
(контрол на почвената ерозия) и т.7 (опазване на застрашени от изчезване местни
сортове,важни за селското стопанство),съответно АК7 и АК18.Видно от Приложение
№8 към чл.25 с.н. е,че кайсията (Prunus armenika),вкл.
Силистренска компотна; Ранна силистренска;
Силистренска късна; Силистра 252 и др.,попадат в списъка на застрашените от
изчезване местни сортове,важни за селското стопанство.С Уведомителни писма изх.№02-190-2600/3817
от 10.03.2016г. (л.114-л.119) и изх.№02-190-2600/4703 от 13.05.2016г. (л.120-л.128),
жалбоподателят е одобрен и по двете направления със съответните площи,посочени
в придружителните таблици на л.119 и на л.127 от
делото. За същите оспорващото сдружение е поело петгодишен агроекологичен
ангажимент, вкл. задължението от чл.20 ал.4 Наредба №7/15г.Със заявлението за подпомагане
за кампания 2018г.,поради продадените от собственика им МЗХГ (ДПФ) 9.3ха от
одобрените площи по направлението от чл.3 т.7 Наредба №7/15г., е завило за
същото друг парцел, извън референтните, с площ от 9.05 ха,което правилно не е
било възприето от Разплащателната агенция за законосъобразно.След извършени административни
проверки в ИСАК е установено, че процентът на допустимата заявена от
жалбоподателя площ през текущата кампания (2018г.), спрямо размера на
одобрената (референтна) площ за участие по „Опазване на застрашени от изчезване
местни сортове, важни за селското стопанство“ е 81.78%, съгласно Приложение №1
към Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 (л.26-л.28), което попада в
обхвата на чл.18 ал.3 т.3 Наредба №7/15г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент поради нарушение на изискването
от чл.20 ал.4 с.н. - одобрената площ за прилагане на агроекологичните
дейности по направлението по чл.3 т.7 да не бъде намалявана с повече от 10%
спрямо площта, за която е поет петгодишният ангажимент.Проведено е било
административно производство,в хода на което оспорващото СНЦ е подало
възражение, обяснявайки причината за различните площи, заявени с код АК18(л.62-л.64),
което е обсъдено от ответния орган с крайния акт (л.27) и прието за
неоснователно. Същият е съобщен по особения ред на чл.18а ал.7 и ал.9 АПК, тъй
като на адреса, посочен в Заявленията до ДФЗ, вкл. в АВп,
не е било установено лице, което да го получи (л.29-л.31).На 21. 11.2019г.
Актът за прекратяване на ангажимента е счетен за връчен и, след като в
14-дневния срок след това, не е бил обжалван, е влязъл в сила.
Установеното нарушение на чл.20 ал.4 Наредба №7/15г. е
предпоставка за прекратяване на агроекологичния
ангажимент,респ. за възстановяване на получената финансова помощ по съответното
направление. С оглед на това и съгласно чл.63 т.1, във вр.
с чл.77 т.4 б.“в“ от Регламент (ЕС) №1306 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.13г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика,ответният орган е започнал служебно производство по
чл. 18 Наредба №7/15г.Съгласно регламентацията от същия е открита процедура по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане с уведомление
изх.№01-6300/446#6/12.10.2020г. (л.16),каквото
задължение безусловно РА има и съгласно чл. 27 ал.3 ЗПЗП.Същото не е било
получено от председателя на Сдружението (или упълномощено лице),видно от
документа на л.17 от делото. Последното е активирало особения ред по чл.18а
ал.7 и ал.10 АПК (л.19-л.25) и се е счело за редовно връчено на 11.12.2020г.,
когато е свалено Уведомлението по чл.26 АПК от таблото на ОД ДФЗ гр.Силистра,
като по-благоприятно разрешение за жалбоподателя и в отклонение от чл.18а ал.10 АПК, приемащ за достатъчни 7 дни от поставянето му на таблото и в Интернет
страницата на ответника. В този контекст, още тук следва да бъде отклонено като
неоснователно оплакването на оспорващото СНЦ, че неговият председател не бил
уведомен по реда на чл.26 АПК за започналото производство по издаване на АУПДВ,
което било накърнило процесуалните му права.
След 11.12.2020г. не са постъпвали никакви възражения
или становища, поради което на 17.03.2021г. ответният орган е издал оспорения
АУПДВ, основан на горните фактически и правни основания и влезлия в сила Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 10. По размера на изплатените субсидии за
релевантните кампании - 2015г.; 2016г. и 2017г. не се спори,но същите са
установени с приложените извлечения от Регистър „Директни плащания“ ИСАК
(л.166-л.168) и подробно описани в процесния АУПДВ. Общият им размер възлиза на
230 935.01 лева. Прилагайки правилото от чл. 18 ал.4 б.“б“ Наредба №7/15г.,
защото агроекологичният ангажимент по процесното
направление от чл.3 т.7 с.н. е прекратен за кампанията 2018г.,т.е. до края на
четвъртата година,ответният орган е определил размера на държавното вземане на
40% от горната сума, равняващи се на 92 374.00 лева.
При тези
фактически установявания, настоящият състав приема от правна страна следното:
Твърдението за липса на компетентност на издателя на акта, с
позоваване на ЗПЗП, сочещ като единствен носител на релевираната компетентност -
изпълнителният директор на ДФЗ, е неоснователно.Съгласно чл.20а ал.1 ЗПЗП
изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната
агенция, а с ал.5 е предвидено,че същият може да издава актове от вида на
процесния,по реда на ДОПК. Следващата ал.6 регламентира правната възможност за
делегиране на конкретното правомощие от ал.5, на заместник изпълнителните
директори на фонда. Със Заповед №03-РД/2891/23.07.2019г. (л.38-л.40) на Петя
Димитрова Славчева - заместник изпълнителен директор на ДФЗ,са делегирани определен
обем правомощия, включително по т.3- да издава и подписва Актове за
установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по
директните плащания.Следователно,органът издал оспорения АУПДВ, е определен от
изпълнителния директор на ДФЗ в съответствие и с чл.166 ал.2 изр.“посл.“ДОПК, към който именно препраща чл.27 ал.5 ЗПЗП.Последното
сочи, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ,издал оспорения АУПДВ,е
разполагал с материална компетентност да го издаде, което налага възражението
да бъде отклонено като неоснователно.
Съгласно чл.27 ал.5 ЗПЗП вземанията на
РА,които възникват въз основа на административен акт (какъвто е АУПДВ) са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.Въз основа на влезлия в
сила Акт за прекратяване на поетия агроекологичен
ангажимент по мярка 10,е издаден оспореният в настоящия процес АУПДВ, за
размера на изплатените за първите три години субсидии, поради неизпълнение на
изискването от чл.20 ал.4 Наредба №7/15г. за кампания 2018г., в рамките на петгодишния
ангажимент, за направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове,
важни за селското стопанство“.Прекратяването на ангажимента има за естествена, логична
правна последица, възстановяване на полученото финансиране. /Вж.Решение
№13057/31.10.17г.,адм.д.№6259/16г. на ВАС,IIIО/
АУПДВ
№01-6300/446#7/17.03.2021г. е издаден в
изискуемата писмена форма, надлежно подписан и е мотивиран, съдържайки
задължителните реквизити,вкл. ясно посочено фактическо основание за неговото
издаване.Постановен е при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,както беше по-сочено по-горе - жалбоподателят
е уведомяван, макар и по реда на чл.18а ал.7, ал.9 и ал.10 АПК, за започване на
административното производство съгласно чл.26 АПК,като в рамките на същото - и
двукратно му е давана възможност за възражение и представяне на
доказателства,което е гарантирало правото му на защита. В този контекст
очевидно не е осъществено някое от отменителните основания по чл.146 т.1-т.3 АПК.
Относно главния релевиран
довод с жалбата - за неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с неговата цел,съгласно чл.146 т.4 и т.5 АПК, настоящият състав
намира следното: Правилно установените факти от ответния орган са субсумирани под разпоредбата на чл.18 ал.3 т.3 във връзка с
чл.20 ал.2 и ал.4 от Наредба №7/2015г. Неоснователно се твърди с жалбата, че
били налице съставомерните факти за приложение на
чл.18 ал.5 с.н., ирелевиращ изцяло процесното
вземане. В горния контекст се поддържа,че било настъпило обстоятелство по
смисъла на §1 т.8 б.“е“ от ДР Наредба
№7/15г.,според който:„Форсмажорни или
извънредни обстоятелства“ са: а) […]; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма
част от стопанството,ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към
деня на по-даване на заявлението“.В
този ракурс поставен доводът налага преценка на нормативно
предвидените,различни от оспорените,правни последици,с оглед регламентацията от чл.18 ал.5 Наредба
№7/15г., в какъвто смисъл са главните оплаквания в жалбата и независимо,че
обуславящият акт (за прекратяване на агроекологичния
ангажимент), е влязъл в законна сила.
Настоящият състав приема, че не е настъпило
форсмажорно/извънредно обстоятелство с отчуждаването от МЗХГ на 9.3 ха от
одобрените (референтни) за подпомагане по процесното направление общо 50 ха
земи от жалбоподателя, защото същите са му били предоставени от Държавния
поземлен фонд под наем и, видно от Договор за наем №ДН-01/28.08.2013г.
(л.70-л.74; I.Общи условия, т.6) е, че е
сключен за срок от 5 години,считано от стопанската 2012/2013г., който е изтекъл
към 30.09.2017г.Към момента на поемане на релевирания агроекологичен
ангажимент жалбоподателят е бил с ясното съзнание,че не разполага с правно
основание за ползване на земеделските имоти от ДПФ през целия петгодишен
период, съгласно чл.8 ал.1 Наредба №7/15г. (2015г.-2020г.), поради което и
отчуждаването на част от така заявените за подпомагане и одобрени от ДФЗ земи,
от техния собственик, с Договор №ДП-73/19.12.2017г. (л.162), не може да се
впише в предпоставките на §1 т.8 б.“е“ от ДР Наредба №7/ 2015г., като
непредвидимо към деня на подаване на заявлението за подпомагане. Освен това, на
29.09.2017г. (напълно добросъвестно) е сключено Допълнително споразумение към
основния Договор за наем (л.68-л.69), от което отсъства продадения впоследствие
земеделски имот с площ от 93 дка в землището на с.Цар Самуил.
Съгласно чл.18 ал.6 Наредба №7/15г.,дори и
релевираното обстоятелство да беше форсмажорно по смисъла на легалната
дефиниция,то за оспорващото СНЦ съществува нормативното задължение в рамките на
15 работни дни от узнаването, да съобщи в писмена форма на ДФЗ за неговото
настъпване, каквото съобщаване несъм-нено не е извършено.Нещо повече,за първи
път с Възражението (л.62-л.64) в хода на административното производство за
прекратяване на процесния агроекологичен ангажимент,
поет от жалбоподателя (л.56-л.57),ответният орган е бил уведомен за продадените
9.3 ха от одобрените площи по направлението от чл.3 т.7 Наредба №7/15г., респ.
отчуждената част от стопанството му, което го ирелевира изцяло за целите на
настоящия процес. Горният извод не се променя и от депозираното от председателя
на СНЦ писмено обяснение заедно със Заявлението за подпомагане за 2018г.
(л.135), което не визира причини и техния характер, а просто съдържа изявление
за различия в заявените за подпомагане парцели през 2015г. и през 2018г. по
направлението „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за
селското стопанство“ от мярка 10. Поради намаляване на последните, бил заявен
парцел одобрен с код АК7, а не с
надлежния код АК18 от Приложение №5 към чл.9 ал.1 във връзка с Приложение №8
към чл.25 Наредба №7/15г., в частта му: кайсия (Prunus
armeniaca).
В обобщение, настоящият състав приема
за неоснователно твърдението на оспорващото СНЦ за наличие на
форсмажорно/извънредно обстоятелство по смисъла на §1 т.8 б.“е“ ДР Наредба
№7/15г., настъпило в рамките на поетия пет годишен агроекологичен
ангажимент, поради което е неприложима и разпоредбата на чл.18 ал.5 от с.н. че
същият се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на
получената финансова помощ.Не са налице и предпоставките за уважаване на
алтернативното искане - за приложение на чл.18 ал.4 б.“г“ от Наредба №7/15г.,
предвиждащ 10% от получените субсидии за възстановяване, а не както е определил
ответният орган - 40%, в хипотезата на б.“б“ от с.чл.
Видно от обуславящия Акт за прекратяване на ангажимент
по мярка 10 (л.26-л. 27),същият се отнася за кампания 2018г. Правилно е
възражението на ответния орган, че за директните плащания понятието „стопанска
година“ е без правно значение, за-щото същите се оторизират и изплащат за
календарна година, което следва пряко и недвусмислено освен от приложимото общностно право (напр: чл.28
„Агроекология и климат“, §5 и §6 от Регламент (ЕС) №1305/2013 и др.),
неборавещо с периоди от вида на „стопанска година“, но и от чл.8 Наредба
№7/15г. Съгласно чл.8 ал.2 с.н. срокът (петгодишния период) започва да тече от
началото на годината на подаване и одобрение на заявлението, което в случая е
от 01.01.2015г.,независимо, че заявлението за
кампания 2015г. е подадено в сроковете от чл.4 от Наредба №5/27.02.09г. за условия-та и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания (Обн.ДВ, бр.22/09г.,посл.изм.ДВ,бр.11/21г.),т.е. през м.май.2015г. Освен това, Уведомителното
писмо за одобрение на жалбоподателя за участие по мярка 10, вкл. по
направлението от чл.3 т.7 Наредба №7/15г.,е от 13.05.2016г.Същото без съмнение
е относимо за кампания 2015г. (независимо, че е издадено една календарна година
след приемане на заявлението), а видно от извлеченията от ИСАК, реалното
плащане по мярката за същата кампания (2015г.) е извършено на 21.03.2016г.
(л.168). Съгласно правилото от чл. 142 ал.1 АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон, се преценява към момента на
издаването му, както правилно е процедирал ответният орган, съобразявайки
действащата редакция на чл.18 ал.4 от Наредба №7/2015г. (изм.ДВ, бр.18/19г.-в
сила от 01.03.2019г.).Актът за прекратяване на ангажимент по мярка 10
изх.№016300/446#5 от 09.10.2019г., който лежи в
основата на процесния по настоя-щото дело,също е издаден при действието от
м.март.2019г. на обсъжданата разпоредба, което ирелевира оплакването,че
следвало да бъде съобразена предходната му редакция (към ДВ,бр.18/18г.), сочеща
като правнозначима „годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент“. Но дори и да се приеме за
приложима тази редакция, анализът не води до други заключения, тъй като
периодите, както на одобрение, така и на плащане, на прекратяване, спиране и
т.н., свързани с финансирането по директните плащания, както беше обсъдено
по-горе, са свързани с календарната година, т.е. от първи януари до тридесет и
първи декември на съответната година.Ето защо, като неоснователно следва да
бъде отклонено и заявеното алтернативно искане от жалбоподателя - за редуциране
на размера на определеното ПДВ, в хипотезата на чл.18 ал.4 б.“г“ от Наредба
№7/2015г.
В обобщение, при проверката от чл.168 ал.1 АПК, се
установява,че атакуваният Акт за установяване на публично държавно вземане не
противоречи на материалния закон и е издаден в съответствие с неговата цел, поради
което както главното, така и алтернативното възражение на жалбоподателя, следва
да бъдат отхвърлени. Разноски по делото своевременно са поискали и двете
страни, каквито с оглед изхода на процеса, се дължат на ответния орган,
съгласно чл.78 ал.8 ГПК,вр. с чл.144 АПК.Същите
следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е
издателят на акта, а именно ДФЗ-РА,по аргумент от чл.143 ал.1 и ал.4 АПК,вр. с чл. 78 ал.8 ГПК.Размерът им е определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ, а съгласно чл.24 от Наредба за заплащане на правната
помощ /Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.
ДВ,бр.69/20г./, възнаграждението по административни дела за една инстанция е от
100 до 200 лв., като в случая такова следва да бъде присъдено в размер на 200 лева.
По горните съображения,настоящият състав приема,че
оспореният административен акт е валиден,като постановен от компетентен орган -
заместник изпълнителен директор на ДФЗ,в кръга на делегираните му правомощия.Издаден
е в писмена форма и при спазване на изискванията от чл.160 ДОПК,респ. чл.59
ал.2 АПК.Обжалваният АУПДВ №01-6300/446#7/17.03.2021г., е постановен при липса на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с
материалния закон и нормативната цел. Ето защо, като съответен на закона и
установените по делото факти, следва да бъде оставен в сила, с отхвърляне на
жалбата, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“
от АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение
с нестопанска цел „Национално сдружение на производителите на кайсии-Цар
Самуил“,с БУЛСТАТ:********* и адрес на управление: с.Цар Самуил, ул.“Васил
Левски“ №1, Община гр.Тутракан, представлявано от председателя Ц.К.С., против Акт за установяване на публично държавно
вземане №01-6300/446#7 от
17.03.2021г.,издаден от Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“,с който е определено за
възстановяване вземане, представляващо изплатена субсидия по направление
„Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското
стопанство“ за кампании: 2015г.; 2016г. и 2017г., в размер на 92 374.00 лева,на
основание чл.18 ал.3 т.3 и ал.4 б.“б“ от Наредба №7/2015 година.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Национално сдружение на
производителите на кайсии - Цар Самуил“, с БУЛСТАТ:********* и адрес на
управление: с. Цар Самуил, ул.“Васил Левски“ №1, Община гр.Тутракан,
представлявано от председателя Ц.К.С., да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция,с административен
адрес:гр.София,бул.“Цар Борис III“ №136, сумата от 200.00 (Двеста) лева - съдебни
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: