Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 10.08.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа
година в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 6687 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение
№
13076 от 15.01.2020 г., постановено по гр.д. № 51008/2019 г. по описа на СРС, 61
състав, е уважен предявеният от Ц.А.К. срещу „Е.С.Т.“ ООД осъдителен иск
с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 23 488,23 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на злополука, настъпила на 08.09.2016г., призната
за трудова с разпореждане № 19712 от 20.12.2016г., издадено от НОИ - СУ
„Социално осигуряване”, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата. С решението си решаващият състав на районния
съд е отхвърлил предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в частта за сумата над 23 488,23 лева до сумата от 24 000 лева, като
погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника срещу ищеца за сумата от
511,77 лева, представляваща здравни осигуровки, платени в полза на Ц.К. и
обезщетение за забава за периода 01.09.2011 г. - 15.11.2015 г., с която сума
ищецът неоснователно се обогатил за сметка на обедняването на ответника, а в
частта за сумата над 24 000 лева до сумата от 30 000 лева отхвърлил
иска като неоснователен.
Срещу
решението в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от
23 488,23 лева, ведно със законната лихва от 08.09.2016 г. до плащането, е
постъпила въззивна жалба от ответника в производството „Е.С.Т.“ ООД. Оспорват
се изводите на съда, че съпричиняването на вредоносния резултат вследствие на
проявена от ищеца груба небрежност възлиза само на 20 пункта, както е прието с
решението. Съдът не изложил мотиви защо приема този процент на принос. Според
въззивника при достигане до заключение от страна на съда, че ако бе спазвал
правилата за безопасна работа, ищецът не би се наранил – в момента на
настъпване на инцидента ищецът не носел работното си яке, което се поддържа да
било от термоустойчива материя – 90 % памук, и възприемането на толкова нисък
процент съпричиняване било явна и груба необоснованост, материална
незаконосъобразност на обжалваното решение. Според въззивника районният съд е
следвало да възприеме процент на съпричиняване между 65 – 70 % или дори повече
– до 95 %.
На
следващо място с жалбата са заявени оплаквания, че съдът приел необосновано
завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди – към момента не била
налице трайно намалена работоспособност у ищеца, след инцидента последният
възстановил трудовите си функции, а белезите, останали от изгарянето можело да
бъдат заличени посредством козметична операция. Средната пазарна цена на
най-скъпите пластични хирурзи за извършването на такава не превишавала сумата
от 5000 лева. Счита, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата
от 6000 лева. От въззивния съд се иска да отмени решението в обжалваната от
ответника част и да отхвърли иска, а в условията на евентуалност – да намали
присъденото обезщетение до ¼ от определения с решението на СРС.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца в
производството, с която решението се обжалва в частта, с която съдът отхвърлил
иска като неоснователен за сумата от 6000 лева. Неправилно според въззивника
ищец СРС приел съпричиняване в размер на 20 %. В процеса на работа пострадалият
се отдръпнал настрана, за да поеме малко въздух, да си почине и в този момент
съблякъл якето си. Тогава станало възпламеняването. Оспорва се въззивната
жалба, подадена от ищеца, като се сочи, че доводите, изложени в нея,
противоречат на закона и събраните по делото доказателства. Заявеното искане е
решението в обжалваната част да бъде отменено и на ищеца да бъде присъдено
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 6000 лева,
ведно със законната лихва от злополуката до окончателното плащане.
След
срока по чл. 263, ал. 3 ГПК по делото е постъпил отговор на насрещната въззивна
жалба, депозиран от ответника „ Е.С.Т.“ ООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Безспорно между страните по делото е,
че към датата на настъпване на злополуката ищецът е заемал при ответника длъжността
„общ работник“, както и че на посочената в исковата молба дата е настъпила
злополука, която по надлежния ред е била призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КТ съгласно разпореждане № 19712/20.12.2016 г. на НОИ, ТП – София град.
В
същото разпореждане, прието като писмено доказателство по делото, като
механизъм на настъпване на злополуката е посочено следното: по време на
технологичния процес по смилане и надробяване на материалите възникнал внезапен
еднократен пламък, вследствие на което пострадалият получил изгаряне 25 % в
областта на главата, шията, двата горни крайника и гърба.
От представената по делото медицинска
документация – епикриза, болнични листове и амбулаторен лист от първично
посещение от 02.05.2017 г. се установява следното:
Непосредствено
след инцидента ищецът е постъпил в УМБАЛ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, гр. София, в тежко
общо състояние, контактен и адекватен, с изгаряне в областта на шията, двата
горни крайника и гърба. Епидермисът бил отслоен и свлечен, подлежащата дерма е
пъстра с пръснати точковидни кръвоизливи, белеещи участъци. На 09.09.2016 г.
ищецът е опериран под обща интубационна анестезия – ексцизирани са некротичните
тъкани на горните крайници на обща площ 13 % и със свободен кожен трансплант е
покрита обща площ от 2600 см. При изписването пациентът е бил афебрилен,
присадката е била стабилна. Ищецът е ползвал отпуск поради временна
неработоспособност в резултат от злополуката за периода от 08.09.2016 г. до
06.03.2017 г.
По
делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „общ работник“ при
ответника, съгласно която заемащият я следва да спазва нормите, правилата и
изискванията за безопасна работа, по които е обучен и инструктиран, да използва
коректно машините, съоръженията и средствата за индивидуална и колективна защита,
да оказва съдействие за реализирането на всички мерки, свързани с осигуряване
здравето на хората, да спазва трудовата дисциплина.
Видно
е от служебна бележка № 108/11.12.2015 г., че на ищеца е проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа на 11.12.2015 г., в която връзка
е представената и книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа.
Представен
е правилник за вътрешния трудов ред, утвърден от работодателя на 30.10.2014 г.,
като срещу подпис ищецът е потвърдил, че е запознат със съдържанието му и е
предупреден за задължението му да носи/ползва предоставените му лични предпазни
средства и работно облекло. От съдържанието на представения правилник се
установява, че за работниците е задължително да ползват ежедневно работно
облекло – гащеризон, яке, обувки.
По
делото е представен списък на работното облекло и личните предпазни средства. По
отношение на длъжността „общ работник“ в полета вид, наименование и точна
идентификация на личните предпазни средства, основни защитни качества от
конкретни опасности и конкретни опасности, за които се прилага личното
предпазно средство, е вписано, че работно яке лятно е има следните защитни
качества: противозамърсяващ, противопрашен, вятъроустойчив, предпазва от
следните конкретни опасности: прах, замърсявания, неблагоприятен микроклимат, а
за каска, удароустойчива – ударозащитна, предпазва от удар от падащи предмети,
отхвърчащи предмети.
От
вписаните данни в личния картон на ищеца се установява, че са му предоставени
следните лични предпазни средства: на 11.12.205 г. зимен костюм, летни обувки,
каска, а на 17.08.2016 г. – маска и летен костюм.
Представен е протокол № 1/08.09.2016 г., от
съдържанието на който се установява следното: в процеса на сортиране на
отпадъци от отвеждащата транспортна лента на инсталация за надробяване на
метални отпадъци – шредер, без обяснима причина се получава внезапно
краткотрайно възпламеняване на мелницата на шредера и от пламъка са опърлени
двама общи работници. Инсталацията е била технически изправна и след инцидента
е продължила да работи.
Към
протокола са приложени обясненията на пострадалия Ц.А.К., съгласно които в деня
на инцидента му е бил проведен инструктаж. Преди стартиране на машината
управителят му направил забележка, че не си е сложил каската. Ищецът си я
поставил и започнал да работи. Времето било топло и К. си свалил горната дреха.
Към 11:00 часа от изхода на машината излязъл облак прах и пламък. Скочил
настрани и усетил, че е опърлен по ръцете. Останалите, приложени към протокола
обяснения на други служители на ответника, не са допустимо доказателствено
средство съгласно правилата на процесуалния закон, с оглед което и не е
допустимо въз основа на същите съдът да изгражда изводите си за фактите.
На
08.09.2016 г. сума в размер на 511,77 лева е заплатена в полза на НАП за
здравни осигуровки на Ц.А.К. за периода 01.09.2011 г. – 15.11.2015 г.
Със
заповед № 72/19.10.2017 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
В
хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите П.Б.и Н.В., служители на ответника.
От
показанията на свидетеля Б.се установява, че си спомня инцидента, макар да не е
бил пряк очевидец на същия. Като отишъл на мястото на настъпване на злополуката,
свидетелят заварил ищеца гол до кръста, мажели го с олио. Закарал го в
„Пирогов“, където му обяснили, че се налага операция, но не са заплатени здравните
осигуровки на пострадалия. Същите били платени от работодателя. Свидетелства,
че всеки ден се провеждал инструктаж по безопасност на работния процес, като
това включвало оборудване с каски, ръкавици и работно облекло. От други
работници свидетелят бил чул, че понеже било топло, работникът си свалил якето,
от машината излязъл огън и пострадалият бил опърлен. Свидетелят видял обгаряния
по ръцете, рамената и гърба, на врата. По дланите и главата нямало обгаряне. В
период от 6 – 7 месеца след инцидента ищецът се върнал на работа, като не се е
оплаквал от болки или проблеми с ръцете. Бил добре физически и изпълнявал
задълженията си добре.
Свидетелят
В. е заявил, че не е пряк очевидец на инцидента. От показанията на последния се
установява, че не разрешил на Ц. да влезе под душовете непосредствено след
инцидента, а по препоръка на лекар го намазали с олио, след което го
транспортирали до болница. В деня на инцидента бил проведен инструктаж, за
което работниците се били подписали. Ц. е следвало да носи предпазното си
облекло, а последният го бил свалил. Според свидетеля пострадалият бил опърлен,
тичал към банята, но видимо му нямало нищо. Ищецът отсъствал от работа около
половин година, като след завръщането си изглеждал нормално.
Тук е мястото да се подчертае, че показанията
на тези свидетели не пресъздават лични техни впечатления относно начина на
възникване на инцидента, а възпроизвеждат казано им от други работници, които
не са били разпитани по делото. Доколкото свидетелите са работници при
ответника, съдът следва да цени техните показания особено внимателно и с
повишена критичност с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и да даде вяра на изнесеното
от свидетелите, доколкото не противоречи на събраните други доказателства по
делото и в частност на заключението на съдебно-медицинската експертиза.
От
приетото по делото пред СРС заключение на съдебно – медицинската експертиза,
изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация и личен
преглед на ищеца на 03.12.2019 г. /повече от три години след злополуката/, се
установява, че локално са установени хипертрофични белези с неравна /над и под
нивото на кожата/ повърхност и пъстроват вид – от бледорозов до червен цвят,
обхващащи широка площ от горните крайници за лява ръка – предна,
външно-странична и задна повърхности на рамо, раменница и предраменница /без
дисталната ѝ част и без дланта/ с приблизителен размер 44/14-19 см. За дясна
ръка – предна и външностранична повърхност на рамо и раменница, външностранична
и отчасти задна повърхности на горната и отчасти на средна трети на
предраменница с площ 33/12 см. В областта на вътрешните повърхности на двете
бедра – горна трета, има по един белег с по-светло розов цвят на кожата в
правоъгълна форма и размер приблизително 6/4 см. – място за вземане на кожна
присадка. Установена е набелязана хипертрофия на мускулатурата на лява
предраменница, леко ограничение за пълното свиване на лява ръка в лакетна
става, леко ограничено активно движение за отвеждане и ротация в раменна става.
В крайна фаза на пасивно свиване на ръката в лявата лакетна става е съобщено за
болезненост в лакетната ямка, като в тази област е изразен кожният цикатрикс.
При захват с ръцете е установено леко отслабване на силата на лява ръка спрямо
дясна.
Според
вещото лице по делото са налице данни за пламъкови изгаряния в областта на
глава, шия, двата горни крайника и гърба на обща площ 25 % от повърхността на
тялото. Дълбоките изгаряния от II-Б
и III степен
са били само в областта на ръцете на приблизителна площ около 13 % от тялото. Заключението
пояснява, че дермалните изгаряния се разделят на две степени – II-А – повърхностни и II-Б – дълбоки. При дермалните повърхностни
изгаряния е налице събиране на ексудат между дермата и епидермиса, а
оздравяване на тъканите е налице в рамките на 1-2 седмици, като обикновено не
се образуват белези. При дълбоките дермални изгаряния се образуват мехури,
налице са множество точковидни кръвоизливи. Оздравителният процес е
по-продължителен – от 3 до 6 седмици, развиват се хипертрофични белези, които в
някои случаи водят до ограничена подвижност. При изгаряния от трета степен е
налице засягане на цялата дълбочина на кожата, а в някои случаи и подлежащите
тъкани – от мускули до кости. Термичните изгаряния, установени при пострадалия
при приемането му в болница, са характерни за пламъкови изгаряния.
След
постъпване в болнично заведение на пострадалия е проведено реанимационно,
медикаментозно и хирургично лечение. Вливани са обезболяващи, антибиотици и
инфузионни разтвори за предотвратяване на септицемия и термичен шок. С оглед
дълбоките изгаряния по горните крайници е проведено оперативно лечение –
премахнати се девитализираните тъкани на 13 % обща площ с последваща кожна
пластика с покриване на участъка със свободен кожен трансплант /собствена кожа
от бедро 2600 см./.
Като
трайни последици от термичната травма при пострадалия, независимо от лечението,
към момента на прегледа вещото лице е посочило обширни хипертофични цикатрикси
на двете ръце. С времето тези белези могат да се изгладят, но не и да изчезнат
без специализирани козметични операции. Изгарянето от трета степен заема
различна дебелина не само на кожата, но и в подкожието, като това може да се
прецени само относително, на база изявените последици. В следствие от изгарянията
според експерта са засегнати и по-дълбоки тъкани, налице са деструктивни
промени, които са довели до персистиращи ограничения за пълния обем движения на
лявата ръка в лакетна става и леко намалена хватателна способност. Това
състояние във времето и с провеждане на лечение би могло да се подобри, но не и
до степен от преди инцидента.
Термичните
изгаряни са съпроводени с много силни и интензивни болки и страдания, вкл.
такива, водещи до шок. Именно поради това на пострадалия е приложено
противошоково и обезболяващо лечение в условията на реанимация преди да бъде
опериран.
По
въпросите, поставени от ответника в производството, е прието още едно
заключение на съдебно-медицинската експертиза на същото вещо лице. От него се
установява, че причинените на ищеца изгаряния са характерни за сравнително
по-продължително пламъково въздействие, като причиняването им е в резултат от
запалване на ръкавите на дрехите, с които работникът е бил облечен. Предпазване
от дълбоки изгаряния на ръцете от въздействие на развилата се от пламък висока
температура с подпалване е можело да се предотврати само ако пострадалият е
носил термоустойчиви или изработени от негорими материали специални дрехи с
възможност за бързо отстраняване. Липсата на регистрирани по дълбоки изгаряния
в областта на лицето, главата, долните крайници, дланите на ръцете води до
извод, че пострадалият е използвал лични предпазни средства. Не е налице
практически значим функционален дефицит, не е налице трайно намалена
трудоспособност.
При
поясняване на заключенията на съдебно-медицинските експертизи по реда на чл.
200, ал. 2 ГПК в съдебното заседание, проведено на 17.12.2019 г., вещото лице е
обяснило, че лекото ограничение на движенията се дължи на цикатриксите, които
са останали. Същите са на широка площ и реализират медикобиологичния признак
обезобразяване на част от тялото и от тази гледна точка са предпоставка за
психически дискомфорт. Функционалното възстановяване според вещото лице е
настъпило в рамките на периода, за който са издавани болнични листове. Наличните
цикатрикси нарушават нормалната структура на кожата – дермата и епидермиса нe са същите, като преди инцидента,
защото травмата е довела до некроза, умъртвяване на меките тъкани, като тази
тъкан е заместена с фиброзна, която пък е нефункционална – не притежава
необходимата еластичност.
В бъдеще това ограничаване в движенията на ръката според вещото лице може да
доведе и до още по-изразена хипертофия на мускулатурата, до задълбочаване на
процеса.
Въззивният
състав на съда дава вяра на заключението на вещото лице по СМЕ, като прецени
съответствието на същите със събраните писмени доказателства по делото, а също
и като съобрази, че с експертизите в пълнота и компетентно вещото лице е
отговорило на стоящите за изясняване въпроси на база медицинските документи по
делото и извършения личен преглед на ищеца. Заключенията са изготвени от лице,
притежаващо необходимата компетентност и знания из областта на медицинските
науки, а доколкото не възникват съмнения относно правилността на изводите,
съдът използва същите при изграждането на изводите си за фактите, релевантни за
спора. Съдът отдава приоритет на заключенията на експерта и ползва същите, за
да достигне до извод за мащабността и степента на получените изгаряния, за
интензитета на болките и страданията, които ищецът е търпял, за
продължителността на възстановителния период, както и остатъчните нарушения във
функционалността на лявата ръка на ищеца, дължаща се на наличните цикатрикси и
фиброзните тъкани на местата на изгарянията. Ето защо въззивният състав не
кредитира показанията на разпитаните свидетели, служители на ответника, в
частта относно състоянието на ищеца след настъпване на злополуката – че
пострадалият бил само опърлен, но видимо му нямало нищо, както и че след
завръщането му на работа бил напълно фукционално работоспособен и не е имал
никакви оплаквания. Констатираните от
експерта хипертрофия на мускулатурата на лява предраменница, леко ограничение
за пълното свиване на лява ръка в лакетна става, леко ограничено активно
движение за отвеждане и ротация в раменна става, както и лекото отслабване на
силата на лявата ръка спрямо дясната, са били налични към по-късен момент – а
именно три години след настъпване на злополуката.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо – в
обжалваните от страните части, като с него съдът правилно е приел, че предявеният
иск е доказан в своето основание.
Предвид
наведените с въззивните жалби оплаквания относно оценъчната дейност на
доказателствата, изводите на съда относно фактите и въпросите за приложението
на материалния закон, настоящият състав намира, че следва да изложи и свои
мотиви по съществото на правния спор, като даде отговор и на въпросите относно
основателността на наведеното от ответника възражение за съпричиняване поради
проявена груба небрежност от страна на работника, както и относно справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Отговорността
на работодателя за причинени на работника увреждания на здравето при или по
повод изпълняваната работа е безвиновна отговорност, за разлика от
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД,
работодателят отговаря дори когато трудовата злополука или професионалното
заболяване са причинени от непреодолима сила, при или по повод изпълнение на
възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но
в интерес на работодателя.
Ето
защо настоящият състав приема, че ищецът е легитимиран да претендира от
ответника в качеството му на негов работодател към момента на настъпване на
злополуката репариране на неимуществени вреди, причинени му от процесния
инцидент, признат за трудова злополука по надлежния ред.
За
основателността на така предявения иск следва да се установи от ищеца, че е
претърпял болки и страдания от травматично увреждане, признато по предвидения в
закона ред за трудова злополука, признато по предвидения в закона ред за
трудова злополука, както и че към момента на настъпване на злополуката ищецът е
бил в трудово правоотношение с ответника.
В
тежест на ответника е да докаже правонамаляващото си възражение – съпричиняване
на увредата при условията на груба небрежност.
Безспорни
по делото са обстоятелствата, че към 08.09.2016 г. страните са били обвързани
от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „общ
работник“ при ответника, както и че настъпилото
увреждане е признато за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има
характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване от
заинтересованите лица, сред които са и страните по делото /пострадало лице и
осигурител/. Доколкото няма данни и не се твърди разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО да е било обжалвано и е
влязло в сила, гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да
ревизира законосъобразността му съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК/, че е
настъпило увреждане по описания в разпореждането начин – по време на
технологичния процес по смилане и надробяване на материали възникнал внезапен
еднократен пламък, вследствие на което пострадалият получил изгаряния.
От
заключенията на съдебно-медицинските експертизи и приобщената по делото
медицинска документация се установява, че получените увреждания, изразяващи се
в описаните по-горе изгаряния, са обусловили необходимостта от оперативно и
амбулаторно лечение, като ищецът е претърпял сложна оперативна интервенция и е
ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода от 08.09.2016 г. до
06.03.2017 г., т.е. за период от почти 6 месеца, както и че като резултат от
причинените изгаряния по горните крайници на ищеца са налице цикатрикси с
голяма площ, последните причина за хипертрофия на мускулатурата на лява
предраменница, леко ограничение за пълното свиване на лява ръка в лакетна
става, леко ограничено активно движение за отвеждане и ротация в раменна става,
леко отслабване на силата на лявата ръка.
Ето
защо съдът приема, че в този период, ищецът е търпял болки и страдания, съставляващи
неимуществени вреди, подлежащи на обезвреда. По делото е установено, че след
изтичане на отпуска за временна неработоспособност ищецът се е върнал на работа
при ответника, като при липсата на доказателства, установяващи продължващи
физически болки от травматичните увреждания в периода след ползването на отпуск
поради временна неработоспособност, съдът приема, че тези твърдения на ищеца са
останали недоказани в производството.
Следва
да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени на ищеца от процесния инцидент, признат по
надлежния ред за трудова злополука.
От събраните и обсъдени и по-горе
доказателства: писмени и
от заключенията на СМЕ, се установява, че причинените на ищеца телесни
увреждания са наложили спешното му хоспитализиране в деня на инцидента, след
което е бил насочен за оперативно лечение, като е извършена операция под обща
анестезия, при която са отстранени некротичните тъкани на горните крайници на
обща площ 13 % и със свободен кожен трансплант е покрита обща площ от 2600 см. Общо
изгарянията по тялото на ищеца са обхващали около 25 % от същото. Няма данни да
е провеждана рехабилитация или допълнително лечение. От заключението на вещото
лице, изготвило СМЕ, става ясно, че са налице остатъчни поражения от причинените
травми, които във времето може да прогресират, както и белези на голяма
повърхност, които макар да избледняват с времето, няма да бъдат заличени.
Съдът отчита още, че се касае за травми на
двете ръце, като през периода на ползвания от ищеца отпуск поради временна
неработоспособност последният не е бил в състояние да полага труд.
Както се посочи и по-горе, съдът взема предвид,
че пълно възстановяване на пълния обем на движение на лакътната става на лявата
ръка е непостижимо, че е налице слабост в тази ръка, в сравнение с дясната, както и че от раните ще останат белези, които
ще избледняват, но няма да изчезнат.
Във връзка с гореизложеното като неотносими към
предмета на спора следва да се оценят непочиващите на никакви данни по делото
доводи във въззивната жалба, че останалите по тялото на ищеца белези можело да
бъдат отстранени посредством козметична пластична операция, цената на която
възлизала на сума от около 5000 лева. Предявеният иск е за обезщетение за
неимуществени вреди за преживените от ищеца болки и страдания в резултат от
трамватичната увреда на здравето му като работник при ответника, призната за
трудова злополука по надлежния ред. Не се претендират имуществени вреди за
разходи за лечение, с оглед което и тези доводи не следва да се обсъждат
по-подробно от въззивния съд или да обосноват извод, който да се явява относим
към предмета на делото, с оглед заявените от ищеца фактически основания на
иска.
Наред с изложеното съдът очтита, че към датата
на инцидента ищецът е бил млад мъж в трудоспособна възраст /на 28 г./, трудово
ангажиран, чието ежедневие и ритъм на живот неминуемо са променени съществено в
резултат от трамватичната увреда, обусловила ползването на дългосрочен отпуск
поради временна неработоспособност /почти 6 месеца/, наситен с физически болки
и негативни психоемоционални състояния.
При тези фактически констатации и
съобразявайки съдебната практика при случаи, сходни на настоящия /напр. определение
№ 798 от 29.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2951/2016 г., III г. о., ГК/, отчитайки
конкретните факти, установени по делото и повишаването на икономическите
показатели във времето, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението
за претърпените от ищеца във връзка с процесния инцидент неимуществени вреди при
отчитане на стандарта на живот и социално-икономическите условия през 2016 г. и
началото на 2017 г. е сумата от 30 000 лева, както е приел с решението си и
първият съд.
По възраженията на въззивника за неправилно
приложение от СРС на правилото на чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно тази разпоредба на материалния закон
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
В трайната съдебна практика на ВКС се приема,
че груба небрежност при трудова злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на
неблагоприятните последици, но се е
надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати. Приема се, че
грубата небрежност е тежко нарушаване
на дължимата грижа при положение, че
пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един
обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Именно
поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му поведение следва
да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото
повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо
следва да е неговото участие в нейното обезщетяване.
С отговора на исковата молба ответникът твърди
проявена от ищеца груба небрежност, изразяваща се в събличане на лятно яке с
дълъг ръкав. Твърди се ищецът да е останал по памучен потник и без ръкавици, с
оглед което изгарянията са били най-дълбоки в областите, в които тялото не е
било покрито от дрехи. Счита, че ако ответникът бе носил якето в момента на
инцидента, увреждания не биха настъпили.
Според въззивния състав на съда превенцията на
риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни
по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното
обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение на
работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до
установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от
изложените на риска негови работници и служители след инструктаж. Видът и броя
на останалите мерки, които работодателят трябва да предприеме, за да осигури
безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна
уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск. Делът на
тези мерки и значението им за превенцията на риска не изключва прилагането на
чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но
наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява
обезщетението при трудова злополука. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната от работника груба
небрежност.
Според практиката на ВКС, когато работодателят
не е обезпечил конкретния технологичен процес с всички възможни и необходими
мерки за обезопасяване, а е разчитал главно на инструкции и механизми, зависещи
единствено от дисциплината, самоконтрола, уменията и опита на работника
степента на съпричиняване от пострадалия следва да се намали. Когато според
действащ регламент за гарантиране безопасността на конкретен производствен
процес е съществувал избор на възможности, оптималното им съчетаване е в тежест
на работодателя. Когато работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за
техническо обезопасяване на работното оборудване, които да избегнат конкретен
риск, но вместо това ги е компенсирал с организационни такива, възложени в
тежест основно на лицата, изложени на риска, във всеки конкретен случай това е
от значение за степента на неговата отговорност при допусната от пострадалия
груба небрежност, изразила се в явно пренебрегване на правилата, отнасящи се
пряко до работата му.
Във връзка с изложеното и като взе предвид
обстоятелството, че тежестта на доказване наличието на конкретно поведение,
което би могло да се квалифицира като груба небрежност, е за работодателя,
въззивния състав приема това възражение за неоснователно.
По делото е установено, че причина за
настъпване на инцидента е внезапното възпламеняване на машината, на която
ищецът е работил. Не е установена причината за това запалване, но между страните
не е спорно, че от шредера внезапно е излязъл облак пламък, който е засегнал
ищеца. От извънсъдебното признание на работника, съдържащо се в обяснението,
приложено към протокола за разследване на трудова злополука, се установява, че
ищецът е свалил връхната си дреха, защото било топло. Тук е мястото да се
посочи, че за първи път с въззивната жалба ответникът навежда довод, че лятното
яке, част от работното му облекло, е било от термоустойчива материя /съдържанието
му било 90 % памук/. Тези фактически твърдения /за термоустойчивост на
работното облекло/, освен че се явяват заявени след настъпила преклузия за
това, противоречат на доказателствата по делото, на правилата на физичните
закони, а също и на изложеното от ответника в отговора на исковата молба
становище, че памукът е естествено горим материал. Вещото лице, изготвило
съдебно-медицинските заключения по делото, е посочило, че към момента, в който
ищецът е бил обхванат от огнения пламък, последният е носил дреха с ръкави,
ръцете му са били покрити, като дълбочината на изгарянията се дължи на
съприкосновението на тялото с горящата материя. На следващо място, експертът е
заключил, че изгарянията не биха настъпили само ако ищецът е носил термозащитно
облекло или дрехи от негорящи материи с възможност за бързо освобождаване от
същите. В хода на производството ответникът не е установил зачисленото и
предадено на ищеца работно облекло да е имало такива свойства. Нещо повече,
касае се именно за облекло, като е видно от обсъдения и по-горе списък на
специалното работно облекло и личните предпазни средства, че лятното яке, част
от работното облекло, за което ищецът е имал задължение да носи, няма защитни свойства
от огън, пламък и високи температури.
Ето защо съдът, основавайки се на заключението
на вещото лице и на обстоятелството, че ответникът в производството не е
установил работното облекло, предадено на ищеца, в частност лятното яке, да е
имало термозащитни свойства или да е било изработено от негоряща материя, приема,
че дори да е бил със същото ищецът пак би получил пламъкови изгаряния. В
контекста на изложеното се налага извод, че събличането на лятното яке, чиито
придадени от работодателя функции не са били защита от огън и функционалното му
предназначение не е било да предпази ищеца от внезапно възпламеняване на
машината, на която е работил, не е проява на груба небрежност, която да дава
основание на съда да намали отговорността на работодателя на основание чл. 201,
ал. 2 КТ.
В тази връзка следва да се обсъдят и доводите,
съдържащи се във въззивната жалба, относно поставянето на каска от страна на
ищеца, след като му е била направена забележка от страна на ръководителя му и
липсата на дълбоки изгаряния в областта на главата:
Тези доводи съдът намира за неотносими към
предмета на делото и въведеното възражение за съпричиняване от ответника с
отговора на исковата молба. Наличието на каска на главата на ищеца не може да
послужи като аргумент за проявена от работника груба небрежност, изразяваща се
в събличане на част от работното облекло – лятното яке. Ненужно е съдът да
преповтаря доводите си относно функциите и качествата на работното облекло, но
за пълнота на изложението следва да се посочи, че трудовата злополука в конкретния
случай е предизвикана от внезапно събитие, характеризиращо се с неочакван
характер и непредвидимост. При разследването на трудовата злополука е
установено, че инсталацията е била изправна, като не е изяснена причината за
настъпилото възпламеняване на машината, на която е работил ищецът. Установено е
още, че на поточната линия ищецът е работил с ръцете си, като е сортирал
отпадъци на производствената лента на шредера, т.е. обяснимо е защо именно
горните крайници са най-засегнати от пламъците. За установено по делото съдът
приема още, че причинените на ищеца изгаряния са характерни за сравнително
по-продължително пламъково въздействие, като причиняването им е в резултат от
запалване на ръкавите на дрехите, с които работникът е бил облечен. Както се
посочи и по-горе, въззивният състав на съда приема, че предпазване от дълбоки
изгаряния на ръцете от въздействие на развилата се от пламъка висока
температура с подпалване е можело да се предотврати само ако пострадалият е
носил термоустойчиви или изработени от негорими материали специални дрехи с възможност
за бързо отстраняване, които обстоятелства не са установени по делото от страна
на ответника.
Ето защо съдът приема, че не е проява на груба
небрежност от страна на работника събличането на част от работното облекло без
специални термозащитни функции преди внезапното и непредвидимо запалване на
машината, на която ищецът е работил, доколкото последният не би могъл да
предвижда настъпването на неблагоприятните последици. Не се констатира такова тежко
нарушаване на дължимата грижа и възможност за пострадалия да я съблюдава същата
в конкретната обстановката.
По гореизложените съображения поведението на
ищеца не може да бъде основание за намаляване отговорността на работодателя. Като
е намалил обезщетението на основание чл. 201, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд
неправилно е приложил материалния закон, с оглед което в тази част основателна
се явява насрещната въззивна жалба. Решението на първия съд следва да се отмени
в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 24 000 лева
до пълния предявен размер от 30 000 лева и да се уважи за сумата от още
6000 лева.
В останалата част, обжалвана от ответника с
подадената въззивна жалба, решението следва да бъде потвърдено, доколкото не се
установи основателност на заявените със същата доводи.
Като
взе предвид заявеното с насрещната въззивна жалба искане /искът да се уважи за
сумата от още 6000 лева/ и изложените в същата доводи, въззивният съд приема,
че в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над 23 488,23 лева
до сумата от 24 000 лева, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на
ответника срещу ищеца за сумата от 511,77 лева, представляваща здравни
осигуровки, платени в полза на Ц.А.К. и обезщетение за забава за периода
01.09.2011 г. - 15.11.2015 г., е влязло в сила като необжалвано от страна на
ищеца.
По разноските:
Решението на първия съд следва да се ревизира и в
частта за разноските, като бъде отменено за сумата над 29 лева до присъдения в
полза на ответника размер от 369 лева – разноски съобразно отхвърлената част от
исковете. В полза на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1 ЗАдв. следва да се присъди сумата от още 285 лева. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи сумата от още
459,89 лева, от които 240 лева – дължима държавна такса върху сумата от 6000
лева, както и 219,89 лева – остатък от възнаграждение на вещото лице по СМЕ,
заплатено от бюджета на съда.
Предвид
основателността на насрещната въззивната жалба разноски за въззивното
производство се следват само на въззивника ищец. Пред настоящия съд ищецът е
представляван от адв. П., като по делото не са налице данни да е заплатен
адвокатски хонорар, а от договора за правна защита и съдействие се установява,
че страните са договорили предоставянето на безплатна правна помощ във всички
инстанции. Ето защо и адвокатското възнаграждение следва да се присъди в полза
на адвоката, осъществил безплатно представителство на страната. От страна на
адв. П. е заявена претенция съдът да определи такова в размер от 630 лева, като
с оглед предвиденото в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съдът намира, че сума в посочения размер следва да
се възложи в тежест на ответника. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Е.С.Т.“ ООД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на СГС сумата от 120 лева – дължимата
по насрещната въззивна жалба държавна такса.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13076 от 15.01.2020 г., постановено по гр.д. № 51008/2019 г. по
описа на СРС, 61 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц.А.К.,
ЕГН **********, срещу „Е.С.Т.“ ООД, ЕИК *******, осъдителен иск с правно
основание чл. 200 КТ за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
на злополука, настъпила на 08.09.2016г., призната за трудова с разпореждане №
19712 от 20.12.2016г., издадено от НОИ - СУ „Социално осигуряване” за сумата
от 6000 лева /за разликата над сумата от 24 000 лева до сумата от 30 000
лева/, както и в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата над 29 лева до
присъдения с решението размер от 369 лева, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Е.С.Т.“ ООД, ЕИК *******, да заплати на Ц.А.К., ЕГН **********, на
основание чл. 200 КТ, сумата от още 6000 лева /разликата над сумата от 24
000 лева до сумата от 30 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
злополука, настъпила на 08.09.2016г., призната за трудова с разпореждане №
19712 от 20.12.2016г., издадено от НОИ - СУ „Социално осигуряване”, ведно със
законната лихва от 08.09.2016 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13076 от
15.01.2020 г., постановено по гр.д. № 51008/2019 г. по описа на СРС, 61 състав,
е уважен предявеният от Ц.А.К. срещу „Е.С.Т.“ ООД осъдителен иск с правно
основание чл. 200 КТ за сумата от 23
488,23 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на злополука, настъпила на
08.09.2016г., призната за трудова с разпореждане № 19712 от 20.12.2016г.,
издадено от НОИ - СУ „Социално осигуряване”, ведно със законната лихва, считано
от 08.09.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„Е.С.Т.“ ООД, ЕИК *******, да заплати на адв. М.П.П. на основание чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1 ЗАдв. сумата от още 285
лева – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца Ц.А.К. в производството пред СРС, както и сумата от 630 лева - адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на въззивника ищец Ц.А.К.
пред настоящия съд.
ОСЪЖДА
„Е.С.Т.“ ООД, ЕИК *******, да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал.
6 ГПК сумата от още 459,89 лева, от
които 240 лева – дължимата държавна такса върху сумата от 6000 лева, както и
219,89 лева – остатък от заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице по СМЕ, дължими за производството пред СРС, както
и сумата от 120 лева – дължимата по
насрещната въззивна жалба държавна такса.
Първоинстанционното
решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.
200 КТ за сумата над 23 488,23 лева до сумата от 24 000 лева, поради погасяване
чрез прихващане с насрещно вземане на ответника срещу ищеца за сумата от 511,77
лева, представляваща здравни осигуровки, платени в полза на Ц.К. и обезщетение
за забава за периода 01.09.2011 г. - 15.11.2015 г., е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.