Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди
и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в.гр.дело № 16314 по описа
за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №519849/30.10.2018 г.
по гр.д. №67764/2015 г. по описа на СРС, 24
състав е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, че С.Г.Б. с ЕГН: ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК:*******по искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 4727,82 лева-главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2012 г.
до м.04.2014 г., както и 822,99 лв.- законна лихва за забава върху главницата
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (24.06.2015 г.) до
окончателното изплащане на вземането, за които суми в производството по ч.гр.д.
№35670/2015г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, като е отхвърлен главния иска за разликата до пълния предявен размер от
4 767,46 лв.
Ответницата С.Б. чрез адв. Т. е
подала в законоустановения срок въззивна
жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в
частите, с които предявените искове са уважени. В жалбата се излага, че първоинстанционното решение е недопустимо и следва да се
обезсили, в частта, с която е уважен предявения иск срещу Б. за сумата над
3178,30 лв. до пълния уважен размер от 4727,82 лв., представляваща главница за
топлинна енергия за периода м.05.2012-м.04.2014 г., както и в частта за лихвата
за забава за над 548,68 лв. до пълния
уважен размер от 822,99 лв. за периода 30.06.2012-29.05.2015 г., тъй като такава
е била претенцията на ищеца, заявена в исковата молба с оглед факта, че въззивницата притежава само на 4/6 ид.ч.
от правото на собственост върху процесния имот и не
следва да отговаря за цялото задължение. В останалата част решението се счита
за неправилно, като излагат подробни съображения и се иска отмяна на
обжалваното решение.
В откритото съдебно заседание адв.
Т. поддържа въззвината жалба, излага съображения за
уважаването ѝ, претендира разноски по чл.38 от ЗАдв.
и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ищцовото топлофикационно дружествто.
Негов представител не се явява в откритото съдебно заседание. Депозирана е
молба за гледане на делото в отсъствие на представител на дружеството. В
молбата се претендират разноски и се прави възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е
валидно, но е частично недопустимо в обжалваната част, тъй като районният съд
се е произнесъл по непредявен иск в частта, с която е признал за установено
вземане на „Т.С.“ ЕАД спрямо С.Г.Б. главница за топлинна енергия за периода
м.05.2012-м.04.2014 г. за размера над 3178,30 лв. до пълния уважен размер от
4727,82 лв., както и за лихвата за забава за периода 30.06.2012-29.05.2015 г. в
размера над 548,68 лв. до пълния уважен
размер от 822,99 лв. Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК „Т.С.“ ЕАД е претендирало от С.Б. сумите 3178,30лв.
главница за периода м.05.2012-м.04.2014 г. и 548,68 лихва за забава за периода
30.06.2012-29.05.2015 г.- равняващи се на 4/6 от цялото претендирано
вземане, от М.М.Б.и Г.М.Б.са претендирани
суми от 794,58 лв. главница за периода м.05.2012-м.04.2014 г. и 137,17 лв.
лихва за забава за периода 30.06.2012-29.05.2015 г. от всеки един, които суми
представляват по 1/6 от цялото вземане. В исковата молба „Т.С.“ ЕАД е
претендирало същите суми, от същите лица. С определение от 05.11.2015 г. производството по делото
относно М.Б.и Г.Б.е прекратено, тъй като след служебна справка, от съда е
установено, че издадена спрямо тях заповед по чл. 410 от ГПК е влязла в сила и
липсва правен интерес за ищеца за водене на делото срещу тях. С оглед изложеното произнасянето на първоинстанционния съд за сумите над претендираните
в заявлението по чл. 410 и исковата молба от С.Б. е недопустимо и в тази част
решението следва да бъде обезсилено.
Разгледано по същество, в останалата му обжалвана част първоинстанционното решение е правилно по следните съображения.
Установено е по делото, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е
също така, че ответницата Б. е собственик на 4/6 ид.ч.
от процесния апартамент № 3 /видно от нотариален акт
за собственост на недвижим имот придобит по договор за издръжка и гледане и
съдебна делба от 12.05.1993 г. и удостоверение за наследници на М.С.Б./, поради
което и при липсата на данни за учредено вещно право на ползване, следва да се
приеме, че същата се явява клиент на енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички клиенти на топлинна
енергия са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си.
Според чл. 61, ал.2, т. 4 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването разпределението на топлинната енергия
между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, когато
клиентите не са изпълни задължението си по чл.153, ал.1 ЗЕ, какъвто е настоящия
случай. Сградата, в която се намира процесния имот не
е сключила договор с дружество извършващо услугата „дялово разпределение“ и
същото е извършвано от „Т.С.“ ЕАД. Съгласно засключението
на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано изчисленията са извършени по Методика за дялово разпределениена топлинна енергия в СЕС -
т.6.1.1. от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено изискване за писмена форма на
договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. В случая общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото не се
твърди, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение
срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
между ищеца и С.Б. в процесния период са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения.
На следващо място, съдът дължи произнасяне по въпроса дали
в процесния имот реално е консумирана топлинна
енергия в претендирания размер и цени.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано. Вещото лице е установило, че през процесния
период отчитането на постъпилата в
абонатната станция на сградата, находяща се на адрес
ул. „Калиакра“ 27 топлинна енергия се извършва с общ топломер, като отчетена
енергия следва да бъде разпределена като потребена
между абонатите, обслужвани от тази абонатна станция. Сочи се, че при
присъединяването на етажната собственост към топлофикационната мрежа е
извършено изчисление на кубатурата на всеки апартамент, като за процесния апартамент №3 общият отопляем обем е 305 куб.м. (съгласно
Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 22.11.1991 г. и
извършена на 01.01.2003 г. проверка и актуализация на
първичната документация на сградата от служители в звено „Документация на
клиенти“ към Дирекция „Обслужване на клиенти“ в „Т.С.“ ЕАД). Вещото лице е
посочило, че крайната стойност на задължението на ответника към ищеца през процесния период е 4 727,82 лв. Относно количеството потребена енергия, въз основана на която е пресметната
крайната стойност на предоставената услуга, съдът кредитира заключението на
СТЕ, а не това на ССчЕ, тъй като първото се основава
на изчисления за реално доставена и потребена от
клиента топлинна енергия. От ССчЕ се установява, че
няма данни да са постъпвали плащания за процесния
периода.
Данните от съдебно- техническата експертиза, относно
отопляемия обем на процесното жилище, се подкрепят и
от приетия като писмено доказателство, представен от ответницата, акт за
изключване на отопление и топла вода (л.86 от делото пред СРС). В него е отразено,
че общата кубатура на жилищетото с приспадащите се
общи части е именно 305 куб.м. Актът се отнася за последващо
процесния период изключване на отоплението в част от
имота (на 16.07.2014 г.), като от него могат да се извлекат данни за отопляемия
обем, именно преди заявеното изключване, отнасящ се към процесния
период. Актът е представен и подписан от въззивницата
и съдържа неизгодни за страната факти, поради което се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила, че въззивницата
е съгласна с отразените в акта отопляеми обеми преди и след изключване на част
от отоплението. С оглед изложеното, като взе предвид съвкупността от събраните
по делото доказателства, съдът намира, че е неоснователно възражението на въззивницата, наведено във въззивната
жалба във връзка с доказаността на количеството на потребена топлинна енергия.
Относно възражението на въззивника,
че вземанията на дружеството ищец са погасени по давност за месеците май и юни
2012 г., съдът намира следното. Съдът приема, че по отношение на процесните вземания за главници намира приложение
специалната 3-годишна погасителна давност по чл.111, б.“в” ЗЗД, според която
разпоредба с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания / съобразявайки се с разясненията, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк.дело №3/2011 год. на ОСГКТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД/. Съгласно разпоредбата
на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните
за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В
частност, задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни – според Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД месечните суми за топлинна
енергия и изравнителните вноски са били дължими в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото
дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано на 24.06.2015 год. и с оглед липсата
на твърдения и доказателства за наличието на обстоятелства, спиращи или
прекъсващи давността съгласно чл.115 и чл.116 ЗЗД, съдът приема, че вземанията
на ищеца претендирани в настоящото производство не са
погасени по давност, вкл. за месец май и юни 2012 година и възражението в тази
връзка е неоснователно.
По
разноските
С оглед изхода на спора и обезсилване на първоинстанционното решение в посочената по-горе част, следва да бъде отменено решението
на СРС досежно разноските присъдени в полза на „Т.С.“
ЕАД в първата инстанция в размера над 713,33 лв. до пълния уважен размер от 1070,00 лв. (С.Б. следва да
отговаря само за 4/6 от разноските на насрещната страна, като останалата част същите
следва да останат в тежест на сторилия ги ищец).
Не се дължат разноски за първа
инстанция в полза на въззивника-ответник, доколкото
той е провел защита по предявения срещу него иск – за заплащане на 4/6 от
цялото вземане на „Т.С.“ ЕАД, съразмерно с ид.ч. от
правото на собственост, която притежава от процесния
имот, който иск е бил основателен и решението по него е потвърдено от въззивния съд.
Съдът намира, че въззиваемият-ищец, следва да понесе разноските съразмерно с
обезсилената част от решението на СРС, доколкото в тази част защитата на
ответника срещу постановеното решение се явява успешно проведена.
Въззивникът
е претендирал заплащане на 450 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.
38 ЗАдв, за което е представил списък по чл. 80 от ГПК. В полза на въззивника следва да се присъдят 147,86 за адвокатско възнаграждение.
Въззивника
е бил освободен от държавна такса на основание чл. 83, ал.2 от ГПК. На
основание чл.78, ал. 6 от ГПК, „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СГС сумата от 39,85 лв. - държавна
такса във въззивното производство, доколкото в частта
с която решението на СРС е обезсилено делото е решено в полза на лице
освободено от внасянето на държавна такса. На основание
Настоящият съдебен състав намира, че в полза на „Т.С.“ ЕАД
не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като реално не са извършени
действия по защита по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП. От името на дружеството не е подаван отговор на въззивната жалба и в проведеното съдебно заседание не е
присъствал негов процесуален представител.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на
предявените искове решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение №519849/30.10.2018 г. по гр.д. №67764/2015
г. по описа на СРС, 24 състав , в частта,
с която е признато за установено, че С.Г.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***№3
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, сумите над 3178,30
лв. до пълния уважен размер от 4727,82 лв.- главница за топлинна енергия за
периода м.05.2012-м.04.2014 г. и над 548,68 лв. до пълния уважен размер от 822,99
лв.- лихва за забава за периода
30.06.2012-29.05.2015 г.
ОТМЕНЯ
решение №519849/30.10.2018 г. по гр.д. №67764/2015
г. по описа на СРС, 24 състав в частта, с която С.Г.Б. с
ЕГН: **********, с адрес: ***№3 е осъдена, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** разноски в размера над 713,33 лв. до пълния
уважен размер от 1070,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№519849/30.10.2018 г. по гр.д. №67764/2015
г. по описа на СРС, 24 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Г.Б. с ЕГН: **********,
с адрес: ***№3 сумата от 147,86 лв,-
разноски във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, да
заплати сумата от 39,85 лв. по сметката за държавни такси на СГС.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.