Р Е Ш Е Н И Е
№ / 08.05.2019 г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд I състав
На седми февруари две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в
състав:
Районен съдия:
Димитър Михайлов
при
секретар Т.Т.
Като разгледа докладваното от
съдията Д.Михайлов
гражданско
дело № 739 по описа на съда за 2018
г.
И
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.
Производството
по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване от С.А.К., ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния си представител
адв.П.И. *** срещу З.А.К., ЕГН ********** искове с правно основание чл.49, ал.3,
чл.32, ал.2 от СК, л.124, ал.1 ГПК, вр. чл.23, ал.1 от СК за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на сключения между страните граждански брак на 22.07.1991г. с
произнасяне по въпроса относно вината, да бъде постановено след развода
съпругата да носи предбрачното си фамилно име – И., семейното жилище в намиращо
се в гр. ***, обл.Варна, ул.“***“ №6, да бъде предоставено за ползване на ищеца.
В
исковата молба ищецът твърди, че с ответницата З.А.К. сключили граждански брак на 22.07.1991г.в гр.***.Бракът
се явявал първи и за двама им, като от него имали родени две дъщери, вече
пълнолетни. Тогава З. била на 14 години.
В самото
начало бракът им потръгнал добре. Първите 12-13 години от брака им живеели в
град ***, по квартири.
През 2007
г. работел в Корабостроителния завод, но парите им достигали за отглеждане на
двете им дъщери, а З. не работела. Тогава изтеглил кредит за посрещане на
нуждите на семейството им- издръжка на децата и др. , като задължението за
плащане останало за него. Той еднолично погасил всички дължими до момента
месечни вноски.
През 2010
с негови спестени средства купил къща в град ***, на улица „***" 14 и я
пооправил за живеене, но тъй като не можел да се сдобие с нотариален акт я
продал през 2013 година, добавил още пари и купил къща на ул. „***"№6.
Решенията за покупка на имоти и продажбата им вземал еднолично, преговарял
еднолично със собствениците, припечелвал парите сам.
Когато се
споразумели с продавачите за продажбата на имота на ул. „***"№ 9 в град ***
и той съобщих на З. това, тогава тя му поставила условие къщата да се прехвърли
само на нейно име. Той, за да няма конфликти между тях и за да й удовлетвори
желанието, се съгласил.
През
времето до 2013г. и след това, съпругата му З. не е работила, тъй като все
твърдяла, че не е добре със здравето.
През 2013
година, за да може да си плащат заема, който изтеглил през 2007г., той решил да
замине да работя в Гърция. З. и малката им дъщеря Мария го последвали. Той
започнал веднага работа в село Макрихори, Гърция, а З. си стояла в квартирата и
не желаела да работи.
Съвсем
скоро З. започнала все по често да се прибира в България и да престоява все по
дълго време там. Когато се върнела в Гърция при него, З. не била същия човек,
често ставала раздразнителна, конфликтна.
Скоро
разбрал, че З. има връзка с техен семеен приятел в Гърция. Стигало се е дотам,
че да го упояват, когато са се събирали на вечери и да консумират връзката си.
Той все търпял поведението на З., в името на децата, но неразбирателството и
конфликтите между тях започнали, като основната причина била недостига на
финансови средства и нежеланието за трудова ангажираност на съпругата му.
Ответницата постепено се дистанцирала от проблемите на семейството, като не
искала да работи на постоянна работа и съответно са има постоянни доходи.
Опитвал
се да направи постъпки за преодоляване на породилото се непреодолимо несходство
в характерите им и усилия за укрепването на брака, но нормалните съпружески
отношения между тях не успели да се възстановят. Скоро се стигнало до там че
брачната им връзка била само формална и лишена от съдържание. Напълно се
отчуждили един от друг.
През
2017г. се върнали в от Гърция в *** и заживели в къщата си на улица „***"
№6.
След
многократни разговори със З., обещания от нейна страна за промяна в отношението
й към семейството и най -вече заради необходимостта да имат семейство, той бил
съгласен да удовлетворява всичките й прищевки, включително да й оставя цялата
си заплата.
В
началото на месец април 2018г. З. започнала работа.
Съпружеските
им отношения, за съжаление не можели да се възстановят.
Когато се
прибирал от нощна смяна, заварвал леглото разхвърляно, видно, че са спали двама
в него, но З. отричала да има връзка с друг мъж.
На
30/05/2018г. сутринта, когато се прибрал от нощна смяна заварил следи от
присъствието на мъж у дома. Когато попитал З., какво се е случило, тя първо
замълчала, после отрекла да има друг мъж в живота й. Тогава, той й поставил
условие на 02/ 06/2018г. да намери Коран и когато той се върне от работа да го
целуне, щом е чиста и няма общо с други мъже. Тя не го направила, като му
казала,че не могла да намери. Тогава той я помолил да иде при Ходжата и да се
отрече.
На
03/06/2018г. З. излязла от къщи, за да си вземе заплатата от работа и повече не
се прибрала. Не отговаряла на телефонните ми повиквания. Помислил, че нещо се е
случило. Започнал да звъни и на дъщерите им, но и те не знаели къде е майка им.
Вечерта З. му се обадила и казала, че е добре и вече е с друг мъж и никога няма
да се върне.
Счита, че
дълбокото разстройството на брака не може да се преодолее, за да се възстановят
нормалните съпружески отношения. Счита, че фиктивното съществуване на брака им
е неоправдано както от лична, така и от обществена гледна точка.
Ето защо
моли съда, на основание чл.49, ал.1 от СК, да постанови решение, с което да
прекрати брака им с ответницата, по нейна вина
В тази
връзка предявява претенции за ползване на семейното ни жилище, находящо се в
гр.***, ул. „***"№6 ,тъй като не можело да се ползва поотделно от двама,
отношенията между тях били нетърпими, З. доброволно напусна жилището и той
нямал друго жилище.
След
прекратяването на брака не претендира издръжка от ответницата.
Предявява
и иск с основание чл.32,ал.2 от СК поетите от него задължения към банки и
небанкови кредитни институции за задоволяване нуждите на семейство.
Поради
това моли да се ангажира отговорността на съпругата му, като солидарен длъжник,
като му заплати половината от сумите.
Моли, в
решението по допускане на прекратяването на брака, да съда да постанови ответницата да носи предбрачното
си фамилно име - И. .
Съпрузите, нямали разкрити на свое име
банкови сметки, така че не стоял въпроса за претенции върху такива.
Собствеността
върху имота находящ се в град ***, ул. *** №6 , придобита въз основа на договор
покупко-продажба ,следвало да се изключи от обхвата на съпружеската имуществена
общност по чл. 21, ал. 1 СК, тъй като имотът е бил придобит с изцяло с негови
лични средства -трудови възнаграждения, лични спестявания, т.е. налице е била
пълна трансформация на лично имущество.
С оглед
гореизложеното, предявява иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.23 ,ал.1 от СК, съдът да признае за установено по отношение на З.К., че е
индивидуален и изключителен собственик на недвижимият имот,а именно:1/3 идеални
части от дворно място , цялото с площ 370 кв. м. заедно с построената в същото
дворно място къща на един етаж.
Моли, за
твърдените от него обстоятелства, да бъдат допуснати трима свидетели.
В
срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
С
Определение № 534/11.07.2018г. съдът е прекратил производството по настоящото
дело по отношение на предявените искове по чл.32, ал.2 от СК и чл.23, а.1 от СК, като недопустимо.
В
проведените по делото открито съдебно заседание ищеца чрез упълномощения от него
процесуален представител адв.П.И. поддържа предявените искове. Ответницата
редовно призоваван се е явила и не оспорва исковата молба.
Като
прецени основателността на поддържаните от страните доводи в доказателствения
контекст на делото и съобразно казуистично приложимите законови разпоредби,
съдът формулира следните фактически и правни изводи по съществото на спора:
По отношение прекратяването на брака:
От представеното по делото в оригинал
удостоверение за сключен граждански брак №086223, издадено от община *** на
22.07.1991 г., е видно, че страните са съпрузи от 22.07.1991 г.
За
установяване на претендираните от ищеца брачни провинения при първоинстанционното
разглеждане на делото са разпитани свидетелите А.Д.М., Б.Х.И. и А.С.К. и чиито
показания съдът цени при спазване разпоредбата на чл. 172 от ГПК като ги
кредитира изцяло и безрезервно, доколкото възпроизвеждат непосредствени и
конкретни впечатления относно семейния живот на спорещите и не противоречат на
други събрани по делото доказателства. Свидетелите установяват, че от доста
време съпрузите не живеят заедно, като ищецът живее в къщата на адреса в гр.***,
обл.Варна, ул. „***"№6, а ответницата отдавна го е напуснала. Не са
наясно за причините за тяхната раздяла.
С оглед на безпротиворечивите показания,
дадени от свидетелите, и липсата на отговор от страна на ответницата, съдът
намира за доказани твърденията на ищецът в исковата молба, че съпругата му е
причина за тяхната раздяла, което несъмнено е сериозно брачно провинение и
безспорно основание за разтрогване на брака.
Доказателственият анализ недвусмислено и
категорично сочи, че дълбоко и непоправимо разстройство на брака между
спорещите е налице – съпрузите не изпитват доверие и уважение един към друг, а
неразбирателството помежду им е ескалирало във фактическа раздяла. Това
състояние на брачното съжителство се дължи единствено на поведението на
ответницата, която безпричинно е отхвърлила съпружеските си отговорности,
поведение абсолютно недопустимо и несъвместимо със смисъла на брака, вменен й
от закона и обществения морала. Предвид гореизложените съображения бракът между
страните следва да бъде разтрогнат, като бъде обявено, че вина за това има
единствено съпругъта.
По
отношение фамилното име на ищцата:
С.К.
е формулирал искане, на основание чл. 53 от СК, след развода, съпругата му да
носи предбрачното си фамилно име – И..
По
отношение семейното жилище:
Семейното
жилище, находящо се в гр.***, обл.Варна, ул. „***"№6, следва да
бъде предоставено на невиновния за разтрогването на брака съпруг – ИЩЕЦЪТ.
На основание чл. 6,
т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
съобразно характера на производството, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 50 лв., 25 лв. от които са платени от ищеца при предявяване
на исковата молба, а остатъкът в размер на 25 лева следва да бъде присъден в
тежест на ответницата, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА брака между С.А.К.,
ЕГН ********** с адрес *** и З.А.К., ЕГН ********** с адрес ***, сключен на 22.07.1991
год. с акт за граждански брак № 086223, издаден от община *** на 22.07.1991 г,
поради дълбокото му и непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има съпругата З.А.К.,
ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си
фамилно име – И..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се
в гр.***, обл.Варна, ул.“***“ №6 на невиновния съпруг
С.А.К., ЕГН ********** с адрес ***.
ОСЪЖДА З.А.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати по
сметка на ПРС, сумата
от 25 лв.( двадесет и пет лева ),
представляваща държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 329,
ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА З.А.К., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на С.А.К.,
ЕГН ********** с адрес *** направените от него разноски в размер на
500,00/петстотин / лева представляващи адвокатско възнаграждение и сумата от
30,00/тридесет/ лева, от които 25,00/двадесет и пет/ лева държавна такса по
иска за развод и 5,00/пет/ лева за справка НБДН.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от уведомяването на
страните относно изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: