РЕШЕНИЕ
Номер 290602.10.2020 г.Град БлБл.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлБл.Втори въззивен наказателен състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Иво Харамлийски
Величка Пандева
Прокурор:Милена Милева Милева (ОП-БлБл.)
като разгледа докладваното от Иво Харамлийски Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201200600485 по описа за 2020 година
за да се произнесе , взе предвид следното :
Въззивното производство пред БлБл.ският Окръжен съд е по реда на Глава 21 НПК и
е за проверка на невлязлата в сила присъда № 5114/25.06.2020г, постановена по НОХД №
751/2020г по описа на Районен съд –БлБл..
Атакуваната присъда е постановена в съдебно производство, което се е развило по
реда Глава 27 НПК (съкратено съдебно следствие) като подсъдимия по делото Ю. Р. Р. ,от
гр.БлБл., е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства за тези факти. С присъдата подсъдимия е
признат за виновен по предявеното и поддържано от прокурора обвинение за извършено
престъпление по чл.196,ал.1,т.1 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК,във връзка с ал.1,б.“А“ и
б.“Б“ НК -за това, че на 06.05.2020г ,около 13.30,в гр.БлБл.,от спалнята на незаключено
жилище, на ул.“КрКр.“ № 17,партерен етаж, е отнел чужди движими вещи –парична сума
от 200лв (двеста лв) от владението на НН.Б.Ш., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено в условията на опасен рецидив-
след като дееца е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание „Лишаване
от свобода“ не по-малко от една година, изпъленението на което не е било отложено по
реда на чл.66 НК (присъда № 9305/04.10.2018г по НОХД № 1597/2018г на РС-
Благоевгрлад,влязла в сила на 17.12.2018г) и след като дееца е бил осъждан два или повече
пъти на наказание „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпление от общ характер,
ако поне за едно от тях наказанието не е отложено по реда на чл.66 НК (Определение №
3388/30.04.2015г по НОХД № 851/2015г по описа на РС –БлБл., влязло в сила на 30.04.2015г
и Определение № 248/15.12.2016г по НОХД № 1565/2016г по описа на РС –Дупница, влязло
в сила на 15.12.2016г). За това деяние първият съд му е определил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 4 години (четиридесет и осем месеца), като след редукцията по
чл.58а,ал.1 НК е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 32 (тридесет и два)
месеца, при първоначален строг режим. Освен това от наложеното наказание е приспаднато
времето, през което подсъдимия е бил задържан по реда на ЗМВР , с прокурорско
постановление и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.Подсъдимият е осъден да
1
заплати и разноските по делото.
Срещу тази присъда е постъпила собственоръчна жалба (а впоследствие и допълнение)
от подсъдимия РР. . В жалбата се иска наказанието да бъде намалено на 3 години, а
крайното наказание –на 2 (две) години.Твърди се, че първият съд не е взел предвид тежкото
му материално положение и влошеното здравословно състояние. Не се сочат доказателства.
Пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично и с назначения му служебен
защитник. Поддържат жалбата, като твърдят, че здравословното състояние на подсъдимия е
много влошено, което наложило за подсъдимия да бъдат изготвени документи за ТЕЛК (но
не се представят такива). Поради това се иска наказанието да бъде намалено. В последната
си дума подсъдимия отново иска намаляване на наказанието.
Окръжният прокурор изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и
следва да бъде потвърдена изцяло. Сочи ,че не са налице основания за приложението на
чл.55 НК и за определяне на наказание в по-нисък размер.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства и не е провеждано
съдебно следствие.
Въззивният съд, след като извърши собствен анализ на доказателствата, събрани пред
първата инстанция и направи пълна проверка на атакуваният съдебен акт, приема следното :
Жалбата е допустима тъй като е подадена от надлежна страна, в установения законов
срок и до компетентния съд.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА .
Първоинстанционното производство се развило по реда на Глава 27 НПК (съкратено
съдебно следствие), по искане на подсъдимия, в хипотезата на чл.371,т.2 НПК.
Подсъдимият РР. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не бъдат събирани нови доказателства относно
тези факти. Този процесуален ред предопределя и обсега на въззиваната проверка:
Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.04.2009г, постановено по тълкувателно дело
№ 1/2008г на ОСНК направеното от подсъдимия изявление по чл.371,т.2 НПК (признаване
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се
събират доказателства за тези факти) е НЕОТТЕЛЯЕМО, след като съдът го приеме с
изричното определение по чл.372,ал.4 НПК. Ето защо ,след това определение,нито първия
съд ,нито въззивния такъв могат да събират доказателства в насока опровергаваща
самопризнанието на подсъдимия.Нещо повече -въззивната инстанция няма право да реши
делото въз основа на друга фактическа обстановка,различна от тази,описана в обвинителния
акт. Обсегът на въззивната проверка се ограничава единствено до това дали е спазен
надлежния ред, за провеждане на съкратено съдебно следствие и дали са били налице
условията за такова. Когато установи ,че редът е спазен въззивния съд е длъжен да
възприеме фактическата обстановка,възприета от първия съд и изложена в обвинителния
акт. Следва също така да се посочи, че при съкратеното съдебно следствие в хипотезата на
ч.371,т.2 НПК не е необходимо всички доказателства да са в посока на установяване на
авторството на подсъдимите и тяхното участие.Достатъчно е да са налице необходим обем
от доказателства, които да подкрепят изложеното в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признато от подсъдимия (така и ТР № 1/2009г по т.д. 1/2008г на ОСНК).
С оглед на тези бележки относно обсега на въззивната проверка ,въззивния съд приема
следното :
Както бе посочено по-горе, първоинстанционното съдебно следствие е протекло по реда
2
на Глава 27 НПК, като подсъдимия е признал изцяло фактите ,изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства относно тези
факти. В проведеното разпоредително заседание (на 25.06.2020г) подсъдимия и неговия
служебен защитник са посочили, че не са налице основания за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора, тъй като в хода на досъдебното
производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничава процесуалните права на обвиняемия.Освен това
подсъдимият и защитникът му са изразили изричното си искане делото да се разгледа по
реда на Глава 27 НПК. Съдът подробно е разяснил на подсъдимия правата му по чл.371
НПК, различните хипотези на съкратеното съдебно следствие и последиците от тези
различни хипотези.Подсъдимият ясно и недвусмислено е изразил позиция ,че е запознат и
тези хипотези и ги е разбрал и че желае да признае всички факти изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не бъдат събирани
доказателства за тези факти. В съответствие с това, след като се е произнесъл с определение
по въпросите по чл.248 НПК,първият съд е продължил производството,като
разпоредителното заседание е преминало в съдебно такова (по същество е едно СЪДЕБНО
заседание, макар в случая първия съд да е оформил два отделни протокола). Първият съд с
изрично определение е приел това самопризнание ,като ясно е обявил на страните ,че ще
ползва направеното самопризнание. Самопризнанието на подсъдимите е пълно и обхваща
изцяло фактите, описани в обвинителния акт. Поради това са спазени всички процесуални
изисквания за провеждане на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция.
В съответствие с избрания от подсъдимия процесуален ред за развитие на съдебното
производство и направеното от него самопризнание, както и въз основа на подкрепящите
самопризнанието доказателства от досъдебното производство, първоинстанционния съд е
приел за установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, която по
същество е следната (и която, с оглед на изложеното по-горе е задължителна и за въззивната
инстанция) :
Подсъдимият Ю. Р. Р. е роден на *********,но от дълго време живее в гр.БлБл..
Същият е *********. До момента на инкриминираното понастоящем деяние ,РР. е
многократно осъждан (повече от 30 пъти), като многократно е изтърпявал различни по
размер наказания „Лишаване от свобода“. Релевантните за настоящото му деяния предходни
осъждания, определящи инкриминираното понясоящем деяние, като такова, извършено в
условията на опасен рецидив - по чл.29,ал.1 буква "А" и по буква "Б" НК,са следните :
1).С Определение № 3388/30.04.2015 г., влязло в сила на 30.04.2015 г., постановено по
НОХД № 851/2015 г., по описа на РС – БлБл., е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство, по силата на което РР. се е признал за виновен за
престъпление, извършено на 16.05.2015г, като му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, които да изтърпи при първоначален строг режим.Това
наказание е изтърпяно на 04.02.2017г.
2). С Определение № 248/15.12.2016 г., влязло в сила на 15.12.2016 г., постановено по
НОХД № 1565/2016 г., по описа на РС – Дупница, е одобрено споразумение за прекратяване
на наказателното производство, по силата на което РР. се е признал за виновен за
престъпление, извършено на 06.06.2016г,като за това деяние му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, която да изтърпи при първоначален строг
режим. Наказанието е изтърпяно на 11.12.2017г.
3).С присъда № 9305 от 04.10.2018г., постановена по НОХД № 1597/2018г. по описа на
РС - БлБл., влязла в сила на 17.12.2018г., на РР. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, което да изтърпи при строг режим. Присъдата е за
престъпление,извършено на 26.02.2018г и наказанието по тази присъда е изтърпяно на
24.11.2019г, но подсъдимия е бил освободен още на 22.11.2019г .
3
Свидетеля Н.Ш. и приятелката му (св. Г.С.), живеели заедно на квартира в жилище,
находящо се на партерния етаж на ул. **********Жилището се състояло от две стаи –
спалня и кухня. От спалнята имало врата, която водела към малък двор с алея,като достъпът
до двора откъм улицата бил ограничен с друга врата, която се затваряла, но не се
заключвала.
На 06.05.2020 г., около 13.30 часа, св. Ш. и св. Сп. били в дома си и се намирали в
кухнята на жилището, където си приготвяли обяд. Вратата на спалнята, която водела към
двора с алеята, била отворена. Тогава подсъдимият Ю. РР. влязъл през отключената врата
на двора, минал покрай алеята и през отворената врата на спалнята, влязъл вътре в
квартирата на св. Ш. и св.Сп.. Видял на бюрото в спалнята оставен портфейл, който бил
собственост на св. Ш., отворил го и взел от него сумата от 200 лева, които били в следните
купюри : 1 банкнота от 50 лева, три банкноти от по 20 лева и 9 банкноти от по 10 лева. След
това подсъдимият излязъл през спалнята на жилището, минал през алеята на двора и си
тръгнал, забелязан обаче от св.Ш. и св.Сп.. В един по-късен момент същият ден, св. Ш.
установил, че парите от портфейла му ги няма и подал жалба по случая в 01 РУ- БлБл..В
резултат ан проведените издирвателни мероприятия е установено, че извършител на
деянието е именно подсъдимият Ю. РР., който пред св. В. И. – разузнавач към 01 РУ БлБл.,
си признал за извършеното от него деяние.
От заключението на назначената в хода на ДП съдебно - психиатрична експертиза, се
установява, че Ю. РР. е лекуван неколкократно в ЦПЗ-БлБл., заради негово заради негово
психично заболяване, свързано с психично разстройство, в следствие на употреба на
наркотици. Към инкриминираната дата обаче (06.05.2020г./ и до датата на изпълнение на
експертизата/12.05.2020г./, се установява, че РР. е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното, както и да ръководи постъпките си, тъй като бил в добро психично здраве.
С оглед на последното е могъл правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Според декларацията му за материално и имотно състояние, подсъдимият е несемеен,
нетрудово ангажиран и няма постоянни доходи, нито имущество, от които да реализира
такива доходи.
Именно това е фактическата обстановака по делото, изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт и възприета и от първия съд. Същата се подкрепя не само от
признанието на подсъдимия, но и от показанията на разпитаните по делото свидетели,
писмените доказателства, заключението на вещото лице. Всички доказателства са
еднопосочни и непротиворечиви,логични, последователни и взаимно допълващи се и
правилно са били изцяло кредитирани от районната инстанция.Първостепенният съд
внимателно е анализирал тези доказателства поотделно и в хода на този анализ не е
допуснато процесуално нарушение. Тъй като въззивната инстанция споделя изцяло правните
изводи на първоинстанционният съд, произтичащи от анализа на доказателствения
материал, не е нужно този анализ да бъде приповтарян и в настоящото въззивно решение.
Следва да се отбележи, че на практика по делото липсва каквото и да било доказателство,
което да поставя под съмнение авторството на деянието или извършването на самото
престъпление.
С оглед изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от подсъдимия ,
правилен и законосъобразен се явява извода на първоинстанционният съд, че деянието на
РР. осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.196,ал.1,т.1 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК и във връзка с чл.29,ал.1,б."А" и б."Б" НК.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно наличието на всички елементи
от обективна и субективна страна на посоченото деяние.Тези мотиви се споделят изцяло от
въззивната инстанция и същевременно не се оспорват от подсъдимия и неговия защитник
4
(тъй като оплакванията са само относно размера на наказанието). Поради това и с оглед
обстоятелството, че съгласно нормата на чл.339 НПК въззивната инстанция дължи отговор
на възраженията на жалбодателя и не е необходимо да излага съображения в подкрепа на
изводите, които не се оспорват (така и съгласно константната практика на ВКС) , то
настоящия въззивен състав не намира за необходимо отново да обосновава наличието на
всички елементи от състава на престъплението на подсъдимите.
На практика единственото релевантно оплакване на подсъдимия,по което
въззивната инстанция следва да се произнесе, е относно размера на наложеното наказание. В
тази връзка съдът взе предвид следното:
Когато първоинстанционното производство се е развило в условията на съкратено
съдено следствие, при направено самопризнание (признаване на фактите ,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт) от страна на подсъдимия, наказанието се
определя по реда на чл.58а НК, като на практика са налице две алтернативи :
Първата алтернатива, регламентирана в разпоредбата на чл.58а,ал.1 НК, предвижда,
че размера на наказанието "Лишаване от свобода" се определя по общия ред (т.е. при
преценка на всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства), след
което определеният размер наказание СЕ НАМАЛЯВА С 1/3 (една) трета.
Втората алтернатива е предвидена в нормата на чл.58а,ал.4 НК. Съгласно същата
норма, когато едновременно са налице основанията (условията) на чл.55 НК и условията на
чл.58а,ал.1-3 НК,то наказанието се определя само при условията на чл.55 НК, ако е по-
благоприятен за дееца.
Анализът на тези две алтернативи сочи на следното: дори и при хипотезата на
съкратеното съдено следствие с направени самопризнания от страна на подсъдимия, при
определяне на размера на наказанието "Лишаване от свобода" съдът е длъжен да обсъди
всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Ако при тази
преценка установи, че са налице многобройни или изключителни по своя характер
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства , то наказанието ТРЯБВА да бъде
определено в хипотезата на чл.58а,ал.4 НК препращаща към приложението на чл.55 НК (тъй
като практически приложението на чл.55 НК винаги би си явило по-благоприятно за дееца).
Ако обаче липсват многобройни или изключителни по характер смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства (и поради това липсват основания за приложението на чл.55 НК),
то наказанието се налага по правилата на чл.58а,ал.1 НК -определя се негов размер
съответстващ на съотношението между смекчаващи и отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, след което този размер се намалява с 1/ 3 (една) трета.
В настоящият казус ,както бе посочено,за извършеното деяние първия съд е определил
на подсъдимия РР. наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 (четири) години (в
мотивите са посочени 48 месеца), след което, извършвайки редукция по чл.58а,ал.1 НК е
наложил крайно наказание "Лишаване от свобода" 2(две) години и 8 (осем) месеца,
посочени в пирсъдата и мотивите като 32 (тридесет и два) месеца. За да определи това
наказание (в посочения размер) първият съд е приел, че подсъдимия РР. е личност с
изключително висока степен на обществена опасност, предвид неговото съдебно минало
(наличие на осъждания и извън тези, разгледани като квалифициращи обстоятелства). Освен
това като отегчаващо обстоятелство е приет и начина на извършване на престъплението
(изключителната дързост на подсъдимия ,с оглед обстоятелството, че пострадалия и
приятелката му са били в съседната стая).Съдът е приел като смекчаващи вината
обстоятелства ниската стойност на откраднатите вещи, и влошеното здравословно състояние
на подсъдимия. Правилно първия съд не е приел като смекчаващо вината обстоятелство
направеното самопризнание пред съда, тъй като същото е елемент от проведената
диференцирана процедура на наказателното производство и не е било налично в хода на
5
ДП. Съдът е приел, че не са налице основания за прилагане на чл.55 НК .
Тези изводи на първия съд по същество са верни и съответно оплакванията на защитата
в тази насока -неоснователни.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание "Лишаване от свобода" в
размер от 2 (две) до 10 (десет ) години. Действително в случая по отношение на РР. не са
налице основания за определяне на наказанието при условията на чл.55 НК, тъй като
липсват смекчаващи вината обстоятелства, които да бъдат възприети като изключителни
или многобройни. Действително първият съд не е посочил като смекчаващо вината
обстоятелство тежкото материално положение на подсъдимия РР. ,но това не се е отразило
върху правилността на размера на определеното наказание, тъй като същото на практика е
твърде снизходително (под средния размер на възможното наказание). Липсват каквито и да
било други обстоятелства, които да бъдат приети като смекчаващи. А обществената
опасност на деянието е дееца е твърде висока, поради което,според настоящия състав
размера на наложеното наказание е по-скоро твърде снизходителен по отношение на
подсъдимия. Липсата на протест обаче е пречка присъдата да бъде коригирана и
наказанието да бъде опредено в справедлив размер. Липсват каквито и да било основания за
намаляване на размера на наказанието, наложено на подсъдимия РР. .
Правилно е постановено така наложеното наказание на подсъдимия да бъде изтърпяно
ефективно, при първоначален строг режим. Правилно е постановено и приспадане от
размера на наказанието на предварителното задържане на подсъдимия (до влизане на
присъдата в сила).
При извършената служебна проверка не се установи в хода на съдебното производство
да са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правата на подсъдимите. Не са налице основания за отмяна на присъдата или
за намаляване размера на наложеното с нея наказание.
Ето защо присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
В хода на въззивното прозиводство са получени писма от НБПП за присъждане на
разноските, свързани съ възнаграждението на служебния защитник. По този въпрос
следва да се произнесе първата инстанция по реда на чл.306 НПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл.338 НПК във връзка с чл.334,т.6 НПК
въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА № 5114/25.06.2020г, постановена по НОХД
№ 751/2020г по описа на Районен съд –БлБл..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7