Протокол по дело №221/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 141
Дата: 20 юни 2022 г. (в сила от 20 юни 2022 г.)
Съдия: Румяна Иванова Панайотова
Дело: 20225000500221
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 141
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно
гражданско дело № 20225000500221 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-ищец Г. ГР. Г., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Жалбоподателят-ответник ОМ - Х., редовно призован, се представлява
от гл. юриск. Г., упълномощена от по-рано.
За контролиращата страна Апелативна прокуратура Пловдив,
редовно призована, се явява прокурорът ИВАН ПЕРПЕЛОВ.
Юриск. Г.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР ПЕРПЕЛОВ: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД НА МВР - Х.
против решение № 48 от 17.02.2022 г., постановено по гр.д. № 405/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Х. в частта, в която е осъден да заплати на Г. ГР. Г.
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, съответно 600 лв. и 300
1
лв., претърпени от незаконно повдигнато обвинение с акт за констатиране на
дребно хулиганство, за което обвинение е оправдан. Заявено е искане
решението в тази обжалвана част да бъде отменено и исковете отхвърлени.
Предмет на разглеждане е и въззивна жалба от Г. ГР. Г. против същото
решение в частта, в която предявените от него искове са отхвърлени над
уважените им размери до пълните предявени такива. Заявено е искане
решението в тази му обжалвана част да бъде отменено и исковете - изцяло
уважени.
Юриск. Г.: Оспорвам въззивната жалба на ищеца.
Поддържам подадената от нас въззивна жалба.
Други доказателства няма да сочим. Считаме делото за изяснено.
ПРОКУРОР ПЕРПЕЛОВ: Считам, че жалбата на ОМ – Х. е
основателна, а тази на ищеца е неоснователна.
Нямаме доказателствени искания.
Съдът намира делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Юриск. Г.: Моля да уважите нашата въззивна жалба, както е изготвена
и да отхвърлите жалбата на ищеца Г..
Подробни съображения сме изложили в писмена защита, която
представям, с препис за другата страна.
Моля да ни присъдите разноските по делото.
ПРОКУРОР ПЕРПЕЛОВ: Моля да уважите жалбата на ОМ Х.,
съответно да отхвърлите тази на ищеца по следните основни съображения.
Считам, че решението на ХОС следва да се отмени изцяло, тъй като не
може да се касае за иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с т. 1 от ЗОДОВ. В тази
връзка е неоснователно и присъждане на разноските по делото.
В този смисъл искам да посоча, че производството следва да протече по
чл. 203 и сл. от АПК. В този смисъл е ТР № 2/19.05.2015 г. на ВКС по т.д. №
2/2014 г. на ОСГК с предмет чл. 2, ал. 1 и 2 от на ЗОДОВ. В т. 1 изрично е
посочено, че този вид производства са подсъдни на административните
2
съдилища. В случая основната грешка, която е заблудила съда и ищеца е
относно интерпретацията на ТР № 3/2015 г. на ВКС. Грешката се дължи на
обстоятелството, че до края на производството то неправилно е третирано
като административното производство по УБДХ. В този смисъл също има
практика на ВКС. Всички решения от практиката на ВКС и ВАС съм посочил
в писменото си становище. В тях се сочи, че съдът действа като съдебна
администрация, а не като правораздавателен орган. За дребното хулиганство
отговорността е административно-наказателна и се реализира в рамките на
административната дейност. Със съставянето на акта за констатирано
административно нарушение е категорична практиката на съдилищата, че
възниква административно-наказателна отговорност. Актът на съда не е
правораздавателен, за да протича производството по този ред. Изрично в
Решение № 1389/2019 г. на ВАС е коментирано въпросното ТР № 3/2015 г.,
на което се позовават ищецът и съдът. Там изрично се сочи, че по
националното ни право относно дребното хулиганство отговорността е
административно-наказателна. Не се променя обстоятелството с цитираното
ТР № 3. Ако бяха прочели ТР № 3 там изрично е посочено, че дребното
хулиганство представлява административно нарушение и процедурата по
отношение санкционирането му е административноправна, т.е. трябва да бъде
приложено цитираното ТР относно реда, по който трябва да бъде проведено
това производство. В цитираното решение е направено изрично
разграничение между УБДХ и приложението на чл. 78а от НК, в което
производство се налага административно наказание. При производство по чл.
78а НК може да се води такова по реда на чл. 2 от ЗОДОВ.
Следващата основна грешка по делото е обстоятелството, че се приема
задържането под стража на основание чл. 72 ЗМВР, наред с обстоятелството,
че производството следва да протече на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В
случая липсва акт, с който задържането да е обявено за незаконно към
момента на постановяване на съдебния акт, предмет на въззивна проверка.
Актът на съда, с който е оправдан ищеца по УБДХ е без значение. Това
изрично е разгледано в решения на ВАС и СГС, които съм посочил в
писменото становище. Същността на въпросното производство е
обстоятелството, че изобщо не се съдържа акт, с който самото задържане да е
обявено за противозаконно. На това обстоятелство е било обърнато внимание
от ОМ Х. пред съда, но изобщо не е коментирано от съда. Няма акт, с който
3
да е обявено за незаконосъобразно задържането. Поради тези обстоятелства
не е налице увреда и в този смисъл моля решението ви.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок,
считано от днес, т. е. до 20.07.2022 г.

Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 09:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4