ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9445
гр. София, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110136906 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. С. С. срещу „Ф. Б.“ ЕООД.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2025г.
от 14,35 часа, за която дата да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК „И.А. М.“ АД като трето лице-
помагач на ищеца.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за
предоставяне на гаранция № 4619929 от 20.10.2022г. и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 185,52 лв., недължимо платена и подлежаща на връщане
сума по нищожния договор.
В исковата молба ищецът твърди, че на 20.10.2022г. е сключил Договор за
паричен заем № 4619929 с „И. А*** М******“ АД, по силата на който е получил в
заем сумата от 600 лв. В чл. 4 от договора е предвидено обезпечаване на заема с
гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
1
заемодателя, или гаранция от одобрено от заемодателя дружество. По отношение на
поръчителите са уговорени изисквания за минимален размер на получаваното нетно
трудово възнаграждение от 1000 лв. и трудова ангажираност на безсрочен трудов
договор, както и да не са поръчителствали на други лица и да имат чиста кредитна
история в ЦКР на БНБ. Съобразно договорените изисквания на 20.10.2022г. ищецът
сключил с „Ф******* Б*****“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция №
4619929, по силата на който ответникът поел задължение да обезпечи предоставения
заем срещу възнаграждение, дължимо от заемополучателя разсрочено на вноски,
заедно с месечните вноски по договора за заем. Съгласно постигнатите договорености
плащането на вноските от възнаграждението за предоставеното обезпечение е
следвало да бъде извършвано към „И. А.М.“ АД, което дружество е било
упълномощено от „Ф**** България“ ЕООД за събиране на сумите в негова полза.
Ищецът поддържа, че е погасил изцяло задълженията си по двата договора, но твърди,
че платената по договора за гаранция сума подлежи на връщане поради липса на
основание за извършеното плащане. В тази връзка навежда подробно обосновани
доводи за нищожност на този договор. Твърди, че с оглед предвидените в чл. 4 от
договора за заем на практика неизпълними за длъжника изисквания е бил лишен от
избор как да обезпечи задължението си за връщане на заема и е бил принуден да
предостави обезпечение чрез одобрено от заемодателя дружество. Излага, че двете
дружества са свързани лица и разходът на потребителя по договора за поръчителство
представлява сигурен доход за заемодателя. Сочи нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като възнаграждението за предоставеното обезпечение не е включено в ГПР, за
който не е ясно как е формиран, като по този начин счита, че се заобикаля и
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа също, че договорът за гаранция е
лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя реална услуга,
а отделно от това се позовава и на накърняване на добрите нрави с оглед свързаността
между двете дружества и уговарянето, в разрез с принципите за добросъвестност и
справедливост, на допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата
на такова за обезпечение по друго правоотношение. С тези доводи ищецът обосновава
правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията
на ищеца за нищожност на процесния договор за гаранция, като поддържа, че същият
е валидно сключен и не страда от сочените в исковата молба пороци, които намира за
относими към преценката за действителност на договора за паричен заем. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане
на сторените деловодни разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
2
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже сключване на оспорения
договор за гаранция с ответника с посоченото в исковата молба съдържание и
твърдяните пороци, които влекат неговата нищожност, а по осъдителния иск – и
извършено в полза на ответника плащане на исковата сума по договора.
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже, наличието на основание за
получаване и съответно задържане на получената от него сума, като във връзка с
твърденията на ищеца следва да докаже наличието на действително договорно
правоотношение между страните, част от съдържанието на което е задължението на
ищеца за плащане на исковата сума.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ответника да представи по
делото посочените в раздел I, т. 1 на стр. 6 от исковата молба документи, в срок до
първото съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, третото лице помагач „И. А.
М.“ АД да представи по делото посочените в раздел I, т. 2 на стр. 6 от исковата молба
документи, в срок до първото съдебно заседание.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани от ищеца
в исковата молба при депозит в размер на 350 лв., вносим от ищеца в 3-дневен срок от
връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., с адрес за призоваване: гр. София, ул. „К**
Б***1” № 81, ет. 4, моб.тел.: ********, като УКАЗВА на вещото лице да изготви
заключение след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, касаещо обстоятелства, чието установяване не е необходимо за
изясняване на спора от фактическа страна.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от
3
отговора на исковата молба, а на третото лице помагач – и препис от исковата молба.
Да се уведоми вещото лице за назначената експертиза.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4