Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 06.08.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11 032
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Ищецът – М.Е.С.
твърди, че на 11.06.2016 г., около 02:00 часа на път ІІІ-197 км. 6+600 (между
гр. Гоце Делчев и с. Дъбница), лек автомобил модел „Опел“, марка „Вектра“, рег.№*******, управлявано от Р.К.Б., при движение
с несъобразена скорост губи контрол над автомобила, излиза извън пътното платно
и се блъска в дърво. Вследствие на процесното ПТП е
починал Е.Е.С., който се е возил в лекия автомобил
като пасажер. Образувано било ДП ЗМ№ 328/2016 г. по описа на РУ „Полиция“ гр.
Гоце Делчев, съответно пр.пр. № 2647/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура
Благоевград. По случая е образувано нохд № 646/2017г.
по описа на Окръжен Съд Благоевград, което е приключило с влязла в сила присъда
№ 800/14.02.2018 г. Посочва, че ищецът е брат на починалия в пътния инцидент.
Отношенията между двамата братя са били много топли и близки, основани на
привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Имали са много
силно изградена и дълбока емоционална връзка по между си. Е. е споделял всичко
на своя брат М., съветвал се е и е разчитал на него, и обратно. Между тях е
съществувала силна братска обич и привързаност. Цял живот са живели в един дом,
споделяли са една детска стая, израснали са заедно, споделяли са едно
домакинство, радост и тревоги. Всичко това, и най-вече силната любов и
привързаност между двамата братя е изградило и създало помежду им трайна и
дълбока емоционална и душевна връзка. Сочи, че вследствие на смъртта на Е.,
ищецът преживява изключително тежко загубата на своя брат, който е бил на 17
години, в разцвета на своята младост и живот. След смъртта на брат си, ищецът
много страда, не може да приеме мисълта, че е загубил завинаги своя по-малък
брат. Най-много и до ден днешен го измъчвала мисълта, че в нощта на
катастрофата, той е разрешил на по-малкия си брат да отиде със своите приятели
и връсници А.и Р.до близкия град Гоце Делчев с
колата. След като е разбрал за трагичната загуба, ищецът е изпаднал в тежка
депресия, наложило се е да приема успокоителни лекарства и такива за по-лек
сън, защото за един продължителен период от време е страдал от безсъние. След
смъртта на брат си, ищецът е станал затворен и неконтактен, постоянно плачел.
Обвинява себе си за случилото се. И дори раждането на малката му дъщеря не може
да му върне радостта от живота. Нищо не е същото за него, както преди. Заявява,
че относно лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *****ВР
има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - полица № 06116000551067 г.
валидна от 12.02.2016 г. до 12.02.2017 г., сключена с ответника. Сочи още, че
пред ответното дружество е образувана щета № 43072951600172 за изплащане на
обезщетение за причинените му от процесното ПТП
неимуществени, като с писмо изх. № 0-92-9520/19.07.2018 г. е отказано изплащане
на обезщетение. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответникът да му заплати:
- 150 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 14.08.2018г. /датата на исковата молба/ до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В
допълнителната искова молба се поддържа, че §96, ал. 1 от КЗ, в който се
определя размер на обезщетението до 5 000 лв. противоречи на чл. 9, ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО, в която са определени минималните застрахователни суми
за пострадал и съответно за събитие, независимо от броя на пострадалите. Ищецът
поддържа, че е недопустимо размерът на обезщетението за телесни увреждания,
чийто възможен предел е застрахователната сума, определена в нормативен акт на
ЕС, да бъде ограничаван с нормативен акт от вътрешното право. В последното
съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца е депозирал
списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК. /лист 120 от делото/. По делото процесуалния представител на ищеца е
депозирал писмена защита.
Ответникът
– „Д.з.“ ЕАД в депозирания от него писмен отговор не оспорва наличието на
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек
автомобил към датата на ПТП. Оспорва обстоятелството, че ищецът има право на
обезщетение. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, като твърди,
че е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП –бил е без поставен обезопасителен колан. Оспорва иска и за акцесорното
вземане, предвид направените възражения относно главницата. Моли да се
постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск като му се
присъдят направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение. На страница 114 от делото е представен списък на претендираните от тази страна разноски. Ответникът е
направил възражение за премокерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
В направения от съда доклад на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
- наличие на застрахователно
правоотношение по договор застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите с ответното дружество относно описания в исковата молба лек
автомобил към датата на ПТП и
- настъпване на процесното
ПТП.
По делото е изискано и приложено в
оригинал нохд № 646/2017г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград, от което се установява, че с влязла присъда № 800 от 14.02.2018г.,
Р.К.Б., е признат за виновен за причиняване на описаното в исковата молба ПТП,
при което е починал Е.Е.С. - брат на ищеца.
По делото на лист 8 е представено
удостоверение за родствени връзки, издадено от с. Дъбница, общ. Гърмен, обл. Благоевград, с изх. №223 от 28.06.2018г., от което се
установява, че ищецът е брат на Е.Е.С. – починал на
11.06.2016г.
По делото на лист 11-12 е представена и
приета, писмена претенция, съгласно която ищецът е сезирал ответното дружество
за изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на
процесното ПТП. С писмо изх. № О-92-9520 от
19.07.2018г. адресирано до ищеца, ответното застрахователно дружество е
отказало изплащане. /лист 13 от делото/.
По
искане на ищеца са разпитани свидетелите: Е.А.Х.– първа братовчедка на ищеца и Е.
А.С.– баща на ищеца. Първият свидетел посочва, че са израснали заедно с ищеца и
брат му. Баба им ги гледала тримата заедно. Свидетелят описва, че родителите на
Е. две или три години ходили през лятото на работа в Гърция и през този период
ищецът се грижел за брат си. Х.посочва още, че до 8-ми клас двамата братя учели
в с.Дъбница, заедно ходили на училище. Ищецът като по-голям брат водил Е. на
училище. Не са се разделяли, били заедно до смъртта на Е.. Е. починал на 17 г.,
бил в 11 клас, трябвало да е абитуриент. Ищецът споделил със свидетелката, че иска
да започне работа, да му помогне за абитуриентски бал. Е. ходил на футбол в с. Дъбница
в отбора, а ищецът го водил. Животът на ищеца се променил изцяло след загубата
на брат му. Много трудно го преживява, постоянно плаче. Три месеца по-късно починала
и бабата на момчетата. За да се съвземе
ищеца роднините му го оженили след 6 месеца, родила му се дъщеря, но все още не
се радва. Не работи, личния му лекар изписал хапчета за сън. Цяла нощ не спи, излиза,
пуши.
Вторият
свидетел Е.
А.С.посочва, че децата му били винаги заедно. Един без друг не можели, учели
заедно. Били са сплотени. Свидетелят описва, че макар разликата в годините, братята
били постоянно заедно, помагали си. Големият брат много се грижел за малкия.
Понякога, отстъпвал безпричинно. Свидетелят сочи, че три години ходили за по
3-4 месеца на сезонна работа в Гърция, тогава оставяли братята при баба им. Спокойни
били като родители, защото ищецът се грижил за малкия си брат. Не са се делили
двете момчета. Описва, че не е могъл да познае ищеца след случилото се. Бил много
стресиран, изнервен, скърцал със зъби, станал агресивен. От стрес му изпаднали
зъбите, сега е с протези и мостове. Взимал успокоителни, променил се. Преди бил
много весел. Ищецът не работи. Свидетелят настоява да започне работа, за да
може да превъзмогне загубата. Мислел, че раждането на внучето ще ги върне към
живота, но ищецът все още бил подтиснат. Живеят в една къща и често вечер го
чува да обикаля, не спи, излиза на терасата. Три месеца по-късно починала и
баба им и ищецът още повече се натъжил. Те били много привързани към баба си и
още повече се задълбочила мъката. В момента още не излиза, не контактува, не
слуша музика.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетелите са последователни, непротиворечиви,
почиват на непосредствени дългогодишни впечатления.
По
искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е изслушана съдебно – психиатрична
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като
изготвено обективно и компетентно. При изготвянето й вещото лице е извършило личен
преглед на ищеца на 30.06.2020г., при който той е споделил, че е работил 8
месеца в Англия и се е завърнал за погребението на брат си. Пред вещото лице
ищецът съобщава, че не е могъл да спи около година, поради което е започнал да
пие диазепам. В заключението е прието, че ищецът е
преживял посттравматично стресово разстройство – средна степен, като е имал
кратка тревожно – страхова реакция, невротични
оплаквания и последваща протрахирана
депресивна реакция. Към момента е възстановен и адаптиран – има семейство, няма
актуални оплаквания. Според състоянието му се регистрира тъга от загубата на
брат му, страх от това дали ще се оправи напълно, като тези симптоми са
изолирани, които не покриват критериите за болест и често са само на когнитивно
ниво. Вещото лице заявява, че връзката между братята е била нормална,
отговаряща на връзка на по-голям брат към по-малък. Ищецът е бил грижовен,
привързан, отговорен към брат си, участвал активно в израстването и
възпитанието му. Това е и в основата на преживяванията за вина, малоценност и
безперспективност, които са с дълъг период на страдание в рамките на година-
година и половина след смъртта му. Вещото лице описва още, че емоционално и психическо
възстановяване е настъпило при ищеца около втората година. Експертизата сочи,
че към момента ищецът няма оплаквания или персистиращи
симптоми, последните са единични и не повлияват поведението му, налице са руминации и спомени, които ще останат и за в бъдеще. В
открито съдебно заседание, вещото лице описва, че в рамките на година, година и
половина ищецът е бил изцяло ангажиран с тези преживявявания
– с катастрофата и загубата на брат му. Вещото лице посочва, че е трябвало
психотерапия, съчетана с лекарства и е можело да се възстанови до 6 месеца, но
ищецът не е искал да потърси помощ, да се лекува, тъй като се е обвинявал за
случилото се.
По
искане на страните пред настоящия съдебен състав е изслушана и комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено обективно
и компетентно. Вещите лица посочват, че предвид мястото, което е заемал
починалият -задна седалка в лекия автомобил, механизмът на настъпване на ПТП - челен
удар с голяма сила с предна лява част в крайпътно дърво, повдигане на задната
част на автомобила, прелитане до второ дърво, счупване на клони от горната част
на МПС, като предната част се ударила в средата в ствола на дървото с
разрушение на двигателния отсег, последващо
приплъзване и удар в трето дърво с дясна предна част,
след което автомобилът спрял, видът и характера на нараняванията на Е.С. - тежка
открита ЧМТ с изтичане на мозъчно вещество /травма несъвместима с живота/,
загиналото лице към момента на настъпване на процесното
ПТП е било без поставен предпазен кола. В случай, че починалият е бил с
поставен предпазен колан към момента на ПТП, е възможно да не настъпи в тази
тежка степен откритата ЧМТ причинила леталния изход. При поставен предпазен
колан, ефективен при челен удар, скорост -60-70 км/ч, с невъзможност за хаотично
движение на тялото в купето, евентуално изпадане от същото, като колана
придържа тялото съм седалката, може да се очакват увреждания в по- лека степен.
Експертите поясняват, че л.а. Опел Вектра е заводски
оборудван с триточкови предпазни колани на всичките 5 места. Те са
най-ефективни при челен удар. При удар отзад коланите не са ефективни, защото
инерционните сили притискат телата към облегалките на седалките. В този случай
те са ефективни при вторични удари и при откатното
изхвърляне на телата напред, поради еластични деформации на конструкцията на
автомобила и на тапицерията на облегалките. Експертите посочват, че във всички
случаи правилно поставен предпазен колан задържа тялото на пътуващия върху
седалката и не му позволява да полети и да напусне седалката. В открито
съдебно заседание, вещите лица допълват, че в наказателното производство
скоростта е изчислена - 130 км./ч., като според лекарите ефективността на
колана е до скорост от 60 км/ч, а според вещото лице – автоинженер
тази ефективност е до скорост от 80 км./ч. Ударите са предимно челни, той е
заемащ задна седалка. Черепно мозъчната травма още при първият удар е била
максимална, 130 км./ч, препятствие и липсата на колан, води до такава черепно
мозъчна травма, която е несъвместима. Наличието на колан, дори при такава
висока скорост, може да доведе до разкъсване на вътрешни органи, но в случая
няма такова, тъй като главата е поела удара. Няма изпадане на тяло, не може да
се движи хаотично при наличието на колан, и при такава висока скорост, може да
предположи по-малко травми и да не са толкова тежки. Експертите поясняват, че при
скорост 130 км./ч се намалява ефективността на колана, но в зависимост от това,
какви са деформациите и къде стои пътникът, винаги наличието на колан очаква
по-малки травми. Разкъсване на вътрешни органи няма, което се очаква при
наличие на колан и при скорост 130 км./ч. Описват, че е възможно при поставен
колан и 130 км. да се разкъсат вътрешните органи и да настъпи смъртта.
Обобщават, че се очаква да има по-малки наранявания с поставен колан и не с
изтичане на мозъчно вещество при черепно – мозъчна травма.
При
така установените факти, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Относно предявения иск
Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да
установи:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца –
описаните в исковата молба;
3. причинна връзка между
описаното ПТП и смъртта на брата на ищеца;
4. на коя дата ищецът е предявил
претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,
5. представяне от страна на ищеца
на всички изискани от ответника документи във връзка с заведената щета,
6. поставяне на предпазен колан
от страна на пострадалия по време на настъпване на ПТП,
7. какви са били
взаимоотношенията между ищеца и пострадалото лице преди настъпване на ПТП.
По делото е
представена влязла в сила присъда относно процесното
ПТП, от която се установява, че вината за настъпване на произшествието е на
водача на лекия автомобил. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца.
В ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС по
т.д. 1/2016 г. се постановява, че: "От гледна точка на чл. 52 ЗЗД е
справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да
получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото
на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата
на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на
гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20
и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки
пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те
не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт)." Основателността на
исковете им е подчинено на критерия наличие на "трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия..", заради която от смъртта й търпят
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Предпоставките да се присъди обезщетение са да е доказано по
несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил с починалия приживе особено
близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, връзка,
поради която със смъртта търпи болки и страдания, сравними по интензитет с тези
на лицата от най-тесния кръг. Обективните проявления на тази близост могат да
бъдат различни- очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие, анализирани през персоналните разбирания и изживявания на ищеца.
Следователно, когато е предявена
претенция от лица, които не са наследниците по закон на починалото лице, трябва
да бъдат разгледани както съществувалите преди процесното
ПТП отношения между тях, така и въздействието на загубата на лицето върху ищеца.
С оглед на така изложеното, решаващият състав намира, че в тежест на ищеца е,
при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в гражданския процес, е
да установи съществуването на изключителност в близостта между ищеца и брат му,
надхвърляща нормално присъщата за тази родствена връзка.
По изложените съображения и при данните
за родството на ищеца с починалото лице, са налице формалните предпоставки и той
е материално легитимирана да предяви настоящите претенции.
Следователно материално легитимиран да
предяви иска по настоящото производство е брата на загиналия ако от събраните
по делото доказателства може да се установи, че между тях е съществувала
особена емоционална връзка на привързаност, която надскача обикновените и
традиционни за българското семейство близки отношения между братя и сестри. Във
връзка с така заложения критерий на преценка показанията на свидетелите следва
да бъдат преценени в тяхната съвкупност и връзка с останалите факти и
обстоятелства по делото. Изложените от свидетелите твърдения за емоционалната
близост и привързаност на ищеца и починалия следва да бъдат кредитирани от
съда. По своето съдържание те разкриват една силна емоционална обвързаност
между ищеца и брат му. Имайки предвид
модела на традиционното българско семейство тези отношения надскачат обикновената
близост между братя, доколкото в случая ищецът е полагал грижи в отглеждането
на по-малкия си брат в случаите когато родителите са отсъствали поради работа
извън страната, както и в останалото време предвид близката възраст между тях и
създадените отношения на разбирателство. От събраните свидетелски показания и
заключението на съдебно- психиатричната експертиза се установява, че в резултат
на именно така възникналите отношения между братята ищецът се е самообвинявал
за настъпилото и изключително тежко е преживял загубата на брат си, като при
необходимостта от психотерапевтична помощ същият не е желаел да ползва такава,
доколкото е считал, че е виновен за настъпилото.
Съдът приема, че искът е доказан по
своето основание и следва да бъде определен справедлив размер на обезщетение на
търпените неимуществени вреди от ищеца. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - арг.
от чл. 52 ЗЗД. В Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г.,
III г. о. се постановява, че: "Понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни
обстоятелства, вкл. характер на увреждането, състояние на пострадалия,
причинител и др. Моралните вреди са индивидуално определими
и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за
преодоляването им. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи
сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
обществено-икономически условия на живот. Изразеното в посоченото решение
разбиране за същността на понятието "справедливост" по чл. 52 ЗЗД
съответства на константната съдебна практика по тълкуване и прилагане на
закона. Този е и критерият, който съдът възприема за водещо начало при
определянето на обезщетението по настоящото дело.
По изложените съображения съдът приема,
че отношенията между ищеца и брат му приживе и последиците от смъртта му носят
признаците на "особено близка привързаност" по см.на ТР № 1/2016 г.
на ОСГТК, тъй като надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
тази родствена връзка морални болки и страдания.
При преценката на обективния размер
следва да се отчитат претърпените неимуществени вреди и доколко същите са
преодолени, в каква степен и за какъв период. Обективният критерий е, че на
обезщетение подлежат преките и непосредствени вреди от увреждането.
Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от причиняване на смърт, е
че те имат много по-дълго проявление, а в повечето случаи и неотменимо във
времето присъствие. Затова при определяне на дължимия размер е нужно да се
отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и това трайно
проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на
пострадалите /в т.см. Реш. № 95829.09.2009 г. пост.по
т.д. № 355/2009 г. на І ТО на ВКС, Опр. №
708/08.12.2009 г. на ВКС, пост.по т.д. № 622/2009 г. /. Преценката трябва да се
прави и при съобразяване на историята на живота на починалия и на пострадалите.
Следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на близък са
изключително интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на
очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание. В случая съдът
отчита, че за ищеца загубата е на близък сродник - брат.
Критерий при определяне на размера на
обезщетението е принципът на справедливостта, заложен в нормата на чл. 52 ЗЗД.
Като показател не следва да се възприема като абстрактен, а обусловен от
общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от развитието му и
от съществуващата икономическа конюнктура. Затова при определяне размера на
полагащото се обезщетение освен посочените по-горе морални измерения на болката
на пострадалия, следва да се отчитат и конкретните икономически условия към
настъпването на катастрофата. Стойностният израз на тази фактори са актуалните
към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В този смисъл е и константната съдебната практика, която съдът съобразява- Реш. № 95/24.10.2012 г. на ВКС по т.д. № 916/2011 г., I
т.о., ТК, Реш. № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008
г., II ТО на ВКС, Реш. № 1/26.03.2012 г. по т.д. №
299/2011 г., II ТО на ВКС, Реш. № 65/03.07.2012 г. по
т.д. № 211/2011 г., I ТО на ВКС, Реш. №
233/20.12.2016 г., т.д. № 3586/2015 г., II ТО на ВКС, Реш.
№ 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008г, ІІ ТО на ВКС, Опр.
№ 756/19.11.2013 г. по т.д. № 1235/2013 г., II ТО на ВКС и др. В тях се приема,
че застрахователните лимити следва да са ориентир и за размерите на
обезщетенията, които се определят за пострадалите. Това е и функцията им на
договорно или нормативно определена граница на отговорността на застрахователя,
а не само да бъдат база за определяне на месечните застрахователни вноски,
които всеки застрахован дължи.
С § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ, с който е
въведен максимален размер на обезщетение от 5000лв е придадено обратно
действие, което се разпростира само върху застрахователни събития, настъпили след
01.01.2016г, от която дата действат материалноправните
норми на КЗ.
В настоящия казус, се търси обезщетение
за вреди от настъпило през 2016 г. застрахователно събитие и по сключен през 2016
г. договор за застраховка " гражданска отговорност", което означава,
че би следвало да е приложима разпоредбата на чл. 493 а, ал. 4 КЗ. Тя обаче
противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума на
застрахователно обезщетение от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.092009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност".
Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г.
по дело С-277/12, с предмет преюдициално запитване на
основание. чл. 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия), не се
допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
"гражданска отговорност" да покрива обезщетение за неимуществени
вреди, дължимо съгласно националното законодателство за смъртта на близки
членове на семейството, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5.
Съгласно чл. 633 ГПК, решенията на СЕС
по преюдициални запитвания са задължителни за всички
съдилища и учреждения в Република България, поради
което, няма основание размера на обезщетението да бъде ограничаван под
действителния размер на претърпените неимуществени вреди.
Като отчете, че приживе постоянно
братята са поддържали изключително близки и топли отношения, че са живели в
общо домакинство, че между тях е имало трайни емоционална връзки, възрастта на
загиналия – 17 г., начина, по който е реагирал ищеца на загубата,
интензивността на страданията и период, съдът намира за справедливо парично
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, сумата 40 000лв., заедно със
законна лихва за забава върху посочената главница, считано от датата на исковата
молба – 14.08.2018г. до окончателното й изплащане.
Относно
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице съпричиняване
по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона.
Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина
за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението
си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай с отговора на
исковата молба е наведено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалото лице, доколкото същият е бил
без поставен обезопасителен колан. Съдът намира
възражението за неоснователно по следните съображения. От приетата и неоспорена
от страните комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза категорично се установи, че към момента на ПТП пострадалият е бил
без поставен предпазен колан. Експертите посочиха, че в случай, че починалият е
бил с поставен предпазен колан към момента на ПТП, е възможно да не настъпи в
тази тежка степен откритата ЧМТ причинила леталния изход. При поставен
предпазен колан, ефективен при челен удар, скорост -60-70 км/ч, с невъзможност
за хаотично движение на тялото в купето, евентуално изпадане от същото, като
колана придържа тялото съм седалката, може да се очакват увреждания в по- лека
степен. Но следва се отчете обстоятелството, че доколкото скоростта на
автомобила е била 130 км./ч. при настъпване на процесното
ПТП и възможността в този случай дори и при предпазен колан да настъпи вътрешна
коремна травма, която да доведе до летален изход, както и фактът, че
ефективността на предпазните колани е до скорост 80 км./ч. Съобразявайки
посоченото съдът приема, че в разглеждания случай не е установено по делото, че
поставянето на предпазен колан би довело до други увреждания за пострадалото
лице, които ще имат за различна последица от летален изход за него.
Относно
направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1 600 лв., както и 144 лв. разноски, платени от
бюджета съразмерно уважената част от иска /общата стойност на платените от
бюджета разноски е 540 лв. – 300 лв. – възнаграждение на вещите лица по
допуснатата комплексна съдебно – медицинска експертиза и 240 лв. –
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза/.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата и във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да
бъде осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца адв. Н. А. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1 730
лева, съразмерно на уважената част от иска.
Направените
от ответника разноски са в размер на 300 лв. – заплатен депозит по допуснатата
комплексна съдебна медицинска и авто – техническа
експертиза и на осноавние чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът
определя размера на юрисконсултското възнаграждение
на 150 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата от 330 лв.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Д.З.“ ЕАД, ЕИК –
*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Е.С., ЕГН – **********,
със съдебен адрес: ***, офис 8 - чрез адвокат Н.М. на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.06.2016г., при което е причинена смъртта
на неговия брат – Е.Е.С., заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 14.08.2018г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 40 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК – *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н. А. М., ЕГН – **********,
адвокат от САК, с адрес: ***, офис 8 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата
1 730 лв.
ОСЪЖДА
М.Е.С., ЕГН – **********,
със съдебен адрес: ***, офис 8 - чрез адвокат Н.М. да заплати на „Д.З.“ ЕАД,
ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 330 лв.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 сумата от 1 744 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: