№ 582
гр. Благоевград , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500455 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от адв.Г.С., в качеството си на
процесуален представител на А. А. М. – Ц.а, с адрес: гр.Б, ул. "М.К." № против
Определение №92041 от 05.03.2021 г., постановено по гр.д.№1985/2020 г. по описа на РС-
Благоевград.
С атакуваното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателката за
изменение на Определение №908029/14.10.2020 г. по гр.д.№1985/2020 г. по описа на ОС-
Благоевград в частта, с която тя е осъдена да заплати на ответника сумата от 600 лв.
(шестстотин лева), представляваща сторени разноски по делото.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение.
Като резултат се иска отмяна на определението и отхвърляне на искането на ответника за
присъждане на разноски по прекратеното дело.
По реда на чл.276, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на жалбата от другата
страна по делото.
Благоевградският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална
легитимация против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
1
Производството пред РС-Б е образувано въз основа на искова молба, депозирана пред съда
от А. А. М.- Ц.а, чрез адв.Г.С., срещу П. И. Ц., която е с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Предявени са обективно съединени с иска за развод още искова претенция за решаване на
въпроса за родителските права по отношение на роденото от брака дете - Й.П Ц., за режима
на виждане на детето с родителя, на който не е предоставено прякото упражняване на
родителските права и заплащането на месечна издръжка.
Препис от исковата молба и книжата към нея са изпратени на ответната страна и по делото е
депозиран писмен отговор от П.И.а Ц., чрез адв.Ц.Р., по реда на чл.131 от ГПК. С писмения
отговор е направено възражение за наличието на предпоставките на чл.126 ал.1 от ГПК,
поради наличието на образувано по- рано гр.д.№1914/20 г., със същото правно основание,
по иск предявен от П. И. Ц. срещу А. А. М.-Ц.а, като е поискано от първоинстанционния
съд, по- късно образуваното гражданско дело да бъде прекратено, поради идентитет на двете
производства досежно страните, правното основание и предмета на делото. Едновременно с
това, с отговора на исковата молба е поискано и присъждане в полза на ответника (на
основание чл.78, ал.4 ГПК) на сторените от него разноски по делото за заплащане на
адвокатски хонорар. Към отговора на исковата молба е приложен договор за правна защита
и съдействие, сключен между П. И. Ц. и адв.Ц.Р., с който е уговорено заплащането на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 600 лв.,
което е посочено, че е изплатено в брой, в деня на подписване на пълномощното по делото.
С Определение №908029/14.10.2020 г., по гр.д.№1985/2020 г. по описа на РС Благоевград,
първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д.№1985/2020 г. по описа на
съда, на основание чл.126 от ГПК, като е осъдил ищцата А. А. М.-Ц.а, да заплати на
ответника П. И. Ц., сумата от 600 лв. (шестстотин лева), съставляващи разноски за
адвокатско възнаграждение за ответната страна, съобразно представения договор за правна
помощ и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
С атакуваното Определение №92041 от 05.03.2021 г., постановено по гр.д.№1985/2020 г. по
описа на РС-Благоевград е оставено без уважение искането на жалбоподателката А. А. М.-
Ц.а, за изменение на Определение №908029/14.10.2020 г. по гр.д.№1985/2020 г. по описа на
ОС-Благоевград в частта, с която тя е осъдена да заплати на ответника сумата от 600 лв.
(шестстотин лева), представляваща сторени разноски по делото.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Отговорността за разноски е обусловена от наличието на няколко
предпоставки, а именно: да е налице искане от страната, то да е направено до определен
момент в производството (приключване на устните състезания по делото в съответната
инстанция) и по делото да са налице доказателства за изразходването им. В случая
посочените предпоставки са налице. Искането на ответната страна за присъждане на
2
разноски е заявено с отговора на исковата молба. Доказателства за реалното им извършване
са представени също с отговора на исковата молба.
С Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№6/2012 г., ОСГТК, по т.1 е
прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой (какъвто е и
настоящият случай), то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая е представен договор за правна
защита и съдействие, в който е отбелязан начин на извършено плащане на уговореното
възнаграждение – в брой, поради което същият има характер на разписка и е доказателство
за извършено плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
С оглед така посоченото, доколкото делото е прекратено и доколкото ответникът е доказал
извършването на претендираните от него разноски, правилно районният съд е осъдил
ищцата да му заплати разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв. Въззивният съд намира, че в процесния случай на районния съд не е оставало
като възможност нищо друго освен да присъди разноските по производството по делото, тъй
като разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК е категорична, че ответникът има право на
разноски и при прекратяването на делото.
Обстоятелството, че делото е прекратено на основание чл.126, ал.1 ГПК е без правно
значение за присъждане на сторените от ответника разноски при прекратяване на делото.
Съобразно практиката на ВКС на РБ /вж. Определение №16/24.01.2019 г. по гр. дело
№1160/2018 г. на І г. о.), дори да са заявени две идентични от субективна и обективна
страна претенции, то съгласно чл.126 от ГПК производството по по-късно заявената е
недопустимо и исковата молба се връща. В този случай ищецът също би понесъл
отговорността за разноските поради неоснователното образуване на съдебния спор, ако
ответниците са направили разноски по по-късно предявения иск. Основанието в този случай
ще бъде прекратяването на делото, а не отхвърлянето на иска. Изрично се приема от ВКС, че
ответникът има право на разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК при прекратяване на
производството поради недопустимост на предявения иск, за наличието на която
отрицателна процесуална предпоставка съдът следи служебно, включително и при
прекратяване на основание чл.126, ал.1 ГПК на производството по по-късно заведеното дело
поради висящ процес (вж. в този смисъл Определение №543/14.10.2015 г. по ч.т.д.
№2852/2015 г. на ВКС, І т.о.). В този смисъл, съдът намира, че след като ответникът е
конституиран като страна по делото (с връчване на препис от исковата молба по реда на
чл.131, ал.1 ГПК) в негова полза следва да се присъдят разноските по делото, при
прекратяване на същото по реда на чл.126, ал.1 ГПК.
Изложените от процесуалния представител на жалбоподателката съображения, че не е
налице умисъл от нейна страна за подаване на исковата молба и че предвид извънредната
3
пандемична обстановка в страната не е проверявала дали има подадена искова молба за
развод от ответника, също не може да обуслови отмяна на атакуваното определение. За
присъждане на разноски в полза на ответника при прекратяване на делото по чл.126, ал.1
ГПК е без каквото и да е значение субективното отношение на ищеца – дали е знаел за
образуваното по-рано дело или не е знаел. Важен е обективният факт на образуване на
второто дело, конституирането на ответник по същото и прекратяването му, по реда на
чл.126, ал.1 ГПК. Ищецът дали е знаел или не за по-рано образуваното дело е без значение.
Без правно значение е и дали е направил справка за по-рано образуваното дело или не е
направил такава. В тази насока следва да се изтъкне, за пълнота, че макар и исковата молба
да е подадена към момента на обявената извънредна пандемична обстановка в страната,
както процесуалния представител на ищцата, така и самата тя, са разполагали с
процесуалната възможност да направят справка в деловодството на БлОС по установения за
това ред (напр. по телефона) за това дали вече е образувано от ответника дело с правно
основание чл.49, ал.1 СК и след извършването на такава да преценят дали да подадат искова
молба или не. Обстоятелството, че такава справка не е направена, при съществуващата
обективна възможност за извършването й, не може по никакъв начин да освободи ищцата от
задължението й да заплати на ответника сторените от него разноски по прекратеното дело
(аргумент от вече цитирания чл.78, ал.4 ГПК).
В контекста на изложеното, съдът намира, че като е оставила без уважение искането на
ищцата за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, районната
инстанция е постановила валидно, допустимо и правилно определение, което следва да се
потвърди.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №92041 от 05.03.2021 г., постановено по гр.д.№1985/2020
г. по описа на РС-Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4