Решение по дело №1934/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 200
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Румяна Спасова
Дело: 20221100901934
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20221100901934 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ за постановяване на
решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във
вр. с чл. 608 ТЗ.
Молителят твърди, че е кредитор на „А.Ч.Р.“ ООД, съгласно Рамков договор за
рекламни услуги от 10.11.2021 г., Анекс № 1 от 25.11.2021 г. и данъчни фактури за
предоставени услуги с № 233/28.01.2022 г., № 259/11.03.2022 г. и Кредитно известие №
254/02.03.2022 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на
„Б.Е.К.“ ООД сума в общ размер на 24 119,04 лева, представляваща главница в размер на
22 465,80 лева, лихва за забава в общ размер на 1 653,24 лева. Посочва, че извършена от него
проверка на финансовото състояние на ответника показала, че към 30.03.2022 г.
дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност. Счита, че състоянието на
невъзможност на „А.Ч.Р.“ ООД да изпълнява паричните си задължения е видимо и трайно
проявено. Предвид изложеното иска да бъде обявена неплатежоспособността на
дружеството; да бъде определена начална дата на неплатежоспособност – 30.03.2022 .; да
бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде назначен временен синдик.
Ответникът „А.Ч.Р.“ ООД възразява срещу съществуването и изискуемостта на
предявеното от молителя вземане, въз основа на което се претендира откриване на
производство по несъстоятелност. Твърди, че вземането е частично изпълнено, а в друга
част не съществува поради липса на доставка, неизпълнение на договора от страна на
молителя или лошо изпълнение. Посочва, че представените към молбата фактури дублират
доставки, описани в други фактури, които са заплатени. Дори да се приеме съществуване на
част от главницата, то вземането не е изискуемо, тъй като не е с настъпил падеж. Твърди, че
към 31.03.2022 г. „А.Ч.Р.“ ООД притежава наличност в банкови сметки в размер на
1
40 986,14 лева. Посочва, че не представя списък на кредиторите, тъй като дружеството няма
кредитори и всички договорни и други задължения са изплатени в срок.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор
на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност
на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната
агенция „Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите на търговеца; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се
установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в
разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово
дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена молба за откриване на производство по
несъстоятелност е подадена от „Б.Е.К.“ ООД за претендирано вземане, за което са издадени
данъчни фактури за предоставени услуги с номера, както следва: № 233/28.01.2022 г. и №
259/11.03.2022 г. и Кредитно известие № 254/02.03.2022 г.
Страните не спорят, а това обстоятелство се установява и от представения документ,
че на 10.11.2021 г. са сключили Рамков договор за рекламни услуги, с който „А.Ч.Р.“ ООД,
като възложител, а „Б.Е.К.“ ООД, като изпълнител приема срещу възнаграждение да
извършва рекламни услуги за възложителя при допълнително конкретно възлагане с
писмено Допълнително споразумение към договора. Посочено е, че услугите могат да
включват, но без да се изчерпват и ограничават до: създаване и провеждане на рекламни и
комуникационни кампании, създаване и производство на рекламни и други материали,
организиране и провеждане на рекламни, пропорционални и други събития. В т. 3 е
предвидено, че в Допълнително споразумение към договора, съгласно т. 1 страните
уточняват всички конкретни параметри на възлаганата услуга, която следва да бъде
извършена от изпълнителя. Уговорено е в т. 4, че договорът е със срок на действие една
година и влиза в сила от датата на подписването му. С т. 18 страните са се съгласили да
договарят възнаграждението на изпълнителя като размер и срокове на плащане конкретно
във всяко Допълнително споразумение.
С Анекс № 1 към договора е дадено описание на работа, детайли, количество, ед. цена
и е определена обща сума за плащане в размер на 100 500 лева.
Представени са неподписани от страните фактури с № 233/28.01.2022 г. с посочено
основание: Анекс № 1 към договор от 10.11.2021 г. – второ плащане на стойност 23 847 лева
и № 259/11.03.2022 г. с основание: Анекс № 1 към договора от 10.11.2021 г. – мостри и
визитки на стойност 118,80 лева, както и кредитно известие № 254/02.03.2022 г. за
намаление на вноска по второ плащане по Анекс № 1 към договора от 10.11.2021 г. за
сумата 1 500 лева.
В проведеното на 21.11.2022 г. съдебно заседание ответникът оспорва
съществуването и изискуемостта на предявеното от молителя вземане. Твърди, че не дължи
плащане по издадените фактури, тъй като част от сумата по фактура № 233/28.01.2022 г. е
заплатена по други фактури, а по фактура № 259/11.03.2022 г. е заявил възражение за
неизпълнен договор поради лошо изпълнение.
2
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че
посочените от молителя като неплатени задължения по процесните фактури 233/28.01.2022
г. и № 259/11.03.2022 г. не са осчетоводени от ответника. Дружеството „А.Ч.Р.“ ООД е
осчетоводило задължения към „Б.Е.К.“ ООД по други три фактури: фактура №
235/02.02.2022 г. за сумата 6 468 лева с ДДС, фактура № 243/10.02.2022 г. за сумата 673,20
лева с ДДС и фактура № 255/02.03.2022 г. за сумата 880 лева с ДДС. Според осчетоводените
в регистъра на сметка 401 „Доставчици“ стопански операции, плащания по посочените три
фактури са извършени на 09.03.2022 г. /по първите две/ и на 10.03.2022 г. /по третата
фактура/.
При така ангажираните доказателства съдът приема за доказано по делото, че
страните са били валидно обвързани във връзка със сключен между тях Рамков договор за
рекламни услуги от 10.11.2021 г. и Анекс № 1 от 25.11.2021 г. Няма спор, че ищецът е издал
процесните фактури, по които се легитимира като кредитор на ответника. Спорно е
обстоятелството дали същите удостоверяват основание за тяхното заплащане. Безспорно
фактурата е частен свидетелстващ документ и може да удостовери предоставянето на
определена стока или услуга, когато е подписана от получателя. В случая процесните две
фактури не са подписани от ответника и същите не са счетоводно отразени. Съдебната
практика е категорична и последователна, че фактурата не е основание за плащане, като
основанието е извършването на материалната престация, а фактурата само удостоверява
този факт. В случая молителят не доказа, че е предоставил услуги, за които му се дължи
плащане по издадените от него фактури с номера: № 233/28.01.2022 г. и № 259/11.03.2022 г.,
поради което няма основание да се приеме, че е възникнало задължение за плащане за
сумата в общ размер на 24 119,04 лева, включващо главница и лихва за забава. По първата
фактура липса яснота за какви услуги се дължи второто плащане, както и доказателства, че
същите са извършени, а по втората – че работата е предадена на ответника.
Следователно молбата, с която е сезиран съдът с правно основание чл. 625 ТЗ е
подадена от лице, което не доказа наличие на изискуеми и неизпълнени задължения за
заплащане на суми по сключен между страните договор от страна на ответника, поради
което само на това основание искането за откриване на производство по несъстоятелност от
„Б.Е.К.“ ООД срещу „А.Ч.Р.“ ООД се явява неоснователна.
За пълнота на изложението съдът намира, че не се доказа и наличие на състояние на
неплатежоспособност на ответника, на което основание е предявена молбата от молителя за
откриване на производство по несъстоятелност на „А.Ч.Р.“ ООД.
Установяване състоянието на неплатежоспособност на „А.Ч.Р.“ ООД трябва да се
извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието му,
от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си. По
делото е приета справка от Агенция по вписванията, от която е видно, че за периода от
01.01.1991 г. до 25.10.2022 г., че не са налични извършени вписвания, отбелязвания или
заличавания за „А.Ч.Р.“ ООД. Съгласно писмо от 09.11.2022 г. от МВР, СДВР, отдел „Пътна
полиция“ в централната база данни на КАТ към 31.10.2022 г. няма данни за регистрирани
МПС на „А.Ч.Р.“ ООД. Установява се от постъпилата от НАП, ТД на НАП София
информация, че към 02.11.2022 г. спрямо ответника няма наложени обезпечителни мерки и
няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу имущество на „А.Ч.Р.“
ООД.
По делото е представен Протокол № П-22221022189349-073-001/15.01.2022 г. на
Национална агенция по приходите, Териториална дирекция София за извършена проверка за
период от 19.07.2021 г. до 30.09.2022 г., която е с цел изследване и изясняване на факти и
обстоятелства във връзка с подадено Уведомление по чл. 78 ДОПК от 18.10.2022 г. за
предстоящо откриване на процедура по несъстоятелност.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, въз основа на
3
анализа на данните от счетоводните баланси към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. и
изчислените по тях стойности на показателите за ликвидност, че „А.Ч.Р.“ ООД е било в
състояние безпроблемно да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки и
липсват основания да се твърди, че дружеството е стигнало до състояние да не може да
изпълни свои изискуеми парични задължения.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се доказа да са налице
предпоставките за откриване производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608, ал. 1
ТЗ, доколкото не се установи молителят да се легитимира с изискуемо и незаплатено
задължение от ответника, както и че „А.Ч.Р.“ ООД не е в състояние да изпълни изискуемите
си задължения към кредиторите си, което да има траен характер. Ето защо молбата за
откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът, но същият не заявява
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от „Б.Е.К.“ ООД, с ЕИК: ****, с
адрес: гр. София, ул. ****, за откриване производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ спрямо „А.Ч.Р.“ ООД , с ЕИК:
****, с адрес: гр. София, ж.к. ****, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4