Решение по дело №5081/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1598
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20192120205081
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

              

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1598                                  18.12.2019 година                             град Бургас

 

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                               V-ти  наказателен състав

На трети декември                           през две хиляди и деветнадесета година   

В публично заседание в следния състав :

 

                                                           Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова         

като разгледа докладваното от съдия  М. Стефанова НАХД № 5081 по описа за 2019 година,  и за да се произнесе,  взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р.П.Д. с ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 9-0769-005188 от 23.10.2019 г. на Началник група към ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което за нарушение на чл.174 ал.3 предложение второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са  наложени наказание глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки.

Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за нечетливост на връченото копие от акта, вследствие на което жалбоподателят не разбрал в какво е обвинен. Навежда доводи, че е определена неправилно нарушената административнонаказваща норма като не  посочено кое предложение е било основание за налагане на наказанията. Алтернативно моли съдът да счете деянието за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. 

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира писмени доказателства и излага подробни и обосновани съображения за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален представител, но с изпращането на административнонаказателната преписка депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на наказателното постановление.

Като взе предвиди изложените в жалбата оплаквания, становището на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, съдът приема за установено следното:

          Жалбоподателят е  санкциониран за това, че на 27.09.2019г, около 22,40 часа, в град Б., на ул.“К. П. в.“, в качеството на водача на лек автомобил марка „Рено“ модел „19“ с рег. № ..., отказал да бъде изпробван за наличие на наркотични и/или упойващи вещества или техни аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARAM 0005. Издаден му бил талон за изследване (лист 19 от делото) с №0065985 в 23,15 часа, който водачът получил и подписал. По време на проверката водачът бил изпробван за алкохол, но пробата била отрицателна.

          Според показанията на свидетеля Р.К. *** на 27.09.2019г два патрулни автомобила застанали на кръстовището в ж. к.“М. Р.“, между улиците „В.“ и „К. П. в.“. По това време жалбоподателят в качеството на водач на лек автомобил марка „Рено“ модел „19“ с рег. № ... управлявал по ул.“В.“ в посока двата патрулни автомобила. При вида на патрулните коли жалбоподателят спрял на пътя и така останал няколко секунди, след което завъртял автомобила обратно и потеглил в посоката откъдето пристигнал. След него с патрулния автомобил свидетелите  К. и И. потеглили като включили светлинен и звуков сигнали. През цялото време имали видимост към преследвания автомобил. След около 5 минути жалбоподателят спрял, тъй като улицата където навлязъл имала завои и паркинг без изход, в близост до бл. ... При спирането си излязъл бързо от автомобила и се опитал да се укрие, когато свидетелят И. излязъл от патрулката и му заповядал да спре. При приближаването към автомобила управляван от жалбоподателя свидетелите полицаи усетили силен мирис на марихуана. Пред тях жалбоподателят признал, че пушил марихуана като точните му думи били, че „дръпнал един, два пъти“, след което се качил да управлява. Жалбоподателят бил сам в лекия автомобил.

Свидетелят К. повикал за съдействие колегите си от КАТ. На място пристигнал актосътавителят Х.Х., на длъжност мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР-Бургас. При пристигането си свидетелят Х. забелязал, че жалбоподателят е силно притеснен. Бил изпробван за наличие на алкохол в издишвания въздух, но пробата била отрицателна. Бил поканен да бъде изпробван с техническо средсто Дрегер Дръг тест 5000, както и му било обяснено в какво се състои проверката с това техническо средство. Жалбоподателят категорично отказал да му бъде извършена проба за наличие на наркотични вещества. Тогава му били разяснени вариантите ако се съгласи да бъде пробван и ако откаже. Бил му издаден талон за изследване на кръвта като му била дадено време в рамките на 45 минути да се яви в Спешна помощ да даде кръв за анализ. Жалбоподателят обаче отказал и този му отказ бил вписан от актосъставителя в талона. За това нарушение свидетелят Х. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия АА и бланков № 449411. Правната квалификация в акта вписал като такава по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Предявил на жалбоподателя акта за да се запознае и му го връчил за подпис. Д. подписал акта и получил екземпляр от него както и от талона и 7 броя стикери.

В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН жалбоподателят входирал писмени възражения по ката (лист 22 от делото). В тях изказал съжаление за своите  действия, като признал,  че работи като шофьор и може да напусне работа, както и че е сключил договор за издръжка и гледане с баба си, за което единствено той полагал грижа срещу заплащане. 

          Въз основа на АУАН и като взел предвид възражението и представените с него писмени доказателства, адимнистративнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, което било връчено лично на жалбоподателя на 01.11.2019 г. (лист 15 от делото), а жалбата срещу него била подадена до РС-Бургас, входирана в регистратурата на БРС на 08.11.2019г, поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на наказателното постановление пред материално и териториално компетентен съд. В НП е идентична с акта фактическа обстановка и е направена същата правна квалификация на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. На основание чл.174 ал.3 предложение второ от ЗДвП на Д. са наложени двете кумулативните наказания глоба в размер от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите като ги намира за безпристрастни и логически последователни.

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът приема жалбата за основателна последните съображения:

Настоящият съдебен състав приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да научи в какво точно е обвинен и ефективно да организира защитата си. От формална страна са спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Двата акта са издадени от компетентни за това органи и в кръга на правомощията им по закон. Двата акта са съставени в срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

Няма спор, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото в наказателното постановление МПС. Не се спори също, че е бил спрян за проверка от контролни органи. Установи се безспорно и обстоятелството, че на жалбоподателя не е извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер ARAM 0005, както и че това е станало поради обстоятелството, че водачът отказал да бъде изпробван с техническото средство.

При наличие на отказ да бъде изпробван за наркотични вещества с техническо средство свидетелят Х. издал на водача талон за изследване с №006585, в който вписал отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство. Самият жалбоподател се подписал в талона за изследване в реда  „подпис на проверяваното лице“.

Съгласно разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с техническо средство- тест, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, …когато лицето откаже извършването на проверка с техническо средство. В тези случаи контролният орган задължително съставя Талон за изследване, в който се отразяват съответните обстоятелства, съгласно чл. 6 от Наредбата, като екземпляр от този талон се връчва на водача.

В талона се отразява къде и до колко време от връчването на талона водачът следва да се яви в медицинското заведение за да даде кръв за химичен анализ.

В настоящия случай е налице категоричен отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство – тест. При това положение контролният орган е уведомил водача за последващата процедура при отказа, като му разяснил, че има право да бъде извършено с медицинско и химическо лабораторно изследване, като му указал мястото на извършване на изследването –лечебното заведение и времето, в което следва да се яви, считано от часа на връчване на талона за изследване.  

 При положение, че е спазена императивна установената процедура по посочената разпоредба, то не е било нарушено правото на защита на санкционираното лице, НП  се явява законосъобразно, което влече необходимостта от неговото потвърждаване, като съдът не намира необходимост да обсъжда и други доводи по същество.

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63 ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0769-005188 от 23.10.2019 г. на Началник група към ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което на Р.П.Д. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.174 ал.3 предложение второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са  наложени наказание глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки.

 

  РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            

                                                                       СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.