Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 20.10.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на единадесети юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1235 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание: -  чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу М.И.Т., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него – с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и ответника, с клиентски номер при Оператора № *********, е бил сключен и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер М4364390 от дата 30.12.2014 год., за срок от 24 месеца, по тарифен план М-Тел Домашен телефон, с месечна абонаментна такса от 5,90 лв. И за мобилен номер **********.

На 30.12.2014 год. Ответникът е добавил за ползване и мобилен номер **********, избирайки условията на тарифен план Мобилен интернет 2,5 ГБ, с месечна абонаментна такса 13,90 лв., за срок от 24 месеца. В системата на оператора и двата договора са въведени към един и същи индивидуален потребителски номер на клиента и е издавана обща фактура.

Въз основа на тези договори, ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.

Издадени са:

1.       Фактура № **********/09.01.2015 год., за отчетен период на потребление 07.12.2014 -06.01.2015 год., на стойност 14,76 лв. и срок за плащане – 24.01.2015 год.,

2.       Фактура № **********/10.02.2015 год., за отчетен период 07.01.-06.02.2015 год., на стойност 14,76 лв. и срок за плащане – 25.02.2015 год.

3.       Фактура № *********/16.06.2015 год., за отчетен период 07.05.2015-06.06.2015 год., с начислена неустойка за предрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги в размер на 44,28 лв. и срок за плащане – 16.06.2015 год.,

4.       Фактура № *********/16.06.2015 год., за отчетен период 07.05.2015-06.06.2015 год., с начислена неустойка за предрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги в размер на 208,44 лв. и срок за плащане – 16.06.2015 год.,

Тъй като ответникът не е заплатил горните суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство е бил известен при условията на чл. 47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.

Тъй като неустойката не е посочена в заповедта по чл. 410 ГПК като основание, нито като обстоятелство, от което произтича претенцията за заплащане по заповедното производство, за ищеца е налице правен интерес от предявяване, в условията на обективно кумулативно съединяване на искове да претендира осъждането на ответника да заплати и тази сума.

              Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 282,24 лв., от които: 29,52 лв. главница, представляваща потребени, но незаплатени съобщителни услуги, дължими по договор/и за далекосъобщителни услуги № М4364390/30.12.2014 год., съгласно издадените фактури и 252,72 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги.

Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Няма оспорени от ответника обстоятелства.

Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д. № 57/2018 г. на ЛРС.

В с.з. ищецът, редовно призован не изпраща процесуален представител. С писмена молаба процесуалният му представител поддържа иска и излага подробни съображения. Прави искане в случай, че са налице предпоставките за това съдът да се произнесе с решение по чл. 237 или чл. 238 ГПК.

Ответникът М.И.Т., редовно призована се явява в с.з., няма възражения по доклада на съда. Признава иска..

Няма оспорени фактически твърдения.

Доказателствата са писмени.

Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 57/2018 год. на РС – Лом.

В съдебно заседание ответната страна твърди, че в хода на делото е извършила частични плащания на задълженията си към ищеца. Представя доказателства за извършените плащания – издадени от ищеца два фискални бона: фискален бон № 0047505/13.12.2018 год., за сумата от 100 лв., с която са заплатени изцяло задълженията по фактури № № **********/09.01.2015 год. на стойност 14,76 лв., № **********/10.02.2015 год. на стойност 14,76 лв. и № *********/16.06.2015 год. на стойност 44,28 лв., както и частично плащане по Фактура № *********/16.06.2015 год. – в размер на 26,20 лв. от общото задължение по тази фактура в размер на 208,44 лв.  С фискален бон № 0049088/10.01.2019 год. са заплатени още 50 лв. по Фактура № *********/16.06.2015 год.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:

Направено е от страна на ищеца искане за признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК.

Ответникът е направил признание на иска по основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.

Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се постановява при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.

Следва, на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид и извършеното в хода на делото частично плащане, с което са погасени изцяло задълженията по първите три фактури и част от задължението по Фактура № *********/16.06.2015 год., на обща стойност 208,44 лв., от които са погасени 76,20 лв. и е останало задължение в размер на 132,24 лв.

За това исковете за признаване от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 282,24 лв., от които: 29,52 лв. главница, представляваща потребени, но незаплатени съобщителни услуги, дължими по договор/и за далекосъобщителни услуги № М4364390/30.12.2014 год., съгласно издадените фактури и 252,72 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги следва да се отхвърли изцяло за претендираната главница и за 76,20 лв. за претендираната неустойка – като погасени в хода на делото и да се уважи претенцията за неустойка в размер на 132,24 лв. – която сума е установена чрез просто пресмятане като остатък от задълженията.

Тъй като признанието на исковете (и частичното погасяване) са  направени след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, както и след образуването на исковото производство следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото – в заповедното и в исковото производство, които се претендират изрично – в общ размер на 460 лв., от които 205 лв. за заповедното производство (25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар) и 255 лв. за исковото производство (75 лв. д.т. и 180 лв. за процесуално представителство) и се представя списък по чл. 80 ГПК.

При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че М.И.Т., ЕГН **********,*** дължи на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сумата 132,24 лв. (сто тридесет и два лева, 24 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на  по договор/и за далекосъобщителни услуги № М4364390/30.12.2014 год., начислена с Фактура № *********/16.06.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2018 год. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, до окончателното й изплащане, за които има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 57/2018 г. на ЛРС, като

ОТХВЪРЛЯ исковете над уваженият размер до претендираният размер от 282,24  лв., за разликата от 150 лв., представляваща: 29,52 лв. главница, представляваща потребени, но незаплатени съобщителни услуги, дължими по договор/и за далекосъобщителни услуги № М4364390/30.12.2014 год., съгласно издадените фактури № **********/09.01.2015 год. и № **********/10.02.2015 год.  и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги, начислена с Фактура № *********/16.06.2015 год. на стойност 44,28 лв., както и за неустойката, начислена с фактура Фактура № *********/16.06.2015 год. – само за 76,20 лв., като погасени чрез плащане в хода на делото.

следва да се отхвърли изцяло за претендираната главница и за 76,20 лв. за претендираната неустойка – като погасени чрез плащане в хода на делото.

 

ОСЪЖДА М.И.Т., ЕГН **********,***, да заплати на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, направните във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 460 лв., от които 205,00 лв. за заповедното производство - ч.гр.д. № 57/2018 год. на РС – Лом и 255,00 лв. за исковото производство

 

Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

Районен съдия: