Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Лом, 20.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на единадесети юли, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1235 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу М.И.Т., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми
по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него – с предишно
наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и ответника, с клиентски номер при Оператора №
*********, е бил сключен и валидно е действал Договор с индивидуален
потребителски номер М4364390 от дата 30.12.2014 год., за срок от 24 месеца, по
тарифен план М-Тел Домашен телефон, с месечна абонаментна такса от 5,90 лв. И
за мобилен номер **********.
На 30.12.2014 год. Ответникът
е добавил за ползване и мобилен номер **********, избирайки условията на
тарифен план Мобилен интернет 2,5 ГБ, с месечна абонаментна такса 13,90 лв., за
срок от 24 месеца. В системата на оператора и двата договора са въведени към
един и същи индивидуален потребителски номер на клиента и е издавана обща
фактура.
Въз основа на тези договори,
ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.
Издадени са:
1. Фактура №
**********/09.01.2015 год., за отчетен период на потребление 07.12.2014
-06.01.2015 год., на стойност 14,76 лв. и срок за плащане – 24.01.2015 год.,
2. Фактура №
**********/10.02.2015 год., за отчетен период 07.01.-06.02.2015 год., на
стойност 14,76 лв. и срок за плащане – 25.02.2015 год.
3. Фактура №
*********/16.06.2015 год., за отчетен период 07.05.2015-06.06.2015 год., с
начислена неустойка за предрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги в размер на 44,28 лв. и срок за плащане – 16.06.2015 год.,
4. Фактура №
*********/16.06.2015 год., за отчетен период 07.05.2015-06.06.2015 год., с
начислена неустойка за предрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги в размер на 208,44 лв. и срок за плащане – 16.06.2015 год.,
Тъй като ответникът не е
заплатил горните суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като
длъжникът по заповедното производство е бил известен при условията на чл. 47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение, за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяването на установителен иск.
Тъй като неустойката не е
посочена в заповедта по чл. 410 ГПК като основание, нито като обстоятелство, от
което произтича претенцията за заплащане по заповедното производство, за ищеца
е налице правен интерес от предявяване, в условията на обективно кумулативно
съединяване на искове да претендира осъждането на ответника да заплати и тази
сума.
Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на
282,24 лв., от които: 29,52 лв. главница, представляваща потребени, но
незаплатени съобщителни услуги, дължими по договор/и за далекосъобщителни
услуги № М4364390/30.12.2014 год., съгласно издадените фактури и 252,72 лв. –
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги.
Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Няма оспорени от ответника
обстоятелства.
Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д. №
57/2018 г. на ЛРС.
В с.з. ищецът, редовно призован не изпраща процесуален
представител. С писмена молаба процесуалният му представител поддържа иска и
излага подробни съображения. Прави искане в случай, че са налице предпоставките
за това съдът да се произнесе с решение по чл. 237 или чл. 238 ГПК.
Ответникът М.И.Т., редовно призована се явява в с.з., няма
възражения по доклада на съда. Признава иска..
Няма оспорени фактически твърдения.
Доказателствата са писмени.
Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 57/2018
год. на РС – Лом.
В съдебно заседание ответната страна твърди, че в хода на
делото е извършила частични плащания на задълженията си към ищеца. Представя
доказателства за извършените плащания – издадени от ищеца два фискални бона:
фискален бон № 0047505/13.12.2018 год., за сумата от 100 лв., с която са
заплатени изцяло задълженията по фактури № №
**********/09.01.2015 год. на стойност 14,76 лв., № **********/10.02.2015 год.
на стойност 14,76 лв. и № *********/16.06.2015 год. на стойност 44,28 лв.,
както и частично плащане по Фактура № *********/16.06.2015 год. – в размер на
26,20 лв. от общото задължение по тази фактура в размер на 208,44 лв. С фискален бон № 0049088/10.01.2019 год. са
заплатени още 50 лв. по Фактура № *********/16.06.2015 год.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите на страните и признанието на иска, направено от ответника
непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема
следното:
Направено е от страна на ищеца искане за признаване за
установено съществуването на вземане към минал момент – след проведено от
страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК.
Ответникът е направил признание на иска по основание и
размер, не е оспорил, че дължи плащане.
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да
поиска постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този
случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже,
че същото се постановява при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал.
1 ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с
което страната може да се разпорежда.
Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска
съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с
това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна
доказателства, поради което следва да бъдат уважени.
Следва, на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид и
извършеното в хода на делото частично плащане, с което са погасени изцяло
задълженията по първите три фактури и част от задължението по Фактура №
*********/16.06.2015 год., на обща стойност 208,44 лв., от които са погасени
76,20 лв. и е останало задължение в размер на 132,24 лв.
За това исковете за
признаване от съда за установено по отношение на ответника, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 282,24 лв., от които: 29,52
лв. главница, представляваща потребени, но незаплатени съобщителни услуги,
дължими по договор/и за далекосъобщителни услуги № М4364390/30.12.2014 год.,
съгласно издадените фактури и 252,72 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване
на договорите за далекосъобщителни услуги следва да се отхвърли изцяло за
претендираната главница и за 76,20 лв. за претендираната неустойка – като
погасени в хода на делото и да се уважи претенцията за неустойка в размер на
132,24 лв. – която сума е установена чрез просто пресмятане като остатък от
задълженията.
Тъй като признанието на исковете (и частичното погасяване)
са направени след депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК, както и след образуването на исковото производство следва да се
приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на
делото – в заповедното и в исковото производство, които се претендират изрично
– в общ размер на 460 лв., от които 205 лв. за заповедното производство (25 лв.
държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар) и 255 лв. за исковото производство
(75 лв. д.т. и 180 лв. за процесуално представителство) и се представя списък
по чл. 80 ГПК.
При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО че М.И.Т., ЕГН **********,*** дължи на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София,
сумата 132,24 лв. (сто
тридесет и два лева, 24 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на по договор/и за далекосъобщителни услуги №
М4364390/30.12.2014 год., начислена с Фактура № *********/16.06.2015 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.01.2018 год. /датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, до окончателното й изплащане, за които има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 57/2018 г.
на ЛРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете над уваженият размер до
претендираният размер от 282,24 лв., за разликата от 150 лв., представляваща: 29,52 лв. главница,
представляваща потребени, но незаплатени съобщителни услуги, дължими по
договор/и за далекосъобщителни услуги № М4364390/30.12.2014 год., съгласно
издадените фактури № **********/09.01.2015 год. и № **********/10.02.2015
год. и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за
далекосъобщителни услуги, начислена с Фактура № *********/16.06.2015 год. на
стойност 44,28 лв., както и за
неустойката, начислена с фактура Фактура № *********/16.06.2015 год. – само за 76,20 лв., като погасени чрез плащане в
хода на делото.
следва да се отхвърли изцяло за претендираната главница и за 76,20 лв. за
претендираната неустойка – като погасени
чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА М.И.Т., ЕГН **********,***,
да
заплати на А1 БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
направните във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 460 лв., от които
205,00 лв. за заповедното
производство - ч.гр.д. № 57/2018 год. на РС – Лом и 255,00 лв. за исковото
производство
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: