Решение по дело №235/2024 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 120
Дата: 1 октомври 2024 г. (в сила от 1 октомври 2024 г.)
Съдия: Красен Георгиев
Дело: 20244000600235
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Велико Търново, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора С. Г. Ц.
като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно частно наказателно дело
№ 20244000600235 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по чл.34 ал.1 вр. с чл.20 ал.1-3 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Въззивното производство е образувано по протест, подаден от
Окръжна прокуратура- гр. Плевен, против протоколно определение № 616 от
04.07.2024год., постановено по ЧНД № 503/2024год. по описа на Окръжен
съд- гр. Плевен в производство по чл.32 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/, с което на основание чл.24 ал.1 т.6
от НПК е прекратено наказателното производство по ЧНД № 503/2024год. по
описа на Окръжен съд- гр. Плевен.
С въззивният протест се твърди, че атакуваното с него определение
на Плевенския окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно. Като правно
основание за подадения протест е посочено: чл.20 ал.1 от закона за
1
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Излагат се съображения, че видно от материалите налични в
деловодството на ОП-Плевен № УИС №2450/2024г. по описа на ОП-Плевен и
ЧНД № 504/2024г. по описа на ОС- Плевен, компетентен орган от Кралство
Нидерландия е регистрирал административен номер EGS ********* свързан с
решение от 16.11.2023г. влязло в сила на 28.12.2023г. за налагане на осъждане
да се заплатят 160 евро от А. А. от гр.Искър, обл.Плевен, Република България,
за извършено от него в посоченото място на административно нарушение -
като водач на МПС управлява ППС необорудвано с правилно функциониращо
спирачно устройство, констатирано на 06.04.2023г. в 12:46 часа. За това
компетентен орган от Нидерландия е изготвил удостоверение по чл.4 от
Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции и го е отправил до
ОС-Плевен.
Излагат се и съображения, че материалите по ЧНД №503/2024год. по
описа на ОС-Плевен и № УИС-2442/2024г. по описа на ОП-Плевен сочат, че
компетентен орган от Кралство Нидерландия е регистрирал административен
номер EGS ********* свързан с решение от 17.11.2023г. влязло в сила на
29.12.2023г. за налагане на осъждане да се заплатят 160 евро от А. А. от
гр.Искър, обл.Плевен, Република България, за извършено от него в
посоченото място на административно нарушение - като водач на МПС
управлява ППС необорудвано с правилно функциониращо спирачно
устройство, констатирано на 06.04.2023г. в 13:01 часа. За това компетентен
орган от Нидерландия е изготвил отделно удостоверение по чл.4 от Рамковото
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции и го е отправил до ОС-Плевен.
В протеста се посочва, че засегнатото лице е обяснило, че в Кралство
Нидерландия пред актосъставителя е полагало един подпис върху един
документ, че два пъти не са го посещавали органи, които констатират
нарушения и че от другото дело (ЧНД №504/2024г. по описа на ОС-Плевен) е
признал, че е извършил нарушение и има желание да плати; че ОС-Плевен е
наложил изпълнението на финансовата санкция. Засегнатото лице твърдяло,
че бил разтоварил от платформата на свое МПС друго такова, при
2
разтоварването не бил закачил въже на спирачката на ремаркето и това
фактически е неговото нарушение, което е едно.
Посочва се, че ОС-Плевен е отхвърлил като несъстоятелни исканията
на Прокуратурата по двете решения на компетентния орган от ЕС да се
изискат документи, в това число тези от административно констатиращия
орган; по настоящото ЧНД да се приложат материали от ЧНД №504/2024г. по
описа на ОС-Плевен. Искането било с довод, че няма лимит за констатиране и
налагане на наказания при извършване нарушения на пътен закон, докато
нарушителя ги извършва, та било и на едно и също място и начин.
Според автора на протеста, за прокуратурата е безспорно, че от
наличните данни по двата броя цитирани преписки на ОП- Плевен, се касае за
два отделни случая, като ОС-Плевен е бил длъжен да комуникира с
компетентните органи, респ. да набави нужните доказателства, върху които
обосновано да се произнесе.
Посочва се, че при наличие на съмнения за колко нарушения, колко
констатации с наложени решения от компетентен орган в Кралство
Нидерландия става на въпрос и при отказ да се набавят доказателства
оборващи ги, респективно потвърждаващи ги, без тяхно наличие, съдебния
състав е преценил, че двете ЧНД на ОС- Плевен и двете решения на Кралство
Нидерландия касаят едно и също нарушение на едно лице на едно и също
място при едни и същи условия. Приел, е че действията на друг състав по
друго ЧНД в срока на обжалване акта на първия състав, сочат за наложена
финансова санкция спрямо А., ерго е приложим текста на чл. 24 ал. 1 т.6 от
НПК.
Автора на протеста счита, че съдебния състав не е извършил
изискуеми действия по проверка във връзка с искането на ОП-Плевен да
набави в пълнота документация, а оттам доказателства за колко
административни нарушения и за колко санкции се касае, респективно следва
ли да признае изпълнението на финансова санкция по ЧНД №503/2024г. по
описа на ОС-Плевен, като неизвършвайки горните действия съдът е нарушил
разпоредбите на Специалния закон и се произнесъл неправилно и
незаконосъобразно.
По изложените съображения подалия протеста прокурор счита, че
прилагането на този етап на основанието на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК е
3
недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, както и че финансовата
санкция по това ЧНД следва да бъде обстоятелствено обследвана и наложена
за изпълнение в Р.България.
Предвид изложеното си иска въззивният съд да отметни протоколно
пределение от 04.07.2024г. по ЧНД №503/2024г. по описа на Окръжен съд-
Плевен, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови
ново, с което да признаете изпълнение на наложена финансова санкция от 160
евро срещу засегнатото лице А. А. А. под № EGS *********, свързан с
решение от 17.11.2023г. влязло в сила на 29.12.2023г. за извършено
административно нарушение, съобразно решение на компетентен орган от
Кралство Нидерландия, констатирано на 06.04.2023г. в 13:01 часа и предмет
на разглеждане по ЧНД № 503/2024г. по описа на ОС-Плевен.
Алтернативно се иска въззивният съд да „обезсили“ съдебния акт на
първоинстанционния съд и го върне за ново разглеждане при спазване
изискванията на специалния и материалния закони.
Към протеста са приложени заверени копия от ЧНД № 504/2024год. и
ЧНД № 503/2024год., и двете по описа на ОС-Плевен.
В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от
Великотърновската апелативна прокуратура поддържа подадения протест по
изложените в него съображения и моли въззивният съд да го уважи.
Засегнатото лице А. А. А. е бил редовно призован за заседанието във
въззивната инстанция, но не се е явил без да посочи уважителни причини и не
е изразил становище по протеста.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в
протеста, становището на представителя на Апелативна прокуратура- Велико
Търново, материалите по делото и закона, намира за установено следното:
Подаденият протест е недопустим, тъй като в конкретният случай
прокурорът не притежава активна процесуална легитимация да протестира
определение № 616 от 04.07.2024год., постановено по ЧНД № 503/2024год. по
описа на Окръжен съд- гр. Плевен в производство по чл.32 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, с което основание
чл.24 ал.1 т.6 от НПК е прекратено наказателното производство по ЧНД №
503/2024год. по описа на Окръжен съд- гр. Плевен.
4
Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, уреждаща
производството пред въззивния съд, засегнатото лице може да обжалва акта
на окръжния съд за признаване на решението за налагане на финансови
санкции по реда на чл.20 ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС. От съдържанието на
разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС е видно, че законът въобще не
предвижда право на прокурора да подава протест срещу актовете на окръжния
съд, постановени в производство по чл.32 от ЗПИИРКОРНФС, а производство
пред въззивния съд за проверка на актовете на окръжния съд, постановени в
производство по чл.32 от ЗПИИРКОРНФС, може да бъде образувано само по
жалба на засегнатото лице срещу акт на окръжния съд за признаване на
решението за налагане на финансови санкции.
Обстоятелството, че в конкретния случай с определението си
първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество по въпроса за
признаване на решението, с което е наложена финансовата санкция, а е
прекратил производството по образуваното пред него ЧНД № 503/2024год. по
описа на ОС-Плевен, е без значение за преценката относно допустимостта на
подадения протест. След като законът въобще не предвижда възможност за
прокурора да подаде протест срещу акта на окръжния съд, постановен в
производство по чл.32 от ЗПИИРКОРНФС, включително и в случаите, в които
съдът е отказал да признае решението за налагане на финансови санкции,
липсва законово основание да се приеме, че прокурорът има право да подаде
протест срещу акт на окръжния съд, с който е прекратено образуваното
производство по чл.32 от ЗПИИРКОРНФС.
В определението си Плевенския окръжен съд неправилно е посочил,
че определението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред
Апелативен съд-гр.Велико Търново, но това обстоятелство не може да
обуслови извод за допустимост на подадения протест, при липсата на
предвидена в закона възможност да подаването на такъв.
По изложените съображения подадения протест следва да се остави
без разглеждане, тъй като е недопустим, а образуваното въз основа на него
въззивно производство следва да се прекрати.
Мотивиран така, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадения от Окръжна прокуратура-
гр.Плевен протест против протоколно определение № 616 от 04.07.2024год.,
постановено по ЧНД № 503/2024год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен в
производство по чл.32 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, с което на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК е прекратено
наказателното производство по ЧНД № 503/2024год. по описа на Окръжен
съд- гр.Плевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД № 235/2024год. по описа на
Апелативен съд-гр. Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6