Р Е Ш Е Н И Е
№ 511 / 25.2.2009г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, брачно отделение, тридесет и
трети състав в публично съдебно заседание, проведено на тридесети януари две
хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.К.
при участието
на секретар А.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3295 по
описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявени от Ж.Г. Нейкова ЕГН ********** срещу В.П.С. ЕГН
********** обективно съединени искове с правно основание чл. 99, ал. 1, чл.103
от СК.
В исковата си молба, ищцата твърди, че с
ответника са съпрузи по силата на сключен между тях на 27.11.1977г. граждански
брак в гр. Варна, от който нямат деца. Първоначално отношенията в семейството
вървяли нормално Впоследствие се породили конфликти и недоразумения между
страните. Съжителството между тях било съпътствано с неразбирателство и
недоразумения. Излага се, че през 1999г. страните са се разделили, след като
ответника напуснал семейното жилище и от тогава живеят разделено. Сочи се, че
съпругът не пожелал да пъддържат контакти с ищцата. По този начин напълно и
окончателно била разрушена общността между страните, като липсвало дори
минималното съдържание за една брачна връзка.
Ето защо,
ищцата моли да бъде прекратен с развод, съществуващият между нея и ответника
брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника.
Моли след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Нейкова.
В съдебно
заседание, ищцата лично поддържа предявените искове и желанието си за
прекратяване на брака като сочи, че не е възможно подобряване на отношенията й
с ответника.
Ответникът, призован по реда на чл.47 от ГПК и представляван
от особен представител адв.Димитрина Панайотова Бъклова-Петрова от ВАК, на
основание чл.47, ал.6 от ГПК, изразява становище за допустимост на иска, като
по същество сочи, че при допускане на развод предоставя на съда решението по
въпроса за вината.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Удостоверение за сключен
граждански брак от 25.07.1990г. установява, че страните са съпрузи по силата на
сключен между тях граждански брак на 27.11.1977г., за което е съставен Акт за
граждански брак № 649-Б/27.11.1977г. от
длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна.
От представено по делото
удостоверение от ОДП гр.Варна, сектор “Миграция” се установява, че В.С., роден
на 09.05.1953г., гражданин на Македония има регистрирани следните задгранични
пътувания: влизане в РБ на 21.05.2006г. и 06.08.2007г.., излизане на
18.06.2006г. и на 01.09.2007г.
В хода на производството по
делото, с оглед установяване на твърдяните от ищцата обстоятелства, същата е
ангажирала и гласни доказателства, чрез свидетелските показания на св.Лилия Великова
Димитрова, нейна майка.
От свидетелските показания на
св.Димитрова ценени при условията на чл.172 от ГПК, се установява, че
ответникът е македонец, като от девет годишен живее в България. Според
свидетелката страните са живяли в Скопие в продължение на 25 години. От 1999г.
двамата ищцата и ответника не поддържат отношения помежду си. В. се виждал с
ищцата инцидентно, веднъж годишно по повод на внучката.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
По иска с правно основание чл. 99, ал.
1 от СК:
От
доказателствата по делото съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са
дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и
уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност и единство, както и
желание за полагане на общи грижи за семейството, дома. Съдът основава изводите
си в тази насока, на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства.
По категоричен и убедителен начин последните установяват, че страните не живеят
като съпрузи. Тези обстоятелства са създали отчудение в брачните отношения.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно
за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което
бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 99, ал. 1 от СК.
По въпроса за вината:
Законовата
уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и
субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на
поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи
за семейството. В тази насока, за да се
произнесе на основание чл. 99, ал. 2 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази
следното: по безспорен начин по делото се установи, че страните не
живеят като съпрузи и обитават различни държави. През 1999 година, ответникът
напуснал РБ и видно от представено по делото писмено доказателство от ОДП
гр.Варна се е завръщал в страната веднъж през 2006 и веднъж през 2007 година.
В настоящото производство се
установи от събраните свидетелки показания, че е налице дълга фактическа раздяла
между съпрузите. Свидетелските показания обаче не установяват причините, довели
до влошаване на отношенията между съпрузите. В тази връзка се налага извода, че в
отношенията между съпрузите липсва взаимно уважение и желание за полагане на
общи грижи за семейството, което съдът приема, като следствие от поведението на
двамата съпрузи един към друг, които не са се опитали да издградят спокойни и
стабилни съпружески отношения, преодолявайки различията си, проявявайки
толерантност един към друг и заинтересованост към семейните задължения, като
общо участие в грижата за семейството, съвместно съжителство, основано на
взаимно уважение и обич.
С това
си поведение двамата съпрузи са
изпразнили брачната връзка
от съдържание, като както
съдът отбеляза по – горе
са създали по
между им отношения
на отчужденост , поради което
и съдът приема, че
с поведението си двамата съпрузи са допринесли за
разстройството на брачните отношения, поради което
следва да понесат
отговорността за разтрогването
на брака. С оглед
горното, съдът следва да
обяви, че вина за
разстройството на брачните
отношения имат двете страни.
По иска с правно основание чл. 103, ал. 1 от СК:
Предвид искането на ищеца и
неизразеното несъгласие на ответната страна, съдът намира, че ответничката
следва да носи предбрачното си фамилно име Нейкова.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл.329,
ал.1 от ГПК и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да се внесе от
страните по равно.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между Ж.Г. Нейкова
ЕГН ********** срещу В.П.С. ЕГН **********,
сключен на 27.11.1977г., за което е съставен Акт за граждански брак № 649-Б
пред длъжностното лице по гражданското състояние в гр. Варна, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 99, ал. 1 от СК.
ОБЯВЯВА, ВЗАИМНА ВИНА за разстройството на
брачните отношения, на основание чл. 99, ал. 2 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода
жената да носи предбрачното си фамилно име НЕЙКОВА.
ОСЪЖДА Ж.Г. Нейкова ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВСС окончателна държавна такса в размер на 25
/двадесет и пет/ лева, на основание чл.6, т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от
28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.
ОСЪЖДА В.П.С. ЕГН **********, с последна адресна регистрация гр.Варна, ул.”Киро
Радев” №5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС
окончателна държавна такса в размер на 25
/двадесет и пет/ лева на основание Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от
28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок срок от съобщението до страните, че е изготвено
и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Н.К. /