Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 05.10.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V – ти граждански състав, в открито заседание на 28 септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Миглена Кънева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7246 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно
такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Топлофикация Русе” ЕАД твърди, че ответникът е купувач на доставяна от
дружеството топлинна енергия в имот в гр.Р, ул."З.С.", бл.“79“, вх.В,
ет.2, с абонатен № 13030420420. За периода 25.04.2018 г. - 21.02.2019 г. в този
имот ищцовото дружество доставило и на ответника била разпределена топлинна енергия
на обща стойност 1174,09 лв. по 15 броя фактури, която енергия не била
заплатена. Ответникът дължал на ищеца и лихва за забава за периода от падежа на
всяка фактура в общ размер 33,28 лв. За събиране на вземанията си ищецът подал
заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по образуваното гр.дело № 3209/2019 г. по
описа на РС-Русе срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на
дължимите суми, лихви и разноски. Съдът дал указания на ищцовото дружество, че
следва да предяви иск относно вземането си, като в противен случай ще обезсили
заповедта за изпълнение. Ето защо претендира да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
дължи му дължи сумите: 1174,09 лв. главница за доставена и разпределена
топлинна енергия за периода 25.04.2018 г. - 21.02.2019 г. по 15 броя фактури, ведно
със законната лихва от 28.05.2019 г. до окончателното изплащане и лихва за
забава в размер на 33,28 лв. от падежа на вземането по всяка фактура до
27.05.2019 г. Претендира присъждане на съдебните разноски в двете производства.
Ответникът
П.Г.М., чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва основателността на предявените искове.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
На 29.05.2019 г. е издадена
заповед за изпълнение срещу П.Г.М. *** ЕАД за сумите: 1174,09 лв.
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода 25.04.2018 г.
- 21.02.2019 г. по 15 броя фактури, законната лихва от 28.05.2019 г. до
окончателното й изплащане, лихва за забава в размер на 33,28 лв. от падежа на
вземането по всяка фактура до 27.05.2019 г. и 77 лв. разноски в заповедното производство. Посочено е в
заповедта за изпълнение, че вземането представлява „главница за доставена и разпределена
топлинна енергия в имота на ответника в гр. Р, ул."З.С.", бл.“79“, вх.В, ет.2, с
абонатен № 13030420420.
В настоящото производство в тежест
на ищеца да докаже основанието и размера на вземането си, за което се е снабдил
със заповед за изпълнение. “Топлофикация Русе” ЕАД претендира съществуване на
задължение за заплащане на доставена топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия,
съгласно легалната дефиниция в чл.153 от ЗЕ, са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение. Сходно е и
съдържанието на чл.3, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребителите от системата на “Топлофикация- Русе” ЕАД,
действащи и към настоящия момент. В случая ищецът претендира, че е доставял
топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Р, ул."З.С.", бл.“79“, вх.В,
ет.2, с абонатен № 13030420420.
Приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и приетата по делото съдебно-техническа експертиза установяват, че
сградата, в която се намира притежаваният от ответника имот, е присъединена към
градската топлопреносна мрежа на ищеца посредством групова абонатна станция. Измерването
на топлоенергията за отопление се извършва визуално чрез индивидуални
разпределители на топлинна енергия, а битовата гореща вода – с индивидуални
водомери по отделните имоти. За имота на ответника се водят под отчет четири отоплителни
тела – три радиатора и една лира и един водомер за битова гореща вода.
Претендираните от ищеца суми за топлинна енергия са формирани за „дял сградна
инсталация“, за отопление в имота и за битова гореща вода и изравнителна сметка
за отчетен период 25.08.2018 г. – 25.09.2018 г. На база законовите изисквания /чл.5,
чл.6.1.1 и чл.6.4 и 6.5 от Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия към Наредбата за топлоснабдяването/, експертът е определил, че за имота
на ответника за исковия период следва да се разпредели 9.6453 МWh топлинна енергия на стойност 956.23 лв. с включен ДДС.
Към тази сума следва да се добавят дължимите 206.95 лв. с ДДС от изравнителна
справка за отоплителен сезон 2017/2018 г. и 6.48 лв. стойност на услугата
„Дялово разпределение“ или общата дължима сума възлиза на 1173.98 лв. с ДДС или
с 0.11 лв. по-малко от претендираните. Не са представени доказателства дължимите парични
суми да са заплатени.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото притежава специални
знания и по делото не се събраха доказателства, които да го опровергават.
По изложените съображения съдът
приема, че искът за претендираната главница се явява основателен до сумата, изчислена от експертното
заключение, до която претенцията следва да се уважи, ведно със законната лихва
от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда, а над нея до претендираните
1174.09 лв. следва да се остави без уважение.
От основателността на главния иск
за установяване съществуването на начислените суми за топлинна енергия за
главницата, следва основателността и на акцесорното вземане за лихвите за
забава върху тях, считано от падежа на всяка фактура до 27.05.2019 г. Съгласно чл.47 от
Общите условия, в срок от 45 дни след месеца на доставка, потребителите на
топлинна енергия за битови нужди са длъжни да заплатят потребената енергия. С
изтичане на този срок абонатът – купувач изпада в забава. Ето защо следва да се
уважи и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава в размера от 33.28
лева.
На основание чл.78 от ГПК и
предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в общ размер 475 лева,
от които 75 лв. заплатена държавна такса по делото, по 150 лв. възнаграждения
на вещото лице и назначения особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева. Предвид уважаването на иска и съобразно
дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
заповедното производство разноски в размер на 77.00 лева – заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.М.,
с ЕГН **********,***, че
дължи на ”Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.”ТЕЦ Изток”, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Севдалин
Желев Желев, сумите:
1173,98 лв. главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода 25.04.2018 г. - 21.02.2019 г. по 15
броя фактури, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019 г. до
окончателното й изплащане и 33,28 лв.
лихва за забава, считано от падежа на вземането по всяка фактура до 27.05.2019
г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3209/2019 г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ установителния
иск за главница над сумата 1173.98 лв. до претендираните 1174.09 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА П.Г.М., с ЕГН **********,***, да заплати на ”Топлофикация Русе” ЕАД,
с ЕИК *********, 475.00 лева деловодни разноски по настоящото
исково производство и 77.00 лева разноски по заповедното производство – по ч.гр.дело № 3209/2019 г. по описа
на РС-Русе.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд - Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: