№ 315
гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. И.а
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500389 по описа за 2025 година
С решение № 65/10.03.2025 г. постановено по гр.д. № 20245210100463
по описа на Районен съд – Велинград е прието за установено, на основание чл.
422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община
Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН:
********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 1, сумата в размер
5171,27 лв. /пет хиляди сто седемдесет и един лева и двадесет и седем
стотинки/ - дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни
действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. № 100/2015 г. по описа на
Районен съд Велинград, определено с Решение № 534/13.12.2023 год. на
Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 29/13.12.2023 год., ведно със
законната лихва за периода от 07.03.2024год., до изплащане на вземането, за
което е издадена Заповед № 153/07.03.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 281/2024 г. по описа на Районен съд -
Велинград.
Осъдена е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Велинград, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан
Аспарух“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: ********** с адрес гр.
П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на
103,42 /сто и три лева и четиридесет и две стотинки/ по гр. д. 463/2024 г. на РС
1
Велинград.
Осъдена е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община
Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. С. С.-АК П. с личен
номер *********** с адрес на кантората: гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1,
адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. 463/2024 г. на РС Велинград, в
размер на 800 лв. с ДДС /осемстотин лева/.
Осъдена е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Велинград, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да
заплати на адв. Г. Х. Б. - АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15,
ет. 1, офис 10 разноски за държавна такса в размер на 103,42 лв. /сто и три
лева и четиридесет и две стотинки/ по ч. гр. д. 281/2024 г. на РС Велинград.
Осъдена е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община
Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати на адв. С. С. - АК П. с личен
номер *********** с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1,
адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д. 281/2024 г. на РС Велинград,
в размер на 670,28 лв. с ДДС /шестстотин и седемдесет лева и двадесет и осем
стотинки/.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника
Община Велинград, чрез адв. П. Г., АК – Пазарджик, срещу
първоинстанционното решение с изложени в жалбата доводи за неговата
неправилност и необоснованост и постановяването му в противоречие с
материалния закон и със събраните по делото доказателства. Твърди се, че
исковата претенция останала недоказана както по основание, така и по размер.
В жалбата са посочени действията, извършени от адв. Б. по ч. гр. дело №
100/2015 г. Изложени са твърдения за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение и задължението на съда да се съобразява с
решението на СЕС по този въпрос. Разсъждава се за значението на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
краен извод, че определения размер с решение на Адвокатски съвет, е
несправедлив. Искането е, първоинстанционното решение да бъде отменено,
вместо което да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят изцяло
исковите претенции. Претендират се разноски и за двете инстанции. Не се
сочат доказателствени искания пред въззивния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от адв. С. С., процесуален пълномощник на Г. Б.. Изложени са подробни
доводи в подкрепа на изводите на РС. Проследени са детайлно действията,
които адв. Б. е извършил по ч. гр. дело № 100/2015 г. Анализирано е
2
решението на Адвокатски съвет - П.. Твърди се, че определеното в него
възнаграждение е по - ниско от минималното възнаграждение съгласно чл. 7,
ал.7 от Наредба № 1, което следвало да бъде в размер на 12 250,15 лв., а
определеното такова, с решението на Адвокатски съвет – П., е в размер на 5
171, 27 лв., което било намаление с повече от 50%. Искането е решението на
РС да бъде потвърдено, като на въззиваемия бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Въззивният съд след като се запозна с доводите, изложени във
въззивната и частната жалба и писмения отговор на въззивната жалба, като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид
становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. Х. Б.
срещу Община Велинград, в която е твърдял, че в негова полза е издадена
Заповед за изпълнение № 153/07.03.2024 г. на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 281/2024 год. по описа на Районен съд Велинград, с която е
разпоредено длъжникът Община Велинград да му заплати сумата 5171,27 лв. -
главница, ведно със законната лихва за периода от 07.03.2024 год. до
изплащане на вземането, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника по ч. гр. д. №
100/2015г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, определено от
Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв., държавна такса в размер на
103,42 лв. и 670,28 лв. - адвокатско възнаграждение.
Твърдял е, че с пълномощно от 04.02.2019 год. на Община Велинград,
К.К. в качеството си на Кмет на Община Велинград го е упълномощил да
осъществява процесуално представителство в производството по ч. гр. д. №
100/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, като извършва всякакви
съдопроизводствени действия до приключване на делото във всички съдебни
инстанции. В процесуалните права на пълномощника се включвали и тези по
чл. 34, ал. 1, 3 и 4 от ГПК. Пълномощното било от дата 04.02.2019 г. и същото
било подписано от упълномощителя К.К. - Кмет на Община Велинград и от
адвокат – Г. Б.. Договор за правна защита и съдействие по ч. гр. д. № 100/2015
г. между Община Велинград като довереник и адвокат Г. Б. като доверител не
бил подписван, нито към датата на упълномощаването, нито след тази дата.
На основание издаденото пълномощно за процесуално представителство
по ч. гр. д. № 100/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, адвокат Г. Б.
се запознал с предмета на делото и осъществил процесуална защита. Изложил
е доводи, че производството по делото е водено от ненадлежна страна.
Твърдял е, че по ч. гр. д. № 100/2015 г. на Районен съд Велинград изначално не
е възникнало надлежно процесуално правоотношение, поради липса на
3
надлежна активна процесуална страна. Поискал е да се обезсилят Заповед за
незабавно изпълнение № 37/11.02.2015 г. и Изпълнителен лист от същата дата,
издадени по ч. гр. д. № 100/2015 г. на Районен съд Велинград, като издадени в
полза на неправосубектна страна.
Първоинстанционния съд намерил, че процесуалното действие е
нередовно и дал указания за отстраняване на нередовностите му по реда на чл.
101, ал. 1 ГПК. Въпреки предприетите от адвоката процесуални действия,
молбата за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист
били оставени без разглеждане.
Пълномощникът на ответника обжалвал разпореждането, което било
отменено от въззивната инстанция с указания за произнасяне по
основателността на молбите. С определение, постановено по ч. гр. д. №
100/2015 г., Районен съд Велинград приел молбата за неоснователна и я е
отхвърлил.
Постановеният акт е бил обжалван от адвокат Г. Б. пред Окръжен съд
Пазарджик. Подадената до Окръжен съд Пазарджик частна жалба е била
оттеглена по молба лично на кмета на Община Велинград и е поискано
прекратяване на производството.
С Определение на ОС Пазарджик частната жалба е била върната.
Определението влязло в законна сила като необжалвано на 24.12.2019 г. С това
се е сложило край на производството по ч. гр. д. № 100/2015 г. на Районен съд
Велинград.
Твърди се, че със своето процесуално поведение адвокат Г. Б. е
предприел и извършвал процесуални действия, като е положил дължимата
грижа за правилния и срочен ход на делото. Така в резултат на осъществената
процесуална защита и съдействие по ч. гр. д. № 100/2015 г. на Районен съд
Велинград между страните по делото било сключено Споразумение №
1378/10.12.2019 год. Съгласно констативната част на Споразумението
страните приемат, че са влезли в законна сила заповеди за незабавно
изпълнение, издадени по ЧГД по описа на Районен съд Велинград.
Излага, че по ч. гр. д. № 100/2015 г. на Районен съд Велинград адв. Г. Б. е
осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на
пълномощно изх. № 92 00/408/04.02.2019 год. на К.К. в качеството си на Кмет
на Община Велинград. Договор за правна помощ и съдействие между Община
Велинград и Адвокат Г. Б. по ч. гр. д. № 100/2015 г. не бил подписван нито
към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото.
Липсата в случая обаче на писмен договор за правна защита и съдействие,
причините поради които такъв договор не е бил подписан, били без значение,
защото отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна
4
защита и съдействие, включително процесуално представителство, се
уреждали при специалната регламентация по Закона за адвокатурата.
Поначало законът предполагал дължимото възнаграждение за положения от
адвоката труд да бъде уговорено с договор - чл. 36, ал.2 от ЗА, но това не било
императивно изискване - договор можело и да няма, както в настоящия
случай, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение -
чл.36, ал.3 от ЗА. При липса на договор или когато страните по договора не са
определили размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или
клиента, се определял от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на
Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. В тази
хипотеза липсващата воля по договарянето на възнаграждение можела да бъде
заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв, като съдът
не разполагал с правомощия да определя размера на възнаграждението по
едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата
на договаряне. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение
по реда на чл. 36 ЗА.
С Протокол № 29/13.12.2023 год. от проведено заседание на Адвокатски
съвет гр. П. и Решение № 534/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. било
прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и
съдействие по въпросните дела, че не е сключван такъв нито към датата на
упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова
Адвокатски съвет гр. П. приел, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се
определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и
уважил направените искания. Определил на основание чл. 36, ал. 3 от Закона
за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 5171,27 лева с ДДС в
полза на адвокат Г. Б. за извършена правна защита и процесуално
представителство на длъжника по ч. гр. д. № 100/2015год. на
Районен съд- Велинград. В мотивната част на решението си приел, че по
аналогия следва да се приложи и разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, съгласно
който текст „Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото
приключи със спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено,
поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение не се връща“.
Прието е, че този текст е приложим по конкретното дело, тъй като е
постигнато доброволно решение на спора - подписано е споразумение, а от
друга страна след като внесеното възнаграждение не се връща, на същото
основание следва да може да се претендира такова на основание чл. 36, ал. 3
от Закона за адвокатурата.
Иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.422 вр. с
5
чл.415 вр. с. чл.124 от ГПК, във вр. е чл. 37, вр. с чл. 36, ал. 3 Закона за
адвокатурата да установено по отношение на Г. Б. срещу Община Велинград,
за сумата в размер 5171,27 лв. - главница, ведно със законната лихва за
периода от 07.03.2024г. до изплащане на вземането, съгласно Протокол №
29/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. и Решение № 534/13.12.2023 год.
на Адвокатски съвет гр. П. за определяне на адвокатско възнаграждение на
основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на правни
действия в полза на Община Велинград по ч. гр. д. 100/2015.
Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Велинград подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Семерджиева. Не оспорва извършените от
процесуалния представител действия по ч. гр. д. № 100/2015 г. по описа на РС
Велинград, нито учредената в полза на адвоката представителна власт.
Счита, че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката
действия, и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в
интерес на Община Велинград. Не оспорва, че трудът на един адвокат е
висококвалифициран и за него се дължи възнаграждение, в какъвто смисъл е и
чл. 36,ал. 1 от ЗА. Счита, че това възнаграждение може да бъде само за
извършена дейност, но в интерес на представлявания, което в случая не било
налице.
Намира иска за погасен по давност, тъй като дори и при липса на
конкретно договорено възнаграждение за положения труд размерът му бил
определяем и ако падежът за плащане на дължимо възнаграждение, когато не
е уговорен такъв, не можел да се обвързва с извършване на първото
процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължи
възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска.
Ответната община представя писмено становище, с което прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли съдът да
извърши косвен съдебен контрол на решението на Адвокатския съвет и да го
обяви за нищожно.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 04.02.2019 г. ответникът Община
Велинград е упълномощил ищеца адв. Г. Х. Б. - АК П., да го представлява по
ч. гр. д. № 100/2015 г. по описа на Районен съд - Велинград, за което е
съставено пълномощно в писмена форма. Процесуалното представителство е
до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви
6
съдопроизводствени действия, включително и тези по чл. 34, ал. 1, ал. 3 и ал. 4
ГПК - да преупълномощава други адвокати, да сключва спогодба, да намалява
иска, да оттегля или да са отказва от иска, да признава искания на другата
страна, да получава пари или на други ценности, да получава депозирани
разноски.
По силата на учредената представителна власт пълномощникът е
депозирал молба по ч. гр. д. 100/2015 г. на РС Велинград с които е поискал да
бъдат обезсилени издадените Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист на РС Велинград в полза на „Еко Титан“ ЕООД - клон
София, като издадени срещу неправосубектна страна.
По молбата съдът се е произнесъл с Разпореждане по ч. гр. д. 100/2015
г., с което на молителя са дадени указания за отстраняване на констатирани
нередовности.
В изпълнение на указанията на съда адв. Б. своевременно е предприел
процесуални действия, като е подал молба. Съдът обаче е приел, че с нея
нередовностите на молбата не са отстранени и е оставил молбата без
разглеждане.
Процесуалният представител е обжалвал разпореждането, което е
отменено с Определение от 339/04.07.2019 г. по в. ч. гр. д. 460/2019 г. на
Окръжен съд Пазарджик и на първоинстанционния съд са дадени указания да
се произнесе по подадената молба за обезсилване на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист.
С определение № 564/11.07.2019 г. по ч. гр. д. 100/2015 г. на РС
Велинград молбата за обезсилване на Заповед за незабавно изпълнение е
оставена без уважение.
Определението е обжалвано от процесуалния представител на ответника
пред Окръжен съд Пазарджик. Подадената частна жалба от 12.09.2019 г. е
върната на осн. чл. 275, ал. 2, във вр. чл. 262, ал. 2 ГПК с Разпореждане №
1731/25.09.2019 г. по ч. гр. д. 100/2015 г. на РС Велинград. Съдът е намерил, че
частната жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваният акт не е
преграждащ, а и в закона не е изрично предвидено, че съдебните актове, с
които се отказва да бъде обезсилена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист подлежат на обжалване.
Срещу разпореждането в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна
жалба вх. № 5010/10.10.2019 г.
С молба от 04.12.2019 г. до Окръжен съд Пазарджик, подадена чрез
кмета Коев, частната жалба срещу разпореждане № 11731/25.09.2019 г. по ч.
гр. д. 100/2015. на РС Велинград е оттеглена след постигнато между Община -
7
Велинград и Еко-Титан ЕООД споразумение от 10.12.2019 г., с § 1 от което е
предвидено задължение на Община Велинград да оттегли подадените жалби, с
произтичащите от това последици.
С Определение № 676/06.12.2019 г. на Окръжен със Пазарджик частната
жалба е върната на осн. чл. 232 ГПК. Определението е връчено на
жалбоподателя на 16.12.2019 г. и не е обжалвано. Същото е влязло в сила на
24.12.2019 г.
Между Община Велинград и адв. Б. не е подписван договор за правна
защита и съдействие, в който да е уговорен размер на възнаграждението.
С Протокол № 29/13.12.2023 год. от проведено заседание на Адвокатски
съвет гр. П. и Решение № 534/13.12.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. е
прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и
съдействие по въпросните дела, че не е сключван такъв нито към датата на
упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова
Адвокатски съвет гр. П. приел, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се
определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и
уважил направените от адв.Б. искания. Определил на основание чл. 36, ал. 3 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 5171,27 лева с
ДДС в полза на адвокат Г. Б. за извършена правна защита и процесуално
представителство на длъжника по ч. гр. д. № 100/2015 год. на Районен съд-
Велинград. В мотивната част на решението си Адвокатски съвет гр. П. е
приел, че по аналогия следва да се приложи и разпоредбата на чл. 3 от
Наредбата, съгласно който текст „Когато се постигне доброволно уреждане на
спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение или
бъде прекратено, поради оттегляне или отказ от иска, внесеното
възнаграждение не се връща“.
Прието е, че този текст е приложим по конкретното дело, тъй като е
постигнато доброволно решение на спора - подписано е споразумение, а от
друга страна след като внесеното възнаграждение не се връща, на същото
основание следва да може да се претендира такова на основание чл. 36, ал. 3
от Закона за адвокатурата.
От представеното по делото пълномощно е видно, че на ищеца е
учредена представителна власт за извършване на правни действия от името на
ответника по ч. гр. д. 100/2015 на РС Велинград, които не са ограничени по
обем и са до приключване на делото. Доколкото пълномощното е подписано
от адв. Б., съдът намира, че довереникът е приел да ги извърши и между
страните е сключен неформален договор за поръчка.
8
В изпълнение на упълномощителната сделка Г. Б. е осъществил
процесуално представителство на ответника по ч. гр. д. 100/2015 г. на РС
Велинград на РС Велинград. Подал е молба за обезсилване на издадената
заповед да изпълнение по и изпълнителен лист, обжалвал е актовете на съда,
своевременно е предприемал действия по отстраняване на нередовността на
подаваните жалби. Видно от представените по делото доказателства
процесуални действия в изпълнение на поръчката реално са извършвани.
Избирайки сам довереника и учредявайки му неограничена представителна
власт, ответникът е предоставил свобода на доверителя да преценява
конкретните правни действия, които да извърши. Макар тази свободна
преценка да не е неограничена поради това, че адвокатът при изпълнение на
поръчката следва да действа добросъвестно, в случая не се установява в
изпълнение на пълномощията си адвокат Б. да е предприел действия, които са
незаконосъобразни или които не са в интерес на доверителя. Не са
предприемани процесуални действия, с които производството да се забавя
неоправдано с цел допълнително начисляване на хонорар, нито ответникът да
е подведен, че правните действия ще имат за последица благоприятен за него
резултат. По ч. гр. д. 100/2015 г. ищецът, в пределите на учредената му
представителна власт, е предприел действия по обезсилване на
изпълнителното основание - издадените заповеди по чл. 417 ГПК, изпълнявал
е точно и своевременно указанията на съда, обжалвал е неговите актове.
По подаденото заявление по чл. 410 ГПК Районен съд Велинград
разпоредил издаване на Заповед за изпълнение № 153/07.03.2024 г. на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 281/2024 год. по описа на Районен
съд Велинград, с която е разпоредено длъжникът Община Велинград да му
заплати сумата 5171,27 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от
07.03.2024 год. до изплащане на вземането, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по
ч. гр. д. № 100/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, определено от
Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв., държавна такса в размер на
103,42 лв. и 670,28 лв. - адвокатско възнаграждение.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не се
констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 36 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд, като размерът му се определя в договор между адвоката и клиента.
Съдебната практика безспорно приема, че отношенията между адвокат и
клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително
9
процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по
ЗА. Дължимостта на адвокатско възнаграждение е безусловно и за всяка
инстанция, съгласно чл.36, ал.1 от ЗА. Единствената допустима от закона
хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се
съдържа в нормата на чл.35, ал.4 от ЗА, когато съдебното производство бъде
прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи, каквато
хипотеза в случая не е налице.
Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата, при липса на договор,
определящ размера на възнаграждението, определянето се извършва на основа
на Наредбата за установяване на минималните размер на адвокатските
възнаграждения. В тази хипотеза, съдът не може да замести волята на
страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено по
Наредбата. Законът за адвокатурата и Наредбата изрично предвиждат, че
липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена
само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 от ЗА. Съдът не е в
правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно
правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на
договаряне. В конкретния случай, това възнаграждение е определено в размер
на 5171,27 лв. с ДДС, съгласно решение Решение № 534/13.12.2023 год. на
Адвокатски съвет П., за извършените от адв. Б. правни действия по ч. гр. д. №
100/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Велинград, поради което е
установено по своя размер. Не е спорно, че до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция процесното възнаграждение не е
заплатено. По същество възраженията, изложени във въззивната жалба се
свеждат до това, че се дължи възнаграждение за реално извършени от
адвоката действия, но ако същите отговарят на изискванията на закона и са в
интерес на Община Велинград. В този смисъл навеждат доводи, че спорът се
концентрирал върху това какви действия били реално извършени от адв. Б. и
дали са били в полза на представлявания, като се твърди, че ако не са в
интерес на клиента, възнаграждение не се дължи.
Установи се от доказателствата по делото, че в изпълнение на
упълномощителната сделка адв. Б. е осъществил процесуално
представителство на ответника по ч. гр. д. № 100/2015 г. Подал е молба за
обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение,
обжалвал е определение № 564/11.07.2019 г. по ч. гр. д. 100/2015 г. на РС
Велинград пред ПОС, съдействал е на спорещите страни за сключване на
споразумение с цел прекратяване на съдебното производство.
Видно от представените по делото доказателства, адв. Б. е извършил
необходимите процесуални действия в изпълнение на поръчката. Избирайки
10
сам довереника и учредявайки му неограничена представителна власт,
ответникът е предоставил свобода на доверителя да преценява конкретните
правни действия, които да извърши. Не се установява в изпълнение на
пълномощията си ищецът да е предприел действия, които са
незаконосъобразни или да противоречат на интересите на доверителя. Не са
предприемани процесуални действия, с които производството да се забавя
неоправдано, с цел допълнително начисляване на хонорар, нито ответникът да
е подведен, че правните действия ще имат за последица благоприятен за него
резултат.
Принципно правилно е изразеното от жалбоподателя становище, че
утвърдените с Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения нямат обвързваща сила за съда, но този факт е съобразен от
Адвокатския съвет – гр.П. още с приемането на Решение № 534/13.12.2023
год., тъй като определено съгласно нормите на Наредба № 1/09.07.2004 г.,
дължимото на адв. Б. възнаграждение би било в размер на 12250.15 лв.
съобразно защитавания материален интерес, който е в размер на половината
от 277939.13 лв. Определеният от Адвокатския съвет размер на дължимо
възнаграждение е многократно по-нисък от изчисления такъв по правилата на
Наредба № 1/09.07.2004 г. и съответства на обичайните размери на
договорени възнаграждения за защита на подобен размер материален интерес
по същия вид дела.
Като е достигнал до подобни изводи и е уважил исковата претенция,
районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
По разноските за въззивното производство: С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, следва да се присъдят разноски в полза на адв. С.,
представлявал ищеца пред настоящата инстанция и претендиращ
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3, предл. 3 от ЗА. За защитата пред
въззивния съд адв. С. е претендирал разноски в размер на 980.55 лв. с вкл.
ДДС. В депозираното писмено становище Община Велинград е направила
възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, което следва да бъде разгледано.
Съдът намира, че следва да намали размера на възнаграждението до 800 лв. по
следните съображения:
От една страна делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Този извод въззивният съд прави и поради факта, че му е служебно известно,
че в съда са разгледани и продължават да се разглеждат множество дела между
същите страни със същия предмет, по които се явява адв. С. и защитата по
всички дела е почти една и съща, което значително облекчава ангажимента на
адвоката при подготовката на всяко дело. От друга страна районният съд е
присъдил на процесуалния пълномощник възнаграждение за първа инстанция
11
в размер на 800 лв., а процесът пред въззивният съд не е с по-висока правна
сложност от този пред районния съд, поради което въззивният съд определя
възнаграждение за адв. С. за процесуалното представителство пред въззивния
съд в размер на 800 лв.
Тъй като предявеният иск е с цена над 5000 лв., настоящото решение ще
подлежи на касационно обжалване.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/10.03.2025 г. постановено по гр. д. №
20245210100463 по описа на Районен съд – Велинград.
ОСЪЖДА Община Велинград, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, да заплати адв. С. С. от
АК П., с личен номер ***********, с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15,
ет. 1, допълнително адвокатско възнаграждение за защита по в. гр. д. №
389/2025 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд на основание чл. 38, ал. 2
ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. лв. с вкл. ДДС.
Решението подлежи на касационното обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12