Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………..2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ГР.ВАРНА-четвърти тричленен състав, в открито съдебно заседание на четвърти
ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Йордан
Димов
при секретаря Анна Димитрова и в присъствието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Ганева
касационно адм.наказ. х-р дело № 2184 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Производството е образувано по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, подадена чрез
представител по пълномощие – Д.О./началник
отдел „АПИО“/, против решение
№435/29.07.2021г. постановено по АНД № 1845/2021 г. по описа на
Варненския районен съд /ВРС.
В жалбата се релевира
неправилност на обжалвания съдебен акт поради неспазване на материалноправните
разпоредби и на процесуалните правила, дефинирани общо в жалбата като „приложим закон“. Тези оплаквания
кореспондират с касационните основания за обжалване по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2
от НПК, приложими по аргумент на чл. 63 от ЗАНН. Твърди се, че нарушението
е индивидуализирано в степен нарушителят да разбере за какво е санкциониран и
срещу какво да организира защитата си. Касаторът счита, че въззивният съд
неправилно е кредитирал свидетелските показания, както и доказателствата по
делото, поради което е стигнал до неправилни изводи. Посочва, че след лицето е
било установено на работното място да престира труд и след като същото е
декларирало полагане на труд , е осъществено противоправно деяние.
На изложените основания се сезира
касационния съд с искане за отмяна на обжалваното решение на районния съд и постановяване на друго, с което да се
потвърди издаденото НП.
В открито съдебно заседание не се
явява представител на касатора.
Ответникът по касационната жалба
- М.Б., депозира писмен отговор на
касационната жалба с твърдения за нейната нередовност поради бланкетен характер и поради липса на обсъждане в
мотивите на обжалваното съдебно решение на института по чл. 28 ЗАНН. Иска се от
съда да остави в сила обжалваното решение.
В съдебно заседание ответникът,
чрез адв. К., поддържа изложеното в депозирания писмен отговор. Посочва, че в
касационната жалба, касаторът се позовава на чл.28 от ЗАНН, поради което са
налице предпоставки за оставяне на жалбата без уважение. Претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 36, вр. чл. 38 от Закон за
адвокатурата, за две съдебни инстанции.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Излага съображения, че жалбата е бланкетна, като не са изложени касационни
основания. Пледира за потвърждаване на решението на ВРС като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – гр. Варна,
четвърти касационен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и в рамките на касационната проверка, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуална
допустима, тъй като срочно е упражнено потестативното право на жалба от лице с
активна процесуална легитимация - страна в производството пред предходна
съдебна инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е основателна
поради следните съображения:
Съдебното производство пред ВРС е
било инициирано по жалба на М.Б., срещу издадено НП № 03-012379/02.01.2020 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, с което на същата е било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ .
ВРС е приел от фактическа страна,
че на 29.11.2019год. при извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна, в козметичен салон „Варна Козметолоджи“, находящ се в гр.
Варна, ул. „И.Д.“ №**, стопанисван от „Стар Лайф“ ЕООД, било установено, че М.Б.
предоставя работна сила за дружеството без да има съответно разрешение или
регистрация за работа за нея за достъп до пазара на труда от Агенция по
заетостта.
За да отмени издаденото НП,
районният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган, съставено в срока
по чл.34 от ЗАНН. Счел е липса на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са
мотиви, че нарушението не е описано ясно и пълно, както и че не е посочен
нарушения според АНО материален закон. Според районния съд цитираната в АУАН и
НП нарушена разпоредба – чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ, е санкционна, съдържа
единствено санкция, като административнонаказващия орган не е посочил
хипотезата и диспозицията на коя разпоредба лицето не е изпълнило. Предвид
представените доказателства – писмо от 17.12.2019 г. на Директора на ОД на МВР
Варна до Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, РС-Варна е
приел, че Б. е лице със статут на продължително пребиваващ в страната чужденец
на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ. Този факт е предполага извод за
неспазване на чл. 8, ал. 1 от ЗТМТМ , което подлежи на санкциониране по чл.75а,
ал. 5 от ЗТМТМ, а не по по ал.1.
Касационната инстанция счита
обжалваното съдебно решение за валидно , допустимо , но неправилно поради допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Районният
съд е изследвал в производството по анд. № 1845/2021 г. основателността на
подадената жалба от М.Б. срещу НП № 03-012379/02.01.2020 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна,, но събраните по делото
доказателства сочат за нейна
недопустимост, тъй като посоченото НП е било връчено на адресата на
10.02.2020 г. / л. 18 от преписката/, а жалбата до съда е била подадена чрез дирекция „Инспекция по труда“-Варна
18.02.2020 г./вторник, работен ден/
Срокът за упражняване на преобразуващото процесуално право на жалба по чл. 59, ал.2 ЗАНН е изтекъл на 17.02.2020 г. / понеделник , работен ден/ .
При
тези данни е необоснована правната теза на районния съд за срочност на
подадената жалба от М.Б. , защото не се подкрепя от доказателствени източници .
Възприетото от районния съд правно положение за спазване на преклузивния срок
по чл. 59, ал.2 ЗАНН не съответства на данните по конкретното съдебно производство.
Районният
съд е следвало да остави производството по жалбата без движение , да даде
указание на Б. да представи доказателства за подаване на жалбата в срок до
17.02.2020 г. Неговата процесуална пасивност рефлектира върху законосъобразното
развитие на съдебния процес по обжалване на НП. Това нарушение на
съдопроизводството е съществено , защото ако не беше допуснато би могло да се
стигне до различен краен резултат на правния спор за обоснованост и
законосъобразност на НП.
В
обобщение обжалваното съдебно решение е
неправилно поради допуснато съществено
процесуално нарушение и като такова решението подлежи на отмяна по реда на
инстанционния съдебен контрол . Делото следва да се върне на ВРС за ново разглеждане от друг съдебен
състав , който следва да провери срочността на жалбата след дадени указания на
М. Б. за представяне на
доказателства за подаване на
жалбата до 17.02.2020 г. вкл.
Предвид
изхода на спора – връщане на делото за повторно
разглеждане от предходна съдебна инстанция, районният съд дължи
произнасяне относно разноските / арг.
чл.226, ал.3 АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН/
.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2 предложение второ от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 435/29.07.2021г. по
нахд № 1845/2021 г. на Районен съд Варна и вместо него постановява:
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.