№ 85
гр. Ловеч, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310101285 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 във
връзка с чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД с посочена цена на иска – 1 552,02 лева.
РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от “Теленор България”ЕАД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост“, ж.к.”Младост
4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника си адв.З.Ц. о АК-гр.София срещу ИВ.
СТ. Д. от гр.Ловеч, в която посочва, че в законоустановения срок и във връзка с
Разпореждане № 887/28.05.2021 год., постановено по Ч.гр.дело №792/2021 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, на основание чл.415 от ГПК, предявява настоящия иск за установяване на
вземането си спрямо ИВ. СТ. Д. в размер на 1 552,02 лв.
Ищецът основава претенцията си на следните обстоятелства :
Между ИВ. СТ. Д. и „Теленор България"ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл"ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги :
1.Договор за мобилни услуги №********* от 24.05.2011 год. Съгласно договора за мобилни
услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен
апарат NOKIA 1616.
2.Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №********* от 16.09.2014 год. Съгласно
сертификата за мобилен номер *** се прилагат търговски отстъпки.
1
3.Допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 22.11.2018 год. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен
номер *** влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса
36.99 лв. с вкл. ДДС или 30.82 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е предоставен мобилен
телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Pink. Предоставянето на устройството е уговорено
от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
450.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 19.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от ИВ. СТ. Д. мобилен
номер и устройство на лизинг се прилагат следните условия :
за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№********* от 24.05.2011 год., изм. с Допълнително споразумение №********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 22.11.2018 год.
за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Pink - условията, договорени в
Договор за лизинг от 22.11.2018 год.
Твърди, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр.
фактури, издадени в периода м.април 2019 год.-м.август 2019 год. Във всяка от фактурите са
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени
между него и клиента.
Фактура №**********/10.04.2019 год., с падеж 25.04.2019 год., е издадена за отчетния
период 10/03/2019-09/04/2019 год. и включва следните задължения на клиента за посочения
период : за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 30.82 лв., както и потребени
услуги в размер на 656,44 лв. /Роуминг таксуване (общо) 654.20 лв., Услуги с добавена
стойност (SMS) 2.00 лв. и Разговори с Теленор 0.24 лв./, които след приспадане на
компенсации на стойност 38,93 лв. са в краен размер на 648.33 лв. без ДДС - 778,00 лв. с
вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Pink -19.59
лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 797.59 лв.
Фактура №**********/10.05.2019 год., с падеж 25.05.2019 г., е издадена за отчетния период
10/04/2019-09/05/2019 год. и включва следните задължения на клиента за посочения период:
за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 30.82 лв. без ДДС - 36.98 лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Pink -19.59 лв. c вкл.
ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 56.57 лв.
Фактура №**********/10.06.2019 год., с падеж на 25.06.2019 год., е издадена за отчетния
период 10/05/2019-09/06/2019 год. и включва следните задължения на клиента за посочения
период : за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 30.82 лв. без ДДС - 36.98 лв. с
вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Pink -19.59
2
лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 56.57 лв.
Фактура №**********/10.07.2019 год., с падеж на 25.07.2019 год., е издадена за отчетния
период 10/06/2019-09/07/2019 год. и включва следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса (-9.25) лв. без ДДС - (-11.10) лв. с
вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Pink -19.59
лв. c вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е
формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно
броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително
начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата
сума, начислена във фактурата, е 8.49 лв.
След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Теленор
България"ЕАД и ИВ. СТ. Д., при условията на който е ползван процесен номер ***, по вина
на потребителя поради изпадането й в забава, операторът е издал фактура
№**********/10.08.2019 год., включваща задължения за заплащане на неустойки за
предсрочното му прекратяване в общ размер на 319.36 лв., както и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство
HUAWEIР20 Lite Dual Pink в общ размер на 313.44 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги за номер *** (преди 22.11.2020 год.) са уредени
от страните в р.4, т.2 от Допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 22.11.2018 год.
Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план
месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и : 1).част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са
уговорени от страните); 2).част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с горепосоченото, размерът на неустойката за номер *** е в размер на 319.36
лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДДС (по 30.82 лв. всяка), а именно 92.46 лв., ведно с добавена разликата в размер на
226.90 лв. между стандартната цена на HUAWEI Р20 Lite Dual Pink без отстъпка, съгласно
последно актуалната ценова листа към 22.11.2018 год. и дължимата обща преференциална
цена по Договор за лизинг от 22.11.2018 год., съответстваща на оставащия срок от договора
за мобилни услуги.
3
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в
чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Pink предсрочно изискуемият остатък от лизинговите
вноски е в общ размер на 313.44 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на шестнадесет неначислени
лизингови вноски.
Предвид гореизложеното, общата сума, начислена във фактурата, е 632.80 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България"ЕАД по всяка от фактурите е
настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България"ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК
до РС-гр.Ловеч, въз основа на което е образувано Ч.гр.дело №792/2021 год., по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което са уведомени, че
издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл.47, ал.5 ГПК, в
законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл.422 ГПК.
С оглед гореизложеното, ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като
съдът се увери в истинността на твърденията им да постанови решение, с което да приеме за
установено наличието на вземането им по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по Ч.гр.дело №792/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч против длъжника -
ответник ИВ. СТ. Д. с ЕГН-**********, както следва :
1.1552.02 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура
№**********/10.04.2019 год., фактура № **********/10.05.2019 год., фактура
№**********/10.06.2019 год., фактура № **********/10.07.2019 год. и фактура
№**********/10.08.2019 год.
2.ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Моли, на основание чл.78 от ГПК, да бъде осъден ответника да заплати на „Теленор
България"ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното
производство в общ размер на 391,04 лв. (триста деветдесет и един лева и четири стотинки),
от които 31,04 лв. внесена държавна такса и 360,00 лв. с ДДС изцяло изплатено адвокатско
възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото производство,
в т.ч. внесената държавна такса в размер на 31,04 лв. (четиридесет и пет лева и седемдесет и
девет стотинки) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 406,37 лв.
(четиристотин и шест лева и тридесет и седем стотинки), с вкл. ДДС (338,64 лв. без ДДС),
определен съгласно Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
4
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба с вх.
№6326/23.09.2021 год., пощенско клеймо от 20.09.2021 год. от ответницата, чрез
пълномощника й адв.Л. от АК-гр.Ловеч, в който от името на доверителката си счита, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Нямало спор, че доверителката й е сключила
Договор за мобилни услуги №*********/24.05.2011 год., Сертификат за пакетни услуги от
16.09.2014 год. и допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 22.11.2018 год. Намира за безпорно и
това, че между страните е сключен Договор за лизинг, по силата на който е предоставен
мобилен телефонен апарат Нuawei P 20 Lite Dual Pink, по които договори ответницата е
заплаща добросъвестно задълженията за ползваните от нея мобилни услуги и ежемесечна
такса до момента, в който от нея са претендирани суми за плащане на непотребени услуги.
Оспорва издадената от „Теленор България“ЕАД фактура №7287081286810.04.2019 год. на
обща стойност 797,59 лева по съдържание, както и оспорва основанието и размера на
същата. Заявява, че на доверителката й не са доставени и тя не е потребила мобилни услуги
на стойност 656,44 лева. Оспорва по съдържание като невярна представената към исковата
молба Справка – Общо потребление за мобилен/фиксиран номер за отчетен период
10.03.2019 год.-09.04.2019 год., в която е посочено, че за посочения период доверителката й
е потребила роуминг услуги /минути и МВ/ на стойност 654,20 лева. Оспорва и всички
останали представени от ищеца фактури по основание и размер, тъй като в тях общата
стойност е изчислена въз основа на вписани суми за задължения за предходен период, които
оспорва. Във всички издадени от ищеца фактури, които са приложени към исковата молба,
оспорва вписванията относно „задължения за предходен период“ и „баланс от предходен
период с ДДС“, където се приповтаря информацията от оспорените от тях фактури. Оспорва
ищецът да е прекратявал предсрочно и сключения между страните Договор за лизинг от 1
22.11.2018 год., поради което и неправилно е начислил в общ размер стойността на 16 броя
месечни лизингови вноски за мобилния апарат към датата на издаване на фактурата –
10.08.2019 год. Счита, че издадените фактури с нищо не доказват твърденията на ищеца за
доставени и ползвани услуги. Пояснява, че са частни свидетелстващи документи, които не
се ползват с обвързваща съда доказателствена сила и при условие, че се оспорват от
ответната страна, не доказват и не установяват вземане на ищеца в посочения от него
размери. Въз основа на всичко изложено, моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Пред настоящата инстанция ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител по делото, но с молба-становище, чрез пълномощника си адв.Ц. моли съда, в
случай, че не са налице процесуални пречки затова, да даде ход на делото в открито съдебно
заседание и да го разгледа в отсъствие на техен представител. От името на доверителя си
поддържа исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства, както и правните и
фактически доводи, изложени в молбата-становище, подадена от ищеца в изпълнение на
указанията, дадени от съда. Моли съда да уважи исковата претенция, тъй като тя е
основателна и доказана с оглед на събраните по делото доказателства, като претендира за
присъждане и на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 от
5
ГПК.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично. В хода на исковото
производство същата се представлява от адв.Л., която от името на доверителката си
поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли претенцията като
неоснователна и недоказана. Позовава се на събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, от които се
установява, както са възразили, че ищецът не е предоставил на ответницата услуги за
роуминг на стойност 787 лева. Счита, че в хода на делото той не е представил каквито и да е
доказателства за реалното ползване на такива услуги и за реалното им потребление в този
размер. В тази й част намира исковата претенция за изцяло неоснователна и недоказана.
Оспорва издадените от ищеца фактури, които подчертава, че представляват частни
свидетелстващи документи и като такива не се ползват с обвързваща от съда
доказателствена сила, а други доказателства за предоставяне на тези услуги за потребление
на роуминг ищеца не представя.
Изтъква още, че не е установено и доказано, че договорът е едностранно развален,
защото изявлението на ищеца не е достигнало до нейната довериелка, поради което и тя не
дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договора, която ищеца е начислил, а
разлика между стандартна цена на устройството, закупено на лизинг и преференциална цена
по никакъв начин не е установена от ищеца, който дори не е представил като доказателство
по делото ценовата си листа, актуална към момента на сключване на договора. Още по-
малко е доказал, че тази стандартна продажна цена отговаря на пазарните условия към
момента на сключване на договора и недоказва, че изчислената от него сума 227 лева
съотвества на оставащия срок от договора за мобилни услуги. По тези и други подробно
изложени в писмена защита съображения моли съда да отхвърли претенцията на ищеца по
отношение на мобилни услуги роуминг, неустойка за предсрочно прекратяване и разлика
между стандартна и преференциална цена на усторойството, съответно по отношение тези
усми не се дължи и акцесорна лихва. Моли съда да присъди и направените по делото
разноски.
Съдът като прецени представените по делото писмени доказателства, както и
доводите на пълномощниците на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна
връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени
следните факти :
От служебно изисканото и приложено Ч.гр.дело №792/2021 год. по описа на РС-
гр.Ловеч се установява, че по повод заявление, подадено от „Теленор България”ЕАД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №434/23.04.2021
год., срещу длъжника ИВ. СТ. Д. от гр.Ловеч за сумата 1 552,02 лева главница за периода от
10.04.2019 год. до 10.08.2018 год., ведно със законна лихва от 23.04.2021 год. до изплащане
на вземането, както и за сумите 31,04 лева държавна такса и 360 лева адвокатско
възнаграждение, представляващи разноски по делото.
6
Като обстоятелства, от които вземането произтича в заповедта е посочено :
Договор №********* Неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от
следните договори между него и „Теленор България“ЕАД /с предишно наименование
„Космо България Мобайл“ЕАД/ : Договор за мобилни услуги №********* от 25.05.2011
год., сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №********* от 16.09.2014 год. и
Допълнително споразумение №********* към договор за мибилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 22.11.2018 год. Неудовлетворените вземания на заявителя са
индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с
№**********/10.04.2019 год.; №**********/10.05.2019 год., №**********/10.06.2019 год.,
№**********/10.07.2019 год., №**********/10.08.2019 год.
Предвид факта, че длъжникът Ивона Станимира Д. е сезирала заповедният съд с
възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение, то с разпореждане №887/28.05.2021 год. РС-гр.Ловеч е
указал на заявителя „Теленор България“ЕАД, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу възразилия
длъжник ИВ. СТ. Д., като довнесе дължимата държавна такса съгласно Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – в сила от 01.03.2008 год.
Предупредил е заявителя, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в
посочения срок /копие от ИМ с положен щемпел за входирането й в съответния съд/,
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 28.05.2021
год. и получен от юрисконсулт Радослав Цветков на 03.06.2021 год., като исковата молба, с
която исковият съд е сезиран е заведена в РС-гр.Ловеч с вх.№4230/05.07.2021 год.,
пощенско клеймо от 01.07.2021 год.
Няма спор между страните, че между оператора „Космо България Мобайл“ЕАД и
потребителя ИВ. СТ. Д. е сключен Договор за мобилни услуги №********* с дата
24.05.2011 год. по програма Generation GLOBUL 12.90, със срок на договора 24 месеца за
предпочетен номер 359898735379 и мобилен апарат марка NOKIA, модел 1616.
Като доказателство по делото е представен Сертификат за пакетни услуги Globul
Combo + №********* от 16.09.2014 год., от който се установява, че оператора „Космо
България Мобайл“ЕАД и потребителя ИВ. СТ. Д. са се споразумяло за следното :
Мобилните/фиксираните номера, посочени по-долу, ще бъдат ползвани в пакет GLOBUL
Combo + : Двойна пакетна услуга GLOBUL Combo + относно Мобилен/фиксиран
№359898735379 с абонаментна програма Generation G 13.99 и Мобилен/фиксиран
№359893937101 GoWebUnlimited 2500 64kbps. В чл.1.2 на сертификата е договорено между
страните, че за всички посочени по-горе номера се прилага отстъпка от стандартния месечен
абонамент съгласно съответната програма в размер на 10% от месечния абонамент, считано
от датата на подписването на този Сертификат. Отстъпка в същия размер се прилага и върху
месечния абонамент на срочни допълнителни пакети, активирани в ползвани от някой от
посочените по-горе номера. В случай, че към датата на подписване на настоящият
7
Сертификат потребителят ползва пакетна отстъпка и8или отстъпка за пакетна услуга, в това
число GLOBUL Combo или Mix&Match, то получаването й се деактивира автоматично с
подписване на този Сертификат, с което потребителят се съгласява и приема /чл.1.4/. Видно
от чл.3.1 на Сертификата е, че с подписването му срокът за ползване на услугите,
представяни от оператора на потребителя, за горепосочените номера, съответно последно
подписания документ за всеки един номер /доогвор за мобилни/фиксирани услуги или
допълнително споразумение по „Програма ЗАЕДНО“, което е приложимо/, влиза в сила на
16.09.2014 год. и се продължава за срок до 16.09.2016 год. До тази дата се продължава и
срокът за ползване на съответните допълнителни пакети, активирани на
мобилните/фиксирани номера. С цел избягване на всякакво съмнение, посоченият в чл.3.1
срок има приоритет и се прилага и в случаите, в които договорът за мобилни/фиксирани
услуги, респективно допълнителното споразумение по „Програма ЗАЕДНО“, регламентира
различен срок /чл.3.2/. Следващият чл.3.3 предвижда, че в случай на неспазване на срока по
чл.3.1 от страна на потребителя, в това число при прекратяване на договора или
допълнително споразумение за номер по чл.1.1 по-горе по вина или инициатива на
последния, потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице
неизпълнение поотделно, дължими до края на срока по чл.3.1, както и стандартните месечни
абонаменти на допълнителните пакети, активирани на тези номера. В случай, че
неизпълнението е налице по отношение на мобилен номер за пренос на данни, неустойката е
в размер на 200 лева. В допълнение на гореизложеното в чл.3.3 е предвидено, че в случай,
че за някой от мобилните/фиксирани номера е предоставено устройство на преференциална
цена, то потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството
съгласно действащата към момента на предоставянето ценова листа на оператора и
заплатената от него при предоставянето му от оператора /чл.3.4/. Изрично страните са се
споразумяли в чл.3.5, че след изтичане на срока, посочен в чл.3.1, съответният
договор/допълнително споразумение се превръща в безсрочно при условията, действащи в
последния месец преди изтичането му и посочени в него и с прилагане на отстъпката по
настоящия Сертификат. След превръщането му в безсрочен договор за мобилни/фиксирани
услуги и/или допълнително споразумение по „Програма ЗАЕДНО“ може да бъде прекратен
по всяко време от действието му с едномесечно писмено предизвестие и след заплащане на
ползваните до момента на прекратяването услуги. Посоченото в предходното изречение се
прилага и за съответния документ за срочен пакет. Сертификътът е подписан от потребитяла
ИВ. СТ. Д. и от оператора.
Видно е, че с декларация-съгласие от 16.09.2014 год. ответницата е декларирала, че
е получила подписан от представител на оператора екземпляр от Общите условия на „Космо
България Мобайл“ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги
и/или Общите условия на „Космо България Мобайл“ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласила се е с тях и се е задължила да ги
спазва, като същите са приложили за всички СИМ карти, номера, ползвани от потребителя
към момента на подписване на тази декларация, както и за бъдещи такива. Операторът й е
8
предоставил и тя е получила информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП.
Представено е и Приложение – ценова листа за частни клиенти от дата 16.09.2014
год., подписана от потребителя И.Д..
С Допълнително споразумение към Договор за мибилни/фиксирани услуги с
мобилен/фиксиран №359898735379, с дата 22.11.2018 год. оператора „Теленор
България“ЕАД и потребителя ИВ. СТ. Д. са договорили нов абонаментен план (със
стандартна месечна абонаментна такса 36.99 лв. с вкл. ДДС или 30.82 лв. без вкл. ДДС).
Видно от Раздел II, чл.1 на това допълнително споразумение е, че при подписването му
потребителят получава следното устройство мобилен телефонен апарат марка HUAWEI,
модел Р20 Lite Dual Pink. Предоставянето на устройството е уговорено от страните в
отделен Договор за лизинг с дата 22.11.2018 год., съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 450.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши 23 броя месечни
лизингови вноски, всяка една в размер на 19.59 лв. с вкл. 20%ДДС всяка, като в следващата
ал.2 е предвидено месечните лизингови вноски да се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат намибилни услуги съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на
„Теленор България“ЕАД.
В чл.12, ал.1 от Общи условия на договор за лизинг е регламентирано правото на
лизингодателя да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други
суми, посочени в договора за лизинг като дължими и платими, в случай на неизпълнение на
задължението за плащане от страна на лизингополучателя; да поиска връщане на
устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или последващо
отдаване на лизинг на устройството и/или принудително да удовлетвори вземането си от
предоставения като обезпечение запис на заповед. В следващата ал.2 е посочено, че
месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги,
сключен/сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими
съгласно този договор плащания.
В Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от дата 22.11.2018 год., подписано от абоната са посочени какти са цените на
националните услуги, съответните планове за мобилен интернет, тарифите за провеждане на
международни разговори за страни в Европейския съюз, други държави в Европа и държави
извън Европа.
Видно е, че ответницата е подписала декларация-съгласие с дата 22.11.2018 год.,
затова, че е получила екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ЕАД, съгласна е
с тях и се е задължила да ги спазва.
За времето от м.април 2019 год.-м.август 2019 год. са издадени следните фактури,
9
приложени като доказателства по делото :
Фактура №**********/10.04.2019 год., с падеж 25.04.2019 год., е издадена за
отчетния период 10/03/2019-09/04/2019 год. и включва следните задължения на клиента за
посочения период : за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 30.82 лв., както и
потребени услуги в размер на 656,44 лв. /Роуминг таксуване (общо) 654.20 лв., Услуги с
добавена стойност (SMS) 2.00 лв. и Разговори с Теленор 0.24 лв./, които след приспадане на
компенсации на стойност 38,93 лв. са в краен размер на 648.33 лв. без ДДС - 778,00 лв. с
вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Pink -19.59
лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 797.59 лв.
Фактура №**********/10.05.2019 год., с падеж 25.05.2019 г., е издадена за отчетния период
10/04/2019-09/05/2019 год. и включва следните задължения на клиента за посочения период:
за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 30.82 лв. без ДДС - 36.98 лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Pink -19.59 лв. c вкл.
ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 56.57 лв.
Фактура №**********/10.06.2019 год., с падеж на 25.06.2019 год., е издадена за отчетния
период 10/05/2019-09/06/2019 год. и включва следните задължения на клиента за посочения
период : за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 30.82 лв. без ДДС - 36.98 лв. с
вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Pink -19.59
лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 56.57 лв.
Фактура №**********/10.07.2019 год., с падеж на 25.07.2019 год., е издадена за отчетния
период 10/06/2019-09/07/2019 год. и включва следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса (-9.25) лв. без ДДС - (-11.10) лв. с
вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Pink -19.59
лв. c вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е
формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно
броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително
начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата
сума, начислена във фактурата, е 8.49 лв.
Фактура №**********/10.08.2019 год. за отчетен период 10.07.2019 год.-09.08.2019 год., в
която е начислена 319,36 лева неустойка, 313,44 лева вноска за лизинг, 919,22 лева
задължения от предходен период или обща сума за плащане с начислен ДДС 1 552,02 лева,
Срокът за плащане на задълженията по отчетния период е 25.08.2019 год.
Видно е, че ИВ. СТ. Д. е сезирала „Теленор България“ЕАД с жалба на дата 01.04.2019 год., с
молба начислената й сума за роуминг в Турция да бъде приспадната или сторнирана, тъй
като е самотна майка с минимален доход и сумата от 656 лева без ДДС е непосилна за нея да
я заплати. В отговор на нейната жалба „Теленор България“ЕАД на 04.04.2019 год. е я
информирал с писмо, че след извършена от тях проверка установили, че на 30.03.2019 год.
от нейния номер 359898735379 са ползвани интернет услуги в роуминг в мрежата на
мобилен оператор в Турция. Ползваните услуги са отразени съгласно информацията,
10
предоставена от съответниа роуминг партньор и съвпада с отчетената от техните системи.
При преминаване на ответницата в Турция, от страна на ищцовото дружество към номера й
е изпратена информация за това, че ползването на интернет услуги се отчета на обем
информация, а не на времетраене, както е при провеждане на разговори, както и за цените в
роуминг в съответната държава. При достигане на 80% от лимита за интернет в роуминг,
към номера й е изпратено предупредително съобщение, а при достигане на 100% от лимита,
ответницата е информирана, че услугата е спряна. Целта на съобщенията, които ответницата
е получила, както и ограничаване на услугата интернет в роуминг, да бъде предпазена от
натрупване на високи сметки. По-късно, на 30.03.2019 год., от номер 359898735379 е
заявено да продължи ползването на интернет в роуминг без лимит до издаване на
следващата фактура. Изходящите повиквания на телефонния й номер са били ограничени,
поради превишаване на кредитния лимит, като ищеца е уточнил, че въпреки, че интернет
услугите в роуминг а ползвани от цитирания по-горе номер, във фактура от следващ отчетен
период ще бъдат приспаднати 5% от сумата.
Ищецът е отправил до ответницата последна покана за доброволно плащане ЕАN13
********** на дата 10.07.2019 год., в която я уведомява, че общата стойност на
задълженията й за предоставени услуги по сключени договори с „Теленор България“ЕАД
възлиза на 919,22 лева с ДДС. В случай на неплащане на дължимата сума, „Теленор
България“ЕАД ще бъдат принудени да предприемат следните действия : договорът й с
„Теленор България“ЕАД за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги да бъде прекратен,
след което използването на съответния мобилен/фиксиран номер няма да бъде възможно;
към посочената по-горе дължима сума ще се добави неустойка в размер съгласно договора;
всички оставащи лизингови вноски, в случай че е закупила устройство на лизинг, ще станат
предсрочно изискуеми, съгласно условията на договора за лизинг, което ще доведе до
увеличаване на задължението й към „Теленор България“ЕАД. В показана за доброволно
плащане освен сумата 919,22 лева за предоставените на ответницата услуги и посочена
сумата 319,36 лева неустойка по договора и сумата 313,44 лева оставащи лизингови вноски
или общо дължима сума в размер на 1 552,02 лева. Ищецът я е приканил в 10-дневен срок от
датата на това писмо доброволно да плати сумата, тъй като в противен случай ищецът ще
бъде принуден да предприеме всички разрешени от действащото законодателство действия
за събиране на дължимите суми.
Предупредителното писмо е доставено на адресата на 17.07.2019 год., видно от
удостоверение изх.№227/11.10.2021 год. на „Тип-Топ Куриер“АД.
От назначената съдебно-икономическа експертиза с в.л.Н.Р., която съдът приема като
компетентно изготвена и безпристрасно депозирана, се установява, че във връзка с
предоставяне на мобилни услуги на ответника при ищеца е открита партида на името на ИВ.
СТ. Д. с аб.№*********, титуляр на мобилен №*** във връзка с Договор за мобилни услуги
№********* от 24.05.2011 год., сключен между И.Д. и „Теленор България“ЕАД /с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ЕАД/, съгласно който на абоната е преставен и
мобилен телефонен апарат NOKIA 1616. Процесните фактури №**********/10.04.2019
11
год., №**********/10.05.2019 год., №**********/10.06.2019 год., №**********/10.07.2019
год. и №**********/10.08.2019 год. са надлежно осчетоводени при ищеца. Размерът на
неизплатеното задължение на ответника към ищеца по изброените фактури към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.04.2021 год. е в размер общо на сумата
1 552,02 лева, включващо 840,86 лева за мобилни услуги; 391,80 лева за лизингови вноски;
226,90 лева, представляваща разликата между стандартната цена на устройството HUAWEI
Р20 Lite Dual Pink без отстъпка, съгласно последната ценова листа от 22.11.2018 год.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги; 92,46 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за услуги.
В допълнителното заключение по съдебно-икономическата експертиза, допуснато по молба
на пълномощника на ответницата при условията на чл.201 от ГПК, вещото лице Н.Р. е
уточнило, че претенциите на ищеца по представените от него фактури по пера за
неизплатеното задължение на ответника към датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК – 23.04.2021 год., са в размер на сумата 1 552,02 лева, в това число : 53,13 лева месечни
абонаменти и такси; 787,73 лева за мобилни услуги – роуминг; 391,80 лева за лизингови
вноски; 226,90 лева разликата между стандартната цена на цена на устройството HUAWEI
Р20 Lite Dual Pink без отстъпка, съгласно последната ценова листа от 22.11.2018 год.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги; 92,46 лева неустойка за
предсрочно прекретяване на договора за услуги.
По обективно съединения иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1,
ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При наличието на тези факти съдът приема, че е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1 от
ГПК, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване със сила на присъдено нещо, че в полза
на ищцовото дружество съществува вземане срещу ответника в претендирания в петитума
на исковата молба размер на сумата 1552.02 лв., представляваща общ сбор на дължимите
суми, съгласно фактура №**********/10.04.2019 год., фактура № **********/10.05.2019
год., фактура №**********/10.06.2019 год., фактура № **********/10.07.2019 год. и
фактура №**********/10.08.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане на вземането. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на
ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да
съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от
ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес в хипотезата
на иск с правно основание чл.422 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно и ако тя не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл
специални положителни обстоятелства, обосноваващи правният интерес от предявяване на
установителен иск по чл.422 от ГПК са :1/.издадена заповед за изпълнение; 2/.подадено в
двуседмичният срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл.414, ал.2 от
ГПК от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на
12
чл.47, ал.5 от ГПК; 3/.спазване на срока за предявяване на установителния иск съществуване
на вземаното по чл.415, ал.1 от ГПК.
В случая правният интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по
заповедното производство /Ч.гр.дело №79282021 год. по описа на РС-гр.Ловеч/ документи.
След извършена служебна проверка исковият съд установи, че по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №434/23.04.2021 год. по Ч.гр.дело
№792/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, длъжникът е подал възражение в срока по чл.414,
ал.2 от ГПК, което е дало основание на заповедния съд да даде указание на заявителя за
предявяване на искова претенция по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК
/разпореждане №887/28.05.2021 год./, който иск е подаден в законният едномесечен срок от
съобщението, съгласно чл.415, ал.4 от ГПК. С предявеният иск се цели установяване
съществуване в полза на ищеца на парично вземане, като предметът на настоящото исково
производство е обусловен от издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №434/23.04.2021 год. по Ч.гр.дело №792/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Като особен иск, произтичащ след като се е развило друго „проверовъчно“ производство,
искът по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК се характеризира, освен със
специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно
от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо
наличието на допълнителни специални абсолютни положителни предпоставки за
допустимост. Една от тях е да има идентичност между заповедното и исково производства,
като съвпадение е нужно, както от субективна, така и от обективна страна, при което цената
на иска, трябва да съответства на размера на вземането по смисъла на чл.410 от ГПК, за
което заявителят – ищец е получил заповедта за изпълнение.
В процесният случай съдът установява, че е налице пълен идентитет, както субективен, така
и от обективна страна между цената на предявения иск, която е в размер общо на 1 552,02
лева и размерът на вземането, за което в заповедното производство заявителят – ищец е
получил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №434/23.04.2021
год. по Ч.гр.дело №792/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч за сумата 1 552,02 лева. Ето защо
така предявеният положителен установителен иск е допустим.
Основателността на претенциите по искове за реално изпълнение за непогасени суми по
договори за предоставени мобилни услуги, съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, е предпоставено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, от страна на ищеца на следното :
че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения, че действително
е извършил за сметка на доверителя възложените му от същия действия, изискуемост на
претендираните вземания за възнаграждения, както и уведомяване за предсрочно
прекратяване на договорите.
В тежест на ответника е да установи, че задължението му е погасено – пълно и главно.
С приложените по делото Договор за мобилни услуги №*********/24.05.2011 год.,
Сертификат за пакетни услуги от 16.09.2014 год. и допълнително споразумение №*********
към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 22.11.2018 год., съдът
13
приема, че по безпорен начин е установено наличието на възникнали договорни
правоотношения между „Теленор България“ЕАД – доставчик и ИВ. СТ. Д. – абонат и
потребител, по силата на които ищецът е поел задължение да предоставя на ответника
мобилни услуги за определен срок от време. Предвид създадената между страните
облигационна обвързаност по ненаименовани договори за услуги, съдът счита, че ищецът е
предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на
ЗЕС, а ответника притежава качеството, както на абонат на електронни съобщителни услуги
съгласно Параграф 1, т.1 от ДР на ЗЕС, така и на потребител по смисъла на Параграф 13, т.1
от ДР на ЗЗП, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стаки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. Следователно на ответника в качеството на физическо лице от предприятие,
предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги са предоставени
далекосъобщителни услуги. В този смисъл основателността напредявените искове е
предпоставено от установяване от ищеца, освен наличието на валидни договори и наличието
на обстоятелства, допускащи неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл.143
от ЗЗП, в това число, че тези клаузи са били индивиуално уговорени по смисъла на чл.146 от
ЗЗП.
В настоящият случай е налице хипотезата на сключване на договор при предварително
установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл.226, ал.3 от ЗЕС са
неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и крайния потребител.
Съглано чл.298 от ТЗ търговски договор е възможно да се сключи при предварително
установени от едната страна Общи условия, които на практика съдържат клаузите на
договора. Предпоставка за валидност на Договора при предварително установени от едната
страна Общи условия е приемане на същите от насрещната страна по договора, тъй като
установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общите условия стават
задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. В текста на
чл.298, ал.2 от ТЗ законодателят е предвидил допълнитело изискване – за предаване на
Общите условия на насрещната страна по договора, когато за действителността на договора
има изискване за писмена форма, тъй като в противен случай те няма да имат дейсвие за нея.
От прилежените към процесните индивидуални договори Общи условия на дружеството –
ищец, представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абанати
и потребители се установява, че абонатът – ответник е декларирал, че е запознат с тях.
Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекъсобщителна мрежа, задължение на
потребителя е да заплаща възнаграждение. С подписите и дововорите и в Общите условия
на оператора, които не са оспорени, И.Д. е удостоверила, че ги приема е се задължава да ги
спазва. От тях се установява, че дружеството има право да получава абонаментна цена,
заплащаща се абоната всеки месец, както и дължимата цена на всечки използвани от него
услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. съгласно договорите дружеството –
оператор ежемесечно издава фактура на определена дата за ползваните услуги, като
неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението да я заплати в
14
определения срок. Претендираните в настоящото исково производство суми за потребени
мобилни услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, е следвало да бъдат платени от
ответника в срока, уговорен в Общите уловия. По делото от ответната страна не се твърди и
не са ангажирани доказателства за извършено плащане, поради което претенцията за
потребени услуги, индивидуализирани в представените по делото фактури се явява
основателна до пълния претендиран размер на сумата.
Ответницата, чрез пълномощника си е оспорила по съдържание фактура
№**********/10.04.2019 год. на обща стойност 797,59 лева, а по основание и размер всички
останали фактури, но според съда така представените по делото фактури, на които ищецът
се позовава, за да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение за доставяне на
определен вид услуга и надлежното им фактуриране, са съставени по надлежния ред и
формална страна имат всички задължителни реквизити на ЗСч и като счетоводни документи
се ползват с документална обоснованост за всеки един свой реквизит, включително за
предмета и стойностното изражение на съответната стопанска операция, която е отразена в
тях. В този смисъл възражението на адв.Л., че с така представените първични счетоводни
документи не се доказва наличието на задължение за използване на посочените в него
услуги във визирания размер, съдът счита, за неоснователно и неподкрепено с релевантни
доказателства, които да го подкрепят, тъй като видно и от заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза в счетоводната система на ищеца по партидата на
ответника през процесния период от време са направени счетоводни записвания по всички
издадени фактури на името на ответника, като процесните фактури са надлежно
осчетоводени при „Теленор България“ЕАД. Факт, посочен в заключението на вещото лице е,
че плащане на абоната за погасяване на задълженията по процесните фактури не е
регистрирано, като тази констатация на експерта не е оспорена от ответната страна, а и се
потвърди по несъмнен начин и от събраните по делото писмени доказателства.
В този смисъл съдът счита, че при така възникналите между страните облигационни
отношения, ответникът е неизправна страна, тъй като не е изпълнил задължението си в
сроковете и по начина, уговорен между страните. Касае се за парично задължение, чието
реално изпълнение е възможно и в интерес на кредитора. Искането на ответната страна за
частично уважаване на исковата претенция и за отхвърлянето й в частта относно
претенцията по фактура №**********/10.04.2019 год. за роуминг услуги в размер на 787,73
лева с ДДС, разлика между стандартна цена на мобилно устройство и преференциална цена
от 226,90 лева, както за неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 92,46 лева по
фактура №**********/10.08.2019 год., е изцяло необосновано и не кореспондира на
представените в исковото производство писмени доказателства, от които се установи
безпорно, че ответницата като потребител се е възползвала от услугата интернет услуги в
роуминг, за което е налице водена писмена кореспонденция между страните в периода 01.-
04.2019 год., а за неблагоприятните последици във връзка с прекратяване на договора в
случай на неизпълнение от нейна страна, И.Д. е била информирана още с подписване на
договорите с оператора, но след като не е заплатила доброволно сумите към ищеца са й
15
начислени и допълнителни суми, за които тя е била надлежно информирана, като й е даден
10 дневен срок за доброволно погасяване на задължението, но тъй като тя не е изпълнила
точно задължението си е налице правото на кредитора да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение по смисъла на чл.79 от ЗЗД.
След като е безпорно по делото, че е налице неизпълнение на парично задължение, то
според чл.86, ал.1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, която в конкретният казус е датата на която е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 23.04.2021 год. до
окончателното изплащане на вземането.
Ето защо предявеният положителен установителен иск се явява основателен и доказан,
поради което следва да се приеме за установено наличието на вземането им по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.дело №792/2021 год. по описа на РС-
гр.Ловеч против длъжника -ответник ИВ. СТ. Д. с ЕГН-**********, както следва : 1552.02
лв. (хиляда петстотин петдесет и два лева и две стотинки), представляваща общ сбор на
дължимите суми, съгласно фактура №**********/10.04.2019 год., фактура
№**********/10.05.2019 год., фактура №**********/10.06.2019 год., фактура
№**********/10.07.2019 год. и фактура №**********/10.08.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 23.04.2021 год. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските.
При този изход на исковия процес основателна е и ищцовата претенция за заплащане на
направените в хода на исковия процес разноски, възлизащи в размер на сумата 637,41 лева,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща 31,04 лева внесена по сметка на съда държавна
такса, 406,37 лева адвокатско хонорар и 200 лева депозит за вещо лице.
Ответната страна дължи на ищовата и заплащане на сумата 391,04 лева, представляваща
направени в заповедното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
включващи 31,04 лева платена държавна такса по сметка на съда и 360 лева адвокатски
хонорар.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, ал.1 във
връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, наличието на вземане на
ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост“4, Бизнес Парк София, сграда 6, по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.дело №792/2021 год. по
описа на РС-гр.Ловеч против длъжника - ответник ИВ. СТ. Д., ЕГН-********** от ***,
16
както следва : 1 552.02 лв. /хиляда петстотин петдесет и два лева и две стотинки/,
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №**********/10.04.2019
год., фактура №**********/10.05.2019 год., фактура №**********/10.06.2019 год., фактура
№**********/10.07.2019 год. и фактура №**********/10.08.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 23.04.2021 год. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника ИВ. СТ. Д., ЕГН-********** от *** да заплати на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост“4, Бизнес Парк София, сграда сумата в размер
общо на 637,41 /шестотин тридесет и седем лева четиридесет и една стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в исковото производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща 31,04 лева внесена по сметка на съда държавна
такса, 406,37 лева адвокатско хонорар и 200 лева депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА ответника ИВ. СТ. Д., ЕГН-********** от *** да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район
„Младост“, ж.к.“Младост“4, Бизнес Парк София, сграда сумата в размер общо на 391,04
/триста деветдесет и един лева и четири стотинки/, представляваща направени в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи
31,04 лева платена държавна такса по сметка на съда и 360 лева адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, подадена чрез съда, който е
постановил решението до ОС-гр.Ловеч, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
на основание чл.259, ал.1 от ГПК.
Препис от същото след влизането му в сила да се приложи по Ч.гр.дело №792/2021
год. по описа на РС-гр.Ловеч за сведение.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
17