№ 6931
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100503711 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 14249/22.08.2023 г., постановено по гр.д. №22038/2022 г.
на СРС, ГО, 140 състав, е признато за установено по исковете с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във
вр. с чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
предявени от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, срещу Д. О. Б., ЕГН
**********, и Н. О. Б., ЕГН **********, че Д. О. Б. и Н. О. Б. в качеството им
на наследници по закон на Т.С. Б., починала на 08.08.2017г., дължат при
условията на разделност по равно на „Юробанк България“ АД вземания по
договор за потребителски кредит №FL596808 от 15.07.2011г. и анекс №1 към
договора от 28.08.2013г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.д. №56715/2020г. на СРС, 140 състав, както
следва: 1064,07 лева – главница, ведно със законна лихва от 16.11.2020г. до
изплащане на вземането, 108,40 лева – възнаградителна лихва за периода от
15.05.2017г. до 16.08.2018г., 216,59 лева – мораторна лихва за периода от
15.04.2017г. до 12.03.2020г., 40 лева – такса за периода от 15.05.2017г. до
11.11.2020г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците в
първоинстанционното производство Д. О. Б., ЕГН **********, и Н. О. Б.,
ЕГН **********, в която са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че присъдената
1
мораторна лихва е погасена по давност към 16.11.2020 г., когато е подадено
заявлението по чл.417 ГПК. Поддържа се, че претендираната договорна лихва
и неустойка не се дължат съгласно нормата на чл.33 ЗПК, съгласно която при
допусната забава в изпълнението на главното задължение, кредиторът има
право единствено на обезщетение за забава в не по-голям размер от размера на
законната лихва. Въззивниците сочат, недължими се явяват и присъдените
разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер от 40
лв., която не представлявали такса, а обезщетение за неизпълнение. Моли се
за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемият „Юробанк България“ АД е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който излага доводи за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Поддържа се, че сключеният договор за банков кредит е
действителен, като съдържа всички задължителни реквизити по чл.11 ЗПК.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
По делото не е спорно, че между ищеца и наследодателя на ответниците
– Т.С. Б. е било налице облигационно отношение по силата на сключения
между тях договор за потребителски кредит №FL596808 от 15.07.2011г.,
изменен с анекс №1 към договора от 28.08.2013г. с посоченото в исковата
молба съдържание; че кредитодателят е предал на кредитополучателя
заемната сума, като целият кредит е бил усвоен на 15.07.2011г., както и, че
ответниците са наследници на кредитополучателя. По силата на сключения
договор, банката е предоставило потребителски кредит на Т.С. Б. (в
качеството на кредитополучател) за сумата в размер на 2610 лв., срещу
задължение на кредитополучателя да я върне на 85 броя месечни вноски.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, заедно с
2
договорената възнаградителна лихва. По своята правна характеристика
договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и
формален, при който целта, в случай, че такава е уговорена, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Месечната вноска включва главница и лихви, като размерът им се определя от
размера на отпуснатия заем, срока, за който е отпуснат, и лихвения процент,
по който е отпуснат, съгласно погасителен план. Размерът на
възнаградителната лихва е договорен в чл.3 от сключения договор - фиксиран
размер от 7,5 % за първата година и базовия лихвен процент на банката с /13,2
% към датата на сключване на договора/ и надбавка в размер от 0,800 пункта.
Годишният процент на разходите по кредита и общата дължима сума към
датата на сключването на договора са посочени в чл.3,ал.4: 15,17% - годишен
процент на разходите, 4215,04 лв. – обща дължима сума по договора. Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, договореният размер на
кредита е усвоен изцяло от кредитополучателя на 15.07.2011 г. В договора за
кредит е посочено, че неразделна част от него е Погасителен план, който е
приложен по делото.
От съдържанието на договора се установява, че са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК /в приложимата към
правоотношението редакция/, като не се и констатира договорът да
противоречи на императивни правни норми. Договорената лихва не е
прекомерна, а ГПР не надвишава пределно допустимия размер по чл.19,ал.4
ЗПК. Заплащането на присъдената такса за извънсъдебно събиране на
вземането не условия за отпускане на кредита, поради което и няма как да
бъде включена в ГПР. Ето защо и доводите на въззивниците за нищожност на
сключения договор за кредит се явяват неоснователни.
От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.417,
т.2 от ГПК – 16.11.2020г. има неплатени суми по договора за кредит, както
следва: 1064,07 лева – главница с падежи от 15.04.2017г. до 15.08.2018г.,
108,40 лева – неплатена договорна лихва с падежи от 15.05.2017г. до
15.08.2018г., 40 лева – неплатена такса за обслужване на разплащателната
сметка, и 234,20 лева – неплатена лихва за просрочие за периода от
15.04.2017г. до 12.03.2020г. Вещото лице посочва, че последно заплатената
3
сума по договора за кредит е на 31.07.2017г. и е послужила за погасяване на
част от вноската с падеж 15.03.2017г. и 15.04.2017г. и няма последващи
плащания по кредита, като неплатени са вноските с падежи от 15.04.2017г.
(частично) до 15.08.2018г.
По изложените съображения и доколкото ответниците са единствени
деца и наследници по закон на кредитополучателя Т.С. Б. /третият наследник
О.Д.Б. се е отказал от оставеното наследство/, то в полза на ищеца е
възникнало вземане спрямо Д. О. Б. и Н. О. Б. в размер на по ½ от
непогасените вземания, установени с изготвената СЧЕ.
По отношение на евентуално заявеното възражение за изтекла
погасителна давност, съдът намира следното: с Тълкувателно решение №
3/2023 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС е
прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част
от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно
чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. По отношение
на главницата приложима е общата петгодишна давност по чл.110 ГПК,
доколкото уговорката между страните за връщане на предоставена като
кредит сума на погасителни вноски не превръща този кредит в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението
на части. По отношение на начислените лихви и неустойки, приложима е
кратката тригодишна погасителна давност.
В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностния срок е спрял да тече
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е
подадено на 16.11.2020 г /с което и давността е била прекъсната/., като
ищецът претендира главница за неплатени вноски с падеж от 15.04.2017г.,
поради което и възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните 40 лв. такси, доколкото за тях
отново приложима е общата петгодишна погасителна давност.
4
По отношение претенцията за договорна и мораторна лихва, приложима
е кратката тригодишна погасителна давност. Ето защо и всички вземания с
настъпил падеж преди 09.09.2017 г. /3 години преди датата на заявлението с
прибавяне на 2 месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. когато
давност не е текла/, са погасени по давност. Ето защо и вземанията за
договорна лихва за периода 15.04.2017 г. - 15.08.2017г. в общ размер от 58,24
лв. са погасени по давност, поради което и предявеният иск за договорна
лихва се явява основателен до размера от 50 лв. и неоснователен до пълния
предявен размер от 108,4 лв.
По отношение претенцията за мораторна лихва, същата се явява
погасена по давност за периода 15.04.2017 г. - 15.08.2017г. Непогасена е
мораторната лихва за периода 16.08.2017 г. – 12.03.2020 г., чийто размер,
изчислен по реда на чл.162 ГПК, възлиза на 190 лв. До този размер искът се
явява основателен и неоснователен до пълния предявен размер от 234,20 лева.
С оглед частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в
която е уважен предявеният иск за договорна лихва за сумата над 50 лв.,
както и мораторна лихва за сумата над 190 лв. В останалата част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, решението на първоинстанционния съд следва
да бъде ревизирано и в частта за разноските. Първоинстанционното решение
следва да отменено в частта, в която в полза на ищеца са присъдени разноски
за исковото производство за сумата над 720,5 лв., както и разноски по
заповедното производство за сумата над 373,41 лв. За въззивното
производство право на разноски имат и двете страни, но въззивникът не е
заявил претенция за разноски, а въззиваемият не е представил доказателства
да е сторил такива, поради което и разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 14249/22.08.2023 г., постановено по гр.д.
№22038/2022 г. на СРС, ГО, 140 състав, в частта, в която е признато за
установено по исковете с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1
5
от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, срещу Д. О. Б., ЕГН **********, и Н. О. Б., ЕГН **********, че Д.
О. Б. и Н. О. Б. в качеството им на наследници по закон на Т.С. Б., починала на
08.08.2017г., дължат при условията на разделност по равно на „Юробанк
България“ АД вземания по договор за потребителски кредит №FL596808 от
15.07.2011г. и анекс №1 към договора от 28.08.2013г., за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.д.
№56715/2020г. на СРС, 140 състав: сумата над 50 лв. – възнаградителна лихва
за периода от 15.05.2017г. до 16.08.2018г., сумата над 190 лева – мораторна
лихва за периода от 15.04.2017г. до 12.03.2020г., както и в частта, в която в
полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* са присъдени разноски по
исковото производство за сумата над 720,5 лв., както и разноски по
заповедното производство за сумата над 373,41 лв., и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
срещу Д. О. Б., ЕГН **********, и Н. О. Б., ЕГН **********, искове с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено, че Д. О. Б. и Н. О. Б. в качеството им на наследници
по закон на Т.С. Б., починала на 08.08.2017г., дължат при условията на
разделност по равно на „Юробанк България“ АД вземания по договор за
потребителски кредит №FL596808 от 15.07.2011г. и анекс №1 към договора от
28.08.2013г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417,
т.2 от ГПК по ч.гр.д. №56715/2020г. на СРС, 140 състав: сумата над 50 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 15.05.2017г. до 16.08.2018г., сумата над
190 лева – мораторна лихва за периода от 15.04.2017г. до 12.03.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14249/22.08.2023 г., постановено по гр.д.
№22038/2022 г. на СРС, ГО, 140 състав, в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6