Р E Ш Е Н И Е
№ 425
гр. Плевен, 04.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Плевен, VІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
При секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ административно дело № 276 по описа за 2022 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 25, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските
фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ- заглавието изменено, ДВ, бр. 51 от
2022 г., в сила от 1.07.2022 г., предишно заглавие Закон за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове - ЗУСЕСИФ), във
връзка с чл. 111, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за
2021 г. и чл.5, т.7 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 416 на МС от 1.12.2021 г. за условията, реда и размера за предоставяне от
държавата на безвъзмездни средства на автобусните превозвачи, които притежават
лиценз за превоз на пътници (Постановление
№416).
Делото е образувано по жалба от „Д. Комерс - НА“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул. „Д.П.“ № 12, чрез Адвокатско
дружество „Л. и П.“, ЕИК ***, чрез адв. К.А., срещу отказ, постановен по BG-*********-2021-01 - Схема за предоставяне от държавата на безвъзмездни средства на
автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз на пътници,
обективиран в ред № 10 от списък на неодобрените за Финансиране
заявления от 15.03.2022 г., представляващо Приложение № 1 към Заповед № РД-058-90/25.02.2022
г. /точният номер на заповедта е № РД-08-90/25.02.2022 г., с неточния номер
заповедта е публикувана на интернет страницата на ответника – в този смисъл е неговото становище на л.458
и сл. от делото/.
В жалбата се сочи, че е отказано отпускането на безвъзмездна
държавна финансова помощ /БФП/, като посоченият акт е незаконосъобразен,
издаден в противоречие на чл. 146 от АПК, а именно при неспазване на
установената форма, съществено нарушение на административно производствените
правила, противоречие е материалноправните разпоредби и несъответствие с целта
на закона, поради което се моли да се отмени като незаконосъобразен.
Твърди се, че „Д. Комерс - НА” ООД е кандидат -
бенефициент по процедура BG-000695388-2021-01 - „Схема за предоставяне от държавата
на безвъзмездни средства на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за
превоз на пътници“ и отговаря на всички оповестени на страницата на
Министерството на транспорта съобщения и изисквания.
Навеждат
се доводи, че отказът е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21
от АПК, като се посочва съдебна практика в този смисъл.
Сочи се, че липсват данни за компетентността на издалото акта лице, като се твърди, че същият следва да бъде издаден от министъра на транспорта и съобщенията съгласно чл. 9 от Закона за държавните помощи /ЗДП/. Твърди се, че списъкът не отговаря на чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 от АПК, доколкото не е изготвен в писмена форма, и е публикуван на страницата на министерството в интернет без подпис и печат на лицето, което го е издало.
Излагат се
съображения, че актът не е мотивиран, доколкото административният орган е
изложил непълни, непоследователни и бланкетни мотиви - "След извършена служебна проверка чрез
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", се установи, че
кандидатът е извършил нарушение, установено с влязло в сила наказателно
постановление или съдебно решение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл.
63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301-305 от
Кодекса на труда или чл. 13,
ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични
задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството
на държавата, в която кандидатът е установен, с което е недопустим кандидат,
съгласно чл. 3, т. 5 от Реда за подаване, разглеждане и преценка. На основание
горното, кандидатът е недопустим по критерий от Етап III,
т. 10 от Критерии и методика за оценка на заявленията за кандидатстване,
Приложение № 12 от Реда за подаване, разглеждане и преценка и заявлението се
отхвърля“. Твърди се, че органът е
цитирал бланкетно основание за отхвърляне на проектното предложение, без да
изведе ясни и конкретни мотиви в тази насока. Счита се, че е непонятно кога е
извършена служебната проверка и на коя дата е получен отговор от Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“. Не е изведено какво нарушение е извършено
и под коя правна норма е подведено, дали е установено с наказателно
постановление или съдебно решение, както и дали последните са влезли в сила и
на коя дата.
Сочи се, че порок
във формата на обжалвания отказ е фактът, че същият не отговаря и на
изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, тъй като не съдържа изрично
разпореждане пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.
Счита се, че
отказът не отговаря па заложените цели по BG- *********-2021-01 - „Схема
за предоставяне от държавата на безвъзмездни средства на автобусните
превозвачи, които притежават лиценз за превоз на пътници“, както и противоречи
и на принципа на съразмерност, по аргумент от чл. 6 от АПК.
Жалбоподателят се позовава на чл. 21 от ЗДП,
съгласно който държавните помощи, включително всяко намерение за предоставяне
на нова държавна помощ или за изменение на съществуваща държавна помощ,
подлежат на уведомяване пред Европейската комисия и задължително съдържа
информация за целите, характеристиките, параметрите и условията за предоставяне
на помощта, съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 1 от ЗДП. А според чл. 15, ал. 1 от ЗДП
администраторът на помощ (в случая Министерството на транспорта и съобщенията)
е длъжен преди предоставяне на нова държавна помощ да уведоми министъра на финансите.
За да се провери законосъобразността на издадения административен акт - дали е
издаден в съответствие на одобрена държавна помощ от Европейската комисия,
предвид липсата на публикувани официални документи в тази насока, министърът на
транспорта и съобщенията следва да представи изрични доказателства в тази
насока, каквито не са налице.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 5
от Ред за подаване, разглеждане и преценка за допустимост на заявленията за
кандидатстване на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз на
пътници за получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на чл.
111 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. /по-долу
Ред/ и Постановление № 416/01.12.2021 г. на Министерския съвет, се задава
недопустимост на кандидатите, ако последните са извършили нарушение, установено
с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал, 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл.
245 и чл. 301-305 от
Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган,
съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен. Видно
от текста на разпоредбата, никъде не се съдържа за какъв срок/период назад във
времето следва да се преценява и изследва от административния орган
недопустимост на кандидатите, не е определен и началният момент. Във връзка с
това се твърди, че е незаконосъобразна, доколкото когато се въвеждат
ограничения, същите никога не са „завинаги“, и следва да се приложат по
аналогия актове от по-висок ранг – чл. 54, ал. 1, т. 6 и чл. 57, ал. 3, т. 2,
буква „б“ от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Сочи, че е предприел мерки,
които гарантират надеждността му, на основание чл.56 ЗОП, като е заплатил дължимата
сума по наказателно постановление /НП/. В тази връзка сочи, че в Условията за
кандидатстване е посочено, че кандидатите
имат право да представят доказателства,
че са предприели мерки, които гарантират тяхната надеждност.“
/стр. 31 и 32 от условията/. Същите представляват административен акт, с който
са се съобразили.
Посочва се, че по отношение на дружеството има издадено НП № 12-001521/18.03.2021 г., влязло в сила на 29.03.2021
г. за нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. На 11.02.2022 г. с молба
вх. № *********, до Изпълнителна агенция „Главна инспекция но труда“
дружеството е отправило нарочно искане за издаване на удостоверение, доказващо
надеждността на „Д. Комерс - НА“ ООД. Същото е издадено на 16.02.2022 г. и е
подадено до Министерството на транспорта и съобщенията с молба, с рег. № 32-01-106/23.02.2022 г. По този начин „Д. Комерс - НА“ ООД е предоставило
доказателства на административния орган за допустимост на проектното си
предложение. Въпреки това обаче, произнасяне по подадената молба липсва, а на
дружеството е постановен отказ за отпускане на безвъзмездна държавна помощ.
В заключение се моли да се отмени отказът, правят
се и доказателствени искания.
С разпореждане № 1654/06.04.2022 г. /л. 145/ жалбата е оставена без движение за внасяне на държавна такса, като такава е внесена в определения от съда срок /л. 420/.
Ответникът е подал писмен отговор на
жалбата, съгласно представената му възможност с Определение № 941/16.05.2022 г.
/л. 422/. В същия /л.л. 444-450/, чрез юрк. Й., се излагат доводи за нейната
неоснователност. Моли се същата да бъде
отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Твърди се, че обжалването на чл. 3,
т. 5 от Реда за подаване, разглеждане и преценка за допустимост на заявленията
за кандидатстване на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз
на пътници за получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на
чл. 111 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и
Постановление № 416/01.12.2021 г. на Министерския съвет, е недопустимо. Твърдението,
че „липсват достатъчно данни за компетентността на издаващото акта лице“ се
счита за изцяло неоснователно. Излагат се съображения, че Заповед № РД-08-90/25.02.2022 г. е подписана
от министъра на транспорта и съобщенията. Списъкът е част, Приложение № 1 към
Заповед № РД-08-90/25.02.2022 г., която е подписана от министъра - тоест
подписани от министъра са всички нейни части, включително и списъка. Счита се, че компетентността на министъра е
очевидна от посочените в заповедта правни основания - чл. 16 от Устройствения
правилник на Министерството на транспорта и съобщенията и Постановление № 416
от 01.12.2021 г. на Министерския съвет. Твърди се, че заповедта препраща към списъка, в който
изчерпателно са посочени основанията за отказ за предоставяне на безвъзмездните
средства. Заповедта е публикувана с всичките
й части на 15.03.2022 г. на интернет страницата на Министерството на транспорта
и съобщенията. Списъкът е подписан, доколкото заповедта, от която е част, е
подписана. Счита се, че актът е мотивиран, като видно от полученото
Удостоверение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОП, издадено от Изпълнителна агенция
„Главна дирекция по труда“, с изх. номер ИЗХУ2241851 от 18.01.2022 г., датата
на извършване на проверката е 18.01.2022 г., превозвачът
е извършил нарушение, установено с влязло в сила наказателно постановление или
съдебно решение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл.
118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301-305 от Кодекса на труда или чл.
13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични
задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството
на държавата, в която кандидатът е установен. Не се отрича, че действително в
Заповед № РД-08-90/25.02.2022 г. няма изрично разпореждане пред кой орган и в
какъв срок заповедта може да се обжалва, но се твърди, че това не е порок,
който да води до незаконосъобразност на акта. Посочва се, че съгласно
разпоредбата чл. 140, ал. 1 от АПК,
когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е
указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок
за обжалване по дял III от АПК „Производства пред съда“ - се удължава на два
месеца. В случая само се удължава срока,
в който може да се подаде жалба. Излагат се съображения, че е съобразен принципът на съразмерност, като е приложен
Редът, с който жалбоподателя се е съгласил. В § 1, ал. 2 от Постановление № 416
е предвидено, че „средствата се предоставят в съответствие с Решение на
Европейската комисия относно съвместимостта на настоящата държавна помощ по чл.
3 с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква "б" от
Договора за функционирането на Европейския съюз, по Дело SA. 100331
от 2021 г.“ Постановлението е
нормативен акт, обнародван в „Държавен вестник“. Одобряването на помощта е
публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, С 511 от 17 декември 2021 (https://eur-lex .europa.eu/legal-
content/BG/TXT/HTML/?uri=OJ:C:2021:511 :FULL&from=ENl и на
интернет сайта на Европейската комисия
('hnps://ec.europa.eu/competition/eloiade/isef/case
details.cfm?proc code=3 SA 1003311. В този смисъл процедурата на
одобряване на помощта е изцяло спазена.
Твърдението,
че срокът/периодът, за който се извършва служебната проверка на всеки кандидат
е неограничен се счита за неоснователно.
Срокът
е упоменат в самото удостоверение, издадено от Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, а именно - за периода по чл. 57, ал. 3, т. 2 от Закона за
обществените поръчки, който е „три
години от датата на влизането в сила на акт на компетентен орган, с който е
установено наличието на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 6 и чл. 55, ал. 1,
т. 2 и 3, освен ако в акта е посочен друг срок“ (приложимата за
проверката на тези конкретни обстоятелства буква „б“).
Относно
твърденията, че „чл. 3, т. 5 от Реда е незаконосъобразен“, се сочи следното:
Твърденията относно незаконосъобразността на
изискването на чл. 3, т. 5 от Реда са недопустими и неотносими към спора,
доколкото Редът представлява акт по чл. 13 АПК, не подлежи на обжалване.
Посочва се и съдебна практика – Определение № 5113 от 30.05.2022 г. на ВАС по
адм. дело № 4561/2022 г. Същата разпоредба изцяло съответства на Постановление
№ 416. Липсват основания за прилагане по аналогия на други норми.
Моли да се отхвърли подадената жалба като недопустима в частта относно
обжалването на чл. 3, т. 5 от Реда, а в другата и част - като неоснователна. Моли
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за един процесуален представител
в минимални размери. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски.
В
съдебно заседание оспорващият „Д. КОМЕРС – НА“ ООД, ГР. ПЛЕВЕН, редовно
призован, се представлява от адв. А. с пълномощно по делото. Моли
да се постанови решение, с което да отхвърли като незаконосъобразен отказа,
постановен по „Схема за предоставяне от държавата на безвъзмездни средства на
автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз на пътници“
обективиран в ред № 10 от списък на неодобрените за финансиране заявления,
представляващо Приложение № 1 към Заповед № РД-058-90/25.02.2022 г., с което на
доверителя й е отказано отпускането на безвъзмездна държавна финансова помощ. Твърди,
че този отказ е издаден в противоречие с правилата и основанията на чл. 146 от АПК. Подробни съображения за това са изложени в подадената жалба, поради което
от процесуална икономия препраща към нея. Твърди, че по делото не присъстват
доказателства, от които да е видно кой е издал процесният отказ, който дори не
е издаден и подписан в законна писмена форма. Твърди още, че липсват подпис и печат на
издаден, съответно на сайта публикуван в екселски формат има таблица, която
може да бъде редактирана от абсолютно всеки. Твърди, че по делото фигурират доказателства,
от които е видно, че е качен друг списък. Фигурират два различни списъка.
Единият е в електронен вариант и в следващият момент на хартиен носител с
изписано на ръка правилният номер на съответната заповед. Моли да бъдат присъдени
разноски, за което представя списък с доказателства.
В
съдебно заседание ответникът - МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА, редовно
призован, се представлява от И.Н.Й. – държавен експерт в отдел „Международни
правни норми“ в дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта и съобщенията,
с пълномощно по делото
и от А. Г. с пълномощно. Моли да се отхвърли
жалбата като недопустима в частта относно обжалването на чл. 3, т. 5 от Реда, и
за неоснователна в останалата й част, въз основа на подробните мотиви и
съображения, изложени в отговора. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски от жалбоподателя. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за един процесуален представител в минимален размер.
Административен
съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149,
ал.1 от АПК, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на
правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен
акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Предмет на делото е отказ, постановен по BG-*********-2021-01 - Схема за предоставяне от държавата на
безвъзмездни средства на автобусните
превозвачи, които притежават лиценз за превоз па пътници, обективиран в ред № 10 от списък на неодобрените за Финансиране заявления от 15.03.2022 г.,
представляващо Приложение № 1 към № РД-08-90/25.02.2022 г. /същата Заповед е
публикувана на интернет страницата на министерството под неточния №
РД-058-90/25.02.2022 г./. Следва да се посочи, че с жалбата се обжалва само
отказът. Въпреки че е налице твърдение, че чл.3, т.5 от Реда е
незаконосъобразен, видно от самата жалба, тази разпоредба не се обжалва, а само
се иска приложението на правни норми вместо нея, като се излагат твърдения за
приложение на правото по аналогия.
Видно
от отказа, същият е постановен на основание, че "След извършена служебна проверка чрез Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда", се установи, че кандидатът е извършил нарушение,
установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228.
ал. 3, чл. 245 и чл. 301-305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност ши аналогични задължения, установени с акт на компетентен
орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът е установен,
с което е недопустим кандидат, съгласно чл. 3, т. 5 от Реда за подаване,
разглеждане и преценка. На основание горното, кандидатът е недопустим по
критерий от Етап III, т. 10 от Критерии и
методика за оценка на заявленията за кандидатстване, Приложение № 12 от Реда за
подаване, разглеждане и преценка и заявлението се отхвърля“
От
събраните доказателства се установя следното:
МТИТС
е издало Ред за подаване, разглеждане и преценка за допустимост на заявленията
за кандидатстване на автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз
на пътници за получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на
чл.111 от ЗДБРБ за 2021 г. и Постановление № 416/01.12.2021 г. на Министерския
съвет /Ред - л.л.58-106/. В чл.3, т.5 от същия е посочено: Недопустими
кандидати по процедурата са превозвачи, които не отговарят на изискванията на
чл.2, както и които: 5. са извършили нарушение, установено с влязло в сила
наказателно постановление или съдебно решение, на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 - 305 от Кодекса на труда или на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност или
аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган съгласно
законодателството на държавата, в която кандидатът е установен; Част от същия
Ред са „Насоки за кандидатстване по предоставяне на безвъзмездни средства на
автобусните превозвачи, които притежават лиценз за превоз на пътници /л.31,
гръб-л.55/. Част от същия са условия за кандидатстване /л.50, гръб – л.55/. В
същите е посочено /л.55, първи абзац/, че „Вследствие на извършена служебна проверка от страна на МТИТС или
упълномощено от него лице се установи, че дружеството има влязло в сила
наказателно постановление или съдебно решение за нарушение на обстоятелства по
чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки следва да представите ново удостоверение, от което да е видно, че
за дружеството не е установено да има влязло в сила наказателно постановление или
съдебно решение за нарушение на обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона
за обществените поръчки или кандидати,
които видно от Удостоверението по точка 4. имат влязло в сила наказателно
постановление или съдебно решение за нарушение на обстоятелства по чл. 54, ал.
1, т. 6 от Закона за обществените поръчки имат право да представят доказателства, че са предприели мерки, които
гарантират тяхната надеждност.“
Дружеството
е подало попълнен формуляр за кандидатстване по схемата по образец /л.л.23-31/.
Част от преписката е подадена молба вх.№22012995 от дружеството до ИА „ГИТ“
/л.55, гръб/, в която се сочи, че НП № 12-001521/18.03.2021
г., издадено от директора на ДИТ – Монтана е платено на 19.05.2021 г., с оглед
на което се иска издаване на удостоверение, което до послужи пред МТИТС във
връзка с процедурата, като удостовери факта на надеждността на дружеството. Въз
основа на искането, е изпратено писмо /л.56/ от ИА ГИТ, в което се сочи, че
срещу дружеството е издадено НП ***-001521/18.03.2021 г. за извършено нарушение
на чл.63, ал.2 от КТ, с определена в него имуществена санкция в размер на 1500
лева. Същото НП е влязло в законна сила на 29.03.2021 г., като имуществената
санкция е доброволно заплатена на 07.06.2021 г. След служебна справка е
установено, че дружеството няма задължения към ИА ГИТ по влезли в сила НП или
съдебни решения. Писмото на ИА ГИТ е представено на министерството с молба /л.56,гръб-л.57/,
като се сочи, че с оглед извършеното плащане на имуществената санкция, наложена
с НП се доказва надеждността на дружеството и същото отговаря на условията за
кандидатстване по схемата.
Със
заповед № РД-08-536/23.12.2021 г. /л.л.107-108/ е определен съставът на оценителна комисия.
До
министъра на транспорта и съобщенията е изпратен доклад от председателя на
оценителната комисия /л.119,гръб-л.121/, в който се сочи, че неодобрените
кандидати, които не отговарят на условията за допустимост са 52, които са
описани подробно с мотивите за отхвърляне в списък на неодобрените за
финансиране заявления, приложение към проекта на заповед за отказ за
предоставяне на безвъзмездните средства.
Издадена
е Заповед № РД-08-90/25.02.2022 г. на министъра на транспорта и съобщенията
/л.109/. Като правно основание за издаването й са посочени чл. 16 от
Устройствения правилник на Министерството на транспорта и съобщенията,
Постановление № 416 от 01.12.2021 г. на Министерския съвет и чл.8 от Реда. Със
същата заповед се отказва да бъде предоставена БФП на недопустимите кандидати,
които са посочени в Приложение № 1 към заповедта. Видно от Приложение № 1
/л.л.110-119/, десети по ред е жалбоподателят, като са изложени посочените
по-горе мотиви.
Видно
от признанието на ответника на л.458, заповедта е публикувана с всичките й
части на 15.03.2022 г. на интернет страницата на Министерството на транспорта и
съобщенията, като при това е била допусната техническа грешка – вместо точния
номер РД-08-90/25.02.2022 г., същата е публикувана под номер
РД-058-90/25.02.2022 г.
Жалбата
е подадена 29.03.2022 г., видно от вх.№ на министерството на л.5.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Заповедта
и Приложение №1 към нея в частта му под номер 10 са издадени от компетентен
орган. Съгласно чл.16 от Устройствения правилник на Министерството на транспорта и съобщенията,
министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Съгласно чл.9,
ал.3 от ЗДП, когато държавната помощ или
минималната помощ се предоставя с акт на Министерския съвет, администратор на
помощта е министърът или друг публичен орган, който е отговорен за изпълнението
на съответната държавна политика в сектора, в който помощта се предоставя.
Съгласно Постановление №416, същото урежда условията, реда и размера за
предоставяне от държавата на безвъзмездни средства на автобусните превозвачи,
които притежават лиценз за превоз на пътници. С оглед предмета на това
постановление, и факта, че се предоставя държавна помощ, съгласно ЗДП именно
министърът на транспорта и съобщенията е компетентен да я предостави или
откаже, доколкото именно той е отговорен за изпълнението на съответната
държавна политика в сектора на автобусните превози - държавна помощ се
предоставя на автобусни превозвачи, които притежават лиценз за превоз на
пътници.
Решението
е издадено в задължителната по закон писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК, като
следва да се посочи, че твърденията за липса на мотиви, както и за тяхната
бланкетност, не са основателни. Видно от мотивите, заявлението на дружеството е
било прието за недопустимо, доколкото по отношение на същото дружество е налице
нарушение, установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно
решение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118,
чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301-305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или
аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството
на държавата, в която кандидатът е установен. Следва да се посочи, че от
административната преписка е виден както номерът на НП, така и датата на
издаването му и влизането му в сила. Видно е също, че НП е за извършено от
дружеството нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, която хипотеза попада в приложното
поле на чл.5, т.7 от Постановление №416. В същия смисъл е и посочената
разпоредба от Реда, която само възпроизвежда нормата на постановлението.
Съществуването на издадено и влязло в сила НП се признава от дружеството, като
същото счита, че това НП не следва да води до посочените в акта правни
последици, доколкото се претендира надеждност по смисъла на ЗОП.
Спазени са
съществените административно производствени правила. По преписката са приобщени
както представените от заявителя документи, включително писмото от ИА ГИТ до
дружеството, така и служебно направените справки. Следва да се посочи, че
публикуването на заповедта под грешен номер на интернет страницата на
министерството не е съществено нарушение, което да се отрази на нейната
законосъобразност. Тази грешка не затруднява защита на жалбоподателя, нито
променя разпореденото от заповедта.
По
отношение на спазването на материалния закон и целта на закона съдът съобразява
следното:
Съгласно
чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ /това е наименованието на закона към датата на
постановяване на акта/, в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове чрез подбор на
проектни предложения, не може да участват и безвъзмездна финансова помощ не се
предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие
в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществените поръчки
или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за
възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ.
Нормата на чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСИФ в частта досежно основанията за отстраняване на
кандидатите от участие в процедурата по предоставяне на помощта, препраща към Закона за обществените поръчки,
където в чл. 54 и чл. 55 са посочени тъй наречените основания за задължително
отстраняване и основания за незадължително отстраняване на кандидатите, а в чл. 107 от ЗОП
са записани други, извън основанията по чл. 54 и чл. 55 от ЗОП
за отстраняване на кандидатите от участие в процедурата. В чл. 54 от Закона за обществените поръчки са предвидени основания за задължително отстраняване
от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, като в ал. 1, т. 6
от разпоредбата е посочено като такова основание: установено с влязло в сила
наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1
или 3, чл. 63, ал. 1
или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3,
чл. 245 и чл. 301 - 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност или аналогични
задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството
на държавата, в която кандидатът или участникът е установен. Не се спори от
страните по делото, че спрямо жалбоподателя е налице влязло в сила наказателно
постановление за извършено административно нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, тоест за нарушение, включено в обхвата на чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗОП. С оглед предвидената в чл. 56 от ЗОП
възможност, приложима по силата на закона, според която при наличие на
основания по чл. 54, ал. 1, съответният участник има право да представи
доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност,
въпреки наличието на съответното основание за отстраняване, жалбоподателят е представил
доказателства, че наложената имуществена санкция по така издаденото НП е
платена.
Спорен
в настоящото производство е въпросът дали при наличието на влязло в сила
наказателно постановление за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ би могло да се доказва надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗОП. Според чл.56, ал.1, т.1 от ЗОП, кандидатът следва да докаже, че е
погасил задълженията си по чл. 54, ал. 1, т. 3, включително начислените лихви и/или глоби или че те са разсрочени,
отсрочени или обезпечени; в случая извършеното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ
не е свързано с невнасяне на данъци и задължителни осигурителни вноски, с оглед
на което тази хипотеза не е приложима. Според чл.56, ал.1, т.2 от ЗОП, кандидатът
следва да докаже, че е платил или е в процес на изплащане на дължимо
обезщетение за всички вреди, настъпили в резултат от извършеното от него
престъпление или нарушение; доколкото нарушение то на чл.63, ал.2 от КТ е
формално, същата хипотеза също не е приложима. Наложеното наказание –
имуществена санкция, не е вреда, настъпила от извършване на нарушението. Според
чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП кандидатът следва да докаже, че е изяснил
изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на
компетентните органи, и е изпълнил конкретни предписания, технически,
организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления
или нарушения. Тоест тази хипотеза би била приложима, ако дружеството е
санкционирано за неизпълнение на предписание и за създаване на пречки на
контролен орган на основание чл. 415 от КТ
/Кодекса на труда/ във връзка с чл. 404 от КТ.
Обстоятелствата по чл. 56, ал. 1, т. 3 от ЗОП са предпоставени от дадени задължителни предписания
по смисъла на чл. 404 от КТ
от компетентния за това орган, което в случая безспорно не е налице. Текстът на
чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП изисква да се докаже, че съответното лице е платило
изцяло дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3
или чл. 245 от Кодекса на труда, които текстове касаят изплащането на трудово
възнаграждение и на обезщетението, дължимо при прекратяване на трудово
правоотношение. Видно е, че нарушената от жалбоподателя норма на чл. 63, ал. 2 от КТ не е измежду визираните по чл. 56, ал. 1, т. 4 от ЗОП. Следователно за процесното нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, установено с влязло в сила наказателно постановление, законодателят
не е предвидил възможност за доказване на надеждност.
С
оглед на горното, заплащането на сумата по наложената имуществена санкция не
може да доведи до надеждност по смисъла на чл.56 от ЗОП.
Следователно
посоченото в Условията
за кандидатстване, че кандидатите имат право да представят доказателства, че са
предприели мерки, които гарантират тяхната надеждност, не касае случаи като
настоящия.
Следва
да се посочи, че въпреки че в акта не е посочен срокът, в който дружеството
няма право да кандидатства за държавна помощ, това не е съществено нарушение.
Доколкото съгласно посочените по-горе разпоредби на ЗУСЕСИФ е приложим ЗОП, е
приложим и посочения в него тригодишен срок съгласно чл.57, ал.3, т.2, буква
„б“, който в случая тече от влизането в сила на НП. Доколкото НП е влязло в
сила на 29.03.2021 г., към датата на кандидатстването, както и към датата на
акта, този срок не е изтекъл, не е изтекъл и понастоящем.
По
отношение възможността за надеждност при влязло в сила НП съдът се съобразява
със съдебната практика – в този смисъл е и практиката на ВАС по сходни случаи -
Решение № 3560 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9855/2020 г., Решение
№ 13070 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2020 г.
Актът
е съобразен и с целта на закона, който изисква кандидатите за БФП да са се
съобразявали в определен по продължителност предходен период с конкретни правни
норми, охраняващи важни обществени отношения.
По
останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:
Липсва нарушаване на принципа на
съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК. Органът действа по законосъобразност, като
видно от изложеното по-горе тълкуване на материалния закон, не е имал право да
приеме, че дружеството е допустимо да получи БФП.
Липсват нарушения на посочените
разпоредби от ЗДП. Видно от самото Постановление №416, и там, §1, ал.2 от ПЗР,
средствата се предоставят в съответствие с Решение на Европейската комисия
относно съвместимостта на настоящата държавна помощ по чл. 3 с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква
"б" от Договора за функционирането на Европейския съюз, по Дело SA. 100331 от 2021 г. За
пълнота съдът отбелязва, че липсата на Решение на Европейската комисия относно
съвместимостта на държавна помощ е основание за връщане на получена държавна
помощ, но никога не може да доведе до незаконосъобразност на отказ от
предоставяне на такава.
Фактът,
че в интернет сайта на министерството списъкът е публикуван в екселски формат
на таблица, която може да бъде редактирана абсолютно всеки, не означава, че
липсва списък с Приложение №1, надлежно подписан от министъра. В жалбата се
признава, че на интернет страницата е публикуван списък, с наименованието на
жалбоподателя под №10, което съответства на завереното копие на заповедта и
приложение №1 към нея по делото, и следователно не е налице друг списък, както
се твърди от процесуалния представител на жалбоподателя.
В
случая чл.3, т.5 от Реда не се обжалва от жалбоподателя, а той само сочи, че е
незаконосъобразен, поради което следва да бъдат приложени други правни норми.
Настоящият съд счита за необходимо да посочи, че съгласно съдебната практика – Определение
№ 5113 от 30.05.2022 г. на ВАС по адм. дело № 4561/2022 г., постановено по
сходен случай, Редът представлява акт по чл.13 АПК, и не подлежи на обжалване.
В
Заповед № РД-08-90/25.02.2022 г. няма изрично разпореждане пред кой орган и в
какъв срок заповедта може да се обжалва, но това не води до незаконосъобразност
на акта, а до приложение на чл. 140, ал. 1 от АПК, като срокът за обжалване се
удължава на два месеца.
С
оглед на изложеното, оспореният акт е постановен от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при спазване на съществените административно
производствени правила, материалния закон и целта на закона, с оглед на което
жалбата срещу него следва да се отхвърли.
При този изход на спора претенцията на ответника за
присъждане на разноски е основателна. Същите са поискани в размер на минимално
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 37 от Закона за правната помощ е издадена НАРЕДБА
за заплащането на правната помощ, като съгласно чл.24 от същата, „По
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. По
административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.“
Следва да се присъди на представляваното от ответника министерство поисканото
минимално възнаграждение, което е в размер на 100 лева, доколкото процесуално
представителство е реално осъществено.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. Комерс - НА“ ООД, ЕИК ***, срещу отказ, постановен по BG-*********-2021-01 - Схема за предоставяне от държавата на безвъзмездни средства на автобусните превозвачи,
които притежават лиценз за превоз па пътници, обективиран в ред № 10 от списък на неодобрените за Финансиране заявления от 15.03.2022 г.,
представляващо Приложение № 1 към Заповед № РД-08-90/25.02.2022 г. на министъра
на транспорта и съобщенията /неточно посочена като заповед № РД-058-90/25.02.2022
г. на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията/.
ОСЪЖДА „Д. Комерс - НА“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. „Д.П.“ № 12, да заплати на Министерството на транспорта и съобщенията, разноски по делото в размер на 100,00 лв. /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба, чрез
Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14- дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: