№ 296
гр. Силистра, 29.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500329 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* – цесионер,
обжалва разпореждане № 385/30.08.2021г. по ч.гр.д. № 437/2021 на РС –
Тутракан, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Н. АС. АЗ. с ЕГН
********** за: главница 722,55 лева по договор за заем Microcredit № 9012-
00029293/21.07.2020,сключен с кредитодателя „Микро кредит” АД с ЕИК
********* - цедент;договорна лихва 95,72 лева за периода 04.11.2020-
04.05.2021; сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги
538,02 лева; по договора за заем лихва за забава 22,18 лева за периода
05.11.2020-до датата на подаване на заявлението в съда; по договора за
допълнителни услуги лихва за забава 14,59 лева за периода 05.11.2020-до
датата на подаване на заявлението.
Сочи, че целта на заповедното производство е ускоряване на съдебния
процес както и установяване, че вземането не се оспорва като се издаде
изпълнително основание за неоспорено вземане. Безспорно, съдът следва да
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и на етап на
заповедното производство, но в случа отказът за уважаване на заявлението по
посочените причини – нищожност на клаузите за заплащане по сключение
договор за допълнителни услуги е необоснован. Допълнителните услуги са
предоставени по искане на клиента, а разходите за тези услуги не
1
представляват част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат
при изчисляване на ГПР.
Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и се разпореди да
бъде издадена заповед за относно всички вземания на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД , претендирани със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Като взе предвид становището на жалбоподателя и материалите по
делото, настоящият състав приема за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, като е заплатена дължимата
държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба се явява
неоснователна по следните съображения:
За да откаже издаване на заповед за изпълнение, съдията приел наличие
на отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3, пр. 2 ГПК, поради
това че искането е в противоречие със закон, с добрите нрави и e налице
обоснована вероятност да се основава на неравноправна клауза в
потребителския договор.
Въззивната инстанция намира разпореждането за правилно, споделя
мотивите на заповедния съд и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК,
като посочва и следното:
По повдигнатите в жалбата на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
въпроси възивният съд е формирал становище, аргументирано в редица
решения по въззивини дела на СОС, споделяйки тезата, че уговореното
възнаграждение за допълнителни услуги представлява възнаграждение за
ползването на самия кредит, с което се надхвърля максималният законов
размер на ГПР, като се достига до нищожност на клаузата за неговото
заплащане. Дори и да бъдат споделени доводите в жалбата, че разходите на
потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от
общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляването на
ГПР - при такова договаряне се постига несъвместим с обществения морал
резултат. В съдебната практика принципно се приема, че изключително
голямата разлика в престациите при двустранните договори може да се
приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата
на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. С оглед на това и
2
съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД сделки, сключени при значителна
липса на еквивалентност на престациите, включително и при необосновано
висок размер на възнаграждение за услуга са нищожни - Решение № 153 от
24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК. Посоченото
обосновава неоснователност на искането в цялост - с оглед невъзможността в
заповедното производство да бъдат отчетен действителния размер на
главницата и лихвите по кредита.
Ето защо, изложените в жалбата доводи са неспособни да обосноват
твърдяната незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
разпореждане, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, а
разпореждането - потвърдено.
Предвид гореизложеното, ОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 385/30.08.2021г. по ч.гр.д. №
437/2021 на РС – Тутракан.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3