Р Е
Ш Е Н
И Е
№1488
гр.Бургас, 08.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря Михаела Радева, като разгледа НАХД № 4439 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Х.Т.Г. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 348472-F389023/18.07.2018г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по 264, ал.1, вр. с чл. 261, ал.1, вр. с чл. 92, ал.1 и ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на основание чл. 264, ал.1 ЗКПО на жалбоподателката е наложена „Глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление. Посочва се, че от м. април 2017г. дружеството не
осъществява дейност, като за 2017г. същото декларира загуба в размер на 1793,35
лева. Акцентира се, че неподаването на декларацията в срок се дължи на
заболяване на счетоводителя. Пледира се за приложение на чл. 28 ЗАНН, като се
застъпва, че АНО не е отчел, че бюджетът не е бил ощетен по никакъв начин и
макар със закъснение, декларацията все пак е била подадена.
В открито съдебно заседание
жалбоподателката се явява лично като заявява,
че поддържа жалбата си по изложените в нея доводи. Не сочи доказателства.
Пледира за отмяна на НП.
За административнонаказващия
орган се явява юрисконсулт Тодорова, която пледира за потвърждаване на НП. Заявява, че не са
налице допуснати нарушения на материалния закон, като констатираното нарушение
е доказано безспорно и с бездействието си жалбоподателката не е изпълнила вменените
й по закон задължения, поради което и правилно й е била наложена санкция за
това.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л. 4 гръб, НП е връчено на жалбоподателката на 03.09.2018г., а жалбата е депозирана на 10.09.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Жалбоподателката
е управител на дружеството. Дружеството като задължено по ЗКПО
лице не е подало в законоустановения срок - 02.04.2018г. (31.03.2018г. е
неприсъствен ден - събота, поради което и срокът изтича в първия работен ден
след него – т.е. на 02.04.2018г.) годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за календарната 2017г. Такава била подадена на 08.06.2018г. и в нея
дружеството декларирало счетоводна загуба в размер на 1793,35 лева.
Св. И.В. – инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас извършила проверка, като констатирала неподаването на декларацията в срок, поради което преценила, че жалбоподателката, в качеството й на управител на дружеството, е допуснала същото да неизпълни задълженията си по подаване на декларация в срок, с което е извършила нарушение по чл. 264, ал.1, вр. с чл. 261, ал.1, вр. с чл. 92, ал.1 и ал. 2 ЗКПО, поради което и на 12.06.2018г. съставила против нея АУАН с бл. № F389023. Актът бил предявен на жалбоподателката, която го подписала и получила препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок – на 15.06.2018г. същата подала Заявление до Директора на ТД на НАП-Бургас, в която изложила доводи, аналогични с тези в процесната жалба, молейки да не й бъде издавано НП.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, не е дал вяра на изложеното във заявлението (възражението), поради което и издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по 264, ал.1, вр. с чл. 261, ал.1, вр. с чл. 92, ал.1 и ал.2 ЗКПО, на основание чл. 264, ал.1 ЗКПО наложил на жалбоподателка административно наказание - „Глоба” в размер на 200 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Жалбоподателката
не оспорва фактите по делото, като признава, че е била управител на задълженото
дружество, както и че същото не е изпълнило задължението си да подаде
декларация в срок.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна
следното:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор
на НАП, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е било съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.
Съгласно чл.92, ал.1
от ЗКПО
данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават
годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък. Текстът на ал.2 на чл.92 от същия закон предвижда,
че данъчно задължените лица подават до 31 март на следващата година в
съответната ТД на НАП. Безспорно управляваното от жалбоподателката дружество има
задължение за подаване на годишна данъчна декларация. Неизпълнението на тези
задължения съставлява административно нарушение, съгласно чл. 261 от ЗКПО. В
чл. 264, ал.1 от същия закон е предвидено наказание за управител,
ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик на данъчно
задълженото лице, което със свое действие или бездействие е допуснало нарушение
на чл. 261 от ЗКПО. В разглеждания случай Х Г. е санкционирана за това, че в
качеството си на управител на с бездействието си е допуснала дружеството, като
данъчно задължено по ЗКПО лице, да не подаде в законоустановения срок по чл. 92,
ал.2 от ЗКПО – до 02.04.2018г. (както стана дума 31.03.2018г. е неприсъствен
ден), ГДД по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за отчетната 2017 г. Наказанието й е наложено
на основание точната санкционна норма – чл. 264, ал.1 от ЗКПО, като размерът на
глобата е определен в границите, установени в същата разпоредба, в предвидения
минимум, при съобразяване с критериите, посочени в чл. 27, ал.2 от ЗАНН. С
оглед горното следва да се приеме ,че в случая не са налице процесуални нарушения,
а материалният закон е приложен законосъобразно. Изрично в този смисъл е и
практиката на касационната инстанция - Решение
№ 497 от 14.03.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 3491/2017 г.
В
случая е неприложима разпоредбата на чл.92, ал.4
от ЗКПО
/в сила от 01.01.2018г. / съгласно, която - годишна данъчна декларация и
годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през
данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.
С посочената нова редакция отпада задължението за подаване на годишна данъчна
декларация по чл. 92, ал.1
от ЗКПО
за данъчен период, през който данъчно задълженото лице не е извършвало дейност
по смисъла на Закона за
счетоводството. Тук следва да се посочи, че в §1 т.30 от Закона за
счетоводството е дадено легално определение на понятието "Предприятия, които не са осъществявали
дейност през отчетния период", това са предприятия, за които едновременно
са налице следните условия: през отчетния период не са извършвали сделки по чл.
1, ал. 1 от Търговския закон; през отчетния период не са възникнали условия да
бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти; не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство
и/или продажба; не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване
на доходи и печалби. В конкретния случай тези предпоставки не с налице по
отношение на дружеството. Видно от заявеното от самата жалбоподателка –
спирането на търговската дейност на дружеството се е осъществило през април
2017г. – т.е. за част от данъчния период дружеството е осъществявало дейност,
като дори е генерирало загуби в размер на 1793,35 лева, поради което и за него
не е било отпаднало задължението за подаване на декларация по чл. 92, ал.1 ЗКПО.
Съдът намира, че в
случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл.
28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави
за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със
закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се
съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9
от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28,
б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина
на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността
и целите на административнонаказателната отговорност.
В случая,
извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения, които са
предмет на правна уредба от ЗКПО. Нарушението е извършено чрез
"бездействие". То е типично за
вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид. Нарушението е формално - на просто
извършване и продължителността на закъснението, в случая, е без значение за
обществената опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни последици за
фиска от несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за
установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия
състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му
страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието.
Относно твърденията на жалбоподателката, че през част от периода, през който е
следвало да се подаде декларацията, счетоводителят е бил в болнични – не са ангажирани
никакви доказателства (нито за това, че действително е имало договореност между
дружеството и счетоводител, нито, че последният е бил във влошено здравословно
състояние). Дори обаче да се приеме, че това е било така – този факт не може да
доведе до отпадане на отговорността на дружеството, респективно - на неговия
управител, доколкото последният е следвало да обезпечи законосъобразното
изпълнение на задълженията на данъчно задължения субект – примерно чрез лично
подаване на декларацията, ангажиране на друг счетоводител, при положение, че
титулярът е бил в невъзможност и т.н. Законът предоставя достатъчно дълъг срок
– цели три месеца, за подаване на декларацията, поради което и не е имало
никаква пречка управителят да организира своевременно изпълнението на
задълженията.
На база всичко
посочено по-горе, според настоящия съдебен състав, извършеното деяние не
разкрива признаците на "маловажност", поради което и не са налице
основания за отмяна на НП. От друга страна АНО е взел липсата на предишни
нарушения, поради което при индивидуализацията на наказанието е определил
същото в минимален размер, който размер е напълно съобразен с обществената
опасност на извършеното и на извършителя.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 348472-F389023/18.07.2018г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по 264, ал.1, вр. с чл. 261, ал.1, вр. с чл. 92, ал.1 и ал.2 ЗКПО, на основание чл. 264, ал.1 ЗКПО на ХТ.Г. с ЕГН: ********** е наложена „Глоба” в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Ил. Георгиева