Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1016/ 08,07,2016 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав,
в закрито съдебно заседание на 08,07,2016 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 1322/2016 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и
сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. №
16872/01,06,2016 г. от Т.Г.Т. с ЕГН **********; и Р.Т.Т. с ЕГН **********;
против действия на ЧСИ М. Кирова с рег. № 823, извършени по изпълнително дело №
418/2012 г., изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение спрямо
собствения им недвижим имот, представляващ: апартамент, находящ се в гр.
Пловдив, ул. *** № 12, етаж 2; чрез насрочване на опис на имота.
Жалбоподателите твърдят, че са
придобили описания недвижим имот на основание договор за покупко-продажба,
сключен на 31,07,2009 г. с нотариален акт № 87, том 1 рег. № 2542, н. д.
74/2009 г. и към този момент е била заличена учредената преди това ипотека
върху имота за обезпечаване задължение на „Х. *** към „Юробанк България“ АД –
гр. София. След придобиване на имота от
жалбоподателите, с определение № 1662/10,06,2010 г., постановено по ч. гр. д. №
1586/2010 г. на ПОС, VI гр. състав, е разпоредено да се впише отбелязване на поправка на
молба-съгласие за заличаване на договорна ипотека, вписана с Акт № 194, т.
3/2006 г., и въз основа на това върху имота им е вписана ипотека за
обезпечаване задължение на „Х. ***. Като се позовават на липсата на вписана
върху имота им ипотека към датата, на която са придобили собствеността, както и
на липса на изразено от тях съгласие за учредяване / вписване на ипотеката
впоследствие, жалбоподателите считат, че не са страна по ипотечното
правоотношение и следователно – нямат качество на ипотекарни длъжници по изп.
д. № 418/2012 г. на ЧСИ Кирова. Заедно с това твърдят, че имотът им, поради
липсата на учредена с тяхно съгласие ипотека, е несеквестируем и срещу него не
би могло да се насочи изпълнение за удовлетворяване на дълга по посоченото
изпълнително дело.
Въз основа на изложеното от съда
се иска да постанови решение, с което да отмени обжалваните действия по ЧСИ
Кирова, изразяващи се в насочване принудителното изпълнение по изп. д. №
418/2012 г. срещу описания по-горе имот – собствен на жалбоподателите.
Взискателят в изпълнителното
производство – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК *********; изразява
становище за недопустимост на жалбата, евентуално – при разглеждането й по
същество – за неоснователност на същата.
Длъжникът в изпълнителното
производство – „Х. ***, ЕИК *********; не заявява становище по жалбата.
Съдебният изпълнител изразява
становище за допустимост на жалбата, по същество – за неоснователност на
същата.
След преценка на доказателствата
по делото във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Видно от материалите по
приложеното изпълнително дело, то е образувано по молба вх. № 05123/09,07,2012
г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК *********; срещу „Х. ***, ЕИК
*********. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 27,03,2012 г., издаден
въз основа на Заповед за изпълнение № 2876/23,03,2012 г. по ч. гр. д. №
20329/2011 г. на РС Пловдив, ХII гр. състав, за задължение на „Х. ***, ЕИК
*********; да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК *********;
сумата от 87000 евро – неизплатена главница по договор за банков кредит от
23,02,2006 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от 14,11,2011
г.; както и сумата от 23117,64 евро – договорна лихва за периода от 12,10,2009
г. до 27,10,2011 г.; както и сумата от 545,30 лв. – такси по договора до
27,10,2011 г., както и сумата от 4325,93 лв. – разноски за държавна такса за
производството, както и сумата от 3135,56 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за производството, както и сумата от 15 лв. – разноски по ч. гр.
д. № 828/2012 г. на ПОС.
С молбата за образуване на
изпълнителното производство взискателят е поискал изпълнението да се насочи
срещу недвижими имоти, върху които с нотариален акт № 19 т. 2 рег. № 1640 д. №
219/20,03,2006 г. (л. 14-18 по изп. дело) е учредена ипотека за обезпечение на
дълга. Сред тях (т. III от нот. акт) е и процесният имот – апартамент на втори етаж от сграда,
находяща се в гр. Пловдив, ул. *** № 12; който към при учредяване на ипотеката
е собственост на Н.Д.Х..
Не се спори, че впоследствие е
вписано заличаване на ипотеката върху този имот – въз основа на молба-съгласие
от кредитора, вписана в АВ - Пловдив на 06,07,2009 г. (л.14-16 по наст. дело).
По-късно – с определение № 1662/10,06,2010 г., постановено по ч. гр. д. №
1586/2010 г. на ПОС, VI гр. състав (л. 19-22 по делото), е отменено определение
от 27,05,2010 г., на съдията по вписванията при РС Пловдив, с което е отказано
отбелязване на поправка на посочената молба-съгласие за заличаване на
договорната ипотека, и е разпоредено да се впише отбелязване на исканата
поправка. В изпълнение на това определение в молбата-съгласие е вписано
изрично, че „договорната ипотека запазва действието си по отношение на
недвижимите имоти, описани в т. II и т. III (процесният) от нотариален акт № 194 т. 3/2006 г.“. Междувременно – в
периода между заличаване на ипотеката и допускане на поправката в
молбата-съгласие за заличаване, жалбоподателят Т. е придобил правото на
собственост върху процесния недвижим имот въз основа на договор за
покупко-продажба, сключен с представения с жалбата нотариален акт № 87 том 1
рег. № 2542 дело № 74/31,07,2009 г. (л.12-13 по наст. дело).
Първоначално – с разпореждане от
15,08,2012 г., ЧСИ е отказал да наложи възбрана и да насочи изпълнението срещу
имота, позовавайки се на това, че към датата на вписване на поправката в
молбата-съгласие за заличаване на ипотеката, имотът е прехвърлен от ипотекарния
длъжник на трето лице - жалбоподателя Т.. Този отказ е отменен с влязло в сила
решение от 25,02,2013 г., постановено по гр. д. № 3347/2012 г. на ПОС, ХIV гр. състав. В изпълнение на съдебното решение, с разпореждане от
28,02,2013 г. ЧСИ е наложил възбрана, насрочил е опис и изнасяне на имота на
публична продан, и е конституирал жалбоподателите – съпрузи като ипотекарни
длъжници в изпълнителното производство. Това разпореждане е обжалвано и с
определение от 15,05,2013 г., постановено по гр. д. № 1120/2013 г. на ПОС,
жалбата е оставена без разглеждане. Впоследствие, въз основа актове на съда,
изпълнителното производство е спряно, а след това – възобновено (с постановление
на ЧСИ от 29,03,2016 г.) и е насрочен опис на възбранения имот на
жалбоподателите.
Релевантен при разглеждане на
жалбата в настоящото производство е фактът, че към датата на образуване на
изпълнителното производство е била налице вписана в АВ ипотека върху процесния
имот, обезпечаваща изпълнението на задължението – предмет на принудителното
изпълнение. Следователно – при наличие на вписана ипотека върху имота, неговите
собственици – жалбоподателите, имат качеството ипотекарни длъжници в изпълнителното
производство. Възраженията им за това, че при придобиване на имота същият не е
бил обременен с ипотека и те не са изразявали съгласие за учредяването й,
поради което не са страна в ипотечното правоотношение, не може да бъде обсъждан
в рамките на изпълнителното производство, нито в рамките на настоящото
производство по жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Спорът за
съществуване на ипотечното правоотношение би могъл да се разреши единствено по
исков ред, в каквато насока жалбоподателите са предприели действия – видно от
приложените на л. 531-534 по изпълнителното дело преписи от определение №
263/04,02,2016 г. по гр. д. № 2548/2 на ПОС015 г. и определение №
184/08,04,2016 г. по ч. гр. д. № 203/2016 г. на ПАС. За предмета на настоящото
производство – законосъобразността на предприетите от съдебния изпълнител
действия по насочване принудителното изпълнение срещу процесния недвижим имот,
определящо е обстоятелството, че върху същия е вписана ипотека за обезпечаване
на дълга. Кредиторът по обезпеченото с ипотека вземане има право да се
удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост
и да се намира той – чл. 173 ал. 1 от ЗЗД. Поради това и доколкото към
настоящия момент ипотечното право не е отречено със сила на пресъдено нещо, то
собствениците на имота (жалбоподателите) имат качеството на ипотекарни длъжници
в изпълнителното производство.
И тъй като в жалбата (стр. 5 от
същата – л. 8 по делото) се сочи, че изпълнението е насочено срещу имущество,
което длъжникът смята за несеквестируемо, същата следва да се приеме за
допустима (чл. 435 ал. 2 от ГПК) и да се разгледа по същество.
Както се посочи, имотът е
ипотекиран за обезпечение именно на задължението, чието изпълнение е предмет на
производството. Поради това неговата несеквестируемост е отпаднала – съобразно
изричната разпоредба на чл. 445 ал. 1 от ГПК, според която длъжниците не могат
да се ползват от забраните по чл. 444 относно вещи, върху които е учреден залог
или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
Следователно жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
16872/01,06,2016 г. от Т.Г.Т. с ЕГН **********; и Р.Т.Т. с ЕГН **********;
против действия на ЧСИ М. Кирова с рег. № 823, извършени по изпълнително дело №
418/2012 г., изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение спрямо
собствения им недвижим имот, представляващ: апартамент, находящ се в гр.
Пловдив, ул. ***************.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: