№ 913
гр. Варна, 07.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500264 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от ЦВ. Д. АР., ЕГН
**********, частна жалба срещу определение №8726/16.12.2021г.,
постановено по гр.д. №16175/21г. по описа на ВРС, ХХІ-ви с-в, с което е
прекратено производството по депозираната от жалбоподателката срещу П.
АТ. ЯЛ. молба за защита от домашно насилие.
В жалбата се излага, че определението е постановено при допуснати
процесуални нарушения от ВРС, тъй като не е присъединен целия ангажиран
доказателствен материал. Твърди се и че доказателствата не са обсъдени в
тяхната съвкупност и не са кредитирани правилно. Сочи, че не са обсъдени и
коментирани приложените още с молбата за защита писма, не е уважено
искането за изискване на преписката от ВРП. Сочи се, че неправилно са
интерпретирани свидетелските показания, като е дадена вяра на инцидентни и
неясни показания на св. Георгиев, а не на тези на свидетелката Христова.
Съдът не е изследвал задълбочено представените писма между страните,
както и направените в тях признания от ответника Я.. За установяване на
изложените факти са били поискани трима свидетели, но допуснат само един.
Твърди се, че фактическо съжителство между страните е имало от периода от
месец май 2020г. до 6-ти ноември 2020г. без месец септември. Моли жалбата
да бъде разгледана в открито съдебно заседание и да бъдат допуснати двама
души свидетели, с които да бъде установено, че страните са били във
фактическо съпружеско съжителство. Моли да бъдат приети 5 броя писма от
ответника до жалбоподателката, като четири от тях са били представени пред
ВРС, но липсват в кориците на делото, а едно се представя за първи път пред
въззивната инстанция. Моли за отмяна на определението и връщане на делото
за произнасяне по молбата.
В срока по чл.276 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от
ответника П. АТ. ЯЛ., с който жалбата се оспорва. Излага, че изводите на
съда са правилни и законосъобразни. Сочи, че страните не са били във
1
фактическо съпружеско съжителство, а са запазили индивидуалното си
живеене, не са изградили лични отношения като съпрузи, а молителката е
посещавала епизодично жилището на ответника. Моли определението да
бъде потвърдено.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.
275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт.Поради изложеното,
жалбата е допустима.
По същество същата е основателна, поради следното:
Нормата на чл.3 т.2 от ЗЗДН предвижда, че защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с
което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство. И
доколкото именно обстоятелството дали молителката и ответникът са били
във фактическо съпружеско съжителство е спорен, то следва да бъде
установен именно този факт.
Терминът „фактическо съпружеско съжителство“ няма обща законова
дефиниция, макар и да е употребен в няколко нормативни акта, а така също и
в съдебната практика. Единствено §1 т.10 от Закона за чужденците в
Република България изрично сочи, че по смисъла на цитирания закон
"фактическо извънбрачно съжителство е налице, когато лицата живеят в едно
домакинство и съжителстват на съпружески начала“. Тълкуването на
цитираното определение, макар и да не е такова, дадено по смисъла на ЗЗДН,
сочи, че фактическото съпружеско съжителство представлява съюз между две
лица, който е неформален. Отношенията в този съюз от обективна страна са
такива на физическа и фактическа близост, в общ дом, общо домакинство. От
субективна страна, фактически съжителстващите демонстрират съвместност
пред трети лица- че живеят като съпрузи, обитават общо жилище, полагат
общи грижи, правят съвместни планове за бъдещето. Или, от изброените от
обективна и субективна страна критерии, може да се дефинира, че
фактическото съпружеско съжителство представлява интимен съюз между
мъжа и жената, възникнал по обща воля, в отношения на взаимност,
фактическа и физическа близост, в общ дом и при обща грижа за
семейството. Изхождайки от цитираното определение, съставът приема, че
категорично от ангажираните по делото доказателства може да бъде направен
извод, че между Ц.А. и П.Я. е съществувало такова съжителство. Предвид
това и не се налага събирането на допълнителни доказателства в тази насока.
Безспорно е, че страните са били в интимни отношения, включващи
както физическа, така и фактическа близост. Категорично на този извод сочат
приложените по делото разпечатки от електронни писма, изпратени от
ответника Я. до молителката. Изявленията в тях в смисъл, че страните са
живели „толкова време заедно, били са неразделни, били са такава прекрасна
двойка и желаят да бъдат заедно до края на дните си“, съпоставени с
признанията, че ответникът е подарил пръстен на молителката, ремонтирал е
2
апартамента в „Чайка“, за да осигури най-важната жена за него /освен майка
му и дъщеря му/, както и че е бил до нея, грижел се е за нея, планирали са да
си купят къща, кола, да обзаведат апартамента в „Чайка“, водят до извод, че
между страните, макар и за по-кратък период от време е съществувало
фактическо съпружеско съжителство. Същите са били изключително близки
във взаимоотношенията си, споделяли са заедно свободното си време,
правели са съвместни планове за бъдещето. Заедно са се грижили за
обзавеждането на апартамента на ответника в ЖК „Чайка“ – макар и
договорът да е бил сключен от името на ответника като възложител, видно е,
че изборът на дограма и решението за обзавеждането е вземано от
молителката. Горното говори за общи планове за изграждане на общ дом, за
намерения за съвместен живот. Свидетелката Христова също сочи, че
молителката й е споделяла и е била особено въодушевена от закупуването на
кухненско оборудване и стоки за дома от Икеа, като всичко това е било
предвидено за апартамента в „Чайка“. От представената по делото
кореспондеция между свидетелката и молителката се установява, че страните
са имали желание и намерение за закупуване на къща в с. Близнаци и са
правели постъпки за това. Това обстоятелство се установява и от признанията
на ответника в приложеното писмо, че страните са искали да си купят къща.
Безспорно е, че страните са демонстрирали в обществото и пред приятелите
си близките си отношения, както и сериозните си намерения. И двамата
свидетели сочат, че познават половинката на приятелите си. Свидетелката
Христова е помагала при търсенето на къща, както и при осигуряването на
майстор за ремонта в „Чайка“. Свидетелят Георгиев пък познава молителката,
тъй като я е виждал неколкократно с ответника- на тържества, в апартамента
в „Чайка“. Безспорно се установява и че страните са си правели ваканции
заедно- ходили са на почивка, ответникът е канил ищцата да го посети в
Англия.
Спорното обстоятелството дали страните са живеели в едно
домакинство и един общ дом, съдът намира, че не следва да се фаворизира
при дефиниране на понятието „фактическо съпружеско съжителство“ в
контекста на ЗЗДН. Това е така, тъй като водещ критерий при определяне на
кръга от лицата, които имат право на защита по силата на цитирания закон, е
близостта, която съществува между тези лица- родствени връзки или такива,
въникнали по силата на друга интимна близост между страните. Основното в
случая е да се установи, че лицата, между които е извършено такова насилие,
са в особени близки отношения, които се предполагат именно поради
възникналите или съществуващитне по родство връзки между тях. Така че
обстоятелството дали лицата обитават заедно и през цялото време едно и
също жилище не е определящ за интимната връзка между тях. Установи се от
показанията на св. Христова, а и самият ответник не оспорва, че страните са
живеели понякога в „Чайка“, две седмици в жилището на майката на
ответника в Цветния квартал. Горните факти се установяват и от изложеното
в едно от писмата от П.Я., че страните живеят „вихрено между три къщи“.
Т.е. макар и да не живеят в едно жилище постоянно, то горното по никакъв
начин не е прекъснало съществуващата емоционална и физическа връзка
3
между тях. Важното е, че желанието и волята на страните са продължаване на
този съюз между тях, е била факт и ако и да не са обитавали всеки ден едно и
също жилище и да са ползвали общо домакинство. Аналогия може да бъде
направена с множеството бракове, които съществуват при същите условия,
когато единият съпруг работи в друга държава или друг град и връзката
между съпрузите се поддържа дистанционно. Изводът, че връзката между две
лица при наличие на брак или при извънбрачно фактическо съжителство
съществува само при наличие на общо домакинство и жилище е формален и в
този смисъл несъстоятелен. Решаващо е отношението на страните към
съществуващата връзка- желанието да живеят заедно, предприемането на
действия за реализиране на тази цел- ремонти, закупуване на къща,
обзавеждане, правене на планове за бъдещето, вземане на общи решения по
касаещи връзката въпроси. Всички тези критерии за определяне на една
връзка като фактическо съпружеско съжителство са били налице при
молителката А. и ответника Я.. И само изложеното от св. Георгиев, че не знае
Я. да е живял другаде, освен при майка си, не променя горния извод.
Показанията на този свидетел са инцидентни- същият е имал само две срещи
с молителката в присъствието на ответника, а самият той твърди, че не знае
никакви подробности за връзката им от Я.. Показанията на свидетелят не
кореспондират и с писмените доказателства по делото, съдържащи изявления
на самият ответник за намерения за съвместен живот и плановете му. Затова
и съдът намира, че безспорно по делото се установи, че за периода от
пролетта на 2020г. до ноември 2020г. страните са били във фактическо
съпружеско съжителство. Молителката е лице, което по силата на чл.3 т.2
ЗЗДН може да търси защита от домашно насилие срещу ответника Я..
Молбата е допустима. Определението, с което производството пред ВРС е
прекратено, следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото
върнато за произнасяне на акт по същество.
Предвид несамостоятелния характер на производството и факта, че
същото не приключва с разрешаване по същество на спора, разноски не се
присъждат. Искането за разноски следва да бъде съобразено от ВРС при
постановяване на решението по същество на спора.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №8726/16.12.2021г., постановено по гр.д.
№16175/21г. по описа на ВРС, ХХІ-ви с-в, с което е прекратено
производството по молбата на ЦВ. Д. АР..
ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по същество по депозираната
молба по ЗЗДН.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5