РЕШЕНИЕ
гр.София,
02.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на тринадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с.
Боряна Петрова
при
секретаря Маргарита Димитрова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 7 416 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 119 512 от 15.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 70 785/2014 г.
по описа на СРС, ГО, 69 състав е признато за установено на основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ГПК, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и на основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Т.Ж.К., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата 36,63 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за абонатен № 275894 за периода: м.06.2011 г. - м.04.2013 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано 25.07.2014 г. до окончателното й заплащане,
както и сумата 72,12 лева – законна лихва за забава в плащането на главницата, считано
от падежа на всяко отделно вземане до 02.07.2014 г., за които суми в
производството по ч.гр.д.№ 41 255/2014 г. на СРС, 69 състав е издадена заповед
за изпълнение, като искът с правно осно-вание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ за разликата над 36,63 лева до
предявения размер от 1 333,19 лева и за периода от м.03.2011 г. до
м.05.2011 г., а този с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата 72,12 лева до пълния предявен размер от
278,46 лева, са отхвърлени.
Със същия съдебен акт Т.Ж.К. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата
275,51 лева – разноски за запо-ведното производство и сумата 38,54 лева –
разноски за исковото производство, а „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Т.Ж.К.
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 559,51 лева – разноски за исковото
производство..
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Така постановеното съдебно решение в осъдителната му част
е обжалвано от ответни-цата Т.Ж.К.,*** – чрез
процесуалните й представители адв. И.. В жалбата се поддържа, че решението на
СРС е частично недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Във връзка с
твърдяната частична недопустимост се релевират съображе-ния, че в исковия
период не е включен м.април 2013 г., а съдът свръх петитум се е произнесъл и за
този месец, като са изложени доводи и че след изваждане на стойността на
топлинната енергия за м.04.2013 г. от 36,00 лева, съгласно СТЕ, разликата за
главницата след плащането на ответницата от 11.12.2014 г. е 0,63 лева. Посочено
е и че предвид горното и на база промя-ната на главницата следва да се отрази
корекция и в размера на претендираните и непогасени лихви за исковия период,
без да се отчитат задълженията с отпаднала давност и невключените в исковата
молба и като се вземе предвид направеното плащане от 168,79 лева, размерът на
дължимата лихва е 68,13 лева. Твърди се и че ищецът не е доказал съществуването на валидно
правоотношение за доставка на топлинна енергия между страните и обема на реално
потре-бената топлинна енергия, вкл. и чрез съдебно-техническата експертиза по
делото; че прог-нозните сметки на „Т.С.” ЕАД са силно завишени, като отделно от
това топ-линна енергия за отопление не е
използвана, видно от приложените протоколи за отказ и за демонтиране на
радиаторите, което е извършено преди процесния период. Релевират се дово-ди и
че предвид счетоводната експертиза ищецът произволно е определил размера на
иска си, като е включил суми от предходния на процесния период и е прихванал с
платени за периода суми.
Моли въззивния съд да отмени решението и да постанови
ново, с което да отхвърли изцяло предявените срещу жалбоподателката искове.
Претендира присъждането на направе-ните в производството разноски.
Ответникът по жалбата –
„Т.С.“ ЕАД,
*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба. В хода
на въззивното производство с молба от 12.12.2018 г. е релевирал становище за
неоснователност на жалбата. Заявил е иска-не за присъждане на разноски по
настоящото производство и юрисконсултско възнагражде-ние.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД
не е взело становище по жалбата.
Първоинстанционното решение в частта, с която са
отхвърлени исковете с правно осно-вание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ за установяване съществуването на
вземането на „Т.С.“ ЕАД за цена на доставе-на топлинна енергия за разликата над
сумата 36,63 лева до заявената сума от 1 333,19 лева, както и в частта, с която са отхвърлени
исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връз-ка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86,
ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за лихва за забава на
плащането за разликата над присъдената сума от 72,12 лева до предявения размер
от 278,46 лева, не е обжалвано и е влязло в сила.
С влязло в сила определение № 417001/28.05.2018 г. е
оставено без уважение искането на ответницата Т.Ж.К. за изменение на решението
от 15.05.2017
г., пос-тановено по гр.д.№ 70 785/2014 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав в
частта за разноските, като неоснователно.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е наведеното в жалбата възражение за частична
недопустимост на ата-кувания съдебен акт. Предметът на делото е спорното
материално субективно право – претен-дирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Когато в нарушение на
принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не
е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоя-телства,
на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо,
тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В този смисъл е и константната практика на ВКС,
обективирана в решение № 398/23.05.2010 г. по гр.д.№ 738/2009 г. на ВКС, ІV ГО,
реше-ние № 249/23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ВКС, І ГО, решение №
133/26.05.2011 г. по гр.д.№ 664/2010 г. на ВКС, III ГО; решение №
307/04.10.2011 г. по гр.д.№ 1187/2010 г. на ВКС, III ГО, решение № 5/20.02.2012
г. по гр.д.№ 658/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и
мн.др.
От съдържанието на подадената
искова молба и начина на отразяване на периода на главницата е видно, че
заявената претенция по реда на чл.422,
ал.1 ГПК във връзка чл.415, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ
относно стойност на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за
имота-предмет на спора, включва и м.04.2013 г. Като е разгледал иск на
визираното основание и за този месец СРС не се е произнесъл свръх петитум – по
искане, с каквото не е бил сезиран, поради което решението в тази част не се
явява недопустимо.
Предвид изложеното съдът следва да се произнесе по правилността на
съдебен акт в обжалваната част с оглед релевираните от жалбоподателя доводи.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно и субективно, кумулативно съедине-ни положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422 ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, напълно
споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована дължимостта на
претендираните от ответницата Т.К. вземания за цена на доставена за процесния
период:
01.06.2011 г. – 30.04.2013 г., вкл. и вкл. и цена на услугата дялово
разпределение, и на обезщетението за забава за времето от 01.08.2011 г. до 02. 07.2014
г. в присъдените
размери, съответно от 36,63 лева и 72,12 лева, изведени при правилно установена
по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК,
препраща към тях. В допълнение към същите съдът намира, че следва да бъдат
добавени и следните съображения:
Отношенията между доставчиците
и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия пра-вила, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлоп-реносно
предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството
на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „пот-ребители
на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено
в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител го-реща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна-та енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено,
че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който
е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. В производството
не е спорно
обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот, което се
потвър-ждава и от ангажираното от ищеца писмено
доказателство: нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 68 от 20.12.2009 г., том І, рег.№ 6171, дело
№ 66/2009 г. на нотариус с рег.№ 447 на Нот.камара /неоспорен в процеса/. Пред първоинстанционния съд ответницата нито е
поддържала, нито е ангажирала доказателства, че след закупуването на имота
същата се е разпоредила с него или че валидно е учредила ограничено вещно право
на ползване в полза на трето лице със срок на действия в исковия период от 01.01.2011
г. – 30.04.2013 г. Като собственик на процесния имот: апартамент
№ 7, находящ се в гр.София, ж.к.”*******”, бл.*******, в този период Т.Ж.К. има качеството на клиент на топлинна
енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на
топлинна енергия от топло-
преносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топ-лопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/, в които се
урежда съдържа-нието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за про-цесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при пуб-лично известни общи условия за продажба,
каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01. 2008 г., в сила от
13.02.2008 г.
Разпоредбата
на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за пот-ребителите/клиентите, които не
са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заяв-ление,
в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни
писмени споразумения. В дадената хипотеза ответницата не твърди и не установява
да е упражнила това нейно право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г.,
поради което настоящият съдебен състав намира, че същата ги е приела.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона – чл. 150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и задължителната съдебна
практика, обекти-вирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за иско-вия
период от време между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процес-ния апартамент.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп./. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост по силата на чл. 142, ал.2 ЗE се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а
нормата на чл.145, ал.1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топ-ломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собст-веност
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прог-нозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ
прави-лата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент
се определят с наредба-та по чл.125, ал.3 ЗЕ. За процесния период в
съответствие с тази законова уредба и устано-веното в Общите условия сумите за
топлинна енергия относно имота на ответника са начисля-вани помесечно от „Т.С.“
ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, съгласно данните от
двете изслушани съдебни експертизи, като
след края на отопли-телния период са изготвени изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпре-деление, като от последните и заключението
на приетата съдебно-техническа експертиза, не-оспорени от страните, което съдът
кредитира като обективно, обосновано и компетентно из-готвено, настоящата
инстанция приема, че по делото е установено количеството и стойността на
действително потребената топлинна енергия за процесния имот в исковия период –
топ-линна енергия, отдадена на сградна инсталация /разпределена пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в
сградата, за процесния такъв от 187 куб.м./ и топлинна енергия за БГВ, както и стойността на
услугата дялово разпределение.
Ирелевантно за изложения извод
е обстоятелството, че за част от процесния период разходът за БГВ е изчислен на база един брой потребител при норма 140
литра за денонощие, тъй като при неосигурен достъп за отчитане на ИРРО се
прилага регламентираната в разпо-редбата на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването нормативна уредба.
Ответницата не твърди и не
установява да се е възползвала от предвиденото реклама-ционно производство и да
е оспорила изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки в
установените срокове съгласно чл.33, ал.3 от Общите условия от 2008 г., имащи
си-лата на закон за страните – в 45-дневен срок след периода, за който се
отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
Наредбата за топлоснабдяването, по-ради което съдебният състав намира, че
разпределението е извършено по описания и отразен от експерта в
съдебно-техническата експертиза начин в съответствие с нормативната уредба.
От друга
страна: по отношение на извършеното през м.12.2014 г. доброволно плащане в общ
размер от 1 227,77 лева, от които: 1 058,98 лева – за топлинна
енергия от м.07.2011 г. до м.05.2013 г. вкл. и 168,79 лева – лихви, е приложимо
правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД, като пред-вид заявената от длъжника поредност на
изпълнението, размера на престацията и размера на дължимата се стойност за
топлинна енергия за времето от м.06.2011 г. до м.04.2013 г. вкл. съгласно
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, е налице непогасена
глав-ница в посочения от СРС размер.
Извършеното доброволно плащане от страна на
ответницата има характер на извън-съдебно признание относно съществуващото
договорно правоотношение между страните и извършената доставка на топлинна
енергия относно собствения на същата топлоснабден имот.
Във връзка с дължимата се
стойност на топлинната енергия следва да се посочи и че на настоящия съдебен
състав е служебно известно решение № 4 777/ 13.04.2018 г. по адм.дело №
1372/2016 г. на ВАС – невлязло в сила, /същото е предмет на последващ
инстанционен контрол пред 5-членен състав на ВАС/, с което е отменена формулата
по т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба №
16-344/ 2007 г., касаеща топлинната енер-гия, отдадена за сградна инсталация,
както и постановеното решение по адм.дело №
13 721/ 2017 г. на ВАС – невлязло в сила, с което се отменят две
разпоредби от методиката за дялово разпределение, установена с визираната Наредба
за топлоснабдяването. Дори тези два акта да бъдат потвърдени, то съдебните решения
за отмяна на ВАС ще имат действие само за в бъ-деще – от момента на влизането им
в сила, съгласно нормата на чл.195, ал.1 АПК, и това обс-тоятелство не би
рефлектирало върху приложимите правни норми за дадения случай.
Тъй като клиентът
на топлинна енергия не е изпълнил точно във времево отношение паричната си престация
спрямо ищцовото дружество, същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
несвоевременно изпълнение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху
всяка месечна вноска от неиздължената главница, чийто падеж в съответствие с
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., настъпва 30 дни след изтичане на
периода, за който се отнася. С оглед горното за процесния период: 01.08.2011 г. – 02.07.2014 г. ответницата е в
забава за плащане на падежиралите в този период ежемесечно дължими суми,
представляващи стойността на топлинната енергия за времето от м.06.2011 г. до м.04.2013
г. вкл. За периода на забавата от датата на
падежа на всяко отделно вземане, начиная от 01.08.2011 г. – датата, следваща
датата на падежа за първата дължима вноска, до 02.07.2014 г., размерът на разглеж-даните вземания по отношение на дължимите
се от ответницата главници за топлинна енер-гия, определен при условията на чл.162 ГПК съгласно данните на БНБ за основните лихвени проценти
за периода от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, възлиза на сумата 240,91 лева. След извършеното погасяване в хода на
процеса на сума от 168,79 лева относно това задължение, непогасената част от искът
по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД възлиза на
стойност 72,12 лева.
Неоснователни са наведените във
въззивната жалба твърдения, че при определяне на количеството топлоенергия не е
отчетено, че топлинна енергия за отопление не е използвана, поради отказ и демонтиране
на радиаторите, извършено преди исковия период. От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че топлинна енергия за отопление на имота – не е начислявана, именно поради
демонтирането на 3 бр. радиатори в него.
Доводите относно начина на
определяне на първоначалния размер на иска от страна на ищеца, са ирелевантни
към правилността на решението в атакуваната част. Размерът на дължимите се
вземания е определен от съда въз основа на ангажирания по делото доказа-телствен
материал, като е извършено приспадане само на доброволно заплатената в хода на
процеса сума за главница и лихви.
Възражението, касаещо поддържаното
несъответствие между количеството на опре-делената топлинна енергия и сметките,
дължими за студена вода към третото за спора лице – „С.В.” АД, е наведено за
пълни път във въззивната жалба, поради което същото се явява несвоевременно
заявено и попада под преклузията на чл.266, ал.1 ГПК, имаща за после-дица
неговото необсъждане.
Поради съвпадане на изводите на
настоящата съдебна инстанция с тези на първоинс-танционният съд относно изхода
от разглеждането на спора, атакуваното решение в обжалва-ната му част като правилно,
следва да бъде потвърдено.
При приетия изход на спора на
жалбоподателката не се дължат разноски по реда на чл.78, ал.1 ГПК.
Разноски по чл.78, ал.3 ГПК не следва да се присъждат и на въззиваемата страна „Топ-Т.С.” ЕАД,
която е заявила искане за заплащане на такива, съразмерно с отхвър-лената част
от жалбата на ответника. Във въззивното производство от упълномощения от тази
страна процесуален представител – юрисконсулт не са извършени реално никакви
процесуал-ни действия, извън депозираната бланкетна молба, с която единствено е
заявено общо, немо-тивирано оспорване на жалбата. Писмен отговор на жалбата не
е подаден, нито дружеството е било представлявано в открито съдебно заседание
от пълномощник. Доказателства за извърш-ването на някакви други разноски в това
производство – не са ангажирани.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119512 от 15.05.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 70 785/ 2014 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав в
обжалваната част.
Решението
на СРС в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ за
установяване съществуването на вземането на „Т.С.“ ЕАД за цена на доставена топлинна
енергия за разликата над сумата 36,63 лева до заявената сума от 1 333,19
лева, както и в част-та, с която са отхвърлени исковете с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за лихва за забава на плащането за разликата над присъдената
сума от 72,12 лева до предявения размер от 278,46 лева, не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ище-ца: „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.