Р Е
Ш Е Н И Е
№ 78
гр.
Севлиево, 19.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично заседание
на пети юли
през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател: Гергана Божилова
при секретаря
Рефузе Османова
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н.Д.
№ 411 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят д-р П.С.К. ***, е обжалвал Наказателно
постановление № НП 20-53-2/28.08.2017 година на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция «Медицински одит» /ИАМО/ гр. София, с което за извършено нарушение на чл. 20, ал. 4 от Наредба № 49 от 18.10.2010
година за основните изисквания, на които трябва да отговаря устройството,
дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете
за медико – социални грижи, издадена от Министерството на здравеопазването, във
връзка с чл. 46, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, на основание чл. 116,
ал. 1 и чл. 117 от Закона за лечебните заведения му е наложена глоба в размер
на 1000,00 лева.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват се съображения за
извършени съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с издаването
на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление. Алтернативно се прави искане за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Представителят
на ответника по жалбата моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно.
По
делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят К. работи като (*** в МБАЛ "Д-р Стойчо
Христов" ЕООД гр. Севлиево. На 01.12.2016 г. в РЗИ Габрово постъпила жалба
от Ц.Г..И. ***, която била заведена под вх. № РД-11-3888/01.12.2016 г. По повод
на жалбата и на основание писмо от ИАМО с изх. № МО 05-559-1/29.11.2016 г. и
Заповед № РД-17-420/05.12.2016 г. на Директора на РЗИ-Габрово, на 06.12.2016 г.
била извършена проверка в ЦСМП-Габрово. Същата била извършена от длъжностни
лица на РЗИ-Габрово и в присъствието на Директора на ЦСМП Габрово. За
резултатите от нея бил изготвен Констативен протокол от 06.12.2016 г., в който
било отразено обстоятелството, че на 02.11.2016 г., в 20:30 часа, във филиала
на ЦСМП в гр. Севлиево, със собствен транспорт бил докаран пациента И.Г.И., който бил прегледан
при докарването му от дежурния лекар д-р Ц.Г.. В амбулаторния журнал прегледът
бил регистриран под № 5735. В хода на проверката се установило, че по искане на
дежурния лекар са проведени консултации с дежурния (*** и дежурния терапевт на
МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ – свидетелката Х.А. и жалбоподателя, както и че
консултациите с тях не били документирани писмено. В протокола е отразено също
така, че в хода на проверката били изискани писмени обяснения от лекарите,
преглеждали пациента. В своите обяснения д-р К. декларирал, че е извършил
преглед на пациента, при който му направило впечатление, че болният е по –
студен по кожата и крайниците, които дистално били бледи. Във връзка с това
наредил да бъде измерена температурата на пациента, която била 34-35 градуса.
След това жалбоподателят извикал дежурния терапевт д-р А. и й съобщил резултата
от прегледа. След това отишъл в отделението, където имал работа по болните. По
– късно разбрал от д-р А., че близките на пациента са го прибрали в дома му.
След взимане на обяснения от дежурния лекар в ЦСМП – Севлиево, д-р А., д-р К.,
д-р И. .и мед. фелдшер В. проверяващите отразили в протокола, че консултиращите
специалисти от МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" не са попълнили бланка за
медицинска консултация с мотивиран отказ от хоспитализация и че поради липсата
на отразени консултации, предложение за хоспитализация и отказ от такава, не
можело обективно да се прецени причината за взетото решение болният да не се
хоспитализира. В заключение са направени предписания към Директора на ЦСМП
Габрово.
Сходна проверка била извършена от длъжностните лица на
РЗИ Габрово и в МБАЛ "Д-р Ст.Христов" Севлиево, за резултатите от
която бил изготвен Констативен протокол от 08.12.2016 г. Констатациите на проверяващите
се припокриват напълно с тези, отразени в констативният протокол от 06.12.2016
г.. От тяхна страна били направени предписания и към Управителя на МБАЛ
"Д-р Стойчо Христов" Севлиево. В двата констативни протокола са
посочени документите, които са проверени, снети са копия от тях, както и от
писмените обяснения на лекарите, преглеждали пациента.
Във връзка с констатациите от извършената проверка, на
25.04.2017 година в 09:50 часа свидетелят К. осъществил телефонен разговор с
жалбоподателя, в който попитал последния дали е получил писмена покана за
явяване на 26.04.2017 година от 10.00 до 12.00 часа в ИАМО София за съставяне и
връчване на АУАН, на който въпрос д-р К. отговорил отрицателно. Тогава
свидетелят К. поканил жалбоподателя да се яви на същата дата и час за съставяне
на АУАН и му предложил при невъзможност от негова страна да се определи друга
дата и час. Д-р К. заявил, че ще се яви на следващия ден за съставянето на акт
за установяване на административно нарушение. По – късно през деня, в 14:00
часа, свидетелят К. отново се свързал с д-р К. по телефона и го уведомил, че
ако не се яви за съставянето на акта, същият ще бъде съставен в негово
отсъствие. Тогава жалбоподателят отново потвърдил, че ще се яви на следващия
ден за съставяне на АУАН. За проведените телефонни разговори от страна на свидетеля
К. с жалбоподателя била изготвена Паметна записка, която била заведена в
деловодството на ИАМО с вх. № ПК-01-38/25.04.2017 г.
На следващият ден – 26.04.2017 г. жалбоподателят се явил
в ИАМО – София, където свид. К., в присъствието на свид. В., съставил против д-р
К. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А 27-25-2/26.04.2017
г., за следното: Нарушение на чл. 20, ал. 4 "Информирането на пациента за
насочването му към друго лечебно заведение по ал. 2, т. 2, букви "в"
и "г" и за липсата на необходимост от диагностика и лечение в
болнични условия по ал. 2, т. 2, буква "д" се извършват заедно с
информиране на пациента и за неговото състояние от специалиста, извършил
прегледа, което се документира в листа за преглед на пациента" от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за
основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи, издадена от Министерство на здравеопазването,
във вр. с чл. 46, ал. 3 от ЗЛЗ: "Основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за открИ.е
на структури и предоставяне на дейности по чл. 20, ал. 2 и 3, се определят с
наредба на министъра на здравеопазването". Като обстоятелства, при които е
извършено нарушението в АУАН е посочено следното: на 02.11.2016 г. пациентът И.Г.
И.е докаран със собствен транспорт във филиала на ЦСМП в гр.Севлиево, находящ
се в МБАЛ "Д-р Ст.Христов" ЕООД гр. Севлиево. Прегледан е от
дежурният лекар д-р Ц.Г.. В амбулаторния журнал е регистриран под № 5735,
където са отразени КН 70/45 мм, пулс 80 уд. на мин., ЕКГ, консултация с (*** и
обзорна рентгенография на корем. Отразена е диагноза: "Хипертонична
сърдечна болест със сърдечна недостатъчност и хронична обструктивна белодробна
болест". Пациентът няколко /вероятно пъти/ е лежал на земята по сведение
на близките. Извършена е рентгенова графия на сърце, медиастинум и корем. В
Приложение за изследвания към Фиш за СМП е определена работна диагноза Колика
абдоминалис, рентгенова находка: "Силно изразен метиоризъм, неубедителни
данни за хидроаерични нива. Не се установяват данни, съмнителни за пневмонични
инфилтрати". По искане на д-р Г. са проведени консултации с дежурния (***
в МБАЛ "Д-р Ст.Христов" ЕООД гр. Севлиево д-р К. и дежурния терапевт
д-р Х.А.. В обяснение, предоставено на ИАМО д-р К. е записал: "На 02.11.2016
г. към 21:20 часа, в качеството си на дежурен лекар в ХО при МБАЛ „Д-р Стойчо
Христов“ бях извикан за консултация от дежурния екип на ЦСМП за пациент, транспортиран
от близките си – И.Г. И. на 90 г.. По сведение на близките пациентът е паднал в
дома си и лежал няколко часа на студено.
Прегледах болния. Същият беше в легнало положение, в контакт, отговаряша не
въпросите позабавено. Корем мек, на нивото на гръдния кош, респиратоно
подвижен, леко болезнен в регио епигастрика. Блумберг /-, перисталтика жива.
Без данни за хернии. Направих ректално туше, болният беше с нормални фекалии,
ампулата слабо напълнени, от направената рьо – графия не се отчитат илиусуви
прояви и газ под диагфрагмата. Направи
ми впечатление, че болният е по – студен по кожата и крайниците, които дистално
бяха бледи. Наредих да се измери температурата, която беше 34-35 градуса, след
което извиках отново дежурния терапевт д-р А. и й съобщих. Попитах дали човекът
има някакви белодробни или сърдечни изменения. Не се откриха такива. След това
отидох в отделението, понеже има работа по болните. По – късно разбрах от д-р А.,
че близките са прибрали пациента.“.
След преценка на изложеното от д-р К. в писмените му
обяснения по случая, актосъставителят е приел, че същият, в качеството си на
дежурен в (***ичното отделение на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, на 02.11.2016
година е извършил преглед на пациента И.Г. И.по искане за консултация от
дежурен екип на ФЦСМП гр. Севлиево, за който преглед същият не е издал
нормативно предвиден документ – лист за преглед на пациента, с което е нарушил
изискването на чл.
20, ал. 4 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които
трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните
заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи,
издадена от Министерство на здравеопазването, във вр. с чл. 46, ал.3 от ЗЛЗ.
В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на
02.11.2016 г., датата на извършване на прегледа на И.Г. И.от д-р К. в МБАЛ
"Д-р Ст.Христов" ЕООД гр. Севлиево. Посочено е също така, че
нарушението е установено на 10.02.2017 г. при извършване на проверка по
документи, предоставени от ФЦСМП гр. Севлиево и МБАЛ "Д-р Ст.Христов"
ЕООД гр.Севлиево. В акта е отразено, че същият е съставен в присъствието на
нарушителя, както и че нарушението е извършено за първи път. АУАН е подписан от
акосъставителя – свид. Ф.К. и свидетеля по акта Е.В..
Видно от приложената по делото Разписка - стр. 14 от делото, препис от акта за
установяване на административно нарушение бил връчен на д-р К. на датата на
съставянето му – 26.04.2017 година. При предявяването на акта за подпис
жалбоподателят не е направил възражения срещу него. Такива не е депозирал и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Медицински одит" гр.София с № НП 20-53-13-2 от 28.08.2017 г. Същото
е издадено против д-р П.К., в качеството му на дежурен (*** на 02.11.2016 г. в
МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" ЕООД гр. Севлиево. В НП
административно-наказващият орган изцяло е преповторил фактическите констатации
и правните изводи на актосъставителя. Посочени са събраните в хода на
административно-наказателното производство писмени доказателства и обстоятелствата около съставянето на АУАН. Наказващият
орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.
20, ал. 4 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. във вр. с чл. 46, ал.3 от
Закона за лечебните заведения / ЗЛЗ /. Отчел е, че нарушението е за
първи път, че не са установени имуществени вреди от нарушението, както и че не
са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Посочено е, че нарушението се потвърждава от приложените към преписката
доказателства, поради което и на основание чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ АНО е наложил
на жалбоподателя К. глоба в размер на 1 000.00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за
установена от показанията на свидетелите Ф.К., Е.В. и д-р Х.А. и писмените
доказателства – Констативен протокол от 06.12.2016 г.; Констативен протокол от
08.12.2016 г.; Приложение за изследвания към Фиш за спешна медицинска помощ от
02.11.2016 г.; Извлечение от Амбулаторен дневник на ФЦСМП Севлиево; График по
болница месец ноември 2016 г. на МБАЛ "Д-р Ст.Христов" ЕООД
гр.Севлиево; Писмени обяснения, снети от лекарите, преглеждали пациента И.Г.И.;
Паметна записка с вх. № ПК-01-38/25.04.2017 г.; АУАН от 26.04.2017 г.; Разписка
за връчване на АУАН; Заповед № РД 20-53 от 14.05.2016 г. на Изпълнителния
директор на ИАМО и Приложение към нея; обжалваното наказателно постановление и
Товарителница на куриерска фирма за доставяне на НП.
При така установената фактическа обстановка, въз основа
на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни
изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен
на сестрата на жалбоподателя на 15.09.2018 година. Жалбата е заведена в
деловодството на ИАМО - София на 27.09.2018 г.. При насрочване на делото в
открито съдебно заседание настоящият съд консатира, че жалбата срещу
наказателното постановление е подадена след изтичането на 7 – дневния
преклузивен срок, поради което с Разпореждане от 23.10.2017 година задължи ИАМО
да представи докзателства за датата на депозиране на жалбата срещу
наказателното постановление. В изпълнение указанията на съда АНО представи
товарителницата, с която жалбата е постъпила в деловодството на агенцията. От
същата съдът констатира, че жалбата срещу наказателното постановление е
подадена след изтичането на срока за обжалването му, поради което остави същата
без разглеждане и прекрати производството по делото. Определението на съда беше
обжалвано от жалбоподателя и с Определение № 86 от 13.03.2018 година по
ч.к.а.н.д. № 31/2018 година по описа на Габровски административен съд бе
отменено определението на съда, с което жалбата срещу наказателното
постановление беше оставена без разглеждане и делото бе върнато на РС -
Севлиево за продължаване на съдопроизводствените действия.
НП е издадено от компетентен орган, оправомощено за това
по силата на чл. 117 от ЗЛЗ
предвид заеманото от него длъжностно качество. АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на чл. 117 от ЗЛЗ
предвид заеманото от него длъжностно качество, както и Заповед № РД 20-53 от
14.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ИАМО.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са
за извършено нарушение на разпоредбите на чл.
20, ал. 4 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. във вр. с чл. 46, ал.3 от ЗЛЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от Наредбата: "Информирането
на пациента за насочването му към друго лечебно заведение по ал. 2, т. 2, букви
"в" и "г" и за липсата на необходимост от диагностика и
лечение в болнични условия по ал. 2, т. 2, буква "д" се извършват заедно
с информиране на пациента и за неговото състояние от специалиста, извършил
прегледа, което се документира в листа за преглед на пациента", а съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал.3 от ЗЛЗ: "Основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за открИ.е
на структури и предоставяне на дейности по чл. 20, ал. 2 и 3, се определят с
наредба на министъра на здравеопазването".
Актосъставителят и свидетелят по акта обясниха пред съда,
че са съставили АУАН за това, че след извършения преглед на пациента, д-р К. не
е отразил в Лист за преглед на пациент констатираните от него факти при
прегледа, каквото е изискването на чл. 20, ал. 4 от Наредбата. Свидетелите
поясниха, че пациентът не е бил хоспитализиран и че във връзка с прегледа му в
ЦСМП – Севлиево бил изготвен само фиш на ФСМП, в който не били отразени
констатациите от прегледа на пациента, извършени от д-р К. и д-р А.. Според
свидетеля К. неиздаденият от д-р К. документ е много важен, тъй като от
отразеното в него останалите лекари, особено лекуващият лекар, можели да
направят своите изводи за това, което е видял той, тъй като температурата на
пациента била твърде ниска и поради това не е имало основания същият да не бъде
хоспитализиран.
По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит в
качеството на свидетел д-р Х.А., която обясни, че на 02.11.2016 година била
дежурен терапевт в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ гр. Севлиево. В момента, в който
пациентът бил свален от колата от близките си, същата се намирала в ЦСМП.
Пациентът бил прегледан от дежурния лекар в ЦСМП – Севлиево д-р И. , като и д-р
А. участвала в прегледа. От извършването му, както и от ЕКГ – то се направила
преценка, че пациентът не следва да бъде хоспитализиран. Д-р А. попитала
пациента от какво се оплаква и той посочил корема си. Тогава тя обсъдила с д-р
И..възможността да се направи рьо – графия на корема, както и да се извика (***,
който да си каже мнението. След това същата се качила в терапевтичното
отделение на болницата. След известно време д- р А. слязла отново в ЦСМП,
където разговаряла с д-р К., след което се решило, че пациентът не е за
хоспитализиране в терапевтичното или (***ично отделение на ЗЦСМП – Севлиево.
След това двамата си тръгнали, а д-р И. .направила консултация с анестезиолог и
невролог, които са отказали хоспитализация. А. обясни, че за този отказ двамата
с д-р К. не били информирани.
Д-р А. обясни, че нито тя, нито д-р К. са попълвали
някакви документи във връзка с прегледа на пациента в спешното отделение на
Севлиевската болница. Според нея този пациент е следвало да бъде настанен в
Реанимация, където има клинична пътека „Хипотермия“, тъй като температурата му
била изключително ниска. От показанията на свид. А. стана ясно, че до този
случай никога не е попълвала каквито и да било документи във връзка с преглед,
който е извършвала в ЦСМП – Севлиево, след като е била викана от дежурния в
спешното отделение. А. обясни процедурата за попълване на документи при преглед
на пациентите, като заяви, че задължен да попълни данните от прегледа на
пациента в амбулаторния журнал на ЦСМП има дежурния лекар в спешната помощ. В
него се отразява обстоятелството, че е направена консултация с терапевт, *** или анестезиолог, но при условие, че
пациентът ще бъде хоспитализиран в болницата, консултациите, направени със
специалистите, се вписвали след това в Историята на заболяване на пациента. В
конкретния случай д-р А. обясни, че нейното становище е било, че пациентът е
следвало да бъде хоспитализиран в Реанимацията на Севлиевската болница. Според
нея д-р И. .е трябвало да й се обади след консултация с анестезиолога, за да
може тя да слезе и да обсъди с този специалист защо пациентът не следва да бъде
приет в терапевтичното отделение. В случая такава консултация с нея не е
направена и ако е взето решение пациентът да не бъде хоспитализиран, следвало
да се напише становище защо същият се изпраща в друго здравно заведение. Според
нея такова становище следвало да зготви анестезиологът, без да е необходимо
изготвянето на писмено становище от нея или от д-р К. и другите специалисти.
По искане на жалбоподателя съдът изиска от ЦСМП – Габрово
Месечен работен график на филиал Севлиево за месец ноември 2016 година; КТД,
валидно към месец ноември 2016 година; Правилник за вътрешния трудов ред;
Инструкция за работа в РКЦ; Алгоритъм на поведение на мобилни екипи и Алгоритми
на поведение при амбулаторни прегледи. В писмото, придружаващо изисканите
документи, Директорът на ЦСМП – Габрово д-р Ш. е посочил, че д-р К. не работи в
никой от филиалите на ЦСМП – Габрово /вкл. във филиала в гр. Севлиево/ и в тази
връзка той не фигурира в графиците на центъра, нито неговата дейност се
администрира от Центъра за спешна медицинска помощ. Според Одитна пътека № 2 –
„Спешна медицинска помощ – амбулаторни прегледи“ /Описание на процесите и
дейностите /алгоритъм на поведение/ амбулаторен преглед и лечение се извършва
за всички болни и пострадали лица, потърсили сами спешна медицинска помощ във
филиала. Дежурният лекар/мед. специалист извършва възможният обем от
диагностични и терапевтични /вкл. реанимационни/ мероприятия и когато е
необходимо търси съдействие /консултация от съответния специалист в болничното
заведение /дежурен по стационар/ и/или предлага пациента за хоспитализация
/попълва направление за хоспитализация – бл. МЗ –НЗОК № 7/. Регистрира в
журнала за амбулаторни прегледи данните относно пореден номер; дата, час и
минута на прегледа; имената, възрастта и адреса на пациента; основната и
съпътстващи диагнози; направените манипулации, медикаменти /по вид, количество
и начин на апликация/; консултации, изследвания и място за
хоспитализация; реанимационни процедури /подробно в реанимационния лист/ и
имената си. На пациента, ако е необходимо, се предоставя Направление за консултация
/бл. 119 на МЗ/ и/или рецептурна бланка. Според Правилника за вътрешния трудов ред на
ЦСМП задължение на реанимационния екип на филиала, състоящ се от лекар,
фелдшер/мед. сестра и шофьор на линейка, е да попълва и предоставя в РКЦ
медицинската документация /фиш за спешна медицинска помощ,
реанимационен лист, бланка за суицидна дейност, медицинско свидетелство за
смърт и др./, а задължение на стационарния екип във филиала, състоящ се от
фелдшер/мед. сестра, е да осигурява амбулаторния прием и евентуалната
хоспитализация на явилите се за преглед и лечение пациенти и да попълва
медицинската документация /амбулаторен журнал, направление за консултация и/или
хоспитализация и др.
В конкретния случай при проверката било установено, че
доведеният от близките си пациент И. И.е бил прегледан от дежурния лекар д-р Ц.Г.
и че прегледът е регистриран в амбулаторния журнал под номер 5735, където са
отразени данните от прегледа и извършената консултация с (***, както и
направената обзорна рентгенография на корем. Проверяващите са констатирали също
така, че дежурният екип на филиала на ЦСМП е попълнил и „Приложение към фиш за
спешна медицинска помощ“ с искане за рентгенография на сърце, медиастинум и
корем, като след извършването на изследването във фиша е записано: Работна
диагноза – колика абдоминалис, рентгенова находка: „Силно изразен метиоризъм,
неубедителни данни за хидроаерични нива. Не се установяват данни, съмнителни за
пневматични инфилтрати“.
Наказателното постановление е съставено за нарушение на
чл. 20, ал. 4 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от
Наредбата: "Информирането на пациента за насочването му към друго лечебно
заведение по ал. 2, т. 2, букви "в" и "г" и за липсата на
необходимост от диагностика и лечение в болнични условия по ал. 2, т. 2, буква
"д" се извършват заедно с информиране на пациента и за неговото
състояние от специалиста, извършил прегледа, което се документира в листа за
преглед на пациента". В конкретния случай, съобразявайки изложените по -
горе фактически обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателят не е субект на
вмененото му във вина нарушение и съответно не може да носи отговорност за
извършено нарушение на чл. 20, ал. 4 от Наредбата. От събраните по делото
доказателства, в тази част и от представените от ЦСМП – Габрово документи, по
несъмнен начин се установи, че задължение за отразяване на консултациите със
специалистите има дежурният лекар в съответния филиал на ЦСМП. Листът за
преглед на пациента се попълва от дежурния лекар в ЦСМП, което води до извода,
че за жалбоподателя не е съществувало задължението да попълва такъв лист или да
изготвя самостоятелен документ, в който да отразява констатациите от
извършената от него консултация. Именно поради това съдът намира, че неправилно
наказващият орган е наложил наказание на жалбоподателя, което налага обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
За по – голяма правна прецизност съдът намира, че следва
да отбележи, че проверяващите, а след това и АНО, са приели, че дежурният лекар
в ЦСМП – Севлиево на инкриминираната дата е била д-р Ц.Г.. Такъв лекар обаче не
работи във филиала на ЦСМП в гр. Севлиево, което е видно от представения
Месечен работен график за месец ноември 2016 година на филиала в гр. Севлиево,
както и се установява от показанията на свид. А., която изрично заяви пред
съда, че такъв лекар в ЦСМП – Севлиево няма. От месечния работен график е
видно, че на 02.11.2016 година дежурен лекар в ЦСМП – Севлиево е била д-р И. .
Същата е дала и писмени обяснения във връзка с проверката, в които е отразила
извършените от нея действия при прегледа на пациента И.ов. Некоректното
посочване на действителния дежурен лекар в ЦСМП – Севлиево на 02.11.2016 година
внася противоречие в действителните фактически обстоятелства и отразените
такива от проверяващите в съставените от тях констативни протоколи и акт за
установяване на административно нарушение. По същия начин е отразено това
обстоятелство и в НП, което води до невъзможност съдът да провери достоверността
на отразените в АУАН и НП фактически
констатации и до накърняване правото на защита на наказаното лице.
Що се касае до изтъкнатото от процесуалния представител
на жалбоподателя обстоятелство за неправилно посочване на датата на съставяне
на наказателното постановление, в заглавната част на което е отбелязано, че
същото е от дата 28.08.2017 година, а като дата на съставянето му е посочена
датата 28.08.2016 година, съдът намира, че в случая се касае за техническа грешка, допусната от издателя на
наказателното постановление. Според съда няма съмнение, че
наказателното постановление е издадено на 28.08.2017 година, а не на същата
дата през 2016 година, още повече, че изложените в обстоятелтвената част факти
и обстоятелства не будят съмнение относно годината на съставянето на
наказателното постановление.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП 20-53-13-2 от
28.08.2017 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Медицински одит" гр. София, с което на д-р П.С.К., ЕГН: **********,
с настоящ адрес ***, в качеството му на дежурен лекар на 02.11.2016 г. в МБАЛ
"Д-р Стойчо Христов" ЕООД гр. Севлиево, за извършено нарушение на чл.
20, ал. 4 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговаря устройството,
дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете
за медико – социални грижи, издадена от Министерството на здравеопазването, във вр. с чл. 46, ал. 3 от
Закона за лечебните заведения и на основание чл. 116, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения е наложена глоба в размер на 1 000.00лв.
/хиляда/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: