РЕШЕНИЕ
гр.
София, 11.09.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-20 състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Шанова
при участието на съдебен секретар Екатерина Тодорова,
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7949 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба, предявена от „ЕКО Е.-М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, офис 3, против
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. „******.
Ищецът твърди, че има качеството
на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) и е
собственик на фотоволтаична електроцентрала.
Изграждането на електроцентралата било частично финансирано с Договор за
отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013
(ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР). По силата на този договор, фондът предоставил на ищеца безвъзмездна финансова
помощ.
В исковата молба се твърди, че по
силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия, сключен за срок от 20
години, „Енерго-Про Продажби“ АД изкупувало произведената от ищеца електрическа
енергия по преференциална цена, определена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г.
на Комисията за енергийно и водно
регулиране (с предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно
регулиране).
Съгласно договора и на основание
чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от ЗЕВИ, преференциалната цена на ел. енергия,
изкупувана по договора, не подлежала на промяна през целия срок на договора,
съответно продавачът следвало ежемесечно да издава и представя на купувача
фактура за дължимата сума за цената за произведената и доставена ел. енергия за
предходния месец, измерена и отчетена по предвидения ред, като купувачът
заплаща сумата след получаването.
Преференциалната цена
първоначално била определена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г., по силата
на т. 11 от което, размерът на цената, определена за електрически централи с
фотоволтаични модули над 30 кВт р до 200 кВт р, монтирани на покриви и фасади,
е в размер на 596.50 лв./МВтч, което
действало до 24.07.2015 г. След тази дата КЕВР приела ново Решение Ц-14/01.07.2014г., с
което размерът на цената била променена на 117.61 лв./МВтч.
Ищецът твърди, че по време на действие на сключения договор за
изкупуване, настъпили законови промени относно цената на произвежданата и
доставяна ел. енергия. Съгласно § 18, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ), обн. в ДВ бр. 56/2015г., в сила
от 24.07.2015 г., за производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална
или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за
подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от
възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон,
които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно
регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Ал. 2 на § 18
предвиждала, че производителите по ал. 1 в срок до 31 юли 2015 г. привеждат
договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с
обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с
изискванията на ал. 1. Съгласно чл. 3 на § 18 след изтичане на срока по ал. 2
общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупуват произведената
електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1. Тази алинея 3 се прилага и
в случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2. Съгласно § 18, ал. 5 за
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не
се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от Закона за
енергията от възобновяеми източници. След изтичане на срока на договора за
изкупуване по чл. 31, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници
преференциални цени не се предоставят.
Ищецът твърди, че по отношение на цената на произвежданата и доставена
ел. енергия били приложими единствено клаузите на сключения договор за
изкупуване, а не § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, ДВ бр. 56/2015 г. Счита, че има право да
получи плащане на доставената на купувача ел. енергия, произтичащо от договора
за изкупуване по цена в размер на 596,50 лв./МВтч (определена с Решение
Ц-18/20.06.2011г.), а не по намалената цена в размер на 117,61 лв./МВтч.
(определена с Решение Ц-14/01.07.2014г.).
Твърди, че с приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, държавата е нарушила
основополагащи принципи и норми на правото на ЕС, от което ищецът е претърпял
имуществени вреди. Сочи, че съгласно чл. 4, § 3 от ДЕС, Държавата и Народното
събрание, като еманация на държавната власт, е следвало да предприемат всички
мерки, свързани с върховенството на правото на ЕС, включително е следвало да
изпълнят своите задължения да съблюдават правото на ЕС, като всички те
произтичат от Договорите на ЕС или актовете на институциите на ЕС и могат да
бъдат изведени от практиката на съда на ЕС, която е задължителна при
правораздаване на национално ниво. С
приемането на посочения § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ било допуснато нарушение на чл.
107-108 ДФЕС, Директива 1009/28/ЕО, Директива 1009/79/ЕО, и Хартата за
основните права на ЕС.
Ищецът се позовава на практика на СЕС и излага съображения, че с
приемането на посочения параграф е налице нарушаване на равенството на частните
субекти пред закона.
В исковата молба се излагат и съображения, че въпросната законодателна разпоредба е приета с оглед
избягването на „двойно финансиране“ по отношение на електроцентрали, за изграждане
на които е предоставено финансиране по мярка 312 на Програмата за развитие на
селските райони. Ищецът посочва, че в конкретния случай не може да става дума
за „двойно финансиране“, доколкото с безвъзмездно предоставените парични
средства не са финансирани едни и същи инвестиционни разходи. В същото време,
преференциалната цена по която се изкупува, произведена от възобновяеми
източници електрическа енергия, не се осигурява чрез безвъзмездно финансиране
от европейския или националния бюджет, а от крайния потребител. Посочва, че
преференциалната цена не разкрива признаците на „държавна помощ“ съгласно
приложимото европейско законодателство. Дори да се приеме, че цената попада в
хипотезата на „държавна помощ“, предоставянето на такава е допустимо в определени
хипотези съгласно правото на ЕС. От друга страна, отстраняването на последиците
от неправомерно предоставена държавна помощ се осъществява по предвиден в
европейската уредба нарочен ред, а не чрез произволни законодателни промени на
национално равнище.
Поддържа се, че с приемането на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн.
ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) е нарушено правото на свободна стопанска
инициатива на ищеца. В тази насока се посочва, че при вземане на
решение дали да започне икономическата си дейност, частноправните субекти се
съобразяват с изначално установена законодателна рамка. С приемането на
нарушаваща правото на съюза разпоредба се премахват специфичните условия, които
са имали определящо значение при вземането на това решение. Не са зачетени
легитимните интереси на ищеца като частноправен субект при налагането на
императивни условия във връзка с упражняваната от него стопанска дейност.
Твърди се, че в конкретния случай не е налице легитимна цел, която да направи
допустимо засягането на правото на свободна стопанска инициатива на ищеца. В
тази насока се излага, че внесеният законопроект е немотивиран, като изложените
към него съображения са общи и неясни. Наложеното ограничение е и
непропорционално с оглед предполагаемата цел на законодателя да избегне двойното
финансиране, като са съществували други, по-подходящи мерки в тази насока. В
същото време е засегната и свободата на договаряне, доколкото по законов ред са
преуредени установени договорни отношения между ищеца и електроснабдителното
дружество.
Навеждат се доводи и за накърняване на правото
на собственост по чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, изразяващо се
в засягане на очакваните доходи от първоначално уговорената цена, като отново
се разкрива липса на легитимна цел за гарантиране на обществения интерес и
непропорционалност, като ищецът не е бил обезщетен.
Излагат се съображения за нарушение на изискването
за равенство пред закона и забрана за дискриминация по чл. 20 от
Хартата. Поддържа се да е налице неравенство, както между отделните
субекти, попадащи в приложното поле на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр.56 от 24
юли 2015г.), така и в сравнение със собствениците на енергийни обекти за
производство на електроенергия от ВИ, изградени със средства на подпомагане от
европейския или националния бюджет, заявленията за подпомагането, в
изграждането на които са подадени след влизане в сила на ЗЕВИ. В тази насока
посочва, че за изчисляване на преференциалните цени по ЗЕВИ, ценообразуващ
елемент са инвестиционните разходи към момента на изграждането на ФТец. В
случая на производителите попадащи под обхвата на чл. 18 от ПЗРЗИДЗЕ, цената се
формира на база инвестиционни разходи към момента на приемането на решението на
КЕВР от 2014 г. В тази връзка при първоначалното определяне на цената за
продаваната от ищеца електроенергия – 2011 год., признатите инвестиционни
разходи са били повече от 4 пъти по-високи от тези от 2014 год. По този начин,
собственици на енергийни обекти, изградени и въведени в експлоатация към
различен момент, при различни инвестиционни разходи, имат една и съща
преференциална цена за изкупуване на електроенергия. Твърди се, че друг вид
производители на електроенергия от ВИ също са получили публично подпомагане
преди влизане в сила на ЗЕВИ, но предоставените им преференциални цени не са
променяни.
В исковата молба са наведени доводи за нарушаване
на принципа на пропорционалност при приемането на спорната
законодателната разпоредба, като в твърде висока степен са засегнати интересите
на ищеца при наличието на по-подходящи мерки.
Релевират се доводи и за нарушение на принципа
за правна сигурност – разглежданата законова разпоредба е неясна и не
позволява формирането на представа за точното й съдържание. Посочено е, че тя е в противоречие с текстовете на чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ и § 7 и § 11 на ПЗРЗЕВИ. Не е съобразено действието общ – специален закон. Недостатъчно ясно е дефиниран термина „национална или европейска схема на подпомагане“. Поддържа се, че в противоречие
с принципа за правна сигурност на разглежданата разпоредба е придадено
несъщинско обратно действие.
Поддържа се и нарушение на принципа оправните
правни очаквания. Операторите на енергийни обекти са взели решение за
извършване на избраната от тях икономическа дейност на база оправдани правни
очаквания, че тя ще бъде подчинена на установените към даден момент условия за
целия период на действие на сключените от тях договори. С отклоняването от
първоначалната законодателна рамка на практика са били премахнати два от
основните й елементи – преференциалните цени и запазването на цената на изкупуване на произведената електроенергия за целия периода на договора, от което за заинтересованите субекти са настъпили негативни последици. Поддържа се,
че тези промени да не могат да бъдат разглеждани като предвидима мярка от един
разумен и съобразителен икономически оператор, същите са осъществени без
предварително съгласуване със засегнатите лица, като в същото време тази
промяна не се дължи на тяхно недобросъвестно поведение.
Предвид изложеното, ищецът моли,
да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден да му заплати:
- по иск с правна квалификация чл.
2в, ал.1, т.2 вр.чл.4 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС сумата от 365839,72 лв. - обезщетение за имуществени вреди от
нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от преходните
и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) под формата на пропуснати
ползи от разликата в определената съгласно първоначално действащата
законодателната уредба цена на продаваната от ищеца електроенергия в размер на
567.41 лв. за МВтч и цената определена съгласно § 18 от ПЗРЗИДЗЕ в размер на
100.41 лв. за МВтч, за периода от м.08.2015 г. до м.06.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането,
- по
иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 84691,33 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху формираната разлика в цената за всеки отделен месец за
периода от издаването на фактура за съответния месец да 23.07.2020 г.;
В условията на евентуалност ищецът предявява срещу
ответника обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на
суми, както следва:
- по иск с правна квалификация чл.
2в, ал.1, т.2 вр.чл.4 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС сумата от 171986,39 лв. - обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на
правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) под
формата на пропуснати ползи от разликата в определената по реда на чл. 31,
ал. 8 от ЗЕВИ вр. чл. 36, ал. 6 от ЗЕ с решение Ц-36/07.11.2011 г. на КЕВР от
356,36 лв./МВтч за продажба на електроенергия от възобновяеми източници и
цената определена по реда на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 100,41лв./МВтч., за периода
от м.08.2015год. до м.06.2020год., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и
-
по иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от сумата от 44 716,61 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху формираната разлика в цената за всеки
отделен месец за периода от издаването на фактура за съответния месец до 23.07.2020 г.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с
възражението, че са недопустими, евентуално – неоснователни. Отделно от това,
държавата, в лицето на Народното събрание,
не разполагала с процесуална легитимация да отговаря по предявените
искове.
По същество, ответникът счита, че
предявеният иск е неоснователен. Не оспорва, приемането на посочените в
исковата молба законови разпоредби. Сочи, обаче, че не е налице нарушаване
правото на ЕС.
Ответникът поддържа, че Конституционният съд се е произнесъл, че §
18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) не противоречи на
Конституцията на Република България, както и че не е налице несъответствие с
чл. 63 от ДФЕС, като решението е задължително за всички държавни органи, юридически
лица и граждани, в това число и за настоящия съдебен състав. Оспорва да е
налице противоречие с установеното в чл. 16 от ХОПЕС право на свободна
инициатива. Твърди, че в сключения между ищеца и „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД договор № 109 от 13.07.2010г. са предвидени текстове (чл.
3, ал. 3, чл. 17, ал. 2 и ал. 5), които допускат промяна в уговорената цена. В
чл. 11, ал. 2 от договора е била изрично регламентирана възможност за
промяна на преференциалната цена при промени в действащото законодателство.
Посочва се, че рентабилността и жизнеспособността на централата не е функция
единствено от продажната цена на електрическа енергия, но и от
индивидуалния подход при управление.
Твърди да е налице неприложимост на разпоредбата на
чл. 17 от ХОПЕС. В тази връзка посочва, че претендираното обезщетение няма
характер на сигурен доход, като никой инвеститор не може да има правното
очакване, че 20 години няма да последва законодателна промяна, която ще повлияе
на получаваните от него приходи. Посочва, че правото на собственост не е
абсолютно и може да бъде предмет на ограничения, ако това е наложено от
обществен интерес. Поддържа да не е налице дискриминация, доколкото към
описаните в исковата молба различни категории производители на ел. енергия от
ВИ е подходено по аналогичен начин с оглед особеностите им. Поддържа да не е
налице нарушение на принципа за правна сигурност, като в договора с „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД изрично е предвидена възможността за промяна в
законодателството, която би имала отражение върху преференциалната цена по
него. В същото време, излага, че ищецът не може да разчита, че
законодателството в тази насока ще остане непроменено за период от 20 години и
в този смисъл тази промяна за него е била предвидима и той не може да позове на
принципа за оправданите правни очаквания. Твърди се, че дори да е налице
нарушение на правото на ЕС същото не е „съществено“. Определящ критерий в тази
насока е дали националният орган притежава с по-широко право на преценка или
не. Народното събрание, като национален законодателен орган, с мандат, получен
пряко от народа предполага по-широко право на преценка. Разглежданата
законодателна промяна е направена в обществен интерес – намаляването на
носената от потребителите тежест за заплащане на преференциалните цени и е
съобразена с националната и европейска законодателна рамка. Тя е обусловена от
обстоятелството, че българската държава е достигнала заложената цел за дял от
16 % произведена от ВИ ел. енергия в брутното крайно потребление към момента на
промяната. Причина за въвеждането ѝ е и съществуващото „двойно подпомагане“ на тези производители на ел. енергия, които веднъж са използвали публични средства при изграждане на централите си и в същото време се ползват от преференциалните цени при продажбата на произведената от тях ел. енергия. Законодателната промяна е съобразена с общностната цел за
постигане на вътрешен енергиен пазар и трайно очертаващата се тенденция в
регулаторната уредба на ЕС за свеждане до минимум на прякото ценово подпомагане
и интегриране на производителите на енергия от ВИ на конкурентния пазар.
Определената по реда на §18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ преференциална цена е
съобразена с отпуснатото безвъзмездно финансиране. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между законодателната промяна и твърдените в
исковата молба вреди. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземането за обезщетение и претендираните лихви,
доколкото законодателната промяна е влязла в сила на 24.07.2015г., сочи че
претенцията е погасена по давност и съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД във връзка
с периодичността на плащанията.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
Контролиращата страна Прокуратура на Република
България заявява искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.
С определение от 11.08.2020г.
производството по делото е спряно на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1,
изр. 1 ГПК до приключване на производството по дело № С-366/19г. на СЕС.
С определение от 03.04.2023г.
производството по делото е възобновено на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 2в, ал.
1, т. 2 от ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или
общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото
на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, а
ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ - по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения. Претенцията се насочва срещу държавата и тя се
представлява от процесуален субституент - органа, от чиято дейност се твърди да
е произтекло нарушението, в случая - от Народното събрание при твърдение за
вреди от законодателна дейност. Предвид това, именно този държавен орган в
качеството си на процесуален субституент е пасивно процесуално легитимиран да
отговаря по исковете, а възраженията му в обратен смисъл съдът намира за неоснователни.
Не съществува спор между страните, а и се установява
от представените от ищеца писмени доказателства, че на 19.09.2011 г. „ЕКО Е.-М.“ ЕООД
сключва договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г. с Държавен фонд "Земеделие" след проведена конкурсна
процедура. Не е налице спор и относно това, че впоследствие дружеството е
сключило договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, дружество краен
снабдител, за срок от 20 г., като съгласно договора произведената и отдадена
електроенергия се изкупува по преференциална цена.
Безспорно е също така, че в периода на изпълнение на
договора за отпускане на финансова помощ е приет и влязъл в сила нов специален
закон – Закон за
енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.). С
изменение в Закона за
енергетиката, с който се изменя уредбата на ЗЕВИ - § 18 от ПЗР
на ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр. № 56/2015 г., считано от м. август 2015 г.,
дружеството краен снабдител е започнало да отказва изплащането на предвидената
в договора цена, позовавайки се на новото законово положение. Визираният
параграф предвижда, че за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства
от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които
заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми
източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8
от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията
за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон.
Съгласно принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в
чл. 4, § 3 от
Договора за Европейския съюз (ДЕС), държавите-членки са длъжни да
вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на
задълженията, произтичащи от правото на ЕС, да подпомагат общността за
постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да
застрашат тези цели.
От този общ принцип произтичат редица конкретни
задължения някои от които са закрепени в Договорите, а други са изведени в
практиката на Съда на ЕС. От него следва и института на отговорността на
държавите-членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на Общностното право (делото
Francovich, C-6/90, C9/90, § ЗЗ). Вредата може да е причинена от
всеки държавен орган, а отговорността е обективна, доколкото се преценява характера
на извършеното нарушение, а не вината на представителя на съответния орган.
Съгласно практиката на Съда на ЕС, за да бъде ангажирана отговорността на
държавата по реда на чл. 4, § 3 от
ДЕС, следва да е налице нарушение на норма от правото на ЕС, която
предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно
сериозно; както и да е налице пряка причинно - следствена връзка между
нарушението и причинените вреди.
Претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение за
причинени му имуществени вреди под формата на пропуснати ползи се основават
именно на приемането на § 18 от ПЗР
на ЗИДЗЕ.
Разпоредбата на чл. 17, § 1 от ХОПЕС гарантира правото
на собственост на частноправни субекти, като забрана за лишаването от
собственост, освен в обществена полза и в предвидените от закона случаи срещу
справедливо обезщетение.
Приемането на § 18 от
ПЗРЗИДЗЕ, както самият ищец твърди, е относимо към пропускането на
печалба посредством реализирането на бъдещ доход поради намаляване по
законодателен път на изкупуването на електроенергия от възобновяеми източници.
С визираната разпоредба не се засяга вече получено вземане на дружеството,
което би било посегателство върху негова собственост, а получаването на бъдещи
приходи могат да попаднат под приложното поле на чл. 17 ХОПЕС, само ако се
приемат за сигурни такива, което обаче не може да се извлече от съдържанието на
сключения с ЕВН договор за изкупуване на електрическа енергия.
От друга страна, разпоредбата на чл. 17, § 1 от ХОПЕС
не гарантира безусловно неприкосновеността на собствеността, тъй като се
предвижда възможност да бъде ограничена или отнета в обществена полза, каквато
е била и законодателната цел при приемането на § 18 от
ПЗРЗИДЗЕ. Задълбочен анализ на мотивите за приемането на нормата,
обоснован с развитие на националната законодателна рамка в сектор енергия от
възобновяеми източници и подробен анализ на съответствието й с нормите от Конституцията на Република България
и чл. 63 ДФЕС,
са извършени с решение № 5 от 11.05.2017
г., по конст. дело № 12/2016 г.
Конституционния съд е приел, че целта на оспорената
разпоредба е легитимна, като предотвратява негативния социално-икономически
ефект - увеличаващата се цена на електроенергията за крайния потребител, и като
съответства на изискването за държавна помощ според европейската правна рамка,
която да отговаря на рязкото спадане на инвестиционните разходи. Съдът не е намерил,
че е налице от страна на стопанските субекти, обхванати от разпоредбата в § 18,
ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ, такъв конституционнорелевантен интерес в запазване действието
на предходната законодателна уредба, който да има превес пред публичния интерес
от намаляване на тези цени и развитието на конкурентен пазар на електроенергия
в страната, а средствата, избрани от законодателя за постигането на целта на
закона, са разумни и подходящи, доколкото преференциалните цени не отпадат с
ретроактивен ефект stricto sensu, а само се намаляват при гарантиран срок на
договорите и изкупуването така, че да се осигури възвръщане на инвестициите и
разумна печалба в срока на договора.
От вече изяснената цел на приетата разпоредба следва
извод, че не е нарушен и принципът на правна сигурност, тъй като, освен че
нормата е ясна, същевременно не е в противоречие с Директива
2009/28/ЕО за насърчаване на използване на енергията от възобновяеми
източници, както се поддържа от „ЕКО
Е.-М.“ ЕООД. Държавата е подпомогнала ищеца чрез финансиране на
значителна част от разходи за изграждането на ФЕЦ (74%), като се запазва
преференциалното изкупуване на електроенергия, но с променен начин на
ценообразуване при отчитане постигнатите цели в общата европейска политика по
развитие производството от възобновяеми енергийни източници. В решението на КС
се подчертава и, че принципът на правна сигурност не може да се отъждестви с
абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена
сфера на обществени отношения. В практиката на СЕС, макар и закрилата на
легитимните очаквания да се свързва с принципът на правна сигурност, който
изисква състоянието на правната рамка да е стабилно и предвидимо (решение по
дело C-63/93, Duff and Others v Minister for Agriculture and Food
and Attorney General, ECR 1996, пар. 20), не следва да се приема, че
икономически активните субекти следва да възприемат всяка промяна в регулаторната
рамка като произволна и неоправдана и да извличат легитимността на своите
очаквания от обстоятелството, че са били третирани с предимство на пазара към
даден момент, и от своето упование, че това положение ще се запази и в бъдеще (решение по дело № 230/78, Eridania v.
Minister of Agriculture and Forestry, пар. 21 - 22; решение по дело № 84/78,
Ditta Angelo Tomadini Snc v Amministrazione delle finanze dello Stato, пар. 21;
решение по дело № 52/81, Werner Faust v. Commission, пар. 26
- 27 и по дело Kyowa Hakko v. Commission, T-223/00 [2003], пар. 39).
Следва да се отбележи и застъпеното от СЕС, поддържано от КС и споделящо се от
настоящия съдебен състав разбиране, че всеки един добросъвестен и внимателен
стопански субект може да предвиди приемането на определена мярка от дадена
общностна институция, която ще засегне неговите интереси, поради което той не
би могъл да се позове на този принцип, ако мярката бъде приета (решение по дело № 265/85 Van den Bergh en
Jurgens and Van Dijk Food Products Lopik v Commission, пар. 44; решение на съда
първа инстанция по присъединени дела T-116/01
и T-118/01
P&O European Ferries).
Не може да се приеме за оправдано правно очакване
невъзможността в продължение на изключително дълъг 20-годишен период цените на
електроенергията, произведена от възобновяеми източници, да остане непроменена,
като се отчита бурното развитие на този сектор, поевтиняването на технологиите
и увеличаването на производството, водещи до нарастваща конкуренция на
електроенергийния (национален и европейски) пазар. Именно от тази гледна точка
приетата норма, която конституционният съд е намерил за непротиворечаща на
основния закон, защитава обществения интерес от пълноценно регулиране на
енергийния пазар, като отчита изключително важната роля на цената на
електроенергията.
Неоснователни са и доводите на ищеца за нарушение на
изискването за равенство пред закона и забрана на дискриминация по чл. 20 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като към
еднородна по своя характер икономическа дейност, за частноправни субекти, които
се намират в аналогична по своите основни елементи ситуация, се прилагали
различни правни разрешения, които водят до коренно различен стопански ефект на
дейността, без това да е оправдано от обективни причини.
Ищецът не отчита същественото обстоятелство, разяснено
и в конституционното решение, че самото изграждане на енергийните обекти чрез
национална или европейска схема за подпомагане е своеобразен привилегирован
режим, създаващ икономическо предимство за тези, които са се възползвали от
него. Първоначално този режим е бил преценен като поносим за обществото и е
допуснат от законодателя с оглед постигане на определени цели и резултати за
определен период от време, които цели и резултати са от общ интерес за
европейския интеграционен процес – за постигане на напълно функциониращ
електроенергиен пазар. Равенството пред закона е относителна, а не абсолютна
равнопоставеност, като в настоящия случай стопанските субекти в приложното поле
на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ са обособени в група по критерий - изключване от
прилагането на чл. 31, ал. 8
ЗЕВИ към момента на неговото влизане в сила на 3.05.2011 г. (тогава
чл. 31, ал. 7, т. 2 и ал. 8). Касае се за производители на енергия от
възобновяеми източници, които са имали с оглед на определяните и заплащаните
преференциални цени без тяхното пропорционално намаляване с размера на
финансиране от национални и европейски фондове, значителни възможности не само
да възвърнат техните инвестиции, но и да реализират неочаквано висока печалба.
В този смисъл КС е изтъкнал и заключението на Европейската комисия при одита
във връзка с подпомагането по мерки 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ и 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР 2007
- 2013), по които се получават в различен размер инвестиции за изграждане на
инсталации за енергия от ВИ. Европейската комисия е счела, че едновременното
финансиране на един проект чрез ПРСР 2007 - 2013 и високото ниво на
преференциалните цени за изкупуване на енергията води до двойно финансиране в
противоречие с разпоредби от Регламент №
65/2011 (ЕС) за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 г. относно прилагането на процедури за контрол на
мерките за подпомагане на развитието на селските райони. По този начин тези
производители на енергия от ВИ, възползвали се от подобни инвестиции, и сред
които попада и ищецът, са поставени в положение на икономическо предимство,
което се основава на преценката на законодателя (избор на политика), че това е
оправдано от целта да бъде насърчено производството на енергия от ВИ и бъде
изпълнена националната цел за 16 % дял на тази енергия от крайното брутно
потребление на електроенергията в страната. Тази цел е постигната през 2013 г.
и е отчетено в националния доклад пред ЕК. Стопанските субекти в обхвата на §
18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ в групата, която формират, не се третират различно, нито са
поставени при по-неблагоприятни икономически условия от тези производители на
енергия от ВИ, които са подали заявление за подпомагане след влизане на ЗЕВИ в
сила на 3.05.2011 г. и за които е приложим режимът на преференциални цени по чл. 31, ал. 8
ЗЕВИ. До промяната, и то за немалък период от време преди нея,
субектите по § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ са третирани с предимство, което държавата
им предоставя по преценка за целесъобразност, и държавата е тази, която
единствено може да реши да оттегли предимството.
Предвид гореизложеното следва да се наложи
разбирането, че с приемането на процесната разпоредба не само не се нарушава,
но се постига ефективно реализиране на принципа - законът да гарантира равни
условия за стопанска дейност на всички икономически активни субекти. В този
смисъл групата стопански субекти в обхвата на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ не е
произволно определена от законодателя и нормата не отнема техни придобити
права, нито ги дискриминира спрямо останалите стопански субекти – производители
на електроенергия от възобновяеми източници.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че процесната норма не нарушава което и да е правило на общностното
право, нито дискриминира по какъвто и да било начин ищцовото дружество, като
този извод се споделя и във вече утвърдилата се съдебна практика по аналогични
казуси, при които претенциите за обезщетения на производители на енергия от
възобновяеми източници, чиято дейност попада под действието на § 18, ал. 1 ПЗР
ЗИДЗЕ, са намерени за неоснователни от въззивната инстанция, разглеждаща
съответния спор, като не е бил допуснат касационен контрол от ВКС (така и определение № 50692 от 04.10.2022 г.
по гр.д. № 520/2020 г., ІІІ Г.О. на ВКС; определение № 591 от 14.07.2022 г.
по гр.д. № 1432/2020 г., ІV Г.О. на ВКС; определение № 3694 от 23.11.2023 г.
по гр.д. № 1408/2023г., III ГО на ВКС).
При това положение предявените главни искове за
главница и лихви, както и евентуално заявените такива, следва да бъда изцяло
отхвърлени като неоснователни.
Относно отговорността за разноските:
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК на ответника Народно събрание следва да се присъди сумата от
300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, като за определянето на
този размер съдът отчита, че делото не е с ниска степен на правна и фактическа
сложност предвид обсъждането, както на българската, така и на европейската
законодателна рамка и съдебна практика.
На основание чл. 10,
ал. 2 вр. чл. 9а,
ал. 2 ЗОДОВ ищецът следва да бъдат осъден да заплати
в полза на съда разноските за експертиза в размер на 1200 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искове
с правно основание чл. 2в, ал.
1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3
ДЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „ЕКО Е.-М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, офис 3, против
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. „******, за заплащане на
следните суми: 365839,72
лв. - обезщетение за имуществени вреди от
нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от
преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) под формата на
пропуснати ползи от разликата в определената съгласно първоначално
действащата законодателната уредба цена на продаваната от ищеца електроенергия
в размер на 567.41 лв. за МВтч и цената определена съгласно § 18 от ПЗРЗИДЗЕ в
размер на 100.41 лв. за МВтч, за периода от м.08.2015 г. до м.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането 84691,33 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху формираната разлика в цената за всеки
отделен месец за периода от издаването на фактура за съответния месец да
23.07.2020 г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕКО Е.-М.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 3, против
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. „******, при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 2в, ал.
1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3
ДЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на следните суми: 171986,39 лв. - обезщетение за имуществени вреди от
нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли
2015г.) под формата на пропуснати ползи от разликата в определената по
реда на чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ вр. чл. 36, ал. 6 от ЗЕ с решение Ц-36/07.11.2011
г. на КЕВР от 356,36 лв./МВтч за продажба на електроенергия от възобновяеми
източници и цената определена по реда на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 100,41лв./МВтч.,
за периода от м.08.2015г. до м.06.2020г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането и 44716,61 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната
разлика в цената за всеки отделен месец за периода от издаването на фактура за
съответния месец до 23.07.2020 г.
ОСЪЖДА „ЕКО Е.-М.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, офис 3, да
заплати на НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, ул. „******, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА „ЕКО Е.-М.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, офис 3, да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 7 ГПК,
вр. чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ
сумата от 1200 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие на прокурор по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
СЪДИЯ: