Р Е Ш
Е Н И Е
№ 176 27.06.2022 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова
и
с участието на прокурор Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 131 по описа за 2022г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ със седалище и адрес на
управление гр. София, ................, представлявано от Изпълнителния директор
Ц.Б., срещу Решение № 54 от 09.02.2022г., постановено по АНД № 1390/ 2021г. по
описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ НЯСС-244 от 09.11.2021г., издадено от Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, гр. София.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон -
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния
съд извод, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални
правила. Поддържа, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/
е съставен след изтичането на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, която
съставлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. Счита,
че при съставянето на АУАН са допуснати нарушения на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, което е опорочило административнонаказателната процедурата. Твърди, че не
са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като нарушението не е
обосновано в необходимата степен от фактическа и от правна страна. Поддържа че
неправилно съдът е приел, че
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение, е
установено и доказано по безспорен начин. С подробно изложени съображения, вкл.
за недопустимо налагане на множество административни санкции за едно и също
нарушение – неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл. 190а,
ал.1, т.3 от Закона за водите, вследствие на неизпълнени предписания на ДАМТН,
е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № НЯСС-244 от 09.11.2021г., издадено от Председателя
на ДАМТН.
Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор – гр. София, чрез процесуалния си представител
по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при
правилно приложение на закона съдът е приел, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила и че извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин, за
което излага подробни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Казанлък
се е развило по жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“, гр. София, против Наказателно постановление № НЯСС-244 от
09.11.2021г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, с което, въз основа на съставен АУАН № 07-011/ 31.05.2021г.,
на ДП „Управление и стопанисване на язовири“, на основание чл. 200, ал.1, т.39
от Закона за водите /ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.,
за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че при извършена на 10.03.2021г. на основание
чл.190, ал.4, т.1 от ЗВ от контролни органи на ДАМТН проверка на
язовир „Голямо Дряново-82/Стублата-82“, находящ се в поземлен имот № 15864.23.82
в землището на с. Голямо Дряново, общ. Казанлък, съставляващ публична държавна собственост
в управление
на ДП „Управление и
стопанисване на язовири“, е установено, че не е изпълнено задължително предписание,
дадено в Констативен протокол № 07-03-87/ 07.10.2020г. на Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „Да се премахне
храстовидната растителност по короната“, със срок за изпълнение 08.02.2021г.
Казанлъшкият районен съд е потвърдил
обжалваното НП, по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални
изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа
изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в
необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното
обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните и обсъдени в
решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по
безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в НП фактическа
обстановка и допуснатото от ДП „Управление и стопанисване на язовири“ нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, за
което на нарушителя е наложена предвидената в закона административна санкция,
определена в
нормативно регламентирания минимален размер.
Решението
е на Казанлъшкия районен съд е правилно.
Правилен
и обоснован е изводът на въззивния съд, че АУАН № 07-011/ 31.05.2021г., въз основа на който е издадено
обжалваното НП, е съставен в 3-месечния срок по чл.34, ал.1, изр. второ ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. Нормативно регламентираният начален момент, от който
започва да тече срока по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН,
е моментът на откриването на нарушителя т.е когато има необходимите и
достатъчни данни за извършване на административно нарушение и за самоличността
на нарушителя. Не намира каквото и да е било основание твърдяното от касатора,
че срокът по чл.34,
ал.1 от ЗАНН започва да
тече от деня, следващ изтичането на определения срок за изпълнение на
задължителните предписания по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ т.е в случая от
09.02.2021г. Денят, следващ изтичането на определения срок за изпълнение на
предписанията, представлява началния момент, от който бездействието е
релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. В
случая откриването на нарушението, разглеждано като констатиране на факти,
обстоятелства, поведение, сочещи от обективна страна на допуснато
административно нарушение, не съвпада с момента на извършване на вмененото на
санкционираното лице нарушение -
нарушението и нарушителят се явяват открити по см. на чл.34, ал.1, изр. второ ЗАНН при извършената на 10.03.2021г. от контролни органи на ДАМТН проверка на
язовир „Голямо Дряново-82/Стублата-82“. Считано от тази дата /10.03.2021г./,
започва да тече тримесечният срок по чл. чл.34, ал.1, изр. второ ЗАНН и очевидно АУАН № 07-011/ 31.05.2021г.
е съставен в рамките на този срок. Следователно образуването на административно наказателно производство за
санкциониране на ДП „Управление и стопанисване на язовири“, е било допустимо - не е имало процесуална
пречка за съставянето на АУАН, която да опорочава издаденото въз основа на него
НП.
Изцяло
се споделя и извода на въззивния съд, че при съставянето на АУАН не са
допуснати нарушения на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, като изложените в тази връзка мотиви
изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат
повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2 от АПК. Константна е и
съдебната практика, че
нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания,
които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, само
когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни;
ако недопускането на нарушението би довело до възприемане на друга
фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или ако в резултат на нарушението съществено е
накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В случая такива съществени нарушения при съставянето на
АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които
обективно да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице, не се констатират.
Несъответно на
съдържанието на НП и неоснователно е възражението на касационния жалбоподател,
че в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, административното
обвинение не е обосновано в необходимата степен от фактическа и от правна
страна. Доколкото изпълнителното деяние на вмененото на санкционираното лице
нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ се изразява в бездействие - неизпълнение
на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, административнонаказателното
обвинение е следвало да бъде обосновано от гл.т наличието на възникнало за
лицето задължение и изтичането на срока, в който това задължение е следвало да
бъде изпълнено. В случая това е направено - в НП се съдържа описание на всеки
един от релевантните факти за наличието на съставомерно от обективна страна
деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ. Посочени са
както съдържанието и срока за изпълнение на даденото на ДП „Управление и
стопанисване на язовири“ задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, така
и констатациите от извършената последваща проверка относно състоянието на
язовира за обосноваване на извода, че това предписание не е било изпълнено, в
нарушение на изискването по чл.190а, ал.2 от ЗВ.
Фактически, правно и доказателствено
обоснован е и направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото
на санкционираното лице административно нарушение, е доказано по безспорен
начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се
установява, че към датата на извършената от контролните органи на ДАМТН
проверка на язовир „Голямо Дряново-82/Стублата-82“, от страна на ДП „Управление и стопанисване на
язовири“, не е било изпълнено задължителното предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, дадено в
Констативен протокол № 07-03-87/ 07.10.2020г. на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „Да се премахне
храстовидната растителност по короната“, със срок за изпълнение 08.02.2021г. Това
релевира съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано по административнонаказателния
състав на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Не следва да бъдат разглеждани и обсъждани
доводите на касатора, че неизпълненото предписание е дадено „без да съществува
законово основание“. Предписанията по чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ по своята правна същност
представляват индивидуални административни
актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. В
производствата по ЗАНН, вкл. съдебните, нито административно наказващият орган,
нито съдът, могат да осъществяват инцидентен контрол за законосъобразност по
отношение на предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като
единствената преценка, която може и следва да се извършва в тези производства, е дали
задължителните предписания са влезли в законна сила и дали същите са били
изпълнени в определения му срок. Противно на твърдяното от касационния
жалбоподател, неизпълнението на всяко едно от дадените задължителни предписания
по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, съставлява
отделно административно нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ, за което се следва налагане на санкция по чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ, независимо от това, дали предписанията са били обективирани в един и
същи протокол и че касаят един и същи обект
С
оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно
основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, ДП „Управление
и стопанисване на язовири“ следва да бъде осъдено да заплати на ДАМТН сумата от
80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт
правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от НЗПП
във връзка с чл.37 от ЗПП.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54
от 09.02.2022г., постановено по АНД № 1390/ 2021г. по описа на Районен съд –
Казанлък.
ОСЪЖДА
Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ................, да заплати на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, гр. София, сумата от 80
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.