Решение по дело №204/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Д. И. Д., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Варна, [улица], подадена чрез адв. С. К. С. - АК Добрич, против Заповед за прилагане на ПАМ №25-0255-000016/21.01.2025г. издадена от началник Второ РУ при ОД на МВР-Добрич, с която за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като на жалбоподателя е отнето свидетелство за управление на МПС № ******.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона.

Поддържа се, че заповедта не е мотивирана. Оспорва се резултата от Дръг Тест, като след издаден талон за медицинско изследване жалбоподателят е дал своевременно биологичен материал, но заповедта е издадена преди получаване на резултатите от изследванията. В тази връзка счита, че поради неизяснените обстоятелства ПАМ е приложена неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. С. поддържа жалбата и отправя искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Счита, че в нарушение на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП административният орган е издал процесната заповед без да изчака резултата от изследването на дадените от жалбоподателя биологични проби кръв и урина, с оглед установяване наличието на употреба на наркотични вещества. При първоначалното изследване на дадените биологични проби резултата е отрицателен за наркотични вещества, въпреки че този „бърз тест“ има ограничена достоверност и ориентировъчен характер. Отделно от това по делото са представени и писмени доказателства, а именно изследване на биологични проби кръв и урина от Специализирана медицинска лаборатория „Рамус“ ООД гр. Варна, видно от което изследване е, че същите са отрицателни за наличието на наркотични вещества. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез гл. юрисконсулт Ж. оспорва жалбата. По съществото на спора с писмени бележки моли заповедта, като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Счита, че към момента на издаването на заповедта са били налице материално-правните предпоставки за издаването й. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендиран от жалбоподателя адвокатски хонорар.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0255-000016/21.01.2025г. издадена от началник Второ РУ при ОД на МВР-Добрич, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето СУ МПС.

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 20.01.2025 г. около 18:30 часа в община Добричка на път втори клас № 29 като водач на МПС - по път без номер от разклона за с. Стефаново от с. Стожер, на около 1 км преди с. Стефаново срещу патарника, като водач на л.а. Опел вектра с ДКН: [рег. номер], собственост на фирма "СЗ Анкер" ЕООД с Булстат: ********* жалбоподателят управлява МПС след употреба на наркотични вещества Амфетамин, установено чрез слюнкоотделяне от устната кухина с техническо средство Дръг тест 5000, проба № 133, която е отчела положителен резултат за Амефтамин в 18:46г. Показанието на уреда било видяно от водача. Издаден бил талон за изследване № 0178098.

Съставен бил АУАН №АД 312082/20.01.2025г. На същата дата със заповед №255зз-15 лицето било задържано за срок от 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР, във вр. с чл.343Б ал.3 от НК-управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 22.01.2025г.

Последната е оспорена пред Административен съд - Добрич с жалба на 27.01.2025г. С определение №135/28.01.2025г. по адм.д.№29/2025г. производството е било прекратено и жалбата изпратена по подсъдност на Административен съд-Варна, тъй като жалбоподателят е с постоянен адрес в гр. Варна.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, вкл. доказателства за компетентността на органа издал акта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка №25-0255-000016/21.01.2025г. издадена от началник Второ РУ при ОД на МВР-Добрич - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 22.01.2025г., поради което настоящата жалба, подадена на 27.01.2025г., се явява депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка съобразена със закона, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171 т.1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 357з-924/07.04.2022г. директорът на ОД на МВР - Добрич е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата вкл. по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, в т.ч. началник РУ при ОД на МВР-Добрич за територията обслужвана от съответното РУ. Предвид горното съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000.

При направената преценка за съответствие на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния ред е дал материал за изследване, по Талон за изследване № 0178098.

По делото не е представена съдебно химико-токсикологична експертиза изготвена посредством газ-хроматографски анализ на дадената проба.

Спорът е концентриран по правилното приложение на материалния закон, във връзка с което съдът намира за недоказани посочените в обжалваната заповед фактически основания за издаването й. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, доказателствената тежест за тяхното установяване е за ответника, като същата му е указана още с определението за насрочване на делото. Съобразно съдържанието на обжалваната заповед, подлежащият на доказване факт е този за употребата на наркотични вещества от страна на жалбоподателя, за установяването на който е била извършена проверка с цитираното техническо средство, а въз основа на издадения талон за медицинско изследване от водача е дадена биологична кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване.

При тези обстоятелства и предвид предвиденото в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б", изречение последно от ЗДвП, според която при наличие на изследване от кръвна проба за употреба в случая на наркотици или техни аналози, установените стойности са определящи – съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, нормата е приложима при всички случаи на изследване на кръвна проба за употреба на наркотици, независимо от вида на наложената ПАМ. Въпреки отлагането на делото с цел да се даде възможност да се представят обосноваващите обжалваната заповед доказателства, такива не са представени до последното проведено съдебно заседание. Доказването в съдебния процес не може да бъде ограничено само до резултата от теста проведен с техническото средство, тъй като в случая не са ангажирани доказателства за неговата техническа годност, проведен периодичен преглед и др. т.е. не се ангажирани доказателства, че теста е извършен с техническо средство, преминало периодична проверка.

От друга страна нормите на чл. 6, ал. 10 и чл. 15, ал. 6 предвиждат, че употребата на наркотични вещества се установява въз основа на показанията на теста в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талон за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване, каквито фактите по делото не са, а когато лицето не приема показанията на теста какъвто е случаят, нормата на чл. 3а, т. 2 предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В този смисъл, при безспорните обстоятелства за дадена от жалбоподателя биологична кръвна проба и очевидното неприемане от него на показанията на теста, то надлежното и нормативно допустимо доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се явява регламентираният в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата и липсващ в случая протокол за химико-токсикологично лабораторно изследване. Този протокол се явява писмено доказателство в адм. производство, тъй като разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредбата предвижда, че лабораторията извършила изследването изпраща протокола по чл. 24, ал. 2 и протокола по чл. 14, ал. 2 на структурата посочена в талона за изследване, т. е. на структурата към която принадлежи адм. орган издал обжалваната заповед. Това се потвърждава и от разпоредбата на чл. 25 от Наредбата, според която пробите, извършените изследвания и резултатите от тях се вписват в лабораторна книга, т. е. ако има затруднения с представянето на протокола, ответникът би могъл да представи извлечението от лабораторната книга. На следващо място, както се посочи, управлението на МПС под въздействието на амфетамин е отчетено с техническо средство Дръг тест 5000, за който не са ангажирани доказателства за техническа годност, периодичен преглед и др.

Независимо от очевидно съществуващите организационни проблеми отсъствието на посочените доказателства налага извода, че ответникът не е установил в условията на пълно и главно доказване релевантния факт за употреба от жалбоподателя на наркотични вещества или техни аналози. Горното води на извод, че заповедта с която ПАМ е наложена е материално незаконосъобразна и несъответстваща на целта на закона, съответно подлежаща на отмяна.

При този изход на делото, сторените от жалбоподателя разноски следва съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК да бъдат възстановени от ответника – същите са в общ размер на 1010 лв., от които 10 лв. платена държавна такса за образуване на делото и 1000 лв. адвокатски хонорар. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй като съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв., адвокатската защита е осъществена в пълен обем и процесуално представителство в проведени открити съдебни заседания.

Предвид изложеното и на основание чл.172 ал.2 предл. второ АПК, Административен съд-Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0255-000016/21.01.2025г. издадена от началник Второ РУ при ОД на МВР-Добрич.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Добрич да заплати на Д. И. Д., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Варна, [улица] сумата в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.