Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
гр. Плевен, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и първи февруари две хиляди и
двадесета година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно
административно-наказателно дело № 33/2020г. по описа на съда,
на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона
за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, представлявана от д-р И.Й.срещу Решение № 795/29.11.2019г.
на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1827/2019г. по описа на
съда.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 191/01.08.2019г. на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – гр. Плевен, с което на основание чл. 165 ал. 2 от
Закона за защита на растенията на „Троя-авто“ ЕООД – гр. Варна е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3600 лв. за
извършено нарушение на чл. 107 т. 2 от Закона за защита на растенията, затова
че на 25.04.2019 год. в интервала от 14:00 часа до 17:00 часа при извършена
проверка на обект, полета, БЗС 49 с площ 346,4 дка в землището на с. Биволаре,
общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, БЗС 48 и 110 с обща площ 422 дка в землище
с. Божурица, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен е установено, че горепосочените
полета, стопанисвани от дружеството са засети с царевица, която не е поникнала
и има единични плевелни растения. След анализа на взетата проба от плевелните
растения в акредитирана лаборатория е получен сертификат за анализ № 19/002023
от 21.05.2019г., от който е видно, че е установено наличие на две активни
вещества- пендиметалин- 0,67 мг/кг /активно вещество на хербициди/ и
тиаметоксам -0,16 мг/кг /активно вещество на инсектициди/. В полетата, от които
е взета пробата са били внесени хербицид и инсектицид, съдържащи установените
активни вещества, което не е отразено в дневниците за проведени химични
обработки на „Троя Авто“ ЕООД. Инсектицидите, съдържащи активно вещество
тиаметоксам, разрешени за употреба в Република България не са регистрирани за употреба
при културата царевица.
Касаторът Областна дирекция по безопасност на храните
– гр. Плевен обжалва решението с доводи за неговата неправилност и
незаконосъобразност поради нарушение на материалния и процесуалния закон –
касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита за неправилен
извода на първоинстанционният съд, че съставянето на акта за установяване на
административно нарушение е извършено в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и
това е съществено процесуално нарушение, тъй като от приложените доказателства
по делото е видно, че до санкционираното дружество е изпратена покана за
съставяне и връчване на АУАН, която е получена на 31.05.2019год. с обратна
разписка. Поканата е изпратена на адреса, който е седалище и адрес на
управление, както и офис на санкционираното дружество и е получена от негов
служител, който собственоръчно я е подписал, изписвайки двете си имена - А.А.и
датата на получаването й. Твърди, че в закона не се съдържа изрична забрана
поканата за съставяне и връчване на АУАН да се извърши на лице, различно от
управляващия търговското дружество, стига същата да е изпратена на адреса му на
управление. Посочва, че съставянето на акта в отсъствието на нарушителя не
нарушава неговото право на защита. Нарушителят не е лишен от възможността да
упражни правото си на защита в пълен обем и да установи факти и обстоятелства,
различни от установените в акта и наказателното постановление. На следващо
място, възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че е нарушено правото
на подаване на писмено възражение в 3- дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
тъй като е направен опит на служители на РУ-Троян лично да връчат АУАН на
лицето С.Д.по настоящ адрес, но същата категорично е отказала да го получи и
подпише. В нито един момент правото на защита на нарушителя не е било
накърнено, тъй като същият е бил уведомен за резултатите от извършената
проверка, за това че трябва да се яви в 7- дневен срок от получаване на
поканата за съставяне и връчване на АУАН, както и за това, че ако не може да се
яви лично пред инспекторите от отдел «Растителна защита» при ОДБХ- Плевен,
следва да осигури свой пълномощник. Не приема аргументите от мотивите на
районният съд за допуснато процесуално нарушение на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН, тъй
като акта е съставен законосъобразно в отсъствието на нарушителя или на негов
представител, но чак след като същият е бил надлежно поканен да се яви. Навежда
доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че административно
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй
като видно от отразеното в издаденото наказателно постановление, е че в
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, писмени възражения против АУАН
не са направени. Съгласно посочената разпоредба административно наказващият
орган извършва допълнително разследване не във всички случаи, а само когато
това е необходимо за изясняване на спорни обстоятелства. В издаденото
наказателно постановление административно наказващият орган се е произнесъл,
като изрично е посочил датата на установяване на нарушението с протокола на
комисията, както и че не са налице основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, също така и че в законоустановения срок няма подадени
възражения. Посочва, че първоинстанционният съд е отменил наказателното
постановление само въз основа на изброените процесуални основания, без да
изложи никакви мотиви по съществото на спора, без да обсъди материалния закон,
респективно да изложи мотиви по представените по делото доказателства и
документи, имащи отношение към съставомерността на вмененото нарушение, респективно
приложението на материалния закон. В решението на районния съд липсват мотиви
какво съдът е приел за установено по делото и въз основа на кои доказателства,
респективно кои от доказателствата съдът е кредитирал и защо. Моли да бъде
отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да бъде потвърдено
НП.
Ответникът по касация – „Троя-авто“ ЕООД – гр. Варна,
чрез адв. Г.изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения – АУАН не
е връчен на законен представител на дружеството, не е изпълнена и процедурата
по връчването му, липсва описание на нарушението. Твърди, че няма посочена инкриминирана
дата или инкриминиран период на претендираното деяние, а посочената дата –
25.04.2019г. е датата на извършване на проверката.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, касационната жалба е
основателна и следва да бъде уважена.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо
и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Правилно съдът е отменил НП като незаконосъобразно
само на процесуално основание, без да излага същински мотиви по съществото на
спора като е приел, че е допуснато нарушение на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, което е
съществен порок на съставения АУАН, нарушило е правото на защита на наказаното
лице и е довело до неизяснена фактическа обстановка относно съставомерните признаци
на твърдяното нарушение.
Противно на твърденията в касационната жалба по
приложената по делото административно-наказателна преписка не е налице
отправена и получена покана до дружеството да се яви представител за
съставянето на АУАН, не е приложена такава и пред касационната инстанция,
поради което това твърдение е недоказано. Налично е единствено писмо до
дружеството за представяне на дневниците за проведени обработки за двете
землища в хода на извършваната проверка с цел изясняване на обстоятелствата
извършвано ли е третиране с продукти за растителна защита, което няма характер
на покана по смисъла на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, а е свързано с изясняване на
обстоятелствата за конкретното извършено нарушение в хода на проверката. Докладната
записка на РУ – Троян при ОД на МРВ – Ловеч за отказа на управителката С.Д.да
подпише съставения АУАН и да получи препис от него не изпълнява изискванията за
връчване съгласно чл. 43 ал.2 ЗАНН, след като този отказ не е удостоверен в
самия акт с подпис на един свидетел, а и не санира неизпълнението на
задължението по чл. 40 ал.2 ЗАНН нарушителят да бъде поканен да се яви за
съставяне на акта.
Видно от съдържанието на АУАН, същият не е подписан и
връчен на нарушителя, не е отбелязано да е съставен и при условията на чл. 40
ал.2 ЗАНН, след отправена покана, нито е посочено да е изпращана покана.
Разпоредбите на чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН са императивни и са свързани с
гаранции за правото на защита и доказване на нарушението. Актът се съставя в
присъствието на нарушителя. По изключение, актът се съставя в негово отсъствие,
когато е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта. По делото не са представени доказателства за изпълнението на
това императивно изискване от контролните органи преди съставянето на акта,
което е опорочило административно-наказателното производство и е основание за
отмяна на НП като незаконосъобразно, както правилно е преценил районният съд.
В обстоятелствената част на НП липсва яснота и относно
датата, респективно периода, в който наказващият орган е приел, че е извършено
нарушението. Може само да се предполага, че датата или периода на извършването
му – третирането на посевите от царевица с инсектициди, съдържащи активно
вещество тиаметоксам, разрешени за употреба в Република България, но
нерегистрирани за употреба при културата царевица, е извършено преди датата на
проверката – 25.04.2019г., при която са взети пробите за изследване, след като
не е било отразено в изисканите и представени от дружеството дневници за
проведени химични обработки на площите. Дневниците са заверени в ОБДХ на
16.05.2019г. и в тях са отразени проведени химични обработки с препарат за
растителна защита „валсаглиф“ на 30.04.2019г., което третиране е след датата на
проверката на място и вземане на пробите, но е отразено като обстоятелство в НП
и допълнително внася неяснота относно датата на извършване на нарушението,
приета от контролните органи и конкретните обстоятелства при извършването му относими
към състава на соченото нарушение – чл. 107 ал.2 от Закона за защита на
растенията.
По тези съображения решението на Районен съд – Плевен
е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 795/29.11.2019г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 1827/2019г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.