РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. Варна, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500465 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7922 от 7.02.2022 г., депозирана от ЮЛ. Г.
ДР. и СЛ. ИЛ. ДР., чрез адв. Р.Д. срещу Решение № 163 от 24.01.2022 г., постановено по гр.
д. № 5068/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените
от ЮЛ. Г. ДР., ЕГН: ********** и СЛ. ИЛ. ДР., ЕГН: ********** срещу В. К. СТ., ЕГН:
********** искове с правно основание чл. 109 ЗС, както следва:
1./ за преустановяване действията на ответника В.С., изразяващи се в изсичане на
дървета – череши и акации в съсобствения на ищците ПИ с идентификатор № 10135.2566.26
по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 92/14/10.2008 г., изменена на 15.12.2020 г. на
изпълнителния директор на АГКК с площ от 885 кв. м., находящ се в гр. Варна, район
„Приморски“, бул. “Княз Борис I“ № 99 при граници: ПИ № 10135.2566.25, №
10135.2566.187, № 10135.2566.147, № 10135.2566.6528;
2./ за преустановяване действията на ответника В.С., изразяващи се в изхвърляне на
окосена трева в съсобствения на ищците ПИ с идентификатор № 10135.2566.26 по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18 – 92/14/10.2008 г., изменена на 15.12.2020 г. на
изпълнителния директор на АГКК с площ от 885 кв. м., находящ се в гр. Варна, район
„Приморски“, бул. “Княз Борис I“ № 99 при граници: ПИ № 10135.2566.25, №
10135.2566.187, № 10135.2566.147, № 10135.2566.6528;
3./ за преустановяване действията на ответника В.С., изразяващи се в изхвърляне и
струпване на стари ненужни керемиди в съсобствения на ищците ПИ с идентификатор №
10135.2566.26 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 –92/14/10.2008 г., изменена на
1
15.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 885 кв. м., находящ се в гр.
Варна, район „Приморски“, бул.“Княз Борис I“ № 99 при граници: ПИ № 10135.2566.25, №
10135.2566.187, № 10135.2566.147, № 10135.2566.6528;
4./ за преустановяване действията на ответника В.С., изразяващи се в изхвърляне и
струпване на начупени декоративни блокчета от стара ограда в съсобствения на ищците ПИ
с идентификатор № 10135.2566.26 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18– 92/14/10.2008
г., изменена на 15.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 885 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, бул. “Княз Борис I“ № 99 при граници: ПИ №
10135.2566.25, № 10135.2566.187, № 10135.2566.147, № 10135.2566.6528;
5./ за преустановяване действията на ответника В.С., изразяващи се в изхвърляне и
струпване на плочки от тераса в съсобствения на ищците ПИ с идентификатор №
10135.2566.26 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 92/14/10.2008 г., изменена на
15.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 885 кв. м., находящ се в гр.
Варна, район „Приморски“, бул. “Княз Борис I“ № 99 при граници: ПИ № 10135.2566.25, №
10135.2566.187, № 10135.2566.147, № 10135.2566.6528;
6./ за премахване на остатъци от поливна система /сини тръбички/, преминаващи през
съсобствения на ищците ПИ с идентификатор № 10135.2566.26 по КККР, одобрени със
заповед № РД – 18 – 92/14/10.2008 г., изменена на 15.12.2020 г. на изпълнителния директор
на АГКК с площ от 885 кв. м., находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, бул. “Княз Борис
I“ № 99 при граници: ПИ №№ № 10135.2566.25, № 10135.2566.187, № 10135.2566.147, №
10135.2566.6528;
7./ за премахване на електрически кабел, преминаващ през съсобствения на ищците
ПИ с идентификатор № 10135.2566.26 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 –
92/14/10.2008 г., изменена на 15.12.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от
885 кв. м., находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, бул. “Княз Борис I“ № 99 при
граници: ПИ №№ № 10135.2566.25, № 10135.2566.187, № 10135.2566.147, №
10135.2566.6528;
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. Жалбоподателите намират извода на съда, че искът по чл.
109 ЗС подлежи на отхвърляне, ако към момента на приключване на съдебното дирене
действията, препятстващи упражняването на правото на собственост, не съществуват.
Позовавайки се на заключението на съдебно-техническата експертиза считат за установено,
че електрическият кабел и водопроводните тръби от ответника се намират в недвижимия
имот на жалбоподателите. Считат, че от свидетелските показания е видно, че ответникът
отсякъл дърветата, находящи се в имота на ищците. За доказани намират и останалите
извършени действия, предмет на останалите искове, а именно за изхвърляне на окосена
трева, на стари керемиди, декоративни блокчета и плочки от терасата на ответника. Твърдят,
че ответникът не е отрекъл извършването на горните действия, при чутия разговор от страна
на свидетелката Ю.Сл. Д.. Намират, че макар, че свидетелите да не са го видели да извършва
действията, то това не означавало, че същите не са реализирани от него. За неправилен
намират извода на съда, че дори да се приеме, че от показанията на свидетелката Д. се
установявало, че ответникът е изхвърлил окосена трева и е изсякъл акации и череша, то
исковете пак биха били неоснователни, доколкото твърдените действия, препятстващи
правото на собственост, не съществуват. Молят за отмяна на решението. Претендират
разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – В. К. СТ., чрез адв. Н.Н.. В същия се излагат
доводи за неоснователността на жалбата. Сочи, че още в първото по делото заседание Ю.Д. е
заявила, че окосената трева, ненужните керемиди, начупените декоративни блокчета и
плочки, както и отсечените дървета са изхвърлени преди датата на исковата молба.
2
Позовавайки се на ТР № 31/84 г. от 6.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК, намира, че
действието, с което се пречи да се упражнява правото на собственост следва да съществува
към датата на исковата молба, респ. към датата на съдебното дирене. Излага подробни
доводи за недоказаност на предявените искове. Позовавайки се на заключението по съдебно-
техническата експертиза, намира за установено, че поливната система е изградена по
границата между двата имота и навътре в имота на ответника, като електрическият кабел е в
имота на ответника. Сочи, че едва във въззивната жалба са наведени твърдения, че
техническото разрешение води до изливане на цялото отводняване в имота на ищците.
Твърди, че правото на ищците да използват пълноценно недвижимия им имот не е
накърнено. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалния си
представител адв. Д., поддържат въззивната жалба. Молят за отмяна на решението.
Претендират разноски.
Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, като се
представляват от адв. Бориславова. Същият моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 5068/2021 г. по описа на РС-Варна, е образувано по
предявени негаторни искове с правно основание чл. 109 ЗС от ЮЛ. Г. ДР. и СЛ. ИЛ. ДР.
срещу В. К. СТ. за:
1./ за преустановяване действията на ответника, изразяващи се в изсичане на дървета
– череши и акации в съсобствения на ищците ПИ с идентификатор № 10135.2566.26;
2./ за преустановяване действията на ответника, изразяващи се в изхвърляне на
окосена трева в съсобствения на ищците ПИ с идентификатор № 10135.2566.26;
3./ за преустановяване действията на ответника, изразяващи се в изхвърляне и
струпване на стари ненужни керемиди в съсобствения на ищците ПИ с идентификатор №
10135.2566.26;
4./ за преустановяване действията на ответника, изразяващи се в изхвърляне и
струпване на начупени декоративни блокчета от стара ограда в съсобствения на ищците ПИ
с идентификатор № 10135.2566.26;
5./ за преустановяване действията на ответника, изразяващи се в изхвърляне и
струпване на плочки от тераса в съсобствения на ищците ПИ с идентификатор №
10135.2566.;
6./ за премахване на остатъци от поливна система /сини тръбички/, преминаващи през
съсобствения на ищците ПИ с идентификатор № 10135.2566.26;
7./ за премахване на електрически кабел, преминаващ през съсобствения на ищците
ПИ с идентификатор № 10135.2566.26.
В исковата молба се твърди, че ищците по време на брака си на 30.01.2003 г.
закупили от Т.Ч. и Ив.Ч. празно дворно място с площ от 750 кв. м., находящо се в м-ст
„Свени Никола“, гр. Варна с планоснимачен № 2020, което понастоящем представлява ПИ с
идентификатор № 10135.2566.26. Сочат, че на изток недвижимият имот граничи с ПИ с
идентификатор № 10135.2566.6528, който е собственост на ответника В.С.. Излагат доводи,
че ответникът постоянно обитава имота си, като е извършил действия, които пречат на
ищците да упражняват пълноценно правото им на собственост.
В продължение на горното, посочват, че ответникът е 1/. изсякъл дървета – череша и
акации, находящи се в южния край на недвижимия имот, 2/. косил трева от собствения си
3
недвижим имот, която изхвърлял в имота на ищците, 3/. прекарал тръби от дренажната си
система към недвижимия имот на ищците, 4/. изхвърлял стари и ненужни керемиди, 5/.
начупени декоративни блокчета, 6/. плочки от терасата си и 7/. пробил отвор в бетонната
част на оградата и откъм страната на недвижимия имот на ищците е прекарал електрическа
кабел.
Сочат, че на 27.03.2021 г. следствие на спор относно съседната граница между
недвижимите имоти, ответникът е забил колчета и е преместил оградата, за което е подаден
сигнал на 112.
Молят за уважаване на исковете и за осъждане на ответника да преустанови
неоснователните действия, които пречат на ищците да упражняват правото си на
собственост. Претендират разноски.
В уточнителна молба, ищците са посочили, че искът по т. 2 – искат да се задължи
ответника занапред да преустанови изхвърлянето на трева, по т. 3 касае премахване на
остатъците от поливната система /сините тръбички/, по т. 4, т. 5 и т. 6 – занапред да
преустанови да изхвърля – керемиди, блокчета и плочки, доколкото вече същите са
изчистени от ищците, а по т. 7 – да се осъди ответника са премахне висящия кабел в
недвижимия имот на ищците.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. К.
СТ., чрез адв. Н.Б.. В същия се излагат доводи за неоснователността на исковете. Посочва,
че заедно със съпругата си през 2016 г. е придобил ПИ с идентификатор № 10135.2566.6528,
ведно с находящите се в същия сгради. Сочи, че между двата недвижими имота на места е
нямало ограда, като още през 2016 г. организирал заснемане, следствие, на което се оказало,
че границата на съседния имот значително навлиза в неговия недвижим имот. Излага
доводи, че е предприел изграждането на оградата съобразно извършеното трасиране.
Твърди, че не е отсичал дървета, находящи се в недвижимия имот на ищците, а
единствено такива, находящи се в неговия недвижим имот. Сочи, че не е изхвърлял окосена
трева, керемиди, бетонови блокчета или в съседния имот. Излага, че дренажната система и
електрическия кабел се намират в неговия недвижими имот. Счита за неустановено
авторството на извършени действия. Посочва, че действието следва да съществува към
момента на разглеждане на спора, като се установи причинно-следствена връзка с
неоснователното въздействие и обема на препятстване на упражняването на правото на
собственост.
Сочи, че не е установено как точно се смущава упражняването на правото на
собственост, доколкото недвижимият имот е незастроен и се посещава рядко от ищците.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен
по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:
В производството е безспорно, че ищците Ю.Д. и С.Д. са придобили по време на
брака си правото на собственост върху ПИ с идентификатор № 10135.2566.26 с площ от 885
кв. м., находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, бул. “Княз Борис I“ № 99, който е
незастроен. Безспорно е и обстоятелството, че В.С. и съпругата му са собственици на ПИ №
10135.2566.28, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, бул. “Княз Борис I“ № 99, в
който са изградени вилна сграда и стопанска постройка.
Страните не оспорват факта, че ищците са разчистили недвижимия си имот, като са
премахнали отсечените дървета, окосената трева, счупените керемиди, бетонови блокчета и
4
плочки около година преди депозиране на исковата молба. В тази насока е изложеното
лично от страна на ищцата Ю.Д. в о. с. з. от 26.10.2021 г., а именно за изхвърлянето им още
в края на 2019 г. и през 2020 г. /л. 97 от делото на ВРС/.
В производството са представени трасировъчна скица от 27.09.2016 г., протокол за
извършено трасиране от 19.11.2020 г., уведомително писмо от Т. С.а до община Варна от
11.03.2021 г. за уведомяване на общината за извършването на действия по поставяне на лека
ажурна ограда между ПИ № 10135.2566.26 и ПИ № 10135.2566.28. В отговор на същата, с
писмо от 19.03.2021 г. главният архитект на район „Приморски“ е пояснил, че за леки
прозирни огради до 0,60 м., не се изисква разрешение за строеж.
Видно от Заповед № 1729 от 12.06.2017 г. на кмета на община Варна, е наредено
премахване на 5 броя изсъхнали дървета, намиращи се в поземлен имот с административен
адрес: гр. Варна, бул. „Княз Борис I” № 214 срещу компенсация от трикратно засаждане на
15 броя широколистни дървета в собствения имот или на общинска територия. От доклада
№ ИИБ17000941ПР_003ВН, съставен от ланд. арх. Валентин Уруков, е посочено, че обект
на експертизата е премахването на пет броя напълно изсъхнали дървена от вида Бряст, две
други също Бряст, обвити в бръшлян и полегнали към главния път Варна-Златни пясъци,
което ги прави опасни да преминаващите хора, МПС и сграден фонд.
В производството пред първоинстанционния съд е изготвена съдебно-техническа
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено,
съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните. В
същата вещото лице е посочило, че общата граница между ПИ № 10135.2566.26 и ПИ №
10135.2566.28 е идентична с тази на имоти с № 115 и № 116 по КП от 1977 г. на местност
„Свети Никола“. Уточнил е, че изградената масивна ограда се намира изцяло в ПИ №
10135.2566.28 и е 30 см. навътре в него от границата, както и че изградената паянтова
ограда в северната част на недвижимия имот, съответства на общата граница по
кадастралната карта, а изградената паянтова ограда в южната част попада в ПИ №
10135.2566.26, като максималното навлизане в южната част е 16 см. Вещото лице е
установило, че водопроводните тръби са разположени по общата граница и в ПИ №
10135.2566.28. В експертизата е посочено, че електрическият кабел е окачен на масивната
ограда от страната на ПИ № 10135.2566.26 и попада в ПИ № 10135.2566.28, доколкото
самата масивна ограда е изградена в последния недвижим имот.
От изложеното от вещото лице в о. с. з., след изготвянето на комбинирана скица и
съпоставяне на КП от 1977 г., се установява, че електрическият кабел и тръбите попадат в
имота на ответника и по границата на двата поземлени имота. Уточнило е, че при огледа не
са установени сини тръби, а черни такива. Посочило е , че към настоящия момент няма
навлизане, доколкото тръбите, част от поливната система са в имота на ответника, макар и
да са извън изградената масивна ограда, която е с около 30 см навътре в недвижимия имот
на ответника.
В производството са събрано гласни доказателствени средства, посредством разпит
на двама свидетели за ищцовата страна и двама за ответната страна.
От свидетелските показания на свидетеля А. А. се установява, че е помагал на
ищците с разчистване на недвижимия имот. Свидетелят споделя, че не е виждал В.С. да
изхвърля окосена трева или да реже дървета. Посочва, че има водопроводни тръби и
електрически кабел в имота на ищците. Свидетелят предполага, че плочките, керемидите и
натрушените бетонни блокчета са изхвърлени от ответника, въпреки, че никога не е ходил в
имота му.
От свидетелските показания на свидетеля Ю.Сл. Д., дъщеря на ищците се установява,
че с родителите си е почиствала отпадъци. Споделя, че не е виждала В.С. да изхвърля
отпадъци, но предполага, че е той, доколкото имал такива плочки. Сочи, че е чула, че В.С. в
телефонен разговор с майка й, в който последният признал, че е изсякъл дърветата, както и
5
че е изхвърлял трева. Излага, че за първи път в началото на 2021 г. е забелязала остатъците
от поливната система, които били окачени на бетоновата ограда. Сочи, че към настоящия
момент бил наличен и електрически кабел, който висял на оградата.
Свидетелят Д. А. при разпита си посочва, че е виждал, че окосената трева В.С. е
слагал под доматите си, а друга част е изхвърлял в кошовете навън. Споделя, че понякога
лично му е помагал за изхвърлянето на строителни отпадъци, които са натоварвали в бус.
Излага, че не е виждал или чувал В.С. да е изхвърлял отпадъци в недвижимия имот на
съседите.
От свидетелските показания на свидетеля А. М., съсед на страните по спора, се
установява, че в периода от 2019 г. до 2021 г. е имало ограда между недвижимите имоти на
В.С. и Ю. и С.Д.и. Споделя, че до м. октомври 2020 г. е било невъзможно предвижването им
имота на Д.и, доколкото е бил обрасъл, като едва след това да предприели действия по
разчистването му. Сочи, че не е виждала В.С. да изхвърля строителни отпадъци, керемиди
или блокчета, както и че за периода от м. октомври 2020 г. до началото на 2021 г. не е
виждала той да извършва строителни дейности в недвижимия си имот. Споделя, че не е
виждала В.С. да изхвърля окосена трева или да сече дървета в имота на съседите си. Сочи,
че от 5- 6 години имат казани за смет и през 2018 г. е виждала ответника да трупа чували със
строителни материали, които е извозвал с бусове.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на
съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при преценка за правилността
му следва да се съобразят посочените в жалбата оплаквания.
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 109 ЗС.
Съобразно задължителните постановки на ТР № 4/2015 на ОСГК на ВКС, негаторният иск
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според
нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му
се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него. Интерес от иска по чл. 109 ЗС е налице винаги, когато ищецът твърди,
че ответникът е собственик или носител на ограничено вещно право на съседен имот, както
и че извършва действия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността, установени
в чл.50 и сл. ЗС или извършва каквито и да били действия, с които пречи или смущава
упражняването на правото на собственост на ищеца в неговия пълен обем.
По повод на исковете по чл. 109 ЗС за преустановяване действията по изсичане на
дървета – череши и акации, по изхвърляне на окосена трева, стари ненужни керемиди,
начупени декоративни блокчета от стара ограда и струпани плочки от тераса, настоящият
съдебен състав намира следното:
В константната практика на касационната инстанция, се приема, че с иска по чл. 109
ЗС /actio negatoria/, съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от
всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен
обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване
правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението.
6
Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно“
време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия
процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на
ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези
действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното
действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено
вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника /в този смисъл
Решение № 57 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 907/2012 г., II г. о., ГК и други/. Затова и
следва да се приеме, че нарушението при негаторния иск трябва да се състои във
въздействие върху чуждата вещ, което поначало следва да продължава и при предявяването
на иска.
В производството е безспорно, че преди депозиране на исковата молба, ищците,
настоящия въззивници, са разчистили недвижимия си имот, като са премахнали намиращите
се в същия – окосена трева, изсечени дървета, стари ненужни керемиди, начупени бетонови
блокчета, както и плочки от тераса. В тази насока е и изложеното в уточняваща молба с вх.
№ 7034 от 22.04.2021 г. /л. 28 от делото на ВРС/, депозирана от ищците, както и изричните
изявления, направени в о. с. з. от 26.10.2021 г. /л. 97 от делото на ВРС/ от страна на ищцата
Ю.Д., а именно за изхвърлянето на отпадъците от недвижимия им имот в периода от края
на 2019 г. и през 2020 г. Доколкото исковата молба е депозирана на 9.04.2021 г., следва да се
приеме, че смущаващите действия, очертани в исковете от т. 1 до т. 5, са били преустановени
към момента на сезирането на съда, респ. и преди датата на приключване на съдебното
дирене в първоинстанционното производство.
С оглед на гореизложените доводи, формирани въз основа на направеното признание
на неизгоден факт от страна на ищцата Ю.Д., за несъществуването на твърдените
неоснователни въздействия към датата на исковата молба, разглежданите негаторни искове
се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че същите се
явяват и неоснователни и на допълнително основание, свързано с отсъствието на елемент от
фактическия им състав, а именно, че точно ответникът В.С. е извършил твърдените
неоснователни въздействия, които смущават ищците да упражняват правото им собственост
върху недвижимия им имот. Този извод следва от съвкупността на събраните гласни
доказателствени средства, а именно от изложеното от всички разпитани свидетели – Ю.Д.,
Ал.Ал., Д. Ат. и Ант. М., че не са виждали В.С. да извършва описаните в исковата молба
неоснователни въздействия върху недвижимия имот, собственост на семейство Д.и.
Изложеното от свидетелката Ю.Д., че е чула, че в разговор В.С. е признал, че е изхвърлял
трева и е сякъл дървета, не кореспондира на останалия събран доказателствен материал.
Също така, следва да се отчете и обстоятелството, че свидетелските й показания следва да
бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК, съобразно вероятната заинтересованост на
свидетелката от изхода на спора, доколкото същата е дъщеря на ищците. Останалата част от
показанията на свидетелите Д. и А., в частта, в която са посочили, че плочките са били
разположени от неговата страна на оградата, че ответникът е изхвърлял трева, защото имал
такава и притежавал резачка, че другият съсед бил с увреждане на краката и не би могъл да
отсече дърветата, че нахвърлените керемиди били на оградата на ответника и били
подменени, както и че ответникът имал бетонова ограда с декоративни блокчета, почиват на
предположение и не доказват, че именно ответникът В.С. е извършил твърдените действия в
имота на семейство Д.и.
На следващо място, следва да бъдат съобразени и показанията на свидетелите – Ат. и
М., които не са заинтересовани от изхода на спора и са изградени върху преки впечатления
за изложените от свидетелите факти. Свидетелят Ат. изрично е посочил, че имотът на В.С. е
ограден от всички страни и е виждал, че когато ответникът е косил трева в собственото си
7
дворно място, част от нея е изхвърлял в контейнерите, а друга част е слагал под доматите.
Посочил е, че му е помагал за изхвърлянето на окосената трева и строителните отпадъци в
бус, който ги извозвал до сметище. От показанията на свидетелката Методиева се
установява, че ответникът не е извършвал ремонт в периода от м. октомври 2020 г. до
началото на 2021 г., както и че при ремонта от 2018 г. натрупаните отпадъци са натоварвани
в бус. Свидетелката изрично посочва, че от 6 години са поставени на улицата контейнери за
битови отпадъци, както и че от пролетта на 2020 г. до м. октомври 2020 г., имотът на
ищците представлявал „обрасла гора“ от къпинак, салкъми, диви орехи и драки, който
впоследствие бил разчистен.
Ето защо, следва да се приеме, че ангажираните гласни доказателствени средства не
установяват при условията на пълно и главно доказване, че именно ответникът е извършил
описаните в исковата молба действия от т. 1 до т. 5, изразяващи се в изсичане на дървета –
череши и акации, изхвърляне на окосена трева, струпване на стари ненужни керемиди,
начупени декоративни блокчета от стара ограда и и плочки от собствената си тераса в ПИ №
№ 10135.2566.6528, който е собственост на ищците. Затова и настоящият съдебен състав
намира, че в процесния случай отсъства елемент от фактическия състав на предявените
искове, поради което не би могъл да бъде направен извод, че вероятната обоснованост
занапред твърдените действия да продължат да бъдат извършвани, именно от въззиваемия -
В.С.. С оглед на горното, разглежданите искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По повод на исковете по т. 6 и т. 7 за премахване на остатъци от поливна система
/сини тръбички/, както и висящия електрически кабел, настоящият съдебен състав, намира
следното:
От неоспореното заключение по съдебно-техническата експертиза, дадено след
извършен оглед на място, съпоставяне на КП от 1977 г. и сега действащата КК, по които е
изготвен комбиниран цифров модел и геодезическо заснемане, се установява, че: масивната
сграда между двата недвижими имота е изградена изцяло в ПИ № 10135.2566.6528
/собственост на В.С./, че паянтовата метална ограда съответства на границата между
имотите, като навлиза с 16 см. в южната част в ПИ № 10135.2566.6526 /собственост на
семейство Д.и/. Експертът изрично е посочил, че и масивната, и металната ограда не
съответстват на границата между имотите, доколкото масивната ограда навлиза изцяло с 30
см. в ПИ № 10135.2566.6528, а металната ограда с 16 см. навлиза в ПИ № 10135.2566.6526 в
южната си част. След оглед на място, вещото лице е установило, че отсъстват сини
тръбички, а са налице единствено черни такива, които са заснети и са част от поливната
система на В.С.. По повод на електрическия кабел, експертът е посочил, че е окачен на
масивната стена, както и че той и черните тръби съобразно мястото, където се намират
попадат в ПИ № 10135.2566.6528.
Вън от горното и само за пълнота на изложеното, следва да се поясни, че предметът
на производството съобразно уточнението на иска е свързан с премахване на остатъци от
отводнителна система, а именно сини тръбички. Наличието на такива в недвижимия имот на
ищците не е било установено от вещото лице. Макар и експертът да е заснел остатъчни
тръбички от поливната система, идентични с тези от снимките, приложени към исковата
молба, ги е възприел като черни такива. От доказателствата по делото обаче еднозначно се
установява, че тръбите, част от поливната система са разположени в имота на ответника.
Наведените доводи на въззивниците едва във въззивната жалба, свързани с различната
денивелация на двата недвижими имота, както и премахването на оранжевата тръба, която
вещото лице било установило, че навлиза в недвижимия им имот на ищците, не следва да
бъдат съобразявани, доколкото по своята същност представляват нов иск, който не е бил
предявен в първоинстанционното производство, респ. и няма как да бъде разглеждан във
8
въззивното производство, доколкото последното е обвързано с предметните предели,
очертани в исковата молба, в уточненията, на която изрично е посочено, че оранжевата
тръба по снимка № 2 е била е премахната, поради което и ищците не предявяват претенция
по отношение на същата.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че в производството не се
доказа по безспорен начин, че твърдените действия смущават ищците да упражняват
правото си на собственост върху притежавания от тях ПИ с идентификатор №
10135.2566.6526.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение се явява правилно в обжалваната част и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от спора, разноски се дължат в полза на въззиваемия. Същият
претендира заплащането на адвокатско възнаграждение от 500 лева, за което представя
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата на разноските. С оглед на горното, в
полза на въззиваемия следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски в размер на 500
лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163 от 24.01.2022 г., постановено по гр. д. №
5068/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА ЮЛ. Г. ДР., ЕГН: ********** и СЛ. ИЛ. ДР., ЕГН: ********** и двамата
с адрес: гр. Варна, ж. к. „Виница“, ул. „Цар Борис III” № 76 да заплатят на В. К. СТ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, сумата 500 лева /петстотин лева/, представляваща съдебно-
деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9