№ 3201
гр. София, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110172645 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 97 от ЗСУ.
Образувано е по молба на Агенция за социално подпомагане, Дирекция
„Социално подпомагане“ – Слатина, с искане за настаняване на К. К. Б., ЕГН
**********, в Защитено жилище за пълнолетни лица с психични
разстройства в гр. София, ул. „Роглец“ № 17, за срок от три години, считано
от 23.11.2021 г.
В молбата до съда ДСП – Слатина поддържа, че лицето на К. К. Б. е
настанено със заповед на Директора на ДСП – Слатина № СУ/Д-С-СЛ/146-1
от 23.11.2021 г. временно в специализирана институция – Защитено жилище
за пълнолетни лица с психични разстройства в гр. София, ул. „Роглец“, № 17.
Съгласно съдебно решение на СОС същият е поставен под пълно запрещение.
Негов служебен настойник е лицето АД. Н. ИВ.. Диагнозата на поставения
под пълно запрещение е „F20.0 Параноидна шизофрения“ с оценка на
работоспособността – 95% трайно намалена работоспособност без чужда
помощ с пожизнен срок. К. К. Б. не е в състояние самостоятелно да се грижи
за себе си. Сочи се, че социалната услуга дава възможност и предпоставки за
по-добро и адекватно съществуване на лицето с цел задоволяване на неговите
специфични и индивидуални основни жизнени потребности. В съдебно
заседание поддържа молбата.
Заинтересованата страна АД. Н. ИВ. – служебен настойник на поставения
под пълно запрещение, моли молбата да бъде уважена, като лицето бъде
настанено в тази институция, тъй като е подходяща за него, с оглед неговите
потребности.
Лицето, предложено за настаняване, чрез назначения му особен
представител, моли молбата да бъде уважена, като лицето да бъде настанено
в институцията.
Съдът, след като обсъди наведените доводи и доказателствата по
делото съгласно чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа
1
страна следното:
От представеното и прието по делото заверено копие на решение от
29.06.1998 г. по гр. д. № 156/1998 г. по описа на СРС /л. 13 от делото/, се
установява, че лицето К. К. Б. е поставено под пълно запрещение. За
настойник на запретения служебно е назначена АД. Н. ИВ. /л. 16 от делото/.
От представеното Експертно решение на ТЕЛК № 0725/044 от 07.03.2017 г. /л.
15 от делото/ е видно, че запретеният е с установена диагноза „F20.0
Параноидна шизофрения“ с оценка на работоспособността – 95% трайно
намалена работоспособност без чужда помощ с пожизнен срок. Със заповед
на Директора на ДСП – Слатина № СУ/Д-С-СЛ/146-1 от 23.11.2021 г. К. К. Б.
е настанен временно в Защитено жилище за пълнолетни лица с психични
разстройства в гр. София, ул. „Роглец“, № 17 /л. 10 от делото/.
По делото е изготвен и представен актуален социален доклад от ДСП–
Слатина, видно от който К. К. Б. е настанен в защитеното жилище. Б. живее в
стая в Защитеното жилище с един потребител. Здравословното му състояние
и приема на поддържаща медикаментозна терапия се контролира ежедневно.
Има възможност за социализация с останалите потребители. При излизания
винаги е с придружител. В свободното си време е включван в различни
мероприятия организирани от защитеното жилище. Б. е доста затворен и
мълчалив, лаконичен, сдържан, трудно създава социални контакти.
Комуникира само при нужда, но с течение на времето постепенно, макар и
бавно, се отваря за по-успешни социални контакти. Със сестра си разговаря,
когато тя го посещава. В защитеното жилище за Б. е осигурена среда,
възможно най-близка до домашната. Получава подкрепа в ежедневието от
персонала на защитеното жилище, тъй като здравословното му състояние не
му дава възможност да се грижи сам за своите нужди. Взето е становище, че
продължаването на престоя на Б. в защитеното жилище е от полза за него /л.
61 от делото/.
Постъпило е по делото становище на управителя на Защитено жилище за
пълнолетни лица с психични разстройства в гр. София, ул. „Роглец“ № 17,
видно от което за Б. са предоставени адекватни за нуждите на лицето условия
за живот и възстановяване /л. 67 от делото/.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно –
психиатрична експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че при освидетелствания е налице
диагноза „параноидна шизофрения, епизодично протичане, устойчива
личностова промяна в шизофренен стил“. От достъпната информация е
установено, че при Б. е налице психично заболяване с голяма давност.
Дебюта на психозата е през 1986г. или 1994г., приема пристъпно-
прогредиентен ход, с прогресиращ личностов дефицит от шизофренен тип.
Лекуван е многократно в психиатрични заведения по повод психотични
релапси с вторична алкохолна злоупотреба. През 2000 г. е настанен в Дом за
възрастни с умствена изостаналост, с. Подгумер, а през 2010 г. е преместен в
Защитено жилище за възрастни лица с психични разстройства, гр.София, ул.
„Роглец”, № 17. Към момента приема системно медикаментозна
невролептична терапия. По време на психиатричното изследване при К.Б. не
се установяват клинични данни за позитивна продукция и мисловни
разстройства, налице е устойчива личностова промяна с негативни промени
на емоционално-волевите функции, поведението му към момента е съответно,
но съзнанието му за психично заболяване е формално. При поставени въпроси
2
от страна на експерта лицето споделя желание да бъде в собствения си дом,
като е изразило положително становище относно искането за настаняване в
Защитеното жилище. В това Защитено жилище могат да му бъдат
предоставени ежедневна социална подкрепа за задоволяване на жизнените му
потребности, както и адекватни условия и грижи за здравословното му
състояние.
В съдебно заседание е изслушан поставеният под пълно запрещение.
Същият заявява, че желае да остане в защитеното жилище, чувства се добре
там, грижат се добре за него и му осигуряват всичко необходимо.
Изслушана е и настойникът на поставения под пълно запрещение, която
заявява, че Защитеното жилище е подходящо за него, с оглед неговите
потребности, както и че няма възможност да се грижи за него.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално
включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална
работа и се предоставят в общността и в специализирани институции.
Социални услуги в специализирани институции се предоставят само след
изчерпване на възможностите за предоставяне на социални услуги в
общността. Настаняването на деца, лица с трайни увреждания и лица,
поставени под запрещение, в специализирани институции не може да бъде за
срок, по-дълъг от три години. Съгласно чл. 95 от ЗСУ настаняването в
социална услуга за резидентна грижа на пълнолетни лица, поставени под
пълно запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на
лицето, като съдът може да уважи искането за настаняване в социална услуга
за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, само в случай
че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на
грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността, а
срокът за това настаняване не може да е по-дълъг от три години.
В конкретния случай настойникът на поставения под запрещение е
изразил становище за настаняване на Б. в Защитеното жилище. За лицето се
полагат адекватни грижи, като състоянието му към момента изисква
действително осигуряване на ежедневна подкрепа и грижа, която не може да
бъде осигурена от настойника. По делото не се установи възможност за
полагане на грижи за лицето в домашна среда. Предвид това, съдът намира,
че е в интерес на К. К. Б. той да бъде настанен в Защитено жилище за
пълнолетни лица с психични разстройства в гр София, ул. „Роглец“, № 17.
По изложените съображения съдът счита, че искането е основателно и следва
да бъде уважено.
На основание чл. 98, ал. 3 от ЗСУ съдът следва да определи срок за
настаняването, като с оглед данните по делото съдът приема за подходящ
такъв - три години, считано от влизане в сила на настоящото решение или до
промяна на обстоятелствата.
На основание чл. 98, ал. 1 от ЗСУ съдът следва да постанови незабавно
изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
НАСТАНЯВА поставения под пълно запрещение К. К. Б., ЕГН
**********, в Защитено жилище за пълнолетни лица с психични
разстройства в гр. София, ул. „Роглец“, № 17, за срок от три години, считано
от влизане в сила на съдебното решение или до промяна на обстоятелствата.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 98, ал. 1 от ЗСУ незабавно
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4