№ 18064
гр. София, 18.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110167589 по описа за 2021 година
Молба по чл. 248 ГПК, подадена от името на ответниците Ц. Б. Ц., Г.
В. Ц. и Б. В. Ц.– за допълване на постановеното по делото Решение №
400/09.01.2025 г. в частта за разноските, с присъждане на сторените от
молителите /ответници по иска за делба/ съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв.
От името на насрещната страна Р. К. М. /първоначалният ищец, който
до края на съдебното дирене поддържа допустимост и основателност на иска
за делба/, е заявено становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В делбеното производство разноските се присъждат върху размера на
признатите дялове. Съгласно ППВС № 7/1973 г. разноските в делбеното
производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в
прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са
направени по повдигнати спорни въпроси – съобразно с общите правила за
възлагане на разноските. С определение № 4 по ч. гр. д. № 542/2010 г. на
ВКС, II г. о. е прието, че съделителите заплащат съобразно дяловете си при
приключване на делбеното производство разноските по призоваване на
свидетели, вещи лица, възнагражденията им, както и по извършването на
оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод
признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса
на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за
извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор относно
правата на съделителети, респ. оспорване на самия факт на съществуване
на съсобствеността…, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в
който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени
в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС.
1
В настоящият случай още с Отговора на исковата молба, от името на
ответниците Ц. Б. Ц., Г. В. Ц. и Б. В. Ц. /сега молители/ е заявено становище
за недопустимост на делбата, съответно – неоснователност на иска за делба,
поради което и с оглед изхода на спора, който съвпада с позицията на
ответниците, последните имат право да получат присъждане на сторените от
тях съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Според вписаното в документа на договора за правна защита /л. 146 от
делото/, адвокатското възнаграждение в размер на 1 200 лв. е било заплатено
само от ответника Г. В. Ц., поради което и молбата само на този молител ще
бъде уважена.
Разноските за 1200 лв. адвокатско възнаграждение се присъждат само
в тежест на ищеца Р. К. М., тъй като другите двама ищци - М. Х. Т. и А. Х. Й.,
които са конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния
ищец В. М. Й., за разлика от своя праводател и другия ищец, са поддържали
становище за неоснователност на иска за делба.
Предвид изложеното и на основание чл. 248 ГПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА постановеното по делото Решение № 400/09.01.2025 г. – в
частта за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА Р. К. М. с ЕГН ********** да заплати на Г. В. Ц. с ЕГН
********** сумата 1200 лв. – съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Б. Ц. и Б. В. Ц. за
допълване на постановеното по делото Решение № 400/09.01.2025 г. в частта
за разноските, с присъждане на съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв.
Определението може да бъде обжалвано пред СГС в 2 -седмичен срок
от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2