Р Е Ш Е Н И Е
№ 1556
гр. Пловдив,
29 септември 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 1774 по описа на съда за 2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на С.К.Р., ЕГН ********** ***
против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2014 г. с изх.№ 02-160-6500/15487 от 28.09.2015 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие”, с което е отказано плащане по СЕПП и СПП.
Според жалбоподателя оспореното уведомително
писмо е незаконосъобразно, защото отказаните два имота за подпомагане са били
почистени съгласно дадено от общината разрешение и са били ползвани като пасище
за крави. Жалбоподателят твърди, че не е бил уведомяван за наличието на
застъпване в декларираните от него 5,48 ха площи, а срещу определянето на
специализирания слой в добро земеделско състояние за 2014 г. бил подал
своевременно възражение до министъра, като не е съгласен с резултатите от теренните проверки. Иска се отмяна на
оспореното уведомително писмо и присъждане на разноските по делото.
Ответникът- зам.-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие”, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли тя да бъде оставена
без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото разглеждане на делото е в изпълнение
на Решение № 7727/02.06.2017г. на ВАС, Четвърто отделение, АД № 9217/2016г.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, за което
оспореният акт е неблагоприятен. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен
срок от съобщаването на акта, като е спазен срокът по чл.149, ал.1 АПК. Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е
неоснователна поради следните съображения:
Настоящият състав установи, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия/заповед № 03-РД/323
от 11.03.2015г. и заповед № 03-РД-323/11.06.2015г. на Изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“/ и при спазване на административнопроизводствените правила
съответно при правилно приложение на материалноправните разпоредби.
От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане с УИН
16/180614/47218 за 2014г. за физически лица. С уведомително писмо с изх.№
02-160-6500/13429 от 22.08.2014 г. на Р. е съобщено, че при извършване на
административните проверки на подаденото от него заявление са установени площи,
заявени от повече от един земеделски стопанин, поради което му е предоставен
срок до 01.12.2014г. да предостави документи, доказващи правното основание за
ползване съгласно чл.2а, ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като му е указано,
че неявяването му в определения срок ще бъде считано от Разплащателната агенция
за недоказване, че е ползвател на установените двойно застъпени площи. Към
уведомителното писмо е приложена таблица на установените застъпвания. Писмото е
изпратено на 05.09.2014 г. като препоръчано с отбелязване, че е задължителна
доставка срещу подпис, с отбелязване от пощенския оператор, че пратката не е
потърсена от получателя. Съответно от страна на жалбоподателя не са били
представени исканите документи, установяващи правото му на ползване върху
застъпените земеделски площи. В същото време от другите уведомени две лица – „**“
ЕООД и „**“ ЕООД – са представени исканите документи, установяващи тяхното
право на ползване върху застъпените земеделски земи.
Жалбоподателят оспорва изпращането на
уведомително писмо относно констатираното застъпване на площи, но с оглед
представената и неоспорена от него разписка за доставяне, фактът на изпращане
на уведомителното писмо от 22.08.2014 г. съдът счита за безспорно установен.
Обстоятелството, че жалбоподателят не е потърсил пратката и не я получил, не е
равнозначно на неизпращане или несъобщаване на издадения административен акт на
заинтересованото лице. В този смисъл съдът намира, че не е налице твърдяното от
жалбоподателя нарушение на административно-производствените правила, защото
административният орган е изпълнил задължението си да съобщи за издаденото
уведомително писмо и за последствията от неговото неизпълнение, като писмото е
изпратено на адреса от заявлението, който е и адресът по жалбата.
Същевременно
от министъра на земеделието и храните са били издадени заповед № РД-09-807 от
05.12.2014 г. за одобряване на обновения специализиран слой „Площи в добро
земеделско състояние“ за кампания 2014 и заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г.
за одобряване на окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2014. Видно от административната преписка, С.Р. не е
подавал жалби срещу тези заповеди.
На първо място оспореният административен акт е мотивиран. Видно от
представеното уведомително писмо, за да постанови отказ за подпомагане по СЕПП,
административният орган е посочил, като правни основания чл. 43, ал. 3, т. 5 от
ЗПЗП. Съгласно т. 5 от обсъждания законов текст се уреждат случаи, при които
има двойно заявени площи. Видно от оспореното уведомително писмо са налични
индивидуализирани площи, отказани за подпомагане. Точно и ясно е посочено по
отношение на кой имот, на кое основание е приет размерът на недопустимата площ.
В тази връзка настоящият състав е на становище, че действително са налице
основанията за отказ по посочената точка, тъй като от представената
административна преписка – уведомителното писмо и от таблицата по него може да
се установи за кои площи кое обстоятелство по посочената точка е изследвано и
въз основа на това е постановен оспорваният резултат. От заключението от СТЕ
установеното от администрацията се потвърждава в цялост. Вещото лице е
установило и надлежно посочило с карти и таблици застъпените площи по заявлението
на жалбоподателя.
С оспореното писмо на жалбоподателя е отказано
плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) на основание чл.43, ал.3,
т.5 ЗПЗП, тъй като БЗС *** са заявени за подпомагане от повече от едно лице и застъпването
на площите не е отстранено, както и плащане по схемата за преразпределително
плащане (СПП) на основание чл.15г, ал.2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в
одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане.
Представените в хода на съдебното производство
от страна на жалбоподателя договори за наем на земеделски земи, публична
общинска собственост, № 87 от 19.07.2010 г. и № 117 от 18.11.2010 г. и
разрешително № 40 от 18.11.2010 г., издадено от кмета на община Брезово, не
доказват защитната теза на жалбоподателя, че същият е имал правно основание да
ползва отказаните за подпомагане застъпени площи. Видно от договор № 87 от
19.07.2010 г., общинската земеделска земя, която е отдадена под наем на С.Р.,
попада във физически блокове №№ 5, 96 и 105 от Схемата за идентификация на
земеделските парцели, докато отказаните плащания касаят БЗС 69818-586-1-1 и
69818-79-2-1. Следователно жалбоподателят не притежава документи, установяващи
правото му на ползване върху БЗС, за които е отказано подпомагане.
В хода на разглеждане на АД № 2801/2015г. като
свидетели са били разпитани лицата- В.Г.Г.и Г.А.Д. В техните показания се
съдържат твърдения за обработването на земите от жалбоподателя.
Същите не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и
като изолирани съдът не ги кредитира. Следва да се отбележи и наличието на
близки приятелски отношения на свидетелите с жалбоподателя,
поради което показанията им не могат бъдат определени като обективни и
безпристрастни, от една страна и от друга страна, защото свидетелските
показания са изключително общи, неконкретни и не
установяват по безспорен начин точното местонахождение на земеделските земи,
които С.Р. е почиствал и отглеждал крави. Съответно правят невъзможна
съпоставката на идентификационните белези на земеделските земи, за които
говорят двамата свидетели, със земеделските блокове, за които е отказано
финансиране за кампания 2014, за да може да се направи извод за съвпадение и
идентичност между тях. Съществува голяма разлика между посочената от свидетелите
площ на пасището (около 50 дка, казва свидетелят Г.Д.) и заявената за
подпомагане от жалбоподателя площ.
В хода на първото разглеждане е била допусната
съдебно-техническа експертиза. Изхождайки от данните от таблиците и приложения
№ 1 и № 2 на оспореното уведомително писмо, вещото лице е отговорило на
поставените въпроси.
При извършената проверка на всички основания,
посочени в чл.146 АПК, както и във връзка с наведените от жалбоподателя
възражения, съдът намира, че уведомителното писмо е издадено от компетентен
орган, при спазване на административно-производствените правила и на материалноправните разпоредби.
Съгласно чл.43, ал.3, т.5 ЗПЗП
Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по
схемите за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или
повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. В настоящия случай
безспорно е установено наличието на хипотезата на цитираната правна норма.
Жалбоподателят не е
представил документите по чл.2а, ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания в определения му срок, за разлика от „**“ ЕООД и „**“ ЕООД, участващи в
застъпването, които са представили такива документи. Дори да се приеме тезата
на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
процедурните правила от страна на административния орган, състоящо се в несъобщаване на констатираното застъпване и даване на
възможност да се представят доказателства, съдът намира, че жалбоподателят
следваше да представи тези доказателства в хода на настоящото съдебно
производство, което не беше направено. А както това вече се каза, представените
допълнително писмени доказателства не установяват твърденията на С.Р., че е
притежавал правото на ползване върху процесните
площи, за които е установено застъпването. Т.е., липсата на доказателства
относно съществуването на право на ползване налага извод, че дори да е налице
някакво нарушение на административно-производствените правила, то това
нарушение не е съществено, защото не е довело до невъзможност да се съберат относимите доказателства и да се установят всички факти от
значение за правилното решаване на поставения пред административния орган
въпрос. Съответно такова несъществено нарушение не може да обоснове отмяна на
оспорения административен акт. В този смисъл и доколкото съдебната проверка за
законосъобразност на индивидуален административен акт не може никога да бъде
самоцел, съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението и с
оглед принципа на служебното начало е изяснил в достатъчна степен фактите от
значение за правилното решаване на въпроса, с който е бил сезиран.
На следващо място съдът намира, че производството по издаване на индивидуалния
административен акт е протекло без нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК –
изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая и са събрани, вкл.
и служебно, доказателства във връзка с твърденията на административния орган.
Това е така, тъй като Специализирания слой „Площи,подходящи за подпомагане по
СЕПП за 2014г.“ предаден от министъра на земеделието и храните на ДФЗ-РА с цел да бъде използвана за извършване на
окончателните кръстосани проверки на данните от заявленията за директни
плащания за 2014г. От посочената формулировка е видно, че базата данни е
задължителна за прилагане и е приета с цел подпомагане на извършването на
кръстосаните проверки. Ответникът е
извършил конкретна и пълна проверка по подаденото заявление и така е установил
обективните факти. Като е сторил посоченото, административният орган не е
допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила.
Извършени са и проверки на място съгласно чл. 28 ал. 2 от Регламент № 1122/2009
„Данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на
кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща
административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място”.
За това говори и вещото лице, като посочва, че през 2014г. са били извършени
теренни проверки в землищата на с. Отец Паисиево и с.
Стрелци. Следователно след констатираните при кръстосани проверки различия, е
било задължително за ответния административен орган да предприеме и други
подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и
да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. С
тези действия са изяснени в пълна степен верността на установените
несъответствия и са установени причините, довели до тези несъответствия. Чл. 35
от Регламент № 1122/2009г. дава възможност за извършване на дистанционни
проверки, посредством фотоинтерпретация на сателитни
снимки, като във връзка с чл.32 от посочения регламент това е т. нар. проверка
на място, извършена дистанционно със съответно разписана процедура.
От изложеното става ясно, че
неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя,
че не са били извършвани теренни проверки. Видно от представения по делото
протокол № PDV-5-YB-11578 ОТ 28.10.2014 г., такава проверка е
била извършена от началниците на ОСЗ Раковски и ОСЗ Брезово, документирана с
цитирания протокол. Същият не е оспорен по реда на чл.193 ГПК, представлява
официален документ и се ползва с материална доказателствена сила относно
констатираните с него факти и обстоятелства. В този протокол за процесните два БЗС е посочено: т.10 – 69818-79 – неземеделски площи, непригодни за извършване на земеделска
дейност/трайно пустеещи, необработвани земи; т.13 –
69818-79 – не е извършвана земеделска дейност върху площта през съответната
стопанска година (пустееща земя). Тези констатации на контролните органи не
бяха опровергани в хода на съдебното производство при доказателствена тежест за
жалбоподателя.
Въз основа на така установените
факти съдът намира, че напълно обосновано и правилно административният орган е
отказал плащането по Схемата за единно плащане на площ, доколкото безспорно е
установено наличието на предпоставките на чл.43, ал.3, т.5 ЗПЗП. От своя
страна, основателността на отказа за плащане по СЕПП обосновава основателността
на отказа за плащане по Схемата за преразпределително
плащане, доколкото тези две плащания са взаимно обусловени.
Съгласно чл.15г,
ал.1 и 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011
г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане право на
подпомагане по схемата за преразпределително плащане
имат земеделски стопани, които имат право на плащане по схемата за единно
плащане на площ, като преразпределителното плащане се
предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за
които земеделският стопанин е получил подпомагане по Схемата за единно плащане
на площ. Доколкото в настоящия случай жалбоподателят
не е получил подпомагане на същите площи по СЕПП, не е налице основание за
извършване и на завишеното плащане на площ.
Въз основа на гореизложеното настоящият състав намира, че оспореното
уведомително писмо е законосъобразно, като издадено в съответствие с
материалния закон и при липса на съществени нарушения на административно
-производствените правила, поради което жалбата срещу му ще следва да се остави
без уважение.
По направеното искане за присъждане на разноски от ответника, предвид
изхода на спора, съдът намира същото за основателно. Те се констатираха в размер
100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.Р., ЕГН **********,***,
против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2014 г. с изх.№ 02-160-6500/15487 от 28.09.2015 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие”, с което е отказано плащане по СЕПП и СПП.
ОСЪЖДА С.К.Р., ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд „Земеделие” юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/