РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Сливница, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20241890100434 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т.С.” ЕАД, против Л. Р. Ж., с която са предявени
положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца на 1901.42 лева, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за период 01.06.2020 г. до 31.04.2022 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. "Д.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, както и сумата в размер на 345.77 лева – представляваща
обезщетение за забава върху главницата за период 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г., 7.20 лева -
такса за дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. до 30.09.2020 г. и 2.35 лева - лихва за
забава за периода 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците
от датата на подаване на заявлението в съда - 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 833/2023 г. по
описа на РС - Сливница.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие
по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. София.
Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на
ответника като битов клиент, като собственик на имот, находящи се в гр. С., ж.к. "Д.",
бл.***, вх.*, ет.*, ап.**. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. Вземането за
главница е начислено за ТЕ за БГВ, ТЕ за отопление и ТЕ, отдадена от сградна инсталация и
такса дялово разпределение. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които вземания ищецът се е снабдил
със Заповед по чл.410 ГПК, връчена на ответника, който в срок е подал възражение срещу
нея. Претендират се разноски.
Прави искане за привличане като трето лице помага „Б.“ ООД, доколкото това
дружество е извършвало дялово разпределение на топлинната енергия, доставена в
процесния имот. Счита, че има интерес от привличане на това юридическо лице като трето
лице помагач, доколкото ако искът бъде отхвърлен поради оспорено дялово разпределение,
може да предяви регресен иск срещу него по чл.42, т.2 от ОУ на ищеца.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който оспорва исковете. На първо място прави възражение за недопустимост на исковете. По
същество оспорва същите по основани е и размер. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за част от вземанията. Иска се отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С Определение от 19.08.2024 г. като трето лице – помагач на ищеца е привлечен „Б.“
ООД /с ново наименование „Д.“ ООД/, която не представя становище по делото.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 833/2023 г. по описа на РС- Сливница, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който е подал в срок възражение. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1
ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно
отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените
Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е
доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в гр. С.,
ж.к. "Д.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, че начисляването й е извършено съобразно законовите
изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на обстоятелствата от ищеца, че е заплатил стойността на доставената му
топлинна енергия.
2
С Определение от 19.08.2024 г. съдът е отделил за безспорно между страните, че ответникът
е собственик на имот, находящ се в гр. София, ж.к. "Д.", бл.184, вх.А, ет.7, ап.29 и като такъв
има качеството на потребител на услугите, предоставяни от ищеца за процесния период.
От изготвената по делото Съдебно – техническа експертиза /л.174/ се установява, че
имота на ответника се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена към
абонатна станция, която в процесния период 01.06.2020 г. до 31.04.2022 г. е работила, като е
подавала топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и БГВ.
Съдът кредитира, така приета по делото експертиза като обективно и компетентно
изготвена, даваща пълен отговор на поставените задачи. Същата не е оспорена от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи
условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник,
без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за възникване
на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С факта на
присъединяване на собственото на жалбоподателя жилище към топлопреносната мрежа и
фактическото ползване в него на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните
по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не се установява да е оспорил
Общите условия, което води до извода, че същите са приети от него. Общите условия са
публикувани в местен и централен всекидневник и са влезли в сила.
С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, ответникът се явява
"потребител" на топлинна енергия по смисъла на пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ и чл.3, ал.1 от
Общите условия на ищцовото дружество.
В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на
цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите
части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово
разпределение е „Б.“ ООД /с актуално наименование „Д.“ ООД/. Между страните няма спор,
че именно „Б.“ ООД /„Д.“ ООД/ е топлинния счетоводител, извършващ дялово
разпределение в процесната етажна собственост, в която се намира имота на ответника,
което се установява и от представения по делото Протокол от решения на ЕС на процесния
адрес, в който е отразено решение за избор на „Б.“ ООД като дружество, което да извършва
дялово разпределение /л.19/
Вещото лице по СТЕ установява, както в експертизата, така и при изслушването си в
открито съдебно заседание, проведено на 07.11.2024 г. /л.171/, че в жилището на ответника
за процесния период - 01.06.2020 г. до 31.04.2022 г. е начислена топлоенергия за отопление,
за сградна инсталация и за битова гореща вода.
От СТЕ се установява, че в имота на ответника за процесния период не е имало
отоплителни тела, които да са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и ТЕ за
отопление от такива не е начислявано. Имало е обаче тръби /щрангове/, по които е
преминавала топлинна енергия – през кухнята преминават два броя тръби 1 цол, в детската
стая преминават два броя тръби 1 цол, в стая едно има два броя тръби, които са цол и ¼, във
3
втора стая има два броя тръби, които са един цол, в хола преминават два броя тръби по 1
цол и в банята преминават два броя тръби по половин цол всяка.
Предвид наличието на преминаващи тръби в имота на ответника, които пренасят
топлинна енергия, от ищцовото дружество е начислявана енергия за отопление. Целта на
тези преминаващи тръби не е да отопляват имотите, през които преминават, а да пренасят
топлинна енергия. Същите представляват "сградна инсталация" по см. на § 1 , т. 3 от ДР към
Наредба № 16 – 334/07 г. за топлоснабдяването, която е съвкупността от главните вертикални
и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на клиентите.
Съгласно Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в СЕС към чл.61,
ал.1 от Наредба N 16 – 334/06.04.2007 г. – т.6.1.4 за високоетажни сгради с повече от една
зона с открито изпълнение по проект, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
за високата зона, в помещения от ниската зона, през която преминава, се определя по
изчислителен път по реда на т.6. 9 /щранг – лира/, а според т.6.9 – "при щранг – лира без
уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се
прилага разпоредбата на т.6. 5, като се начислява топлоенергия по максимална мощност. В
случая тази мощност е определена на 1630.6 ват.
Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация се определя по формулата по
т.6.1.1 на същата Методика и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми
на имотите, която е приложима в случая. Установено е, че за имота на ответника проектният
отопляем обем е 240 куб.м. Именно тази формула е използвана за определяне на ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, което се установява от СТЕ.
Вещо лице установява, че няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като
начина на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“.
Следва да се посочи, че собственото на ответника жилище се намира и е част от сграда
в режим на етажна собственост. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в
общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на
общото събрание. Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. ЗЕ, чл. 38
ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи
стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи
се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна
енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част
по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен
проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
В тази връзка следва да се вземат предвид и указанията, дадени в Тълкувателно
решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които
„отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата”.
Във възражението си по чл.415 ГПК длъжникът, настоящ ответник, е изложил
съображения, че Методиката, по която се изличават количествата доставена топлоенергия е
отменена и не следвало да се прилага, поради което и неправилно е изчислена
топлоенергията в процесния период за процесния имот.
Действително, с Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС, е
4
отменена Методиката, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-
1 от 12.03.2020 г., както и § 2 и § 3 от посочената наредба. Въпреки това съгласно чл. 195, ал.
1 АПК и Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ВАС
отмяната, респ. прогласяването на нищожност на разпоредби от подзаконови
административни актове, имат действие занапред. Тоест за процесния исков период, който
предхожда 03.07.2023 г., е имало валидно действащи формули за изчисление на доставената
топлинна енергия.
По отношение на битовата гореща вода, вещото лице по СТЕ установява, че в
процесния имот има два водомера, по които се отчита количеството вода и оттам
топлоенергията, необходима за подгряването й, които са отчитани дистанционно. Тоест
начисляването на количествата ТЕ за БГВ е ставало реално чрез показанията на
измервателните устройства.
С оглед всичко изложено съдът приема, че по делото се доказа, че правилно е
изчислено потребеното количество ТЕ за отопление, сградна инсталация и БГВ и искът се
явява доказан по основание
По отношение на размера съдът е допуснал, по искане на ищеца, Съдебно-счетоводна
експертиза /л.214/, която установява, че начисленото количество топлоенергия е на стойност
1846.17 лева, която сума е сбор от сумите в представените от ищеца фактури, като цената на
топлоенергията е съобразена с действащата такава, съобразно решение на ДКЕВР, за
процесните периоди. Обосновава, че цената на доставената топлоенергия, съгласно СТЕ, е
1930.25 лева, от която сума е приспадната сумата от 84.08 лева /начислено в повече/, в
резултат, на което дължимият остатък е 1846.17 лева /а не погрешно изчисления от вещото
лице 1846.18 лева/.
За горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 1901.42 лева, вещото
лице установява, че няма представени счетоводни документи. Такава сума фигурира в
документ „История на преписка за съдебно вземане“, който не е счетоводен документ и не е
ясно как е формиран този размер.
Следва да се посочи и че по представената от ищеца уточнителна молба от 26.06.2024
г., в която са разбити по период дължимите суми, сумата за главница не възлиза на 1901.42
лева, както е записано, а на сума в размер от 1846.36 лева.
Експертизата не е оспорена от ищеца, поради което съдът я кредитира като обективно
и компетентно изготвена.
С оглед изложеното съдът приема, че размерът на доставената топлоенергия е сума в
размер на 1846.17 лева и до този размер искът като доказан ще се уважи, а за горницата над
тази сума до пълния предявен размер от 1901.42 лева искът като недоказан ще се отхвърли.
По отношение на таксата за дялово разпределение, съгласно чл.22, ал.1 Общи
условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл.22 от ОУ клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата "дялово разпределение", извършвана от избрания от тях търговец.
С оглед горното, ищецът е материалноправно легитимиран да получи
претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
В случая, въз основа на данните от заключението на СТЕ се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по
реда на чл. 139а от ЗЕ, а именно – "Б." ООД /с ново наименование „Д.“ ООД/ и че тази
услуга е била извършвана от него през процесния период, което се установява и от
представения от ищеца договор /л.29/
5
На следващо място, от заключението на Съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за процесния периода е
дължима сумата от 1.50 лева за всеки месец. От ищеца се претендира такава такса за периода
01.06.2020 г. до 30.09.2020 г., като изчислен служебно от съда за този период размерът на
вземането е 7.50 лева, като ищецът претендира по-малка сума в размер на 7.20 лева.
Ответникът не е оспорил, че такава такса се дължи, както и нейния размер.
Предвид изложеното се доказа и това вземане по основание и размер.
По отношение на лихвата за забава:
В чл.31, ал.1 от Общите условия /л.36/ са предвидени начините, по които се заплаща
топлинната енергия, като един от тях е определеното за съответния потребител реално
количество топлинна енергия. Именното това е начина на заплащане на топлинната енергия
в случая, видно от представената от ищеца фактури.
В чл.33, ал.2 от Общите условия е предвидено, че клиентите следва да заплащат
месечните си месечните си дължими суми в срок от 45 дни след изтичане на периода, за
който се отнасят, тоест след изтичане на този 45-дневен срок вземането става изискуемо и от
тогава започва да тече погасителна давност.
В тази връзка следва да се изясни, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото
“изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
С оглед изложеното за вземането за м.06.2020 г., изискуемостта е настъпила на
15.08.2020 г., за м.07.2020 г. – на 15.09.2020 г. и така за всяко следващо.
От следващия ден от настъпване на изискуемостта потребителят изпада в забава, тоест
от 16.08. Вещото лице по ССчЕ е изчислило законната лихва за периода 16.08.2020 г. до
10.07.2023 г. въз основа на всяка месечна сметка, в размер на общо 329.32 лева, до който
размер искът се явява доказан, а за горницата над този размер до пълния предявен такъв от
345.77 лева и за дата 15.08.2020 г. се явява недоказан и ще се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, като в Общите условия на ищеца
6
/л.36/ в чл.36, ал.2 от тях е посочено, че редът и начина за плащане се определя от продавача,
съгласувано с търговеца, извършващ дялово разпределение и се обявява по подходящ начин
на клиента.
Доколкото не е предвиден срок за заплащане на таксата за дялово разпределение,
длъжникът изпада в забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не се установи
такава покана за плащане да е била изпратена на ответника, поради което лихвата за забава
върху това вземане в размер на 2.35 лева за периода 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г. не е
възникнало, поради което ще бъде отхвърлено.
Доколкото съдът прие, че исковете са доказани по основание и размер /с изключение
на лихвата върху таксата за дялово разпределение/, следва да бъде разгледано, своевременно
напрaвеното от ответника, в срока по чл.131 ГПК, възражение за погасяването им по
давност.
Задълженията на потребителите на услуги по доставка на топлинна енергия,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж,
поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката
тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо
По отношение на вземанията за топлинна енергия първото вземане е станало изискуемо
на 15.08.2020 г. и от тогава започва да тече давността за него, която изтича на 15.08.2023 г..
Давността е прекъсната с подаването на заявлението по чл.410 ГПК от ищеца на 21.07.2023
г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал.1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД, преди да изтече давността. Доколкото давност не е изтекла за първото изискуемо
вземане, то тя не е настъпила и за всяко следващо.
Не са погасени и вземанията за обезщетение за забава, доколкото най-ранната дата, от
която се претендира такова е 16.08.2020 г., като давността изтича на 16.08.2020 г., като
давността е прекъсната с подаденото заявление по чл.410 ГПК.
По отношение на таксата за дялово разпределение, доколкото не е предвиден срок за
заплащане на същото, съгласно разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД, става изискуема от
възникването на вземането. То се начислява всеки месец, поради което съдът приема, че
възниква в края на съответния месец за който се претендира, съответно първото такова
вземане е възникнало на 30.06.2020 г., следващото на 31.07.2020 г. и т.н. Съдът приема, че за
първото вземане за месец 06.2020 г. в размер на 1.50 лева е изтекла предвидената в закона 3-
годишна давност на 30.06.2023 г. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено след изтичане на
давността.
С оглед изложеното искът за главница за дялово разпределение ще бъде уважен за
сумата от 5.70 лева /7.20 – 1.50 = 5.70/ за периода 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., а за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 7.20 лева и за периода м.06.2020 г.
7
искът ще се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.
Ответникът не доказа да е заплатил, изцяло или частично, претендираните от него в
настоящото производство вземания, каквито твърдения не са и навеждани от същия.
Като законна последица от уважаване на иска за главници, ще се уважи и претенцията за
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.07.2023 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено в исковата молба и за която е издадена
Заповед по чл.410 ГПК.
Решението се постановява при участието на „Д.“ ООД /с предишно наименование „Б.“
ООД/, като трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда и за двете страни.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 45.13 лева – държавна такса за
заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство. Общо разноски в заповедното производство в размер на 95.13 лева, от които
на основание чл.78, ал.1 ГПК и съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК ще се присъди
сумата в размер на 91.94 лева по съразмерност.
В исковото производство се доказаха разноски в размер на 45.13 лева – държавна
такса за исковото производство, 397.80 лева – депозит за СТЕ, 270 лева – депозит за ССчЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски в
исковото производство са в размер на 812.93 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще
се присъди сума в размер на 785.71 лева по съразмерност.
Ответникът доказа следните разноски – 100 лева – депозит за ССчЕ, от които на
основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед отхвърлената част от претенцията ще се присъди сума в
размер на 3.35 лева.
С Протоколно определение от 06.03.2025 г. съдът е завишил депозит на вещото лице
по ССчЕ, като е указал на ответника, че следва да заплати сума в размер на 30 лева по
сметка на РС – Сливница с оглед завишения депозит. Плащане от страна на ответника не е
постъпило, поради което на основание чл.77 ГПК, доколкото е останал задължен за
разноски, ще бъде осъден да заплати по сметка на РС – Сливница сума в размер на 30 лева
за допълнително възнаграждение на вещото лице по ССчЕ.
Предвид изложените мотиви, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Р. Живков, ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. Д., бл.***, вх.*, ет.*, ап.** ДЪЛЖИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***************, сумата в
8
размер на 1846.17 лева, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за период 01.06.2020 г. до 31.04.2022 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. "Д.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, както и сумата в размер на 329.32 лева – представляваща
обезщетение за забава върху главницата за период 16.08.2020 г. до 10.07.2023 г., 5.70 лева -
такса за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда - 21.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземанията, за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д № 833/2023 г. по описа на РС - Сливница, като ОТХВЪРЛЯ положителните
установителни искове за главница за неплатена топлинна енергия за горницата над уважения
размер до пълния предявен такъв от 1901.42 лева, за обезщетение за забава върху вземането
за топлинна енергия за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 345.77
лева и за дата 15.08.2020 г., за такса за дялово разпределение за горницата над уважения
размер до пълния предявен такъв от 7.20 лева и за м.06.2020 г. и за сумата от 2.35 лева -
лихва за забава за периода 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Л. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Д., бл.***, вх.А.*, ет.*,
ап.** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***************, сумата в размер на 785.71
лева – разноски в исковото производство и 91.94 лева – разноски по ч.гр.д. № 833/2023 г. по
описа на РС - Сливница.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *************** ДА ЗАПЛАТИ НА Л. Р. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. Д., бл.***, вх.*, ет.*, ап.** сумата в размер на 3.35 лева –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Л. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. Д., бл.***, вх.*, ет.*, ап.**
ДА ЗАПЛАТИ НА Районен съд – Сливница, на основание чл.77 ГПК, сумата в размер на 30
лева – допълнително възнаграждение по ССчЕ.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ООД /с предишно наименование „Б.“
ООД/, ЕИК ***************, като трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
9