Определение по дело №1021/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 907
Дата: 31 октомври 2019 г.
Съдия: Красимир Георгиев Гайдаров
Дело: 20193100601021
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер907/31.10.2019г.Град Варна

 

Варненският окръжен съд                                                 Наказателно отделение

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ

    КР. ГАЙДАРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Кр.Гайдаров

ВЧНД № 1021 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243 ал.8 от НПК и е образувано въз основа на жалба от И.П.А., срещу Определение № 1503/13.08.2019г. по ЧНД №3550/2019 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура - Варна от 13.05.2019 г. за частично прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП№238/2018 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-Варна.

В жалбата се посочва, че доколкото Определението на ВРС е незаконосъобразно и неправилно, то следва и да бъде отменено. Като аргументи се изтъкват противоречащи на събраната доказателствена съвкупност и установената фактическа обстановка мотиви, отличаващи се с превратен анализ както на постановлението на прокурора на ВРП, така и на проведеното разследване и събрания доказателствен материал, което от своя страна е в противоречие с правилата за обстойно и аналитично търсене на истината и правилното приложение на закона. Въз основа на посоченото и изложени в негова подкрепа подробни съображения се иска отмяна на Определението на Районен съд – Варна.

Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите в  жалбата, както и с материалите по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира подадената жалба за неоснователна по следните съображения:  

Досъдебно производство ДП№238/2018 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-Варна  е образувано на 23.07.2018 г. с Постановление на прокурор при РП-Варна за престъпление по чл.194, ал.1 от НК ,

От фактическа страна, в хода на разследването по воденото досъдебно производство,  било установено следното:

На 15.06.18г. в гр. Варна, И.П.А. - собственик на хотел „Е." в к.к.„3латни пясъци" установил, че е извършена кражба на преградни антипаркинг колчета монтирани до паркинга на хотела, като липсвали 12 от тях. Същите били отстранени механично, с отрязване на болтовете им до нивото на асфалта. В хода на проведеното разследване, след проведени ОИМ, същите били открити, видно от показанията на полицейския служител - св.В.И., в червен микробус марка „Ф.Т." с рег.№******, паркиран на наказателния паркинг, до комплекс „Р.“, стопанисван от фирма „*****“. Същият се ползвал от служителя на фирмата – св.П.И., който с протокол за доброволно предаване от 26.06.2018г. предал всички преградни антипаркинг колчета открити в микробуса, заедно с болтове, гайки и шайби за закрепването и монтажа им. Видно от проведения му разпит, същият отрича съпричастност към осъществената кражба на намерените в микробуса колчета, като заявява, че автомобила го е предоставял и на свой колега - В.Я.В., който на 19.06.2018г. му се обадил по мобилния  телефон, уведомявайки го, че е намерил и прибрал в буса 12 бр. антипаркинг колчета. Показанията му изцяло се потвърждават, видно от дадените обяснения на В., който с Постановление от 07.03.2019 г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2, вр.чл.чл.194, ал.1 от НК и в които същият заявява, че действително на посочената дата – 19.06.2018 г.  е управлявал микробуса, предоставен му от фирма „*****" ЕООД, извършвайки дейност по поддръжка и ремонт на бариерите в курорта, поставяне и демонтаж на пътни знаци, като е намерил въпросните преградни колчета заедно с болтовете, гайките и шайбите за тях, в тревна площ в комплекса, след което е натоварил същите в микробуса, и се е обадил на колегата си. Същото, обв.В. е заявил и  при проведената му беседа от служителя на МВР- свидетеля В.И..

След проведеното по досъдебното производство разследване, с Постановление от 13.05.2019 г. на ВРП, наказателното производство, водено срещу В.Я.В.  в частта за извършено от същия престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.чл.194, ал.1 от НК е прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК, като с оглед преценка за квалифициране на извършеното от същия деяние по чл.207, ал.1 от НК и приложимост на разпоредбата на чл.218б от НК, е постановено изпращане на делото на Началника на 05 РУ-Варна за реализиране на административнонаказателна отговорност за това престъпление. С прокурорския акт,  досъдебното призводство е спряно в частта му за извършено престъпление по чл.194, ал.1, т.3, вр.чл.194 от НК.

Постановлението на ВРП е потвърдено с Определение № 1503 от 13.08.2019 г. на ВРС, предмет на настоящият въззивен контрол в частта си, с която същото потвърждава частичното прекратяване на наказателното производство, доколкото, съгласно законовите разпоредби на чл.243 от НПК,  на въззивен контрол подлежат единствено първоинстанционните съдебни актове, с които се проверяват постановления за прекратяване на наказателното производство. С обжалваното пред ВОС Определение в тази си част, съдът е приел, че Постановлението на Района прокуратура – Варна е законосъобразно и обосновано и не са налице предпоставки за неговата отмяна.

При извършения въззивен контрол за правилност и законосъобразност на атакуваното прекратително Определение и във връзка с наведените в жалбата доводи, настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно и законосъобразно, като изцяло споделя изложените заключения на първоинстанционния съд, който се е солидаризирал с крайния, решаващ извод на прокурора, относно наличието на предпоставки за прекратяване на наказателното производство.

В конкретния случай, безспорно на 14/15.06.2018 г. е осъществено престъпно деяние, при което с използването на техническо средство от паркинг пред х-л „Е.“ в КК“Зл.пясъци“-Варна са отнети 12 броя стационарни анти-паркинг колчета. Няма спор и относно мястото, където същите са намерени, а именно – в използвания от служителите на стопанисващата наказателния паркинг в комплекса фирма „*****“ - микробус „Ф.“ с рег.№ С **** МН, както и лицето, поставило същите в автомобила, а именно – обв.В.. По делото обаче, не събрани доказателства за съпричастност на същия към осъщественото деяние, предмет на воденото разследване, като настоящия съд не може да кредитира твъдението на жалбоподателя за наличието на достатъчно косвени такива, които в своята взаимовръзка да сочат към един единствен извод за участието на обв.В. в инкриминираното престъпление. Факт е, че обвинямето лице е ползвало микробуса, който е имал достъп до местопроизшествието, както и че в същия са намерени процесните колчета. Това обаче според ВОС не е достатъчно да обоснове и мотивира категоричен и несъмнен извод за осъществено престъпно отнемане на колчетата от обв.В., който да е в подкрепа на обвинителната теза. Безспорно, както е посочено и от жалбоподателя, непротиворечива е  практика на ВС и ВКС че обвинението може да бъде доказано по несъмнен начин и само с косвени доказателства, но в такъв случай всички косвени доказателства в съвкупност трябва да водят до единствения извод за виновността на подсъдимия и да изключват останалите възможни версии, като в конкретния случай това не е така. Действително,  обясненията на обвиняемото/подсъдимото лице с оглед двойнствената им природа, са важно доказателствено средство, но и израз на правото му на защита, като дадените такива от обв.В., с оглед събраните към момента по делото доказателства се подкрепят от същите, което е обосновало и направените от прокурора изводи. ВОС счита, че доколкото в настоящия казус не е налице визираната верига от косвени доказателства, като с оглед и изискванията за справедлив процес, въведени  чрез категоричната забрана на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК за постановяване на осъдителна присъда на базата на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци, то правилно наказетелното производство срещу обв.В. е прекратено.

Следва да се посочи, че доколкото предмета на настоящия контрол е определението на ВРС с което се потвържадава постановлението на ВРП в прекратителната му част, то и обхвата на проверката на настоящия съд е единствено по отношение обоснованост и законосъобразност на така постановеното от прокурора и потвърдено от първоинстанционния съд. При осъществяването на този контрол, съдът е ограничен от пределите на компетентността на прокурора. Съобразно чл.127, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.46 ал.1 от НПК, изключително правомощие на прокурора е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Ето защо в хипотезата в която, както е и в настоящият случай,  прокурорът приеме, че обвинението не е доказано, то в неговата компетенция е да прекрати наказателното производство по отношение конкретното лице спрямо което е повдигнато обвинение. Прекратителното основание визирано в разпоредбата на чл.243 ал.1 т.2 от НПК е свързано с недоказаност с оглед събраните при проведеното разследване доказателства  на извършеното от обвиняемия престъпление, а не с липсата на такова, което от своя страна предполага прекратяване на наказателното производство на друго основание, като прекратяване на производството поради недоказаност на извършването на деянието от обвиненото лице не обосновава и извод  за несъставомерността на деянието като престъпление и съотв. по никакъв начин не прегражда по нататъшното разследване по воденото наказателно производство за извършеното престъпление по чл.195 от НК, издирване на неговия автор и попълване на доказателствената маса по делото.

В този смисъл и ВОС  счита, че извода на прокурора, изцяло споделен и от ВРС за наличието на законови предпоставки за прекратяване на наказателното производство по отношение на обв.В., с оглед събраните в хода на разследването доказателства е достатъчно обоснован и законосъобразен. При липсата на безспорни доказателства за участието на обвиняемия в извършената кражба,  правилно районният прокурор е прекратил воденото наказателното производство срещу обвВ.. Правилно, и след като е изложил подробни мотиви, районният съд е потвърдил атакуваното постановление.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1503/13.08.2019г. по ЧНД №3550/2019 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура - Варна от 13.05.2019 г. за частично прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП№238/2018 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-Варна.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                  

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

                                                                                             2.