Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 20.12.2010 година, постановено по гр. дело № 233 по описа на В. районен съд за 2009 година, предявеният от Т. Х. К., Ю. Х. К., Б. И. Л., К. М. Г., Г. М. Д., Й. Р. С., М. И. М., А. М. М., Д. М. М – В., Н. М. Д., А. Й. М., С. М. А. и Р. Р. И. против Д. А „Д. Р. и в. з.”, гр.С., иск за сумата от 1 250 лв., обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на прекратен наемен договор от 20.05.2005 година, за времето от 11.08.2006 година до 11.092006 година, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тежест на ищците са присъдени разноски. Решението е обжалвано от ищците с искане за отмяната му вцялост и постановяване на решение, уважаващо претенциите им, според заявеното. Позовават се на процедурни нарушения при постановяването на атакуваното решение и на противоречието му с материалния закон. Ответникът по жалбата - Д. а. „Д. Р. и в. з.”, гр. С. – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1, предложение първо във връзка с чл. 236, ал.2 от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна - Т. Х. К., Ю. Х. К., Б. И. Л., К. М. Г., Г. М. Д., Й. Р. С., М. И. М., А. М. М. , Д. М. М.–В., Н. М. Д., А. Й. М., С. М. А. и Р. Р. И. - излагат в исковата си молба, че с ответника сключили наемен договор от 20.05.2005 година с предмет описания в исковата молба имот, срок до 31.12.2005 година и наемна цена от 1 250 лв. месечно. След изтичане срока на договора ползването на имота продължило без противопоставяне на ищците. Последните през месец юли, 2006 година били известени, че наемателят прекратява наемния договор, считано от 10.08.2006 година. Въпреки това ползването на наетия имот продължило, без да се получават други плащания. С довод, че наемното отношение е прекратено в началото на август, 2006 година, а ответникът не е освободил имота, по реда на настоящото производство се търси сумата от 1 250 лв., обезщетение в размер на възможния наем от имота, предмет на прекратен наемен договор от 20.05.2005 година, за времето от 11.08.2006 година до 11.09.2006 година, законна лихва и разноски. Ответната страна – Д. а. „Д. Р. и в. з.”, гр. С. - оспорва исковете с възражение, че имотът, предмет на описания в исковата молба договор е публична държавна собственост и за него наем не се дължи. Ищците не са собственици, щото да го отдават под наем. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че ищците, от една страна, чрез свой пълномощник, и ответната агенция, от друга, са сключили описания в исковата молба договор. Фактът се установява и от документа за договора със съдържанието, твърдяно от ищците. Няма спор и по въпроса, че ответникът ползва имота. На 04.07.2006 година последният е известил представители на ищците, че желае прекратяване на наемния договор, считано от 10.08.2006 година - писмо № 1762 от 04.07.2006 година на директора на ответната агенция. Не се спори, че ползването на имота е продължило и след посочената дата до момента. Липсват доказателства за плащания след 10.08.2006 година. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. По безспорен начин по делото е установено съществуването на перфектен откъм валидност наемен договор по смисъла на чл. 228 и сл. от ЗЗД с предмет недвижим имот, наемна цена от 1 250 лв. месечно и срок – края на 2005 година. Продължилото след тази дата ползване на имота без противопоставяне от страна на наемодателите е трансформирало договора в безсрочен – чл.236, ал. 1 от ЗЗД. Липсата на спор, че ищците са предоставили имота и са осигурили спокойното му ползване за наемателя сочи, че те точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД са изпълнили договорните си задължения и се явяват изправна по спора страна. В качеството си на наемател, ответникът е прекратил договора с месечно предизвестие – цитираното писмо от юли, 2006 година във връзка с правилото на чл. 238 от ЗЗД. С изтичане на предизвестието, възникнало е задължението му да върне наетата вещ. Като не е сторил това, е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 233, ал.1 от ЗЗД по причина, за която отговаря. В този смисъл налице са предпоставките по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на гражданската му отговорност за репарация на търпените от ищците вреди, а искът се явява доказан по основание. Доводите на ответника са неоснователни. За валидността на наемния договор и дължимостта на уговорените с него парични вземания е без значение дали наемателят е собственик на вещта. При положение, че е отдал чужда вещ, наемателят ще отговаря пред собственика. Релевантния за казуса момент е установената по делото договорна връзка. Затова дори, както се твърди от ответника, имотът да е държавна собственост, отношенията между наемодател и собственик ще се решат на плоскостта на неоснователното обогатяване, респективно на отговорността за посегателства върху чужда вещ. Това не влияе на наемното отношение и, заради валидността му, наемната цена, или както е в случая – обезщетение за невръщане на наетия обект, се дължи. Именно присъждането на исковата сума ще е правната опора за една бъдеща уредба на отношенията наемодател-собственик, при положение, че вещта не принадлежи на ищците. Това присъждане ще легитимира претендентите за собственост върху имота в материалноправен аспект на понятието, за да се разчистят и отношенията на собственост. Било като се отрекат правата на държавата върху имота, било като се прихванат дължими суми за ползване и събиране на граждански плодове от чужда вещ. Изтъкнатата от първостепенния съд правна нетърпимост на конструкцията собственикът да е наемател на своя вещ освен, че не среща законов запрет да съществува, е винаги възможна в хипотезите на възнамерявана продажба, при която, преди да се сключи прехвърлителния договор, собственикът-продавач остава в имота и дължи наем за същия, подлежащ на приспадане от бъдещата цена по продажбената сделка. Тази възможност онагледява и липсата на изтъкнатото от първостепенния съд противоречие в качествата собственик – наемател. Искът е доказан в търсения размер. Стойността на наемната цена напълно покрива нарушения позитивен интерес на наемодателите. Затова претенцията следва да се присъди вцялост. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищците имат право на разноски за две инстанции, по делото доказани като сума от 1 825 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 20.12.2010 година, постановено по гр. дело № 233 по описа на В. районен съд за 2009 година, вместо което постановява: ОсъждаД. а. „Д. Р. и в. з.”, гр. С. да заплати наТ. Х. К., Ю. Х. К., Б. И. Л., К. М. Г., Г. М. Д., Й. Р. С., М. И. М., А. М. М., Д. М. М.–В., Н. М. Д., А. Й. М., С. М. А. и Р. Р. И., всички със съдебен адрес Н. И., адвокат от гр. В.Т., ул. „В. Л.” № 27, вход „в”, А. № 2 общо сумата от 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лв., обез¨етение в размер на възможния наем от имота, предмет на договор между страните от 20.05.2005 година, за времето от 11.08.2006 година до 11.09.2006 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху присъдената сума, считано от 22.01.2009 година до окончателното й заплащане, на основание чл. 79, ал.1, предложение първо във връзка с чл. 236, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, както и сумата от 1 825/ хиляда осемстотин двадесет и пет лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |