Решение по дело №79/2018 на Окръжен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№19

гр. Силистра, 07.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

При секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 79/2018 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Иискове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, и чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът – В.Д.Г., действаща чрез пълномощника си адв. П.Б.Н., със съдебен адрес:***, офис 11, желае съда да осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК===========, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер" № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да й заплати сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди дева/, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие на ПТП от 04.07.2017г., изразяващи се в претърпени физически болки и душевни страдания от причинената й телесна повреда, уплаха, стрес, страх, чувство на дискомфорт, битови неудобства, появили се негативни мисли и емоции за безпомощност и безполезност, тревожност, нарушен обичаен ежедневен ритъм и социална изолация, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2018г. - датата на предявяване на застрахователна претенция, с посочена банкова сметка, ======, както и сумата от 369,81 лв. /триста шестдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/, представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в разходи по повод травматичните увреждания, получени при процесното ПТП, тяхното лечение и възстановителен период, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2018г. - датата на предявяване на застрахователна претенция, с посочена банкова сметка======== Претендира всички направени съдебно-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, тъй като е материално затруднено лице, поради което й е оказана безплатна правна помощ и съдействие.

Ответникът – ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ========, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер" № 87, оспорва исковите претенции намира, че размера на претендираното обезщетение е завишен. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат довел до нуждата от обезщетение.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното

от фактическа страна:

Претендираното от ищцата обезщетение се основава на последиците от ПТП предизвикано на 04.07.2017г., в гр. Барна, от П.А.Д.,  който управлявал лек автомобил „Рено Канго", с peг. № В 1583 РТ. Подхождайки от ул. „Струга" към средната пътна лента на платното за движение на бул. „Сливница" в посока към центъра на града управлявания от Д. автомобил блъснал ищцата, която се движела по пешеходната пътека при разрешителен сигнал светофарната уредба.

В резултат на удара и след преглед в МБАЛ „Света Анна - Варна" се установява, че ищцата е получила счупване на лявата срамна кост.

По случая срещу виновния водач П.А.Д. е било образувано ДП № 4303 / 2017г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, наблюдавано по пр. пр. № 8280 / 2017г. по описа на РП - Варна, с оглед на престъпление по чл. 343, ал. З, предл. последно, б. „А", пр. 2, вр. с ал. 1, буква „Б", пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Наказателното производство е приключило по реда на чл. 381 и сл. от НПК, с одобрено писмено споразумение за прекратяване на наказателното производство между ВРП и поде. П.А.Д. по НОХД № 5911 / 2017г. по описа на ВРС, 1-ви състав.

Водачът П.Д. е признат за виновен в престъпление по чл. 343, ал. З, предл. последно, б. „А", пр. 2, вр. с ал. 1, буква „Б", пр. 2, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на 04.07.2017г., в гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил „Рено Канго" с рег. № В =======, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.2; чл. 119, ал. 1 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.Д.Г., изразяваща се в счупване на лявата срамна кост, което определило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 2 - 2,5 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека. За гореописаното престъпление на подсъдимият е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено, с изпитателен срок от три години. Д. е лишен и от правото да управлява МПС за срок от седем месеца.

За управлявания от Д. при инцидента лек автомобил „Рено Канго" с рег.№ В 1583 РТ, имало сключена застраховката „Гражданска отговорност" - Договор № BG / 02 / 117000188332 / 05.01.12.2017г., валидна до 05.01.2018г., издадена от ЗД „Бул Инс" АД.

Видно от представените книжа /листи от 57 до 62/на 16.01.2018г., по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, ищцата е отправила до ответника писмена застрахователна претенция в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева неимуществени вреди и 361,81 лв., /триста шестдесет и един лева и осемдесет и една стотинки/ имуществени такива за изплащане на застрахователно обезщетение за доброволно уреждане на отношенията между тях, с изрично посочена банкова сметка. ***ление на ответното дружество на 17.01.2018г. По делото липсват данни ответникът да се е произнесъл по реда на чл. 108, ал. 1 от КЗ или да е изплатил по реда на чл. 106 от КЗ, претендираните от ищцата суми. Изложеното обуславя допустимостта на предявените пред съда искове.

Според представените писмени доказателства – фактури /листи от 43 до 53/ ищцата е направила разходи за лечението си в размер на 369,81 лв., /триста шестдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/, което мотивира съда да приеме тази част от исковите претенции за доказана.

От данните събрани от назначената от съда АТЕ може да се установи, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил управляван от П.Д.. Според експерта в момента на сблъсъка ищцата се е движела по пешеходна пътека при разрешителен – зелен сигнал на включена светофарна уредба и не е можела при нормален ход да предотврати съприкосновението с лекия автомобил управляван от Д.. Скоростта на автомобила при удара е била приблизително на половината от разрешената за този пътен участък.

От заключението на вещото лице изготвила назначената от съда СПЕ може да се установи, че ищцата Г. е преживяла процесния инцидент стресогенно и травматично с последвала депресия с ясно изразени симптоми на страх, спад в настроението и резки колебания в емоционалното състояние, безсъние и замаяност. Според експерта ищцата и по настоящем преживява психотравменото събитие, а посочената симптоматика все още е налице придружена със страх при управление на МПС и общ дискомфорт.

От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ по писмени данни може да се установи, че в следствие на процесното ПТП ищцата е получила счупване на срамната кост вляво довело до трайно затруднено движение на долен ляв крайник. По отношение на въпроса дали ищцата може да роди по естествен път предвид полученото вследствие ПТП травматично увреждане експертът заявява, че ако пострадалата е бременна по настоящем с начеващо раждане се очаква затруднение в хода раждането по естествен път поради травматичните изменения на таза. Експерта изказва предположение без да е категоричен, че за в бъдеще е възможно тази травматична симптоматика да отшуми. Според вещото лице продължителността на възстановителния период при сходни травматични увреждания, като това на ищцата е около 2-3 месеца, но експерта не изключва възможността този период включително и състоянието на нетрудоспособност да продължат и до шест месеца. Експерта посочва че характера на травмата на ищцата е такъв, че е напълно възможно същата да бъде получена именно при ПТП с механизъм като процесното. В заключението се посочва също, че при травми като тези на ищеца в периода на възстановяване пострадалата е нямала възможност да се самообслужва и да извършва сама стереотипни действия които ежедневието изисква. От разпита на експерта проведен в открито съдебно заседание може да се установи още, че характера на травматичното увреждане на ищцата е бил такъв, че не се е налагало оперативно лечение, а само обездвижване за период около тридесет дни.

От показанията снети от допуснатите до разпит свидетели може да се установи, че преди инцидента ищцата е работила динамична работа изискваща добра физическа кондиция и шофьорски умения. След ПТП В.Г. е престояла три дни в болнично заведение след, което е изписана и в следващите два месеца е била обездвижена в дома си разчитайки изцяло на грижите на своята майка. Според свидетеля Д. рехабилитацията на ищцата продължила шест месеца след което се е върнала на работа. Изложените обстоятелства се потвърждават изцяло от показанията на свидетеля Й., която добавя подробности за силния емоционален стрес преживян от ищцата вследствие на инцидента, който оставил трайни следи в съзнанието й налични и до днес.

от правна страна:

Съдът намира така предявените искове за допустими за разглеждане, тъй като са подадени от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледани по същество ОС намира исковете за частично основателни по следните причини:

По делото липсва спор относно наличието на твърдяното ПТП, и причинно следствената връзка между него и причинената телесна на ищцата. Липсва спор и относно наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника в качеството му на застраховател, като се оспорва единствено размера на претендираното обезщетение.

Съдът счита, че са налице всички елементи за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Налице е валидно застрахователно правоотношение, което ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 432, ал. 1, от КЗ. Предвид изложеното и поради липсата на възражения в този смисъл ОС намира основните искове предявени срещу ответника за доказани по основание. Единственият спорен въпрос по делото е размерът на следващото се обезщетение за причинени неимуществени вреди, който ответникът – ЗАД "БУЛ ИНС" АД, дължи на ищцата.

Ищцата претендира пълния размер на посоченото в исковата молба обезщетение намирайки, че трагичния инцидент довел до преживените във връзка с получената средна телесна повреда неудобства, болки и страдания са предизвикани изцяло от противоправното поведение на П.Д., който управлявал застрахован при ответника лек автомобил „Рено Канго", с peг. № В 1583 РТ.

Ответникът ЗАД "БУЛ ИНС" АД, намира претендирания размер на обезщетението за завишен позовавайки се на твърдяно от него съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца. За да обоснове тезата си процесуалния представител на ответника сочи липсата на достатъчно доказателства събрани в настоящото производство установяващи точният механизъм на процесното ПТП, което да обоснове тезата на ищцата, че инцидента е предизвикан изцяло по вина на П.Д.. Оспорва се и причинно следствената връзка между ПТП и претърпените от ищцата вреди представляващи претърпени болки и страдания. Ответникът оспорва и размера на сумата претендирана, за компенсация на претърпените имуществени вреди представляващи направени разходи за лечение, медикаменти и рехабилитационни манипулации приемайки за недоказана твърдяната връзка между стоките и услугите – предмет на представените, като писмени доказателства фактури и нуждите от такива на ищцата.

Съдът не споделя аргументите на ответника като счита, че при съвкупна преценка на събрания в хода на процеса доказателствен материал може да се направи единствено и безпротиворечиво извода, че коментираното ПТП е предизвикано виновно само и единствено от водача на лекия автомобил П.Д.. В тази връзка следва да се приеме, че твърдяното от ответника съпричиняване не е налице, тъй като непосредствено преди инцидента ищцата е пресичала платното за движение по пешеходна пътека при разрешителен сигнал на действащата светофарна уредба. По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли ответниковото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП.

Съдът не споделя и ответниковите доводи за недоказаност на връзката между събраните като писмени доказателства по делото заверени копия от счетоводни документи удостоверяващи направени от ищцата разходи за медицински услуги и манипулации и действителните й нужди от такива произтекли от причинените вследствие ПТП травми. От самите документи е видно, че тези разходи са направени непосредствено след датата на инцидента в рамките на рехабилитационния период, което според съда е достатъчно основание да се приеме, че същите са във връзка с възстановяването на ищцата от травмите получени при ПТП.

Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, следва извода, че съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди, зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД. При приложение на този законово установен принцип ОС намира, че следва да съобрази в достатъчна степен последователната практика на касационната инстанция за определянето на критерия за справедливост и от икономическата конюнктура в страната, както и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС, Търговска колегия, II отделение, постановена по новия съдопроизводствен ред - така, напр. Решение № 749 от 05.12.2008 г., Решение № 124/11.11.2010г. Икономическата конюнктура е в основата и на непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, цитирана в определението по чл. 288 ГПК, а именно - Решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д.№ 795/2008 г. на ВКС, II т.о. на ВКС, както и Решение № 1 от 26.03.2012г. на ІІ, т.о. на ВКС.

С оглед на горните съображения и направеното от ответника, възражение относно размера на исковите претенции, настоящият съдебен състав приема, че справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, за неимуществените вреди и 369,81 лв., /триста шестдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/, за имуществени такива.

Предвид установената частична основателност на основната искова претенция се явява основателна и акцесорната такава по чл. 86 от ЗЗД, за законната лихва върху присъдените главници от 17.01.2018г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното изплащане на дължимото.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответника, следва да заплати дължимата за производството държавна такса, определена съобразно уважената част от исковите претенции и чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 800 /осемстотин/ лева. Ответника следва да бъде осъден да плати в приход на бюджета по сметката на ОС – Силистра и сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева представляваща част от заплатената от бюджета на съда сума общо от 600 /шестстотин/ лева възнаграждения на вещи лица изготвили експертизи по искане на ищеца.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, и направеното искане, ищецът следва да заплати на ответника ЗАД "БУЛ ИНС" АД, сумата от 1080 /хиляда и осемдесет/ лева деловодни разноски съобразно представения списък и отхвърлената част от исковата претенция. Съдът намира, че сумата от 25 /двадесет и пет/ лева внесена от ответника по набирателната сметка на съда, като депозит за евентуално заплащане на разноските за явяване в открито съдебно заседание на призования по искане на ответника свидетел не следва да се присъжда в тежест на никоя от страните, а може да бъде възстановена на правоимащия срещу писмена молба, като недължимо внесена.

Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и § 2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 1130 /хиляда сто и тридесет/ лева адвокатски хонорар изчислен съобразно размера на присъдената сума и чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед размера на сумата съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност за неоснователно.

Водим от гореизложените съображения съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ………, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер" № 87, да заплати на В.Д.Г., парична сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 04.07.2017г. год., изразяващи се в претърпени физически болки и душевни страдания от причинената й телесна повреда, уплаха, стрес, страх, чувство на дискомфорт, битови неудобства, появили се негативни мисли и емоции за безпомощност и безполезност, тревожност, нарушен обичаен ежедневен ритъм и социална изолация, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер" № 87, да заплати на В.Д.Г., парична сума в размер на 369,81 лв. /триста шестдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/, представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в разходи по повод травматичните увреждания, получени при ПТП настъпило на 04.07.2017г. год., тяхното лечение и възстановителен период, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2018г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“-АД ЕИК ………. със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати, в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, сумата от 800 /осемстотин/ лева държавна такса съобразно уважената част от исковата претенция.

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“-АД ЕИК ………..със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати, в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева представляваща част от заплатената от бюджета на съда сума общо от 600 /шестстотин/ лева възнаграждения на вещи лица изготвили експертизи по искане на ищеца съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“-АД ЕИК ………. със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати, на процесуалния представител на ищцата адв. П.Н. сумата от 1130 /хиляда сто и тридесет/ лева адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.