РЕШЕНИЕ
№ 1106
гр. Бургас, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120108716 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в ..................................., представляван от Д.Д., подадена
чрез пълномощник – юк.Н.М., с която се иска от съда да постанови решение, с което да да
приеме за установено, че ответникът И. Т. З., ЕГН **********, адрес в ..............................,
дължи на ищеца следните суми: сумата от 843,16 лева, представляваща главница по договор
за кредит, сумата от 248,49 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 01.03.2017 г. до 13.11.2017 г., сумата от 242,20 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 13.11.2017 г. до
23.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното плащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№260582/29.10.2020 г. по ч.гр.д.№6729/2020 г. на БРС.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта №....................., по силата на който на ответника е отпуснат револвиращ
кредит в общ размер на 1333,85 лева. Твърди се, че ответникът е преустановил редовното
обслужване на кредита на 01.03.2017 г. в резултат на което издадената му кредитна карта е
блокирана.
Поради липса на доказателства за обявена предсрочна изискуемост на вземането, ищецът
1
при условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумите по заповедта.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна-редовно уведомена, не се е възползвала от
правото си да депозира писмен отговор на исковата молба.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения установителен иск е по чл.422 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, представя молба, вх.№13311/14.04.2022
г., в която е обективирано искане за постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът редовно уведомен не се явява и представлява.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл.239, ал.1,
т.1 от ГПК, тъй като с акта на съда по чл.131 от ГПК и с призовката за съдебно заседание, на
ответника са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и
от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът е редовно уведомен и не е представил в
законовия едномесечен срок писмен отговор по чл.131 от ГПК, не е ангажирал
доказателства и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, за което същият
е редовно уведомен, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие
при изрично указани им последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание.
Наред с горното е налице е и втората предпоставка на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – вероятна
основателност на иска. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените с нея писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна, съдът
намира, че искът е вероятно основателен, т.е. че исковите суми в посочените размери са
дължими като неплатени.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за уважаване на предявените искове и постановяване
на неприсъствено решение, без съдебният акт да се мотивира по същество, съгласно чл.239,
ал.2 от ГПК, а именно, че са налице условията на основание чл.239, ал.1 вр.чл.238, ал.1 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
2
843,16 лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата от 248,49 лева,
представляваща възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
01.03.2017 г. до 13.11.2017 г., сумата от 242,20 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 13.11.2017 г. до 23.10.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК до окончателното плащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №260582/29.10.2020 г. по ч.гр.д.
№6729/2020 г. на БРС.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, в тежест на ответната страна следва да се възложат
направените от ищеца разноски в исковото производство в размер на 225,00 лева, от които
125,00 лева за платена държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Съдът съобразява и тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и
за разноските по заповедното производство, които са в общ размер от 75,00 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът И. Т. ЗЛ., ЕГН
**********, адрес в .............................., дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
..................................., представляван от Д.Д., следните суми: сумата от 843,16 лева,
представляваща главница по договор за кредит, сумата от 248,49 лева, представляваща
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.03.2017 г. до
13.11.2017 г., сумата от 242,20 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 13.11.2017 г. до 23.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №260582/29.10.2020 г. по ч.гр.д.№6729/2020 г. на БРС.
ОСЪЖДА И. Т. З., ЕГН **********, адрес в .............................., да заплати на ищеца
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в ..................................., представляван от Д.Д., сумата от 225,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство, както и сумата от 75,00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3
4