ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 314
гр. В., 30.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от В.Й. М. Въззивно частно гражданско дело №
20211300500443 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Ц. И. М.
ЕГН **********, ПО ГРД № 2056 / 21г. на ВРС, действащ чрез адв. Я.д. -
САК, против: Разпореждане № 608/04.10.2021 г. на ВРС, по гр. д. №
20211320102056 в частта му, в която е определена парична гаранция.
Поддържа в частната жалба, че горепосоченото разпореждане в
обжалваната му част е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде
отменено.
С атакуваното разпореждане първоинстанционният съд е допуснал
обезпечение по реда на чл. 389 ГПК на предявения осъдителен иск за
обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания от
ищеца работник, претърпени в резултат от трудова злополука от 01.10.2020 г.
чрез налагане на обезпечителна мярка „запор върху банковите сметки“ да
ответното дружество работодател до достигане на претендираната сума, при
условие на внасяне на парична гаранция от ищеца в размер на 1 200 лв.
Посочва се , че с разпоредбата на чл. 359 от Кодекса на труда /КТ/ е
прогласен принципът за безплатност на производствата по трудови спорове за
работниците и служителите - страни по трудовото правоотношение. Той е
последователно закрепен в законодателството, като с разпоредбите на чл.
1
83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 5, 6. „в“ ЗДТ се предвижда освобождаване на
работниците и служителите от заплащането на такси и внасянето на разноски
по трудови дела. Посочената правна уредба е израз на социалната закрила на
икономически по-слабата страна в трудовите правоотношения и възстановява
равновесието между страните с оглед осигуряването им на еднаква
възможност за достъп до правосъдие по тази категория дела. Задължителното
внасяне на гаранция при обезпечаване на тези искове е от естество да
наруши посоченото равновесие. Изключението, предвидено в ал. 2 на чл.
391 ГПК , предоставя дискреция на съда да извърши преценка с оглед на
конкретното дело и конкретния случай, за съотношението между интересите
на страните, тяхното процесуално качество, естеството на спорното пра‐
воотношение, степента на убедителност на представените доказателства и
най-вече възможността да бъдат увредени интересите на срещуположната
страна, чието иму щество ще бъде запорирано или възбранено.
Поддържа се, че когато искът е подкрепен с убедителни писмени
доказателства, както е в настоящия случай, работниците и служителите не
следва да внасят и парична гаранция по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК при
обезпечение на искове, които имат за предмет трудов спор, още повече като
се вземе предвид и обстоятелството, че конкретното исково производство
касае трудова злополука, при която ищецът е получил изключителни тежки
травматични увреждания, които са довели и до неговата инвалидизация - 50
% трайно намалена работоспособност, а предвид предшестващото процесния
инцидент освидетелстване на ищеца с 50 % ТНР, към момента последният е
с определена пълна инвалидизация - 100 % ТНР с произтичащите от
последното неблагоприятни последици от различно естество, вкл. и такива от
имуществен характер, видно от приложено представените към исковата
молба документи.
Моли Съда да уважи настоящата частна жалба като основателна, като
ОТМЕНИ Разпореждане № 608/04.10.2021 г. на ВРС, ГО, 1-ви с-в,
постановено по гр. д. № 20211320102056 в частта му, с която ищецът Ц.И.а
М. е задължен да внесе парична гаранция в размер на 1 200 лв. по нарочната
сметка за гаранции на РС - В., като условие за издаване на обезпечителна
заповед по допуснатата обезпечителна мярка по иска му срещу „Л. - Г.“
ЕООД, като незаконосъобразно и неправилно и да върне делото на
2
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
с ука зание за издаване на обезпечителна заповед.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от
фактическа страна:
Районен съд – гр. В. е сезиран с иск по чл.200 от КТ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от трудова злополука в
размер на 60 000 лв., частичен от 90 000 лв.
Към исковата молба са представени писмени документи относно
приемането на злополуката за трудова по чл.55, ал.1 от КСО на ТП на НОИ –
В. и медицински документи относно увреждането на ищеца.
Делото е на етап размяна на книжа .
По молба на ищеца в хода на производството, районният съд с
разпореждане № 608/04.10.2021 по гр.д.№ 2056/2021г. по описа на ВРС е
допуснал обезпечение на предявения от Ц.И.а М. срещу „Л. - Г.“ ЕООД,ЕИК :
* иск с правно основание чл.200 от КТ чрез налагане на обезпечителна мярка
запор върху банковите сметки на„Л. - Г.“ ЕООД, в посочените Банки до
достигане на сумата в общ размер 60 000 лв., като е задължен да внесе
парична гаранция в размер на 1 200 лв. по нарочната сметка за гаранции на
РС - В., като условие за издаване на обезпечителна заповед по допуснатата
обезпечителна мярка по иска му срещу „Л. - Г.“ ЕООД.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес
от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна и като такава следва да се
уважи.
Предмет на частната жалба и съответно на настоящото производство е
само определеното условие за допуснатото обезпечение – внасяне на парична
гаранция от страна на ищеца.
При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва
да установи дали предявения иск, чието обезпечение се иска е допустим,
вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че
молителят има право на исканото обезпечение да прецизира исканата
3
обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.
В случая районният съд е изследвал тези обстоятелства и е стигнал до
извод, че предявения иск освен допустим е и вероятно основателен, както и
че е подкрепен с убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391,
ал.1, т.1 от ГПК. Въпреки това, с оглед „защита на евентуално засегнат
интерес на ответника и практиката“, съдът е определил парична гаранция,
вносима от ищеца.
Въззивният съд не споделя посочения извод на първоинстанционния
съд.
В случая, предявеният иск по чл.200 от КТ е подкрепен безспорно с
убедителни писмени доказателства. Поради това безспорно е налице
хипотезата на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК. Дадената в разпоредбата на чл.391,
ал.2 от ГПК възможност на съда при преценка на представените
доказателства, да задължи ищеца да представи парична гаранция, в
настоящия случай не е обусловена от данните по делото.
В случая се касае до иск по чл.200 от КТ от работник против работодател за
заплащане на обезщетение за претърпени вреди от трудова злополука, като
основателността на исковата претенция /настоящият състав няма предвид
размера/ е подкрепена от събраните по делото писмени и други доказателства.
Тъй като се касае за работодател юридическо лице, а ищец – работник,
освободен от заплащане на държавни такси и разноски по производството
/безспорно не и от евентуална парична гаранция/, настоящия състав намира,
че не са налице основания за прилагане на хипотезата на чл.391, ал.2 от ГПК.
Определението на районния съд в тази част е немотивирано, позовава се на
защита на евентуален, неуточнен интерес на ответника – работодател и общо
„практиката“, като не е изложил конкретни съображения, които следва да
бъдат основани единствено и само на обстоятелства от конкретния предмет на
делото.
С оглед изложеното, определението на първоинстанционния съд в
обжалваната част, с която е определил парична гаранция, като условие за
допуснатото обезпечение, следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК,
съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 608/04.10.2021 по гр.д.№ 2056/2021г. по
описа на ВдРС, в частта, с която е определена парична гаранция в размер на
1200лв., вносима от ищеца Ц. И. М. като условие за допуснато обезпечение на
предявения от Ц. И. М. иск срещу „Л.- Г.“ ЕООД,ЕИК : * с правно основание
чл.200 от КТ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на ВдРС за продължаване на съдопроизводствените
действия и издаване на обезпечителна Заповед.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5