РЕШЕНИЕ
№ 12772
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110115670 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е, след като с решение № 1177 от 27.02.2025 г. по в.гр.д. № 11244/2023 г. по
описа на СГС, III-В въззивен състав, е обезсилено решение № 11260 от 29.06.2023 г..
постановено по гр.дело № 36269/2022 г. по описа на СРС, 138 състав, и е върнато делото на
СРС, за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за произнасяне по предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ТПК, вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, като са дадени указания новото разглеждане да започне от стадия на
изготвянето на доклад по делото по чл.146 ГПК.
При съобразяване на дадените указания при новото разглеждане на делото е
изготвен доклад по делото.
Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. Т. Д., за установяване съществуване на
вземания срещу ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 10.03.2022 г. по ч.гр.д. № 10112/2022 г., по описа на СРС, 55 състав, както следва:
искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 1563.11 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, представляващ супермаркет,
1
находящ се в гр. София, ж.к. „С.“, бл. .., с абонатен № ...., инсталация № ...., с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, както и
на сумата 19.55 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода
01.04.2019 г. – 31.10.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявление
по чл. 410 от ГПК- 25.02.2022г.;
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за установяване съществуване на вземане към ответника за сумата от 227.81
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 31.12.2019 г. до 15.03.2022 г., както и на сумата 3.76 лева – лихва за
забава върху дяловото разпределение за периода 31.05.2019 г. – 15.02.2022 г.
Ищецът - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че ответното дружество е
потребявало топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот-
супермаркет, находящ се в гр. София, ж.к. „С.“, бл. .., с абонатен № ..., инсталация №
...., за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., както и дължал сумата 19.55 лева –
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.04.2019 г. – 31.10.2020г. Сочи, че
въпреки отправена покана до ответника, страните не са сключили писмен договор за
доставка за топлинна енергия до процесния обект. Поддържа, че ответникът не е
заплатил дължимите суми за доставена топлинна енергия, с което се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид забавата на ответника,
последният дължал и лихва за забава върху главницата в размер на сумата от 227.81
лева енергия за периода от 31.12.2019 г. до 15.03.2022 г., както и сумата 3.76 лева –
лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 31.05.2019 г. – 15.02.2022 г.,
като въпреки изпратената покана, процесните вземания не били заплатени. Обосновава
правния си интерес от предявяване на установителни искове за търсените вземания с
проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 10.03.2022 г. по ч.гр.д. № 10112/2022 г., по описа на СРС, 55 състав, срещу
която е постъпило възражение. Моли за уважаване на предявените искове. Представя
доказателства. Прави искане за допускане на счетоводна и техническа експертиза,
както и искане за привличане на трето лице-помагач и искане по чл. 190 от ГПК.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
се твърди, че исковата молба е недопустима и неоснователна. Поддържа,че
претендираните вземания са недължими поради нищожност на издадената заповед за
изпълнение. Оспорва да е налице облигационно правоотношение между страните,
както и че има качеството потребител на топлинна енергия. Твърди, че не е потребител
на топлинна енергия в недвижимия имот през процесния период, че не е ползвал
топлинна енергия, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа. Навежда
доводи, че общите условия за доставка на топлинна енергия не представляват
2
конкретен писмен договор, който да е подписан от ответника, същите не са приети от
ответника по арг. от чл. 147 ЗЗП, между страните не е сключван договор за продажба
на топлинна енергия. Поддържат, че във всички цитирани в отговора на исковата
молба разпоредби е записано, че трябва да има договори, а не единствено ОУ, които не
били част от конкретен писмен договор, подписан с ответника, поради което ОУ
нямали силата на договор, не обвързвали нито страните, нито съда, защото не били
подписани от ответника. Суми се дължали само от абонати на ищеца за доставена и
консумирана топлинна енергия, а не за непоръчана услуга. Релевира съображения, че
претендираните суми се претендират в противоречие на основни изисквания на
правото на ЕС за договорите от разстояние по чл.2 т.1 от Директива 2011/83 и чл.3 от
Директива 93/13/ЕИО за неравноправните клаузи в договорите. Поддържа, че
претендираната стойност на топлинна енергия е недължима и като завишена по
размер, както и недоказана по основание, с оглед приложените по делото писмени
документи. Искането към съда е да отхвърли исковите претенции. Претендира
разноски.
Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната
България“ ООД не изразява становище по спора.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 19.09.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.
С., блок ..., на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната България“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на
взетото решение е сключен договор между ЕС и ФДР от 04.04.2002г. Сключен е също
договор между ФДР и ищецът от 01.06.2020г. Решението на ОС на ЕС и подписаният
договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
От представения по делото Констативен протокол от 08.11.2019 г., изготвен от комисия
на ищцовото дружество, която е извършила проверка на адреса в гр.София, за магазин –
супермаркет, находящ се в гр. София, ж.к. С., блок ..., вход .., с аб. № ..., се установява, че
обектът – супермаркет, с посочения абонатен номер е разделен на малки помещения, като в
част от тях преминават тръби за отопление, захранващи горните части на апартаментите в
блока. Констатирано е, че магазинът е разделен на две нива, в долното ниво преминават част
от разпределителната тръбна мрежа, захранваща блок № ...., а отклонението, захранващо
супермаркета, е трайно прекъснато и затапено от разпределителната връзка. В имота няма
налични изводи за топла вода, ползва се само студена вода, на която има монтиран водомер.
Тръбите, които са налични за захранване на блока са с топлинна изолация.
3
Представени са доказателства за въвеждане в експлоатация на абонатната станция на
адрес гр. София, ж.к. С., блок ... и за нейната годност и техническа изправност, както и тази
на топломера.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства са били допуснати две съдебно-
техническа експертиза – основна и повторна. Съгласно приетото основно заключение на
съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато
топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер
в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен
контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение
и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с
нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на
доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Бруната
България“ ООД и е съгласно нормативната уредба. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление и за сградна инсталация. Топлинната енергия за отопление на
имота е с едно отоплително тяло без уред, като изчислението е на мощност съгласно
методика, като мощността на отоплителното тяло е 511 Вт, при максимален специфичен
разход за сградата 0.96767 дел/вт. Топлинната енергия за БГВ не се ползва. Топлинната
енергия за сградна инсталация е изчислена съгласно зависимост в Приложение към чл. 61,
ал. 1, т. 7.2. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. За процесния
имот сградната инсталация се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 1182
куб.м., и този на ЕС – 13201 куб. м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по
фактури, изготвени по прогнозни данни, е 2675.47 лева, от които 1233.99 лева за сградна
инсталация и 1441.48 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на
вземанията след изравнителните сметки възлиза на 1624.75 лева – главница за сградна
инсталация и топлинна енергия за отопление.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице С. М., от
която се установява, че процесният имот е обособен на две нива като откронението от
абонатната станция е прекъснато и в обекта няма монтирани радиатори. Установено е, че
преминаващите тръби, захранващи горните етажи, са изолирани, като при този клас
изолация няма обмен на топлина между тръбната разводка в стените на сградата.
Заключението на ВЛ е изготвено след извършен оглед на обекта, съответства на
представените по делото констативни протоколи, изготвени от представители на ищцовото
дружество, поради което съдът го възприема изцяло.
Установява се от представения договор от 10.03.2000г., че ответникът Л. Т. Д. е
придобил правото на собственост върху недвижим имот – обект – супермаркет, находящ се в
гр. София, ж.к. С., блок .....
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване
на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
4
основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта, което в
конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно
доказване на обедняването му до размера на количеството на доставената през исковия
период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и
спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липсата
на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между ищеца и
ответника.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задълженията си към ищеца.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Страните не спорят, че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите
писмени доказателства и заключението на СТЕ.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства се извежда, че
топлоснабдения имот - супермаркет, находящ се в гр. София, ж.к. „С.“, бл. ..., с абонатен №
..., инсталация № .... е собственост на ответника за процесния период. Имотът е придобит от
ответника през март 2002г., а търсената стойност на услугите обхваща период на консумация
след датата на придобиването на топлоснабдения имот от ответника, а именно ноември
2019г. Този имот е нежилищен и за да възникне валидно договорно правоотношение между
страните за доставка на топлинна енергия в него, е било необходимо да се сключи писмен
договор за същото между страните. Това е така, защото отношенията между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди през
процесния период се уреждат от Закона за енергетика. Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ, в
редакцията, приложима към процесния период, продажбата на топлинна енергия се
осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В случаите, в които страна
е клиент на топлинна енергия за небитови нужди, който съгласно легалната дефиниция на
това понятие, дадена в § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г., е този, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди, законът
предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди.
Регламентираната в императивна материалноправна норма на 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ специална
форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за
действителност на сделката. В случая ответникът предвид предназначението на собствения
5
му имот има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на параграф 1, т.
33а ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с
топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото
доказателства относно нуждите, които задоволява имотът на ответника, така и от анализа на
разпоредбите, които дефинират понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби
от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона - § 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата,
следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на
понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице), и нуждите, за които той
ползва/ купува енергия (битови- за домакинството си, или небитови - по арг. на противното,
такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/
купува енергия. Очевидно, че в настоящия случай обектът задоволява небитови нужди,
което не е спорно между страните. Между страните по делото не се спори, че не са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което съдът приема за установено, че между тях не е
възникнало валидно облигационно правоотношение по продажбата на топлинна енергия за
небитови (стопански) нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да
търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото
разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, съгласно който всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
По делото не се и твърди между страните за процесния период да е сключен такъв
договор, поради което отношенията между страните за плащане на потребената в имота
топлинна енергия и цената дяловото й разпределение се уреждат по правилата на
неоснователното обогатяване. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да
търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото
разполага с правата по чл. 59 ЗЗД, съгласно която всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на обедняването на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД изиска установяване кумулативно на обогатяване на ответника, обедняване на ищеца,
които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е
настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му, включително и чрез спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши.
В конкретния случай липсата на писмен договор за продажба на топлинна енергия
между страните, обосновава извод, че няма договорно основание за получаването на
топлинна енергия по чл. 142, ал. 2 ЗЕ за процесния имот.
6
Спорен е въпросът дали процесният обект е част от топлофицираната жилищна сграда и
ползва ли се в нея топлоенергия.
Въпреки изложеното за наличие на част от предпоставките, съдът приема исковете за
неоснователни и недоказани.
Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на
имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито
собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са
затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142. ал. 1 и 2 ЗЕ) като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143. ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Изслушаната по делото повторна СТЕ, вещото лице по която е извършил оглед на
имота, позволява да се заключи, че процесният имот е обособен на две нива като
откронението от абонатната станция е прекъснато и в обекта няма монтирани радиатори.
Установено е, че преминаващите тръби, захранващи горните етажи, са изолирани, като при
този клас изолация няма обмен на топлина между тръбната разводка в стените на сградата.
Направеният извод на вещото лице, макар да е съобразно оглед на имота, извършен през
2023г., то същият кореспондира с по-ранно датираните писмени доказателства, съставени от
комисия на ищцовото дружество. Еднопосочните доказателства позволяват на този съдебен
състав да приеме, че обектът – супермаркет, с посочения абонатен номер, е разделен на
малки помещения, като в част от тях преминават тръби за отопление, захранващи горните
части на апартаментите в блока, като в долното ниво преминават част от разпределителната
тръбна мрежа, захранваща блок № ..., а отклонението, захранващо супермаркета, е трайно
прекъснато и затапено от разпределителната връзка. В имота няма налични изводи за топла
вода, ползва се само студена вода, на която има монтиран водомер. Тръбите, които са
налични за захранване на блока са с топлинна изолация, която не отдава топлинна енергия
към този имот.
Горното налага извод, че в настоящото производство не се установи ответникът да се е
обогатил за сметка на предприятието с количество топлоенергия, чиято стойност не е
заплатил, тъй като не е потребил такава. Магазинът не е топлоснабден и няма връзка с
отоплителната инсталация на кооперацията, през него макар да преминават тръбни
участъци (т.нар. магистрални тръби), те не топлоотдават енергия към този обект поради
тяхната изолация. През имота не преминават други връзки на отоплителната инсталация на
жилищната сграда. Нищо не топлоотдава в процесния обект. Тези фактически констатации,
отричат възможността на топлопреносното предприятие да разпределя и суми за дялово
разпределение. Фактическото положение изключва и възможността страните да сключат
7
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради обективната му
невъзможност за изпълнение, дори и при желание на страните, при сега съществуващата
инсталация.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване
от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до
стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия /в
т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия й спестяването на разходи за това, както и наличието на
връзка между обогатяването и обедняването- че топлинната енергия е ползвана от ответника
при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двете страни. За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същият
е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота
през исковия период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия,
както е начислено за плащане, като по този начин си е спестил разходи доказателствената
тежест за това е изцяло на ищеца съгласно чл.154, ал.1 ГПК. С оглед събраните по делото
доказателства и изготвеното повторно заключение по СТЕ, което съдът кредитира, се
приема, че ищецът не е доказал в пълнота горепосочените факти.
Следва да се отбележи, че не съществува правна възможност в настоящия случай за
служебно начисляване на количество топлинна енергия за сградна инсталация и за общи
части по Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, предвид това, че
наредбата е приложима при наличие на валидно договорно правоотношение, но не и когато
се претендира присъждане на стойност на топлинна енергия на извъндоговорно основание.
Правилото, поддържано устойчиво и в съдебната практика, е че при липса на валидно
възникнало и съществуващо договорно правоотношение не могат да намерят приложение
специалните правила на Наредбата за разпределение на топлоенергия за сградна инсталация
въз основа на кубатурата на индивидуалния обект. Тези правила са приложими само при
наличие на валидно облигационно правоотношение.
Неоснователността на главните искове обуславя неоснователност и на обусловените от
тях претенции за мораторна лихва. Ето защо, предявените искове следва да се отхвърлят
като неоснователни и недоказани.
Предвид това, поради недоказаност на всички елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване, предявените искове следва да бъдат отхвърлени само на това
основание, без да се обсъждат останалите доводи на ответника, поддържани в отговора на
исковата молба.
За пълнота, производството по делото е допустимо, след като решението на районния
съд при първото разглеждане на делото е обезсилено с решение на Софийски градски съд по
в.гр.д. № 11244/2023г. Този съдебен състав не може да преразглежда изхода на делото и
решението на въззивната инстанция. Дадените указания от въззивната инстанция следва да
бъдат спазени, ако същите отговарят на изискванията на ГПК, като и този съдебен състав
8
дължи преценка за това обстоятелства, поради което и е изготвил нов доклад по делото и
повторно е приобщил доказателствата.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.3 ГПК, като на ответника следва да се присъдят всички разноски,
включително реализираните при първото разглеждане на делото от двете съдебни
инстанции.
Ответникът своевременно е претендирал разноски във всяко едно от производствата.
Срещу размера на разноските, претендирани от ответника, има въведено от ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в исковата молба, поради което и разноските следва да се
обсъдят поотделно за всяко производство.
За производството по ч.гр.д. № 10112/2022г. по описа на СРС, 138 състав, търсените от
ответника разноски са за адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева, заплатено в
брой /л.17 от ч.гр.д. № 10112/2022г. на СРС, 138 състав/. По общото правило на чл. 78 ГПК,
което намира приложение и в заповедното производство, присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Казано по друг начин, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато
неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл задължението за заплащане на
разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Ответникът
Л. Т. Д. е представляван в производството по делото от адв. С.. Извършеното по това ч.гр.д.
действие се свежда до подаване на възражение по чл. 414 ГПК, в което се съдържа искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказано представителство.
Приложен е договор. По отношение на техния размер, релевираното възражение по чл. 78,
ал.5 ГПК е основателно. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно
исково производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението
по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което
исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на
иска. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на
кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414
ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч.
т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се приравни
9
по сложност извършването на това действие с депозирането на отговор на искова молба и
явяването на адвоката в открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени
от процесуалния представител при прерастване на заповедното производство в състезателно
исково производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатско
възнаграждение, дължимо на длъжника в това производство, следва да бъде намален до
минималното адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е
определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което
възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се
определи по аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни,
процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на
възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за
попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията към датата на
сключване на договора – редакация ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.,/ - изготвяне на книжа и
молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 50.00 лева. В
конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като
същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта. По гореизложените съображения този съдебен
състав споделя разбирането, че подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява
като сложност на процесуално действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско
възнаграждение на длъжника се дължи, но размерът на му следва да се определи по
посочената по-горе норма, т.е. минималното адвокатско възнаграждение по заповедното
производство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 50.00 лева.
В този смисъл са Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017
г. по описа на САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа
на СГС, IV – "Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. №
10816/2018 г. на СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на
СГС, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение
№ 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от
08.01.2021 г. по в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).
Следва да се отбележи също, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения,
постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален размер
по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид адвокатска дейност, но
10
макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не представлява
процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, и отчитайки все пак
положения труд, съдебният състав приема, че възнаграждение се дължи съответно на
извършеното действие, което най-много тангира с посочения по-горе текст.
По отношение на разноските по гр.д. № 36269/2022г. по описа на СРС, 138 състав: в
това производство са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение за оказано
процесуално представителство в размер на 360.00 лева, за плащането на които има
доказателства по делото л. 69, както и разноски в размер на 250.00 лева депозит за вещо
лице. Посочените разноски подлежат на присъждане в пълен размер, а възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно, тъй като договореното възнаграждение съответства на
правната и фактическа сложност на делото.
Досежно разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева, за
плащането на което има доказателства л. 9 по в.гр.д. № 11244/2023г. по описа на СГС, III-В
състав: разноските са своевременно претендирани и подлежат на присъждане в цялост.
Срещу размера на тези разноски няма релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради
което и съдът не дължи преценка по този ред. В допълнение, размера на възнаграждението
съответства на правната и фактическа сложност на делото, материалния интерес и
минималните размери на адвокатските възнаграждение по НМРАВ, служещи като ориентир.
В настоящото исково производство разноски за адвокатско възнаграждение макар да са
претендирани и да се дължат, то същите не следва да се присъждат, тъй като няма
доказателства за тяхното извършване. Казано по-конкретно, през всяко едно от досега
приключилите производства, свързани с това дело, ответникът е бил представляван от
договорен адвокат, за който има пълномощно и договор за правна защита и съдействие /от
кочан/. Представителството по това пълномощно служи до приключване на делото във
всички инстанции. Договореното обаче там възнаграждение е присъдено и се дължи в
съответното производство. Дори да се дължи и за настоящото, то вече е присъдено
съобразно мотивите по-горе. За указаното представителство по настоящото гр.д. №
15670/2025г. по описа на СРС, 55 състав, доказателства за допълнително заплатен хонорар
не са налични. По делото, нито в кориците на останалите свързани с настоящото
производство, не се намира договор между ответника и неговия адвокат, съдържащ уговорка
за представителство по чл. 38 ЗА. При липса на такава уговорка, съдът е в невъзможност да
присъди възнаграждение на адвоката по този ред. В този смисъл е съдебната практика,
според която вхипотезата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът, а в хипотезата на чл.78, ал.3 ГПК
ищецът, следва да заплатят на другата страна направените по делото разноски, но само ако е
установено, че такива са били направени. Ако страната, която има право да получи
направените по делото разноски не е направила такива за възнаграждение за
представлявалия я адвокат, такива разноски могат да бъдат присъдени само в изрично
предвидените в чл.38 ЗА хипотези. Ако наличието на съответната хипотеза по чл.38 ЗА не
се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното
възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално
11
представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по
упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за
действителност на договора за адвокатска услуга. Както е прието в постановеното по реда
на чл.274, ал.3 ГПК определение №515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на тричленен
състав на Първо ТО /която теза настоящият състав напълно споделя/, договарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да
бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. В настоящия случай, наличието на такава
уговорка не се установява нито от писмени документи /договор или пълномощно/, нито от
изявленията на ответника и неговия процесуален представител. Ето защо, възнаграждение за
това производство не следва да се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, срещу Л. Т. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Д.“, блок ..., вх. ..., ап. ...,
обективно кумулативно съединени установителни искове, за сумите по които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 10112/2022г. на СРС, 138 състав, а именно:
искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите за сумата от 1563.11 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, представляващ супермаркет,
находящ се в гр. София, ж.к. „С.“, бл. ..., с абонатен № ..., инсталация № ...., с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, както и
на сумата 19.55 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода
01.04.2019 г. – 31.10.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявление
по чл. 410 от ГПК- 25.02.2022г.;
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за установяване съществуване на вземане към ответника за сумата от 227.81
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 31.12.2019 г. до 15.03.2022 г., както и на сумата 3.76 лева – лихва за
забава върху дяловото разпределение за периода 31.05.2019 г. – 15.02.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на Л. Т. Д., ЕГН **********, сумата 1110.00 лева– сторени разноски,
от които 50.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 10112/2022г. по
описа на СРС, 138 състав, 610.00 лева разноски по гр.д. № 36269/2022г. по описа на СРС, 138
състав за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, и 450.00 лева разноски за
12
адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 11244/2023г. по описа на СГС, III-В състав
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца –
„Бруната България“ ООД, ЕИК ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13