Р Е Ш
Е Н И Е
№……………../16.09.2022г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа т. д. № 2009 по описа за 2020г, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.Г. ***ЕЕООД (с
предишно наименование „П.**“), с която срещу ответниците „Е.С.“ ЕООД и „Б.Н.Т.“
се предявяват искове с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за
относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Е.С.“
ЕООД на сключения между ответниците договора за прехвърляне на вземане от
20.12.2007г, по силата на който първия ответник прехвърля на втория вземането
си от „Н.К.“ЕООД в размер на сумата от 16 400,00 лева с ДДС съгласно три
броя фактури издадени в периода 10.06.2015 г. – 17.07.2015 г и за осъждане на
ответника БНТ да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД събраната в
изпълнението на договора сума от 16 400,00 лв, вено със законната лихва считано
от предявяване на иска до окончателното му изплащане.
С исковата молба се твърди, че на 20.12.2007 г между „Е.С.“ ЕООД и „Б.Н.Т.“ е сключен договор за
цесия, по силата на който първия ответник прехвърля на втория свое парично
вземане в размер от 16400,00 лева към „Н.К.“ ООД съгласно три броя фактури
издадени в периода 10.06.2015 г. – 17.07.2015 г. вместо изпълнение на
задължението си по договор № РА-620/16.02.2016г на стойност 94 136,94
лева. Според ищец договора за цесия уврежда масата на несъстоятелността, тъй
като намалява активите на несъстоятелното дружество и затруднява
удовлетворяването на кредиторите. Между ответниците е налице знание за
увреждането, тъй като относно длъжника по тях съществува необорим презумпция за
знания, а по отношение на втория ответника – тъй като се съгласява да сключи
договора няколко дни преди настъпване на установената дата на
неплатежоспособност.
Ответникът БНТ оспорва исковете, като твърди, че по правната си
същност договора от 20.12.2017г представлява договор за даване вместо
изпълнение, с който се погасява едно задължение, а след като с договора за
намаляват пасиви на дружеството, то сделката не уврежда неговите кредитори.
Оспорва се и да е налице знание за увреждането. По иска по чл. 55, ал.1 ЗЗД не
оспорва получаването на сумата от 16 400,00 лева, но оспорва да е
отпаднало основанието, а получаването й.
Ответникът „Е.С.“ ЕООД (н.) не оспорва, че е длъжник на БНТ по
договор №РА-620/2016 г за сумата 94 163,94 лева, както и че е кредитор на
„Н.К.“ ООД за 16 400,00 лева с ДДС, че е страна по договора от 20.12.2017г.
Твърди, че до обявяването си в несъстоятелност осъществява дейност като
посредник при сключване на договори между медиите и рекламодателите/рекламните
агенции. В това си качество сключил с БНТ договор от 16.02.2016 г., по силата
на който медията му предоставя срещу възнаграждение телевизионно време за
излъчване на заявените от негови клиенти -рекламодатели/рекламни агенции
реклами. За осъщественото посредничество ответникът следвало да получава
възнаграждение от рекламодателите/рекламните агенции. С „Н.К.“ ООД, като
дружество, което се занимава с изготвяне на рекламни материали по занятие и
срещу възнаграждение е сключен договор за рекламни услуги, за което на
10.06.2015г е платен аванс от 8400,00 лева и е издадена фактура №
2/10.06.2015г. Възложените рекламни услуги не са изпълнени съгласно уговореното
в договора, което обоснова връщане на платения аванс. На 10.08.2016 г „П.**“
ЕООД придобива вземане на друго дружество „И.М.М.“ ЕООД от „Н.К.“ ООД с договор
за прехвърляне на вземане от 10.08.2016 в размер на 8000,00 лева с ДДС. А на
18.05.2015 е сключен с „Н.К.“ и договор за заем, по силата на който ответника
му предоставя с няколко банкови превода заем в размер на 10 000,000 лева.
На 22.05.2017г до „Н.К.“ е изпратена покана за изпълнение на задълженията, но
въпреки това сумите не са платени. С цел ограничаване на неблагоприятните
последици по договора с БНТ е сключено споразумение от 31.08.2017 г за
разсрочено плащане на задължения в размер на 119 500,44 лева. С процесния
договор от 20.12.2017 г „Н.К.“ встъпва в задълженията на „Е.С.“ ЕООД към БНТ, с
което задълженията към последното намаляват. При тези факти ответникът счита,
че договорът няма за цел прехвърляне на вземанията, а встъпване в дълг, с което
са погасени негови задължения към БНТ, и поради това договора няма увреждащ характер
спрямо кредиторите, евентуално не е налице знание за увреждането.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал.
1 ТЗ ищецът следва да докаже: че е сключена процесната сделка между
ответниците; че с нея се увреждат интересите на кредиторите, че кредитора БНТ
знае, че със сделката се увреждат интересите на останалите кредитори на
несъстоятелността, че сделката е сключена с намерение да се увредят интересите
на кредиторите на несъстоятелността.
По делото не е спорно, че с решение от 11.11.2019 г. по т.д. №
1366/2019 г. на СГС, ТО, 13 състав, е открито производство по несъстоятелност спрямо
„Е.С.“ ЕООД.
Не е спорно, че до обявяването си в несъстоятелност „Е.С.“ ЕООД
осъществява дейност като посредник при сключване на договори между медиите и
рекламодателите/рекламните агенции. В това си качество на 16.02.2016 г, сключва
с БНТ с договор №РА-620/2016 г, по силата на който медията му предоставя срещу
възнаграждение телевизионно време за излъчване на заявените от негови клиенти
-рекламодатели/рекламни агенции реклами. За осъщественото посредничество
ответникът следвало да получава възнаграждение от рекламодателите/рекламните
агенции. А съгласно споразумение от 31.08.2017 г сключено между БНТ и „Е.С.“
ЕООД, последния има непогасени задължение по договор №РА-620/2016 в размер на
119 500,44 лева.
С „Н.К.“ ООД, като дружество, което се занимава с изготвяне на
рекламни материали по занятие и срещу възнаграждение е сключен договор за
рекламни услуги, за което на 10.06.2015г е платен аванс от 8400,00 лева и е
издадена фактура № 2/10.06.2015г. Възложените рекламни услуги не са изпълнени
съгласно уговореното в договора, и платения аванс подлежи на връщане.
На 10.08.2016 г „П.**“ ЕООД придобива от „И.М.М.“ ЕООД с договор
за цесия вземането на последния от „Н.К.“ ООД в размер на 8000,00 лева с ДДС.
На 18.05.2015 е сключен с „Н.К.“ и договор за заем, по силата на
който ответника му предоставя с няколко банкови превода заем в размер на
10 000,000 лева. На 22.05.2017г до „Н.К.“ е изпратена покана за изпълнение
на задълженията, но въпреки това сумите не са платени.
С процесния договор от 20.12.2017 г именуван от страните договор
за прехвърляне на вземане, „Е.С.“ ЕООД прехвърля на БНТ вземанията си от „Н.К.“
в размер на 16 400,00 лева, които се прехвърлят вместо изпълнение по
договор №РА-620/2016, сключен между БНТ и „Е.С.“ ЕООД, а „Н.К.“ ООД се
задължава да заплати сумата от 16 400,00 лева към БНТ разсрочено съгласно
плана обективиран в споразумението.
Спорен е характера на сключения договор, дали той представлява
договор за цесия или встъпване в дълг. От правата и задълженията на страните по
него да се прехвърли едно вземане срещу насрещно задължение за намаляване на
съществуващ дълг, следва че то разкрива както характеристиките на договор за
цесия (т.к. първия ответник се задължава да прехвърли едни свои вземания), така
и на договор за даване вместо изпълнение (т.к. насрещната престация срещу
прехвърлените вземания е погасяване на дълг).
Договора не може да се разглежда като договор за встъпване в дълг, тъй
като последния предполага запазване на възможността за кредитора да търси изпълнение
както от първоначалния длъжник, така и от встъпилия в дълга му, при условията
на солидарност. Такива клаузи процесния договор от 20.12.2017г не съдържа.
Извод в различна насока не следва от клаузата на т.1.5, тъй като тя
представлява уговорка по смисъла на чл.100, ал. 2 ЗД.
След като процесния договор разкрива характеристиките на даване
вместо изпълнение следва да се отговори на въпроса, дали с нея се увреждат
кредиторите на несъстоятелността.
Даването вместо изпълнение съгласно чл. 65 ЗЗД е способ за
погасяване на задължения. Изпълнението на едно задължение може да е увреждащо
за кредиторите на длъжника, когато чрез него се стига до създаване или увеличаване
на неплатежоспособността на последния (намалява се актива, увеличава се пасива,
или се затруднява удовлетворението на кредиторите), погасява се
несъществуващ дълг, или е налице нееквивалентност на престациите (дадено е
нещо, което многократно надхвърля получено като стойност.
В настоящия случай нито се твърди, нито се доказва с изпълнението
н задължението да е погасен несъществуващ дълг, нито това да е извършено при
нееквивалентност на престациите на страните – напротив, за доказване на
тяхното възникване са представени писмени доказателства (договори,
фактури, покани), от които категорично може да се заключи, че погасените към
БНТ задължения са валидно възникнали и са съществували към момента на сключване
на договора по чл. 65 ЗЗД.
Същевременно даденото в тяхно погашение не е неравностойно, а
напълно еквивалентно – длъжникът погасява дълг със стойност, равна на
стойността на прехвърлените вземания (на практика прехвърля на доверителя си
отношенията по сключения по негово възлагане договор, като така изпълнява
отчетната сделка) и по този начин изпълнението не накърнява имущественото му
състояние (преди и след изпълнението то е идентично). Именно защото с даването
вместо изпълнение се погасява съществуващ дълг и с еквивалентна на него
престация, не може да се приеме, че изпълнението е действие с увреждащ характер
(длъжникът не е имал задължение да удовлетвори със стойността на прехвърленото
вземане всички свои кредитори съразмерно, тъй като разпоредбата на чл. 136, ал.
3 ЗЗД е приложима при удовлетворяване по пътя на принудителното изпълнение).
Подобен извод е застъпен в мотивите на Решение № 85/16.01.2020 г. по т. д. №
2262/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о. („даване вместо изпълнение следва да се
разглежда като нормално изпълнение /валиден погасителен способ/, а това
по-конкретно означава, че когато длъжникът погасява задължението си към свой
кредитор, останалите не могат да претендират, че са били увредени по този
начин. Да се приеме обратното, би било равносилно всяко изпълнение да може да
бъде атакувано от друг кредитор, чието вземане не е удовлетворено по реда на
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а това би се оказало правен и логически абсурд.“).
Ето защо според настоящия състав договорът от 20.12.2017 г. не е
увреждащ и това е достатъчно основание за отхвърляне на иска
Само за пълнота
следва да се посочи, че по делото не се установява и знание и намерение от
страна на БНТ за увреждане на кредиторите на несъстяотелността. Дори и да се
приеме, че към сключване на договора от 20.12.2017 г „Е.С.“ ЕООД е била вече във
влошено финансово икономическо състояние, което той като титуляр по
правоотношенията, няма как да не го знае, по делото не са представени
доказателства от страна на синдика относно субективния елемент от фактическия
състав на отменителния иск – знание за съществуване на неудовлетворените
кредитори и намерение за увреда от страна на БНТ. Тези обстоятелства не се
презумират, а следва да бъдат доказани в процеса с всички допустими
доказателствени средства.
По иска по чл. 55 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ:
Искът е обусловен от главния и поради това следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от делото на ответника БНТ следва да се присъдят
разноски в размер от 1560,0 лева – адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 649, ал. 6 ГПК в полза на съда следва да се
присъди държавна такса в размер от 656,00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „Е.С.“ ЕООД (н.), ЕИК *****, срещу „Е.С.“
ЕООД (н.), ЕИК ***** и Б.Н.Т.иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
649, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен на договор от
20.12.2017 г., по силата на който „Е.С.“ ЕООД (н.) прехвърля на Б.Н.Т.вземания
от „Н.К.“ ООД в размер от 16 400,00 лв. като даване вместо изпълнение на
част от задълженията на „Е.С.“ ЕООД (н.) по договор № РА-620/16.02.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „Е.С.“ ЕООД (н.), ЕИК ***** срещу Б.Н.Т.иск
с правно основание чл. 55 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ за сумата от 16 400,00 лв.,
получена от Б.Н.Т.в изпълнение на задълженията на „ВЕ К.“ ООД, предмет на
договора за даване вместо изпълнение от 20.12.2017 г.
ОСЪЖДА Е.С.“ ЕООД (н.), ЕИК *****, да заплати на Б.Н.Т.на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1560,00 лв. разноски, а на основание чл. 649, ал. 6 ГПК – по сметка на съда сумата от 656,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: