РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Карлово, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200336 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281-000262 от 25.03.2021 г. на
Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ- Карлово, на Н. ИВ. М., ЕГН
**********, от с. Д., П. обл., ул. „О.“ № * е наложено административно
наказание на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/- глоба в размер на 1000 лв., както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДвП. С посоченото наказателно постановление били отнети и 10 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
прави искане за отмяната му като незаконосъобразно. Излага твърдения за
неправилност и незаконосъобразност. Претендира разноски.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
1
пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирано е писмено становище по делото, с което
се иска от съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в случай на уважаване на жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители
К. като актосъставител и Х. като свидетел по акта, както и свидетелите С., М.а
и С., както и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № 21-0281-000262 от 25.03.2021 г., АУАН серия АA бл. №
668284 от 08.03.2021 г., талон за изследване № 091986 от 08.03.2021 г.,
стикери с №№ 091986.3.4.5.6.7.8., справка за нарушител/водач, справка за
преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., заповед № 317з-
1684/21.03.2019 г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г., заповед № 8121К-
14578/31.12.2019 г., съдът намира за установено следното:
На 08.03.2021 г. свидетелите К. и Х.- служители при РУ на МВР-
Карлово изпълнявали служебните си задължения контрол на движението в с.
Д., П. обл. Около 14,20 часа полицейските служители забелязали движещ се
срещу тях по ул. „*****“ в селата лек автомобил „БМВ“, на когото водачът,
когато възприел униформените служители на РУ рязко спрял, с което
застрашил безопасността на движението, тъй като движещият се зад него
микробус се наложило рязко да спре. След това автомобилът се качил върху
тротоара и спрял отстрани, като водачът му слязъл и влязъл в близкия двор.
Действията на водача станали причина полицейските служители да решат да
му извършат проверка. Тъй като автомобилът спрял на около двадесет метра
2
от полицейските служители, и двамата веднага тръгнали към мястото и
секунди след влизане на водача в двора, го повикали за проверка. При
близкия контакт с него било установено, че същият лъха на алкохол, за което
дал обяснения, че предходната вечер до късно употребявал алкохол. Бил
извикан мл. автоконтрольор С., за да извърши проверка с техническо средство
„Дрегер 7510“ с фабр. № АРДМ- 0250, което отчело 1,03 на хиляда алкохол в
издишания въздух. На водачът Н.М. бил издаден талон за изпращане на
медицинско изследване. Същият отказал също така да избере един от двата
начина на изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, а именно чрез
доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване, като
собственоръчно вписал, че не желае кръвна проба.
Въз основа на констатираното оправомощено длъжностно лице издало
процесния АУАН, с който било прието, че М. е осъществил нарушение на
разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 08.03.2021 г., около 14,20
часа, в с. Д. по ул. „Б.“ между ул. „П.“ и ул. „*****“, с посока на движение от
юг на север управлявал лек автомобил „БМВ ****“ с рег. № *****,
собственост на П. Ст. М.а с ЕГН **********, с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство „Дрегер 7510“ с
фабр. № АРДМ-0250, което отчело 1,03 на хиляда. Лицето приело
показанието на техническото средство и не пожелало да даде кръв за
медицинско и химическо изследване. Бил издаден талон за изследване №
091986 от 08.03.2021 г.
Така съставеният АУАН М. подписал без възражения и получил препис
от него.
Въз основа на АУАН било издадено от оправомощено длъжностно лице
атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и
индивидуализация на извършителя на М. било наложено административно
наказание на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв.,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и били отнети и 10 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на
09.06.2021 г., а жалбата срещу него- депозирана на 15.06.2021 г.
3
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване,
налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера
на наложената глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като акта се явява редовен от процесуална страна, то същия се
ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от
ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели- К., Х.
и С.. Жалбоподателят оспорва факта на управление на МПС след употреба на
алкохол. Твърди се, че проверката е извършена след като същият е слязъл от
управлявания от него автомобил и е употребил алкохол. И двамата
полицейски служители, осъществили пряко и непосредствено наблюдението
и първоначалната проверка на жалбоподателя обективно и подробно описват
действията му, и отричат същият да е имал изобщо възможност да консумира
алкохол след като е слязъл от автомобила, доколкото е било въпрос на
няколко секунди същите да отидат при него и започнат проверката без да го
изпускат от поглед. Освен това, при проверката и в административно-
наказателното производство жалбоподателят не е направил никакви
възражения в тази насока, въпреки че му е била предоставена тази
възможност неколкократно. Същият е отказал да даде кръвна проба, отказал е
медицинско и химическо изследване и изследване с доказателствен
анализатор, подписал е без възражения съставения му АУАН, признавайки
показанията на техническото средство, като възражения не е направил и в
законоустановения тридневен срок след това. При това положение, съдът
намира, че направеното в горния смисъл възражение от страна на
4
жалбоподателя се явява единствено израз на защитната му позиция в процеса.
Свидетелските показания на съпругата на жалбоподателя М.а и С. в частта им
относно обсъжданите по- горе обстоятелства съдът не кредитира с доверие.
От една страна, св. М.а като съпруга на жалбоподателя има пряк интерес от
изхода на делото. От друга страна свидетелските показания на Х. С. са
депозирани около година след процесния случай и като цяло се явяват бедни
на други подробности извън обсъжданите твърдения за употреба на алкохол
преди идване на униформените служители, което поражда съмнение в
тяхната обективност. Депозираните показания на М.а и С. в обсъжданата част
се явяват и в пълно противоречие с установеното от полицейските служители,
чиито показания съдът кредитира изцяло като обективни, логични и
подробни, подкрепени от писмените доказателства.
С оглед гореизложеното съдът намира за безспорно и категорично
доказано, че жалбоподателя е осъществил вмененото му във вина нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като не е спазил задължението си, визирано в
посочения текст на закона да не управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. М. е управлявал МПС на
процесната дата с концентрация на алкохол 1,03 промила на хиляда,
установено с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM- 0250, като
е приел показанията му и е отказал да даде кръвна проба за изследване.
Размерът на наложеното наказание на жалбоподателя- глоба в размер на
1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца е
съобразено с посочения фиксиран размер в разпоредбата на чл.174 ал.1 т.2 от
ЗДвП, която се явява относимата санкционна разпоредба към извършеното
нарушение.
Деянието не осъществява признаците на маловажен случай. Значителна
е обществената опасност деянието и възможните неблагоприятни последици
вследствие управлението на МПС с алкохол. Жалбоподателят е имал
възможност да постави под съмнение резултата от техническото средство и в
тази връзка да даде кръвна проба по предвидения за това ред. Същият обаче
не го е стори, като се е съгласил с отчетения резултат, установяващ безспорно
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Във връзка с нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за което на
жалбоподателя е наложено наказание по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП са отнети
5
правилно и 10 контролни точки с атакуваното наказателно постановление,
съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, в сила от 23.03.2018 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0281-000262 от
25.03.2021 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ- Карлово, с
което на Н. ИВ. М., ЕГН **********, от с. Д., П. обл., ул. „О.“ № * е
наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона
за движението по пътищата- глоба в размер на 1000 лв., както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и са отнети и 10 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд
гр. Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6