Решение по дело №2849/2017 на Окръжен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е  №  175

 

гр. Пловдив, 14.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

   

      ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в открито съдебно заседание на  06.02.2018г., в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                                                          ПОЛИНА БЕШКОВА

 

 

при участието на секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от съдия  Бешкова гр. д. № 2849 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

         

     Производство по реда на чл. 463 вр. чл. 278  от  ГПК.

            Делото е образувано по жалба Вх. № 17245/02.10.2017г /регистратура ЧСИ/ на К.Н.В. ЕГН ********** /ипотекарен длъжник и трето лице в изпълнителното производство/,  против  постановление за разпределение от 17.08.2017г по  изпълнително  дело № 819/2014  по  описа  на  ЧСИ  Драгомира Митрова рег. № 828,  предявено  на 29.09.2017г. 

В  жалбата  са  изложени съображения за неправилност на разпределението. Иска се отмяната му и връщане на делото на ЧСИ с указания.  Претендират се разноски.

Постъпил  е  писмен  отговор  на  жалбата  от  ответната  страна  по  нея Инвестбанк АД ЕИК ********* /първоначален взискател в изпълнителното производство/,  в  който  се  изразява становище за нейната неоснователност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Присъединените взискатели и длъжникът С.Д.В. не изразяват становище.

            В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе, намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  е  подадена  от  легитимирано  лице  срещу подлежащ  на  обжалване  съгласно  разпоредбите  на  чл. 462, ал. 2  и  чл. 463  от  ГПК  акт  на  съдебния  изпълнител  и  в  срока  по чл. 462, ал. 2  от  ГПК. 

Преобладаващата съдебна практика приема, че, макар според чл. 429, ал. 3 ГПК изпълнителният лист да има сила и срещу лице, дало своя вещ в залог или ипотека, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ и задължава третото лице да търпи изпълнителни действия по отношение на собствената си вещ, това не променя процесуалното му качество на трето за производството лице, поради което делото следва да бъде разгледано в открито с.з., както бе процедирано от настоящия съд /така напр.Решение № 165 от 19.05.2015 на ВКС по гр.д. № 7232/2014; решение № 87 от 16.05.2013г на ВКС по т.д. № 61/2013г; Решение № 53 от 21.07.2010г на ВКС по т.д. № 104/2010г; Решение № 191 от 28.12.2015г на ВКС по т.д. № 1418/2015/.

Разгледана по същество, жалбата е основателна:

Основният спор по делото е дали ЧСИ е спазил задължителните указания на АС – Пловдив, дадени с Решение № 146 от 26.07.2017г, постановено по гр.д. № 426/2017г, с което е отменено предходното разпределение на ЧСИ и делото – върнато за извършване на ново разпределение, „в което да бъдат посочени конкретно по вид и размер поотделно подлежащите на погасяване от разпределяната сума вземания на взискателя при съобразяване поредността и съразмерността по чл. 76 ЗЗД за погасяване на всяко от тях“.

В мотивите на отменителното решение се акцентира върху обстоятелството, че вземанията на банката са посочени поотделно по вид и размер, като същевременно в разпределението е посочено, че от разпределяемата сума се погасява частично обезпеченото с договорна ипотека вземане на взискателя като привилегировано по чл.136,ал.1,т.3 от ЗЗД със сумата от 874784,85лв, без да се уточнява тази сума кои конкретно от множеството посочени вземания на банката погасява и до какъв размер. При множество вземания на взискателя спрямо длъжника са приложими правилата на чл.76 от ЗЗД - за определяне кои от тях и до какъв размер да бъдат погасени. Това правило следва да бъде приложено при извършване на самото разпределение, тъй като то съставлява правен акт с погасителен ефект досежно вземанията и като такъв изисква конкретика относно индивидуализацията по вид и размер на подлежащите на удовлетворяване с разпределяемата сума вземания поотделно. Ипотекарният длъжник е реално задължен и отговаря единствено с имота за обезпеченото с ипотеката вземане, като в случая цената на продадения такъв не е достатъчна да погаси изцяло вземането на обезпечения ипотекарен кредитор, при което с частично погасеното от стойността на ипотекирания имот вземане отговорността на ипотекарния длъжник е реализирана и изчерпана. Въпреки това за жалбоподателя като ипотекарен длъжник е налице интерес да оспорва разпределението досежно погасените с него вземания на банката от стойността на ипотекирания имот, тъй като се касае за общо изискване за законосъобразност на разпределението, засягащо правата на всички участници в изпълнителния процес. В тази връзка е отчетено обстоятелството, че ипотекарният длъжник е и съпруга на длъжника, при което за правата й на съпруга-недлъжник не е без значение кои конкретно и до какъв размер вземания на банката се погасяват с процесното разпределение, доколкото сред множеството такива е налице и лихвоносно от 600000лв., като не е ясно дали сред определените за погасяване е и то и до какъв размер, при положение, че върху него или евентуалния му остатък ще продължава да се начислява законна лихва. За непогасения с процесното разпределение остатък от вземането на банката и за останалите непогасени вземания принудителното изпълнение ще продължи и в случай, че то бъде насочено спрямо вещи в режим на съпружеска имуществена общност, съпругът-недлъжник разполага с правата на длъжника, съгласно чл.503,ал.3 от ГПК, да оспорва вземането на същите основания и по същия ред и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него. Реализирането на тези права, а и на самото принудително изпълнение, биха били възпрепятствани при наличната неяснота в разпределението относно погасените вземания на банката, съответно останалите непогасени нейни такива, за удовлетворяване на които продължава принудителното изпълнение.

С процесното разпределение указанията на АС – Пловдив не са спазени, като на практика порокът на отмененото постановление е повторен. В сега обжалваното постановление е посочено само, че „вземането на взискателя, обезпечено с договорна ипотека върху процесния имот, ще се погаси частично със сумата от 875 168.13 лв съгласно разпоредбите на чл. 76, предложение второ ЗЗД“, като се цитира разпоредбата на закона. Отново не са посочени конкретно по вид и размер поотделно подлежащите на погасяване от разпределяната сума вземания на взискателя при съобразяване поредността и съразмерността по чл. 76 ЗЗД за погасяване на всяко от тях. Важно е да се отбележи, че чл. 76 ЗЗД следва да бъде не само цитиран от ЧСИ, но и реално приложен, за да е налице яснота за страните кои са погасените вземания на банката, съответно останалите непогасени нейни такива, за удовлетворяване на които продължава принудителното изпълнение.

Предвид  горното  обжалваното постановление за разпределение следва да бъде отменено, а делото - върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение, в което да бъдат посочени конкретно по вид и размер поотделно подлежащите на погасяване от разпределяната сума вземания на взискателя при реално приложение на поредността и съразмерността по чл.76 от ЗЗД за погасяване на всяко от тях, като с това се внесе яснота кои са погасените вземания на банката, съответно останалите непогасени нейни такива, за удовлетворяване на които продължава принудителното изпълнение.

При този изход на делото и претенцията за разноски взискателят, който оспорва въззивната жалба, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 27 лв – държавна такса за обжалване и такса банков превод. Не се представя списък на разноските с посочване на друг съдебно – деловоден разход, нито доказателство за платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

            По  изложените  съображения  Пловдивският окръжен съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И    :

 

ОТМЕНЯ постановление за разпределение от 17.08.2017г по  изпълнително  дело № 819/2014  по  описа  на  ЧСИ  Драгомира Митрова рег. № 828,  предявено  на 29.09.2017г. 

ВРЪЩА делото на ЧСИ Драгомира Митрова рег. № 828 за извършване на ново разпределение, съобразено с указанията в мотивната част на настоящото решение.

ОСЪЖДА Инвестбанк АД ЕИК ********* да заплати на К.Н.В. ЕГН ********** сумата от 27 лв – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване  пред  Апелативен  съд -  Пловдив  в  1- седмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

 

 

 

                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

           

 

 

                                              

                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                2.